Третият пол е конституционен. Как политическата употреба на основния закон води до абсурд
Отново е юни, месецът на София Прайд, и още веднъж приказваме за джендър - обществения пол. Логиката, с която преди няколко години Конституционният съд отсъди, че общественият пол не е включен в Конституцията, води освен до ограничение на права, само че и до парадокс, написа Светла Енчева. Ето за какво.
Отново е юни – месецът, в който се организира София Прайд. Председателката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова продължава да се бори с несъществуващата „ джендър идеология “. За път се в поддръжка на ЛГБТИ хората.
От първия прайд през 2008 година всеки юни се намират хора, които споделят „ Аз не съм срещу другите, само че не разбирам кой им пречи и за какво парадират “. Те не престават да отхвърлят да схванат защо става дума, колкото и да им се изяснява.
Междувременно България освен отхвърля да признава правата на ЛГБТИ хората макар глобите на европейски съдилища, а вкарва и нови ограничавания. През февруари 2023 година Върховният касационен съд (ВКС) де факто, а дружно с това – и.
Как Конституционният съд трансформира обществените функции в биологични
Хомофобия и сексизъм в България е имало и преди 2018 година, само че акцията против Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита на насилието над дами и домашното принуждение, позната като, ги въздигна в сан на държавна политика. Първият акт на официализирането им беше на Конституционния съд (КС) от 2018 година, с което той разгласи Конвенцията за противоконституционна.
В Истанбулската спогодба джендърът (социалният пол) се дефинира като „ обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете “.
Според конституционните съдии единствената обществена роля на дамата е биологичното ѝ възпроизводство
Според Конституционен съд обаче в няма обществен пол, друг от биологичния, т.е. няма обществено построени полови функции, които не са функционалност на биологията. Съдът твърди, че в главния закон „ биологичният пол „ жена “ се свързва със обществената роля – „ майка “, с „ раждане “, с „ акушерска помощ “. Това съгласно конституционните съдии значи „ единение от биологично детерминираното и обществено конструираното “.
С други думи – единствената обществена роля на дамата е биологичното ѝ възпроизводство. Остава открит въпросът дами ли са лицата от женски пол, които не са майки.
А каква е обществената роля на мъжа?
Конституционните съдии не разсъждават върху въпроса каква е обществената роля на мъжа. Въпреки че не пропущат да отбележат, че съгласно Конституцията „ бракът е непринуден съюз сред мъж и жена “ и затова еднополовите бракове са неприемливи.
Но ние можем да следваме логиката на Конституционен съд и да изведем обществената роля на мъжа от споменаванията на думата „ мъж “ в главния закон. Там тази дума се загатва единствено един път – в цитираното нагоре изречение за брака.
Така можем да стигнем до извода, че единствената обществена роля на мъжа съгласно Конституцията е да се ожени
Така можем да стигнем до извода, че единствената обществена роля на мъжа съгласно Конституцията е да се ожени.
Интересно, че конституционният законодател не е планувал като роля на мъжа да прави деца на дамата. Може би отговорността на дамата да реализира обществената си роля е само нейна.
Човек би могъл да се замисли и че бракът, доколкото е непринуден съюз, не е нещо биологично, а обществено. Защото биологичното възпроизводство може да се случи със или без юридически съюз. По тази логичност и дамата има най-малко една обществена роля – да се омъжи. Конституционен съд обаче интерпретира доброволния съюз сред мъжа и дамата само в подтекста на родителството.
Какво се получава, в случай че всички обществени функции са биологични?
Ако продължим логиката на Конституционен съд, ще стигнем до още по-интересни въпроси. Според конституционните съдии хората са дами или мъже, трети пол няма. И тъй като обществените функции на пола са биологични, функциите на дамите и мъжете в обществото също са биологични.
В Конституцията са разказани голям брой обществени функции
В Конституцията ни обаче са разказани голям брой обществени функции. Има да вземем за пример право на обучение, т.е. хората влизат в функциите на образоващи и учащи се. Гражданите могат да избират и да бъдат избирани. Има президент, парламент, държавно управление, основен прокурор, правосъдна власт и още доста институции, които се състоят от хора, които извършват избрани обществени функции.
Ако всички обществени функции са биологични и опират до възпроизводството, то Конституцията надминава и най-смелото порнографско въображение.
Да се опитаме да си представим биологичното изражение на ролята на президента, който „ въплъщава единството на нацията “. Или на основния прокурор, който (поне до реализирането на конституционна реформа) реализира „ методическо управление върху активността на всички прокурори “. Ами дейното и пасивното изборно право?
Друг вид е всички обществени функции, разказани в главния закон, да не се извършват от мъже и дами. А от някакви други същества, които имат обществени функции, които не са биологични, което съгласно Конституционен съд би означавало да имат обществен пол. С други думи (пак по логиката на КС) – трети пол. Но чакайте, нали нямаше трети пол?
Как да излезем от този парадокс?
Ето по какъв начин логиката на Конституционен съд води освен до ограничение на права, а и до парадокс. Защото задачата ѝ не е независимо да пояснява Конституцията, а да угоди на една пропагандна акция, чиято цел е политическа – внедряване на консерватизъм от антиевропейски вид.
Ако човек не чете главния закон като дявола евангелието, ще види с просто око, че хората влизат в голям брой обществени функции, които нямат нищо общо с биологията.
Въпреки това полът рефлектира върху тези функции.
Например България до момента е имала 58 министър председатели. От тях единствено една е жена (служебната министър-председателка Ренета Инджова). Ако ротационното държавно управление на Николай Денков и Мария Габриел не се разпадне, през 2024 година дамите отпред на българско държавно управление ще станат две.
Доколкото хората са полови същества, другите общества считат едни измерения на пола им за подобаващи, а други – не. Примерно дамите си ги представяме като учителки и медицински сестри, не като министър председатели (за което нямаме и одобрена дума в женски род). Точно това написа в Истанбулската спогодба като пояснение на термина „ джендър “.
Но до момента в който Конституционен съд и Върховен касационен съд лишават права, а Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ преследват „ джендър идеологията “, проевропейските партии не вършат нищо по въпроса. Ала безпристрастната мъдрост във висшите съдилища и здравият разсъдък в политиката могат да надделеят единствено тогава, когато популизмът престане да е главната движеща мощ.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Отново е юни – месецът, в който се организира София Прайд. Председателката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова продължава да се бори с несъществуващата „ джендър идеология “. За път се в поддръжка на ЛГБТИ хората.
От първия прайд през 2008 година всеки юни се намират хора, които споделят „ Аз не съм срещу другите, само че не разбирам кой им пречи и за какво парадират “. Те не престават да отхвърлят да схванат защо става дума, колкото и да им се изяснява.
Междувременно България освен отхвърля да признава правата на ЛГБТИ хората макар глобите на европейски съдилища, а вкарва и нови ограничавания. През февруари 2023 година Върховният касационен съд (ВКС) де факто, а дружно с това – и.
Как Конституционният съд трансформира обществените функции в биологични
Хомофобия и сексизъм в България е имало и преди 2018 година, само че акцията против Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита на насилието над дами и домашното принуждение, позната като, ги въздигна в сан на държавна политика. Първият акт на официализирането им беше на Конституционния съд (КС) от 2018 година, с което той разгласи Конвенцията за противоконституционна.
В Истанбулската спогодба джендърът (социалният пол) се дефинира като „ обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете “.
Според конституционните съдии единствената обществена роля на дамата е биологичното ѝ възпроизводство
Според Конституционен съд обаче в няма обществен пол, друг от биологичния, т.е. няма обществено построени полови функции, които не са функционалност на биологията. Съдът твърди, че в главния закон „ биологичният пол „ жена “ се свързва със обществената роля – „ майка “, с „ раждане “, с „ акушерска помощ “. Това съгласно конституционните съдии значи „ единение от биологично детерминираното и обществено конструираното “.
С други думи – единствената обществена роля на дамата е биологичното ѝ възпроизводство. Остава открит въпросът дами ли са лицата от женски пол, които не са майки.
А каква е обществената роля на мъжа?
Конституционните съдии не разсъждават върху въпроса каква е обществената роля на мъжа. Въпреки че не пропущат да отбележат, че съгласно Конституцията „ бракът е непринуден съюз сред мъж и жена “ и затова еднополовите бракове са неприемливи.
Но ние можем да следваме логиката на Конституционен съд и да изведем обществената роля на мъжа от споменаванията на думата „ мъж “ в главния закон. Там тази дума се загатва единствено един път – в цитираното нагоре изречение за брака.
Така можем да стигнем до извода, че единствената обществена роля на мъжа съгласно Конституцията е да се ожени
Така можем да стигнем до извода, че единствената обществена роля на мъжа съгласно Конституцията е да се ожени.
Интересно, че конституционният законодател не е планувал като роля на мъжа да прави деца на дамата. Може би отговорността на дамата да реализира обществената си роля е само нейна.
Човек би могъл да се замисли и че бракът, доколкото е непринуден съюз, не е нещо биологично, а обществено. Защото биологичното възпроизводство може да се случи със или без юридически съюз. По тази логичност и дамата има най-малко една обществена роля – да се омъжи. Конституционен съд обаче интерпретира доброволния съюз сред мъжа и дамата само в подтекста на родителството.
Какво се получава, в случай че всички обществени функции са биологични?
Ако продължим логиката на Конституционен съд, ще стигнем до още по-интересни въпроси. Според конституционните съдии хората са дами или мъже, трети пол няма. И тъй като обществените функции на пола са биологични, функциите на дамите и мъжете в обществото също са биологични.
В Конституцията са разказани голям брой обществени функции
В Конституцията ни обаче са разказани голям брой обществени функции. Има да вземем за пример право на обучение, т.е. хората влизат в функциите на образоващи и учащи се. Гражданите могат да избират и да бъдат избирани. Има президент, парламент, държавно управление, основен прокурор, правосъдна власт и още доста институции, които се състоят от хора, които извършват избрани обществени функции.
Ако всички обществени функции са биологични и опират до възпроизводството, то Конституцията надминава и най-смелото порнографско въображение.
Да се опитаме да си представим биологичното изражение на ролята на президента, който „ въплъщава единството на нацията “. Или на основния прокурор, който (поне до реализирането на конституционна реформа) реализира „ методическо управление върху активността на всички прокурори “. Ами дейното и пасивното изборно право?
Друг вид е всички обществени функции, разказани в главния закон, да не се извършват от мъже и дами. А от някакви други същества, които имат обществени функции, които не са биологични, което съгласно Конституционен съд би означавало да имат обществен пол. С други думи (пак по логиката на КС) – трети пол. Но чакайте, нали нямаше трети пол?
Как да излезем от този парадокс?
Ето по какъв начин логиката на Конституционен съд води освен до ограничение на права, а и до парадокс. Защото задачата ѝ не е независимо да пояснява Конституцията, а да угоди на една пропагандна акция, чиято цел е политическа – внедряване на консерватизъм от антиевропейски вид.
Ако човек не чете главния закон като дявола евангелието, ще види с просто око, че хората влизат в голям брой обществени функции, които нямат нищо общо с биологията.
Въпреки това полът рефлектира върху тези функции.
Например България до момента е имала 58 министър председатели. От тях единствено една е жена (служебната министър-председателка Ренета Инджова). Ако ротационното държавно управление на Николай Денков и Мария Габриел не се разпадне, през 2024 година дамите отпред на българско държавно управление ще станат две.
Доколкото хората са полови същества, другите общества считат едни измерения на пола им за подобаващи, а други – не. Примерно дамите си ги представяме като учителки и медицински сестри, не като министър председатели (за което нямаме и одобрена дума в женски род). Точно това написа в Истанбулската спогодба като пояснение на термина „ джендър “.
Но до момента в който Конституционен съд и Върховен касационен съд лишават права, а Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ преследват „ джендър идеологията “, проевропейските партии не вършат нищо по въпроса. Ала безпристрастната мъдрост във висшите съдилища и здравият разсъдък в политиката могат да надделеят единствено тогава, когато популизмът престане да е главната движеща мощ.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ