Пакистанци, живеещи във Великобритания, мамят млади жени в родината си.

Пакистанци, живеещи във Англия, мамят млади дами в родината си. Сгодяват се или се женят за тях и им дават обещание благополучен фамилен живот на Острова. А след това изчезват. Често фамилиите на булките затъват в задължения.

Сана Хафез е на 28 години и живее в Кашмир. Още когато е в 10-ти клас, родителите ѝ уредили нейния годеж с братовчед ѝ Мохамед Билал Чоудари, който е роден във Англия. Хафез имала предпочитание да замине за Обединеното кралство. Вярвала, че по този метод ще помогне на фамилията си, което имало финансови компликации. Била уверена, че там ще има опция да получи и положително обучение и работа. " Но за моя изненада годеникът ми и фамилията му желаеха от мен да не не преставам да изучавам след 12 клас ", споделя тя пред Дъждовни води. " Тогава сърцето ми се разруши, само че опцията да отида във Англия и да се погрижа финансово за фамилията ми беше разтуха за мен. "
Редакцията предлага
" Той погуби осем години от живота ми "

Двойката е била сгодена в продължение на пет години, а през август 2018-а сключили брак. След сватбата мъжът ѝ отпътувал за Острова и ѝ заречен, че скоро ще я вземе при него. Но това по този начин и не се случило. " Поддържахме връзка една година и говорехме по телефона ", спомня си Хафез. " Но когато настоях да отида във Англия, той стартира да ме наскърбява. Накрая подаде молба за бракоразвод през май тази година ", споделя през сълзи дамата. " Той погуби осем години от живота ми ", споделя тя. Освен това фамилията ѝ взело пари назаем, с цел да заплати за сватбата. И се надявало, че те ще се възвърнат, щом тя заживее във Англия. " Можех да стана държавна служителка и да получа висше обучение. Кой ще ме компенсира за всички загуби ", пита се Хафез.

Нейният случай не е изключение, изяснява правозащитничката Газала Хайдер Лодхи. " От 1990-те години насам съм чувала и виждала стотици случаи на такива дами ", изяснява тя и добавя, че заради консервативните разбирания на пакистанското общество те не могат да споделят за проблемите си.

И юрист Ифзал Ахмед Хан знае за доста сходни случаи. Хан споделя пред Дъждовни води за английски пакистанец, който се е оженил за братовчедка си Садаф преди повече от седем години. Той останал с нея няколко години и я изоставил след раждането на сина им. По-късно мъжът се развел с братовчедка си и в този момент я заплашва, че ще вземе детето.

Сардар Абрар Азад, деятел в град Мирпур, споделя, че сестрата на негов другар също е била изоставена, откакто се е омъжила за английски пакистанец. Според Азад бедността е това, което кара фамилиите да принуждават дъщерите си да подписват брак с пакистанци с английско поданство. Той прибавя, че хората постоянно са толкоз обезверени и твърдо решени да изпратят дъщерите си във Англия, че не обръщат изключително внимание на характера на бъдещия брачен партньор.

Много от мъжете се оказват измамници, споделя Азад. " Вместо да вземат девойките назад с тях, те остават тук с месеци, до момента в който фамилиите на девойките поемат разноските им за настаняване. " Повечето девойки, сподели правозащитничката Газала Хайдер Лодхи, са от обеднели фамилии, които се надяват дъщерите им да вземат един от братята си във Англия или самите те да работят там и да пращат пари назад. Това, което наподобява като сбъдната фантазия, може доста скоро да се трансформира в призрачен сън, споделя тя.

И младоженците би трябвало да имат право на глас

" Мисля, че родителите би трябвало да потърсят единодушието на своите синове и дъщери, които са родени и израснали във Англия при изцяло разнообразни социално-икономически условия, преди да уговорят женитбата ", споделя пред Дъждовни води Сардар Атик Ахмед Хан, някогашен министър-председател на провинция Азад-Кашмир. Той счита, че неналичието на единодушие от страна на младоженците води до раздробяване на такива бракове. " Мъжът и дамата би трябвало да получат късмет да поддържат връзка между тях и да се схващат, преди да решат да се оженят ", споделя той.

Според Лодхи, половината от английските индийци, които се женят за дами в Мирпур, към този момент имат подписан брак. " Повечето от тях са над 40 и даже 60 ", изяснява още тя.

" Те знаят, че множеството от жертвите им са небогати и не могат да им причинят нищо ", споделя Хан. " Затова се женят тук и прекарват няколко месеца или години, забременявайки дамите. В някои случаи те вземат децата със себе си, а в други оставят и брачната половинка, и децата тук и им унищожават живота. " Хан настоя както политиците, по този начин и обществото да подхващат съществени стъпки за прекратяване на сходни практики.

***
Вижте и това видео от нашия списък:
Да си жена в Пакистан