Пандемията остави у всекиго различни преживявания, но няма някой, който

Пандемията остави у всекиго разнообразни прекарвания, само че няма някой, който да я е не запомнил изцяло, разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция психологът проф. Маргарита Бакрачева. Кризата и непредвидимостта, които преляха в рецесията, в която сме сега, още повече докара до ескалация в междуличностните връзки и поляризиране на мненията „ за “ и „ срещу “, без да има толкоз място за баланс и всичко сред двете полярности. Това крие рискове от рискови реакции и държания, взимане на едностранни решения, а в персонален проект - до дисбаланс, предизвестява психологът.

Връщането към „ остарялото обикновено “ - нов вид адаптиране

Две години са много нескончаем интервал, който допуска акомодацията, без значение от първичните неприятни промени, да е завършила, отбелязва проф. Бакрачева. Тя добавя, че връщането към „ остарялото обикновено “ изисква нов вид адаптиране, изключително видим при тези действия и специалности, при които е имало най-голяма смяна.
Например връщането на студенти и преподаватели от висши учебни заведения от онлайн режим в залите също е съпроводено както с положителни страсти, по този начин и с пренастройване на режима и с припомняне на времето за път. Много хора към момента употребяват маските – най-много в публичния превоз, само че и на обществени места, въпреки че отпадна наложителното условие.
Това са най-видимите усложнения в процеса на възобновяване на остарелия темп. Лошото е, че адаптирането остава постоянно без най-важното – отчитане на изгодите и научените уроци, които просто се не помнят и хората се връщат към обстановката отпреди, показва психологът.

Пандемията - по какъв начин ни промени

Неизвестността и неналичието на чувство за надзор преляха в новата рецесия, в която сме. Непредсказуемостта е съществена причина за тревога и стрес, които се ускоряват, преди хората да са имали време и опция да си поемат глътка въздух, разяснява проф. Бакрачева.
За благополучие умората от дългия интервал на такива прекарвания ще се тушира от летния сезон, само че, с цел да премине, главно значение има стабилизирането на обстановката в световен проект, счита тя. Инфлацията сега води до смяна на потребителското държание, което е изключително осезаемо в нестабилни финансово страни. Преминаването към по-евтини артикули, търсене на артикули на промоция, мислене за настоящите разноските са единствено част от тревогата и напрежението, които съпътстват всекидневието, отбелязва психологът.
Според нея страхът за здравето и живота и за финансовата непоклатимост, които се появиха още от първия ден на неизвестността, обвързвана с пандемията, в този момент са също по този начин осезаеми, даже в по-голяма степен.
Пандемията се е отразила и на общуването ни. Това, което в най-висока степен се промени, са някои изгубени другарства и по-ниската междуличностна приемливост към другите отзиви, установи тя. „ Разприятеляването “ става освен в обществените мрежи, само че и в действителния свят. За благополучие това не води до понижаване на броя хора, споделящи общи пространства, добавя психологът и отбелязва, че поради пандемията трайно ще остане и по-високата степен на съпричастност и мисълта за другия.

Животът оттук насетне - научени уроци и без розови очила

Това, което всеки може да направи за себе си, е да се върне към тези преосмислени в самостоятелен проект полезности и действия, които ни помогнаха в дните на боязън в интервала на локдаун, счита проф. Бакрачева. Общите линии бяха преоткриване на смисъла на връзките с околните, опазването на природата, всички ежедневни дейности, които запълниха времето, а бързо забравихме в рутината на всекидневието. Много организации също не съумяха да намерят салдото в хибридното, търсейки изгодите от присъствена и отдалечена работа. Именно салдото и златната среда са това, от което има най-силна потребност сега, разяснява психологът.
Тя признава, че в една или друга рецесия, животът в никакъв случай няма да бъде същият като преди, само че отбелязва, че научаването на уроците и извеждането на факторите, помогнали за плавното прекосяване през интервала на пандемия, могат да бъдат сложени в по-широк проект и пренесени в бъдеще.
Това, което се очерта като световна, наднационална, надвъзрастова и надкултурна тактика за справяне със напрежението, е „ акомодативният копинг “ - отчитане по-често на действителната обстановка, какво може и какво не може, освен негативите или позитивите, и адаптиране на личните стремежи по отношение на това, изяснява проф. Бакрачева.
Това не значи компромис, отричане или интензивно гонене на задачите в случаи, в които това не е допустимо, а адаптирането на задачите, което възвръща чувството за персонален надзор, показва психологът. Става дума за реалистична обща, а не едностранна картина. Именно заради това не е розови очила или самозалъгване, а интензивно разбиране на действителната среда и себе си по допустимо най-здравословен метод, отбелязва тя.