Борисов в Русия, соросоидите в амок
Отношенията с Русия – една от трите световни сили дружно със Съединени американски щати и Китай – сякаш се отлепиха от точката на заледяване. Посещенията на президента Румен Радев и на министър-председателя Бойко Борисов, съпроводен от основни министри, които бяха извършени в малко време, са знакови. Още повече, че господин Борисов влезе в Кремъл и със самочувствието на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Българо-руските връзки за жалост от дълго време не са нито „ приятелски “, нито взаимноизгодни, нито изпълват целия си вероятен капацитет. Процесът на алиенация стартира след разпада на социалистическия блок и беше съвместен. Самата Русия, в мътните времена, когато соросоидните либерали към Елцин я повлякоха към плячкосване, разпад и унизително раболепство пред Запада, се дезангажира от България. В средата на 90-те дори се отхвърлиха от ефирната периодичност, на която у нас се предаваше съветската държавна телевизия. Въпреки че българските управляващи по това време бяха подготвени да удължат лицензията. Честите родни жалейки по „ необятните съветски пазари “ не регистрират обективния факт, че не просто ние изоставихме тези пазари, а и от съветска страна доста понижа интереса към българските артикули – и техните консуматори, като всички нас, бяха повече вторачени в лъскавите западни артикули.
Съвсем естествени процеси при такава гигантска промяна, каквато настъпи след края на първата Студена война. Оттам насетне идва неадекватността, а постоянно и откритата преднамереност, съчетана с банална нелепост на ръководещите в България по адрес на Русия.
Неадекватност, тъй като болшинството от родните фактори във външната политика по този начин и не откриха правилния звук. Не осъзнаха, че като всяка огромна страна, а след стабилизацията и възхода при Путин – страна с възобновен статут на световна мощ – Русия подчинява двустранните си връзки на прагматизма. Няма страсти, няма горест по „ положителното остаряло време “. Не тъй като „ Москва не има вяра на сълзи “, а тъй като огромната политика на огромните страни изисква хладна калкулация на националния интерес – стопански, боен, политически. И на тази основа – поредна държавна политика. Нито от алтруизъм и благосклонности към българския народ Съединени американски щати ще изостави американските ТЕЦ-ове, въпреки че те дерат по 10 кожи от народа, нито Германия ще ни даде някакви привилегии поради загатна от лоялното ни съюзничество през двете международни войни, нито Франция ще се загрижи за българските водачи повече, в сравнение с за френските. Същото се отнася и до Русия – няма нито една сериозна причина Русия да търпи вреди за своите ползи в името на духовната ни непосредственост. Прагматизъм. Нищо повече и нищо по-малко. Той струи и от шегата, с която отвърна президентът Путин на подмятането на Бойко Борисов за „ огромните “ – разстройвам се, когато се приказва за „ огромните “, тъй като нормално от „ огромните “ се желае да заплащат.
Казвам „ преднамереност, съчетана с банална нелепост “, тъй като част от родните политически и партийни среди възприеха като единствена форма на своя легитимация пред сътрудниците от Съединени американски щати и Европейски Съюз не някакви градивни хрумвания и политики за развиване на България и района, а голото отричане. Кръчмарската русофобия и провинциалните дрънканици на хранениците на интернационалния търгаш Сорос, конфигурирани в партии, медии и грантови НПО-та, за мнозина от тях се трансфораха в оправдание за гузните им съвести на елементарни подлизурки, номенклатурни отрочета и дребни доносници на Държавна сигурност в интервала на социализма. Пребоядисаха се за една нощ. И кряскат от заран до мрак, нима никой в шумотевицата не ги запита – ти, байо, не преподаваше ли теоретичен комунизъм, не пишеше ли злостни филипики против „ гнилия капитализъм “. Всички те, откриха своето политическо тамагочи в лицето на злощастния президент Плевнелиев. А еманацията на този неподобаващ нрав цъфна на транспаранта „ Борисов – васал на Путин “. Интересно дали няма да изпратят Меркел и Макрон със същите лозунги. Впрочем, ние сме уникум – няма да намерите другаде партии с една концепция – „ против Русия “. Дори в Южна Америка, където има исторически напластен негативизъм към „ гринговците “, няма партии „ против Съединени американски щати “.
Светът обаче се трансформира. Американската нация отхвърли нападателната линия на неолиберали и неоконсерватори към Хилъри Клинтън, която насъскваше и родните соросоиди. Идеологическият поврат във Вашингтон с избора на президента Доналд Тръмп, последователно оставя във вакуум соросоидните гнезда у нас. Те ще изчезнат изцяло при възможен втори мандат на Тръмп, само че до тогава ще не престават да тровят българското общество с нервности и агитация. Както в този момент са в амок, тъй като Борисов е в Кремъл.
Всички партии, които са управлявали страната, без изключение, носят своята отговорност за хладните връзки с Русия. Няма по какъв начин да липсва „ студенина “ от съветска страна в срещата Борисов-Путин след антируската изразителност на Плевнелиев, блокажа на трите стратегически плана – „ Южен поток “, АЕЦ „ Белене “ и „ Бургас-Александруполис “.
България би трябвало да е дейна
Необходимо е да бъде изминат път за възстановяване на тези връзки. България би трябвало да бъде дейна. Защото от възстановяване на българо-руските връзки имаме интерес освен ние, само че и Европейския съюз. Руската нерешителност към задължения в енергетиката и инфраструктурата е предстояща. За тях България е непредвидим сътрудник, който не взема суверенни решения. Ако днешните ръководещи трансфорат в резистентен приоритет разширението на връзките с Русия, това ще усили значително стратегическата тежест на страната ни в Европейски Съюз и на Балканите.
Българо-руските връзки за жалост от дълго време не са нито „ приятелски “, нито взаимноизгодни, нито изпълват целия си вероятен капацитет. Процесът на алиенация стартира след разпада на социалистическия блок и беше съвместен. Самата Русия, в мътните времена, когато соросоидните либерали към Елцин я повлякоха към плячкосване, разпад и унизително раболепство пред Запада, се дезангажира от България. В средата на 90-те дори се отхвърлиха от ефирната периодичност, на която у нас се предаваше съветската държавна телевизия. Въпреки че българските управляващи по това време бяха подготвени да удължат лицензията. Честите родни жалейки по „ необятните съветски пазари “ не регистрират обективния факт, че не просто ние изоставихме тези пазари, а и от съветска страна доста понижа интереса към българските артикули – и техните консуматори, като всички нас, бяха повече вторачени в лъскавите западни артикули.
Съвсем естествени процеси при такава гигантска промяна, каквато настъпи след края на първата Студена война. Оттам насетне идва неадекватността, а постоянно и откритата преднамереност, съчетана с банална нелепост на ръководещите в България по адрес на Русия.
Неадекватност, тъй като болшинството от родните фактори във външната политика по този начин и не откриха правилния звук. Не осъзнаха, че като всяка огромна страна, а след стабилизацията и възхода при Путин – страна с възобновен статут на световна мощ – Русия подчинява двустранните си връзки на прагматизма. Няма страсти, няма горест по „ положителното остаряло време “. Не тъй като „ Москва не има вяра на сълзи “, а тъй като огромната политика на огромните страни изисква хладна калкулация на националния интерес – стопански, боен, политически. И на тази основа – поредна държавна политика. Нито от алтруизъм и благосклонности към българския народ Съединени американски щати ще изостави американските ТЕЦ-ове, въпреки че те дерат по 10 кожи от народа, нито Германия ще ни даде някакви привилегии поради загатна от лоялното ни съюзничество през двете международни войни, нито Франция ще се загрижи за българските водачи повече, в сравнение с за френските. Същото се отнася и до Русия – няма нито една сериозна причина Русия да търпи вреди за своите ползи в името на духовната ни непосредственост. Прагматизъм. Нищо повече и нищо по-малко. Той струи и от шегата, с която отвърна президентът Путин на подмятането на Бойко Борисов за „ огромните “ – разстройвам се, когато се приказва за „ огромните “, тъй като нормално от „ огромните “ се желае да заплащат.
Казвам „ преднамереност, съчетана с банална нелепост “, тъй като част от родните политически и партийни среди възприеха като единствена форма на своя легитимация пред сътрудниците от Съединени американски щати и Европейски Съюз не някакви градивни хрумвания и политики за развиване на България и района, а голото отричане. Кръчмарската русофобия и провинциалните дрънканици на хранениците на интернационалния търгаш Сорос, конфигурирани в партии, медии и грантови НПО-та, за мнозина от тях се трансфораха в оправдание за гузните им съвести на елементарни подлизурки, номенклатурни отрочета и дребни доносници на Държавна сигурност в интервала на социализма. Пребоядисаха се за една нощ. И кряскат от заран до мрак, нима никой в шумотевицата не ги запита – ти, байо, не преподаваше ли теоретичен комунизъм, не пишеше ли злостни филипики против „ гнилия капитализъм “. Всички те, откриха своето политическо тамагочи в лицето на злощастния президент Плевнелиев. А еманацията на този неподобаващ нрав цъфна на транспаранта „ Борисов – васал на Путин “. Интересно дали няма да изпратят Меркел и Макрон със същите лозунги. Впрочем, ние сме уникум – няма да намерите другаде партии с една концепция – „ против Русия “. Дори в Южна Америка, където има исторически напластен негативизъм към „ гринговците “, няма партии „ против Съединени американски щати “.
Светът обаче се трансформира. Американската нация отхвърли нападателната линия на неолиберали и неоконсерватори към Хилъри Клинтън, която насъскваше и родните соросоиди. Идеологическият поврат във Вашингтон с избора на президента Доналд Тръмп, последователно оставя във вакуум соросоидните гнезда у нас. Те ще изчезнат изцяло при възможен втори мандат на Тръмп, само че до тогава ще не престават да тровят българското общество с нервности и агитация. Както в този момент са в амок, тъй като Борисов е в Кремъл.
Всички партии, които са управлявали страната, без изключение, носят своята отговорност за хладните връзки с Русия. Няма по какъв начин да липсва „ студенина “ от съветска страна в срещата Борисов-Путин след антируската изразителност на Плевнелиев, блокажа на трите стратегически плана – „ Южен поток “, АЕЦ „ Белене “ и „ Бургас-Александруполис “.
България би трябвало да е дейна
Необходимо е да бъде изминат път за възстановяване на тези връзки. България би трябвало да бъде дейна. Защото от възстановяване на българо-руските връзки имаме интерес освен ние, само че и Европейския съюз. Руската нерешителност към задължения в енергетиката и инфраструктурата е предстояща. За тях България е непредвидим сътрудник, който не взема суверенни решения. Ако днешните ръководещи трансфорат в резистентен приоритет разширението на връзките с Русия, това ще усили значително стратегическата тежест на страната ни в Европейски Съюз и на Балканите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ