„Галъп“: Общо 44% от българите смятат, че заплахата от коронавируса е била преувеличена
У нас оценката на годините на пандемията са по-скоро сериозни – 44% от българите считат опасността за пресилена, 28% не са съгласни, а една четвърт от интервюираните от нас остават сред двете отзиви. Малцина не могат да преценяват, демонстрира обичайното изследване на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ в резюме на годината, извършено сред октомври и декември 2023 година
Изследването „ В края на годината “ на асоциацията „ Галъп интернешънъл “ е годишна традиция по самодейност и дизайн на ръководителя на Асоциацията доктор Джордж Галъп от 1977 година насам, всяка година. Тази година то бе извършено в 44 страни по света. Общо 43 922 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2023 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн. Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Тези данни не са изненадващи – в самото начало на пандемията 72% от запитаните у нас бяха склонни да възприемат опасността със подозрение. Този дял последователно намаляваше, до момента в който доближи до към 40 на 100 през 2022 година, означават от „ Галъп интернешънъл “.
От асоциацията показват, че обществото ни в този момент заема по-скоро умерени позиции – междинни за Съюза, синхронни най-много с източните страни в него, само че и надалеч от по-крайните отрицания, регистрирани в някои наши съседки като Румъния (66% там считат, че опасността е преувеличена) или Република Северна Македония (55%).
Преувеличена ли е опасността от COVID-19 - светът е разграничен по този въпрос
Данните от изследване на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ демонстрират, че 45% интервюирани по света са съгласни или изцяло съгласни с изказванието „ Смятам, че опасността от ковид беше пресилена “, спрямо 33%, които не са съгласни или изрично не са съгласни, и още 18%, които не клонят в нито една от двете направления.
При в допълнение изследване на световните данни се откриват обилни разлики сред районите по света, както и сред разнообразни страни в самите райони.
Въпреки че съгласно статистиката са измежду страните с най-високи дялове на смъртни случаи, страните в Източна и Югоизточна Европа са най-склонни да се съгласят, че опасността е пресилена – Босна и Херцеговина (75% подобен вид отговори), Косово (71%), Азербайджан (68%), Румъния (66%) и Грузия (65%) са измежду най-убедените.
Близкият изток (47%) също демонстрира високи равнища на единодушие, че опасността от COVID-19 е пресилена. Разпокъсани от войни, общества – Афганистан (62%), Ирак (59%) и Сирия (57%), където има забележителна опасност за живота – се оказват и измежду страните, най-склонни да се съгласяват, че опасността от COVID-19 е пресилена.
Съществуват обилни разлики сред страните, изследвани в Африка, като единодушието доближава до 59% в Кения, а е, да вземем за пример, единствено 32% в Нигерия.
Страните в Западна Европа, Северна Америка и Латинска Америка са най-склонни да отхвърлят мнението, че опасността от COVID-19 е пресилена. Испания (61% отрицателни към сходно разбиране мнения), Мексико (57%), Обединеното кралство (49%), Германия (48%), Съединени американски щати (47%), Канада (47%) и Португалия (46%) са най-видими образци. Всички тези страни с огромно население имаха доста жертви и сериозен брой доказани случаи. При толкоз доста хора, изложени на опустошителните въздействия на COVID-19, не е изненада, че е по-малко евентуално да се има вяра, че опасността е пресилена, показват от асоциацията.
„ Първото световно затваряне в човешката история, приложено по време на разпространяването на вируса Коронавирус през 2019 година, продължава да разделя публичното мнение. Четири години по-късно общият брой на доказаните случаи е седемстотин милиона или по-малко от 10% от международното население, а общият брой на смъртните случаи, свързани с това заболяване, е седем милиона или един % от всички регистрирани инфектирани, показва президентът на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ Кънчо Стойчев.
Той отбелязва, че формалната международна статистика за смъртността на хиляда не демонстрира пикови равнища през 2020 година и 2021 година /съответно 7,612 и 7,645/ по отношение на времето 10 години по-рано (2011 година – 7,818 и 2023 година – 7,711). Въпреки това болшинството в по-голямата част от развития свят към момента има вяра, че заплахите от COVID-19 не са пресилени, до момента в който в останалия свят болшинството има вяра в противоположното. Защо? Най-вероятно отговорът е обвързван със силата на медиите и пропагандата в Западния свят, счита Стойчев.
Изследването „ В края на годината “ на асоциацията „ Галъп интернешънъл “ е годишна традиция по самодейност и дизайн на ръководителя на Асоциацията доктор Джордж Галъп от 1977 година насам, всяка година. Тази година то бе извършено в 44 страни по света. Общо 43 922 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2023 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн. Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Тези данни не са изненадващи – в самото начало на пандемията 72% от запитаните у нас бяха склонни да възприемат опасността със подозрение. Този дял последователно намаляваше, до момента в който доближи до към 40 на 100 през 2022 година, означават от „ Галъп интернешънъл “.
От асоциацията показват, че обществото ни в този момент заема по-скоро умерени позиции – междинни за Съюза, синхронни най-много с източните страни в него, само че и надалеч от по-крайните отрицания, регистрирани в някои наши съседки като Румъния (66% там считат, че опасността е преувеличена) или Република Северна Македония (55%).
Преувеличена ли е опасността от COVID-19 - светът е разграничен по този въпрос
Данните от изследване на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ демонстрират, че 45% интервюирани по света са съгласни или изцяло съгласни с изказванието „ Смятам, че опасността от ковид беше пресилена “, спрямо 33%, които не са съгласни или изрично не са съгласни, и още 18%, които не клонят в нито една от двете направления.
При в допълнение изследване на световните данни се откриват обилни разлики сред районите по света, както и сред разнообразни страни в самите райони.
Въпреки че съгласно статистиката са измежду страните с най-високи дялове на смъртни случаи, страните в Източна и Югоизточна Европа са най-склонни да се съгласят, че опасността е пресилена – Босна и Херцеговина (75% подобен вид отговори), Косово (71%), Азербайджан (68%), Румъния (66%) и Грузия (65%) са измежду най-убедените.
Близкият изток (47%) също демонстрира високи равнища на единодушие, че опасността от COVID-19 е пресилена. Разпокъсани от войни, общества – Афганистан (62%), Ирак (59%) и Сирия (57%), където има забележителна опасност за живота – се оказват и измежду страните, най-склонни да се съгласяват, че опасността от COVID-19 е пресилена.
Съществуват обилни разлики сред страните, изследвани в Африка, като единодушието доближава до 59% в Кения, а е, да вземем за пример, единствено 32% в Нигерия.
Страните в Западна Европа, Северна Америка и Латинска Америка са най-склонни да отхвърлят мнението, че опасността от COVID-19 е пресилена. Испания (61% отрицателни към сходно разбиране мнения), Мексико (57%), Обединеното кралство (49%), Германия (48%), Съединени американски щати (47%), Канада (47%) и Португалия (46%) са най-видими образци. Всички тези страни с огромно население имаха доста жертви и сериозен брой доказани случаи. При толкоз доста хора, изложени на опустошителните въздействия на COVID-19, не е изненада, че е по-малко евентуално да се има вяра, че опасността е пресилена, показват от асоциацията.
„ Първото световно затваряне в човешката история, приложено по време на разпространяването на вируса Коронавирус през 2019 година, продължава да разделя публичното мнение. Четири години по-късно общият брой на доказаните случаи е седемстотин милиона или по-малко от 10% от международното население, а общият брой на смъртните случаи, свързани с това заболяване, е седем милиона или един % от всички регистрирани инфектирани, показва президентът на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ Кънчо Стойчев.
Той отбелязва, че формалната международна статистика за смъртността на хиляда не демонстрира пикови равнища през 2020 година и 2021 година /съответно 7,612 и 7,645/ по отношение на времето 10 години по-рано (2011 година – 7,818 и 2023 година – 7,711). Въпреки това болшинството в по-голямата част от развития свят към момента има вяра, че заплахите от COVID-19 не са пресилени, до момента в който в останалия свят болшинството има вяра в противоположното. Защо? Най-вероятно отговорът е обвързван със силата на медиите и пропагандата в Западния свят, счита Стойчев.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ