Палестинската държавност е повод за дискусии сред учени, дипломати и

Кои страни признават Палестина за държава

Палестинската държавност е мотив за полемики измежду учени, дипломати и разнообразни страни. Ето какво е ясно по тематиката:

Каквоедържава?

Има две теории за държавността - декларативната и конститутивната доктрина.

Поддръжниците на декларативната доктрина считат, че една страна може да бъде считана за такава, в случай че дава отговор на критериите, заложени в Конвенцията от Монтевидео от 1933 година. В нея се споделя, че с цел да бъде считана за страна, една територия би трябвало да има непрестанно население, дефинирана територия, лично държавно управление и потенциала да поддържа двустранни връзки с други страни. Според конвенцията политическото битие на една страна е " без значение от признаването от други страни ". Според декларативната теория " още преди да бъде приета, страната има право да пази своята целокупност и самостоятелност, да се грижи за своето опазване и разцвет и затова да се провежда по свое убеждение, да приема закони за своите ползи, да ръководи своите служби и да дефинира юрисдикцията и компетентността на своите съдилища ".

Втората доктрина за държавността е конститутивната. За разлика от Конвенцията от Монтевидео от 1933, тази доктрина твърди, че една страна може да се счита за такава само в случай че останалата част от света я признава. Теорията не произлиза от някоя законова рамка, а по-скоро преглежда актуалната държавност като въпрос на интернационалното право и на дипломацията.

ВписватлисеПалестинскитетериториивдефинициятазадържава?

Изследователите имат разнообразни мнения по въпроса дали Палестинските територии се вписват в правната рамка за самостоятелна страна.

На тази карта се виждат Израел и Палестинските територии

Някои считат, че това е по този начин, до момента в който други настояват, че нужните условия, заложени в Конвенцията от Монтевидео, не са изпълнени. Някои се опълчват на потреблението на Конвенцията от Монтевидео като изискване за установяване на държавност. Според тях Палестинските територии имат по-добър късмет да бъдат публично оповестени за страна като получат самопризнание на интернационално равнище.

КоидържавипризнаватПалестиназадържава?

Голямата част от страните в Организация на обединените нации признават Палестинските територии за страна - общо 139 страни.

Желанието на страната да стане част от Организация на обединените нации обаче би трябвало да бъде утвърдено от най-малко девет от 15-те членки на Съвета за сигурност на организацията. Ако която и да е страна от непрекъснатите членове наложи несъгласие на присъединението на страната, тя не може да стане част от Организация на обединените нации. Тези страни са Китай, Франция, Русия, Англия и Съединени американски щати. Палестина не е приета от Съединени американски щати, Франция и Англия.

Тези три страни са оповестили, че няма да признаят Палестинската държавност, до момента в който спорът с Израел не бъде позволен спокойно. Девет от 27-те държави-членки на Европейски Съюз признават Палестина. Сред тях съвсем всички са някогашни членки на тогавашния Източен блок и всички са признали Палестина преди да се причислят към Европейския съюз. Швеция, която призна Палестина за страна през 2014 година, е единствената страна, която го направи откакто към този момент беше част от Европейски Съюз.

Палестина сега е със статут на страна наблюдаващ, която не е член на Организация на обединените нации, което значи, че може да има посланичество на съвещанията на Общото заседание и може да има собствен офис в седалището на Организация на обединените нации в Ню Йорк. Този статут беше даден на Палестинските теротирии през 2012 година, а по-късно - през 2015, Палестина получи и участие в Международния накзателен съд (МНС), където се проверяват военни закононарушения.

През 2021 МНС разгласи, че стартира следствие на обстановката в Палестинските територии. Присъединяването на Палестина към Римския статут и участието в МНС дадоха на съда опцията да проверява закононарушения, осъществени от палестинци или на палестинска територия.

Разследването, което Израел осъди, сега е в ход.

КакваепозициятанаГерманияотноснопалестинскатадържавност?

Германия, както и Съединени американски щати и доста от нейните сътрудници от Европейски Съюз, не признава палестинската държавност. Тя обаче поддържа " основаването на бъдеща палестинска страна като част от решението за две страни, контрактувано сред страните в спора ", съгласно немското външно министерство.

Тъй като не признава Палестина като страна, Германия употребява термина " Палестински територии " за Западния бряг, Източен Йерусалим и Газа. Когато приказва с палестински представители, тя употребява термина " Палестинска автономност ".

Позицията на Германия във връзка с палестинската държавност се демонстрира и в съдилищата на страната при каузи, които са свързани със статута на бежанците. В решение от ноември 2020 немски съд удостовери, че " няма палестинска народност " и няма страна Палестина. Съдът постанови въпросните палестински бежанци да бъдат считани за " лица без поданство ".

Каквоевъздействиетонапризнаването?

Една страна може да има държавност, само че да не е член на Организация на обединените нации. Например Швейцария се причислява към Организация на обединените нации като страна членка едвам през 2002, до момента в който Лихтенщайн се причислява през 1990, а Сан Марино - през 1992. Всички те са били считани за интернационално приети страни преди присъединението.

Статутът на Палестина на страна наблюдаващ, която не е член на Организация на обединените нации, значи, че тя може да следи работата на Организация на обединените нации, само че не може да гласоподава в Общото заседание. Така да вземем за пример Палестина не можа да гласоподава в Общото заседание за неотдавнашната несполучлива резолюция, призоваваща за преустановяване на огъня в спора сред Израел и Хамас. Тя не можа да гласоподава и по резолюцията, призоваваща за " филантропично помирение " в спора, която въпреки всичко беше призната.

***

Вижте и това видео от нашия списък: