Любовта трае един ден и той няма край | Мъдростта на северноамериканските индианци
(Painting of Stu-mick-o-súcks (Buffalo Bull's Back Fat), George Catlin)
Тишината е безспорното равновесие на тялото, духа и душата. Човекът, който опазва единството на съществото си, остава постоянно спокоен и индиферентен против бурите на житието. Едно листо не трепва на дървото, една дипла не свети на повърхността на езерото: това е за мъдрия идеалното положение за направляването на живота.
Не оставай за дълго в себе си. Нуждаеш се от другия, с цел да укрепиш вярата си в живота, да предадеш любовта, да бъдеш в света на хората. Вие сте на същата пътека, в търсенето на едно и също слънце. Разпознай в другия – какъвто и да е той – изгубен другар в начинанието, който търси светлината.
Болното тяло е разследване на отслабена душа, съмняваща се в себе си, задръстена от пагубни мисли. Човекът-дух се бори против заболяването с мисли от светлина.
Вземи образец от природата, даже когато е засегната и опустошена от индивида. Тя е сърцето на твоето сърце.
Любовта няма нито минало, нито бъдеще. Тя се реализира на мига с непосредствена хубост, като пламък. Това усилва и осветява цялото създание. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане безконечен. Друга безкрайност няма.
Сезоните на земята са и сезони на душата и тялото. Човек се разсънва напролет, укрепва силата и пристрастеността си за живот през лятото, податлив е към размисъл през есента, обръща се във вътрешността и съзерцава другите светове през зимата. То е като въртенето на колелото, носещо живите и умрелите, слънцето и дъжда, нощта и деня в танца на безконечното завръщане.
Не се опасявай от разликите и несъгласията, които разделят света и основават илюзията за обособени събития. Такова разбиране е извор на конфликти, премеждия и непрекъсната битка. Нощта не е зложелател на деня, както гибелта не е зложелател на живота. За да се получи небесна дъга би трябвало да се срещнат огъня и водата, слънцето и влагата.
Пази живота – всички форми на живот – както се грижиш за посадената фиданка, закриляй го от слънцето и бурите. Да се грижиш за нещо, значи да го обичаш.
Слънцето, луната, звездите, както и сърцето на индивида са местата, където Бог е спрял, с цел да открие любовта си. Индианецът мисли за тези места и насочва към тях молитвите си. От тях получава поддръжка и благословия.
Не губи невинността и неуязвимостта на детето! Това не са разнообразни неща, едното е разследване на другото. Мъдрият е по едно и също време и орелът в небесата, и лястовицата, към момента нежна, зачудена от първите лъчи на пролетта.
(The White Cloud, Head Chief of the Iowa, George Catlin)
Когато галиш някое животно, приемаш духа му и му предаваш своя. Любовта разрешава тази загадъчна връзка сред душите.
Мирът в никакъв случай не идва изненадващо, не пада от небето, като дъжд. Идва при тези, които желаят да го реализиран.
Когато се наблюдаваш, започваш да разбираш несъгласията си. Защитните рефлекси отпадат и можеш да пристъпиш към другите с уязвимостта, крехкостта и силата си, сходно на воина, който танцува танца на слънцето – само с пламъка на любовта си.
Желанията на хората са стрели от светлина. Те могат да изследват сънищата, да посещават страната на духовете, да лекуват заболявания, да гонят страха и да основават слънца.
Книгата на Великия дух е цялото създание. Можеш да четеш тази книга, като изучаваш природата, горите, реките, планините и животните, които са част от нея, само че и като изпитваш сънищата, чувствата и вълненията си.
Страстите летят като копия във всички направления и най-после се изгубват. Задръж ги, събери ги в един дух, в една воля, в случай че искаш да станат мощ.
Не заобикаляй трудността, не се опитвай да бягаш от компликациите. Когато срещне канара по пътя си, реката не се връща назад. Плъзга се тъдява, играе с нея, сходно на лечителя, когато напява и омагьосва раната, или пък се подвига в вързоп от светлина. Научи се да танцуваш с трудностите, в случай че искаш да вървиш напред.
Научи се да дишаш постепенно и да си представяш дъха си, като поток от чиста, блестяща светлина. Това упражнение, пристигнало от воините поухатани, дава доста мощ.
Всеки човек издига загради към себе си, с цел да ограничи територията си и да се пази от другите. Стените, зад които се тули, са укрепления на страданието. Той не познава щастието, а завистта, гнева, омразата, които са преображения на страха. Стани за него огледало на добротата, изнамери умиротворяващите, церящите думи и жестове. Пред страдащия човек надрасни личното си страдалчество, в случай че искаш да му окажеш помощ.
Искаш ли да опазиш в себе си мъдростта на душата, развивай милосърдието си, усърдието и търпението.
Алчността е разрушително изпитание на душата. Желанието да притежаваш неотложно, без отсрочване, приказва за надълбоко отчаяние, то е инстикт на огромно обезсърчение. Удържай потребностите си, научи се да дишаш умерено във всяко твое деяние, в случай че искаш да бъдеш благополучен.
Изгради към себе си климат на топлота, без да губиш прозорливостта си, и любовта ще се яви.
От " Мъдростта на северноамериканските индианци ", Жан Пол Бур
Изображения: Wallpaper Abyss, Wikipedia
