Пандемията от коронавирус оказа сериозно негативно влияние върху икономическата активност.

Пандемията от ковид оказа съществено отрицателно въздействие върху икономическата интензивност. Макар към този момент да следим признаци на възобновяване, следва да забележим дали то ще е трайно и по кое време ще бъдат достигнати предкризисните равнища. Друг фактор, който също има въздействие върху икономическата интензивност, е държавната политика, само че на този стадий е мъчно да се направи еднопосочна преценка дали то е напълно позитивно. Въпреки незабавните ограничения за краткотрайна поддръжка на бизнеса и растежа на безработицата, бюджетните разноски през април - най-тежкият месец от рецесията, са по-ниски както спрямо предходния месец, по този начин и спрямо април 2019 година

В приходната част сякаш няма съществени изненади - месечните приходи, като се изключи средствата от Европейски Съюз, понижават с 316 млн. лева през март и 754 млн. лева през април в съпоставяне със същия интервал на миналата година. Спадът не е единствено при данъчните, а при неданъчните доходи. Най-голям спад при данъчните доходи и за двата месеца се следи при корпоративния налог - по към 252 млн. лева Това се дължи както на забавената икономическа интензивност и наложените противоепидемични ограничения от средата на март, по този начин и на удължаването на крайния период за внасяне на изравнителния налог за 2019 година от края на април до края на юни. Заедно с това срокът за установяване на предплатените вноски за 2020 година също е продължен до края на юни, което има подобен резултат върху постъпленията.

Приходите от Данък добавена стойност се свиват със 70 млн. лева на годишна база, или 8.2%, през април, само че те дават забавена картина за протичащото се, защото отразяват направените покупки и подписаните покупко-продажби през предходния месец. Това се дължи напълно на спад в приходите от импорт в размер на близо 79 млн. лева, до момента в който при вътрешната търговия даже се следи леко нарастване. Не би трябвало да забравяме, че дружно със свиването на облагаемите обороти на бизнесите, които бяха затворени като част от противоепидемичните ограничения - да вземем за пример, заведения за хранене, питейни заведения, магазини в комерсиалните центрове - в първите дни на изключителното състояние има неоспорим кратковременен растеж на оборотите в обектите, предлагащи артикули от първа нужда. По-ниските цени на суровия нефт също дава отражение в по-ниска база за облагане с Данък добавена стойност при продажбите на течни горива. Постъпленията от акцизи също понижават по линия на горивата, като тук въздействат както рестриктивните мерки при персоналните пътувания в страната, по този начин и общото стесняване товарния превоз, до момента в който при останалите групи се следи нарастване. Приходите от акциза върху алкохол също спадат - приблизително с към 12% за март и април, заради ограничаващите ограничения за заведения за хранене и заведения.

Леко намаляване се следи при приходите от налог върху приходите на физически лица - 3% на годишна база през април, което не е изненадващо, поради чистия растеж на безработните, регистрирани в Агенцията по претовареност през този месец - 75 509 души. Същевременно обаче приходите от обществени осигуровки се усилва с 1,5%, което навежда на мисълта, че дружно със съкращенията на личен състав фирмите са подхванали и понижаване на възнагражденията и/или бонуси и други обществени придобивки.