„По ръба” с Калина Андролова: Путин има крайна цел - нова съюзна държава
Отношенията сред Съединени американски щати и Русия имат несъразмерен темперамент. Това е и фундаменталната разлика от времената на така наречен Студена война. Президентът Зеленски скръбно съобщи, че Украйна е оставена сама да води война с Русия. Той сподели още: „ Не се опасяваме да приказваме за безпристрастен статут. “ Владимир Путин обаче обясни, че е по-добре да се договаря с военните, в сравнение с с „ тайфа наркомани и неонацисти “.
Несъмнено няма да става дума за инцидентно появил се военачалник от украинската войска, който ще пожелае да помогне на Путин. Явно Путин си показва режим на военна хунта, каквито постоянно се употребиха в Латинска Америка, Близкия изток, а даже и в Гърция в края на 60-те на предишния век. Подобна власт се конфигурира за решаването на съответни задания. Обичайно това се случва, когато страната би трябвало принудително да бъде ориентирана в съответна посока. И да се разчисти от избрани детайли. Най-често диктаторските режими се употребиха за решение на проблемите с комунистите, а и за обяздване на концесиите за естествени запаси. Трудно е да повярваме, че Украйна ще се трансформира във военна тирания. За да поеме път към интеграция с Русия. Обикновено диктатурите създават мракобесие.
Каква е задачата на Путин? Руският президент постоянно се е стремял към интеграция на постсъветското пространство. Той направи няколко несполучливи опита, един от които се наричаше Евразийски съюз. Имаше и опити за интеграция по линия на сигурността като ОДКБ, организация, която до неотдавна изглеждаше като неконсумиран контракт единствено на хартия. Затова Путин реши да обезпечи присъединението не на непринуден стопански или политически принцип, а, употребявайки потребността на страните към Русия от военна отбрана. Особено против заканите от неординерни технологии, каквито са цветните революции и всеобщите безредици. Повечето ръководители са безпомощни против хибридните форми.
Последните избавителни интервенции на властта в Беларус и Казахстан от съветски командоси подсказват и за неаналитичния разум, че Путин крои проекти да сътвори ядрото на нова съюзна общественост, което ще наподобява по този начин: Русия, Беларус, Казахстан и Украйна. Доста опасен ход, изключително с Украйна. Съединени американски щати предвиждаха това още от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, по тази причина вложиха доста в интервенции по скъсване на постсъветското пространство. Действията им в Украйна са част от същата тази тактика за конфликтиране на района. Но те бяха непоносими за Путин. Защото Русия постоянно е смятала, че държи контролния пакет в връзките с Украйна. А внезапно се оказа, че Украйна е ръководена от западни съветници и ще влиза в НАТО.
Как се стигна до война?
Всъщност поръчката на Путин за демилитаризирана Украйна е остаряла теза на мъдри хора като Кисинджър и Бжежински. И двамата поотделно, единият във „ Вашингтон пост “, другият във „ Файненшъл таймс “, изричат преди години концепцията за така наречен „ финландизация “ на Украйна. Според тях, Русия има особено отношение към Украйна, по тази причина е най-целесъобразно украинската страна да резервира статут на неутрална страна .
Но разсъдъкът постоянно е малцинство. Лесното добавяне на съвсем цяла Източна Европа в НАТО вкара Съединени американски щати в мъглата на успеха. Щатите натиснаха още по-силно в Украйна. Без оглед на това, че Украйна е неприемлива загуба за Русия и че там е ситуирана съветска военноморска база. Междувременно Русия проспа ставащото в Украйна през последните 30 години. Внезапно се разсъни при започване на 2014 година, когато след кървясъл прелом бе поставено куклено държавно управление, а проруският Янукович беше отхвърлен.
Русия няма взаимен отговор на технологиите на Съединени американски щати да конфигурират и легитимират марионетни държавни управления, ползвайки методите на обществените епидемии, цветните революции и ръководството на тълпите . Тези технологии са характерно усвоени от Съединени американски щати, защото са неразривно свързани с каналите на глобализацията и световните принадлежности за ограничение на националните рамки на властта.
Каква е същността им? Активира се мрежа от кафези, опаковани под формата на цивилен начинания, организации, придвижвания, групи, които притискат структурите на властта от разнообразни направления. Участва в това число и наднационална политическа тъкан от друг темперамент, интернационалните институти, транснационални неправителствени мрежи, световни медии, препоръки и органи на наднационални съюзи и други Така се демонтира монопола на страната върху вземането на политически решения . И се основава, когато се постанова, вътрешнополитически климат за спорове.
Подчертвам тези обстоятелства, защото Русия няма различен отговор против този тънък инструмент за инвазия, с изключение на нормалната груба военна мощ. Русия се оказа неспособна да се оправи по кротичък метод с откъсването на Украйна от орбитата на Москва и се насочи към най-екстремния, най-неприемливия вероятен ход – военна намеса .
Да, достолепието на Русия беше засегнато, тъй като щатските тактики бръкнаха даже в историческата памет на украинците, само че това не може да е мотив за война. Глобализацията и връзките трансформираха света толкоз доста, че към този момент е невероятно да окупираш една територия и да държиш популацията ѝ според. Можеш да прибавяш към орбитата си само територии, чието население желае да бъде прибавено.
От обстановката сега произтичат два извода. Първият, Съединени американски щати имат възходящ проблем, че към този момент не могат да управляват едностранно системата за сигурност в света. Вторият извод е това остаряло познание за съветският експанзионизъм. Възниква въпросът, това новият биполярен свят ли е, или се завръща предмодерният типичен империализъм?!
Несъмнено няма да става дума за инцидентно появил се военачалник от украинската войска, който ще пожелае да помогне на Путин. Явно Путин си показва режим на военна хунта, каквито постоянно се употребиха в Латинска Америка, Близкия изток, а даже и в Гърция в края на 60-те на предишния век. Подобна власт се конфигурира за решаването на съответни задания. Обичайно това се случва, когато страната би трябвало принудително да бъде ориентирана в съответна посока. И да се разчисти от избрани детайли. Най-често диктаторските режими се употребиха за решение на проблемите с комунистите, а и за обяздване на концесиите за естествени запаси. Трудно е да повярваме, че Украйна ще се трансформира във военна тирания. За да поеме път към интеграция с Русия. Обикновено диктатурите създават мракобесие.
Каква е задачата на Путин? Руският президент постоянно се е стремял към интеграция на постсъветското пространство. Той направи няколко несполучливи опита, един от които се наричаше Евразийски съюз. Имаше и опити за интеграция по линия на сигурността като ОДКБ, организация, която до неотдавна изглеждаше като неконсумиран контракт единствено на хартия. Затова Путин реши да обезпечи присъединението не на непринуден стопански или политически принцип, а, употребявайки потребността на страните към Русия от военна отбрана. Особено против заканите от неординерни технологии, каквито са цветните революции и всеобщите безредици. Повечето ръководители са безпомощни против хибридните форми.
Последните избавителни интервенции на властта в Беларус и Казахстан от съветски командоси подсказват и за неаналитичния разум, че Путин крои проекти да сътвори ядрото на нова съюзна общественост, което ще наподобява по този начин: Русия, Беларус, Казахстан и Украйна. Доста опасен ход, изключително с Украйна. Съединени американски щати предвиждаха това още от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, по тази причина вложиха доста в интервенции по скъсване на постсъветското пространство. Действията им в Украйна са част от същата тази тактика за конфликтиране на района. Но те бяха непоносими за Путин. Защото Русия постоянно е смятала, че държи контролния пакет в връзките с Украйна. А внезапно се оказа, че Украйна е ръководена от западни съветници и ще влиза в НАТО.
Как се стигна до война?
Всъщност поръчката на Путин за демилитаризирана Украйна е остаряла теза на мъдри хора като Кисинджър и Бжежински. И двамата поотделно, единият във „ Вашингтон пост “, другият във „ Файненшъл таймс “, изричат преди години концепцията за така наречен „ финландизация “ на Украйна. Според тях, Русия има особено отношение към Украйна, по тази причина е най-целесъобразно украинската страна да резервира статут на неутрална страна .
Но разсъдъкът постоянно е малцинство. Лесното добавяне на съвсем цяла Източна Европа в НАТО вкара Съединени американски щати в мъглата на успеха. Щатите натиснаха още по-силно в Украйна. Без оглед на това, че Украйна е неприемлива загуба за Русия и че там е ситуирана съветска военноморска база. Междувременно Русия проспа ставащото в Украйна през последните 30 години. Внезапно се разсъни при започване на 2014 година, когато след кървясъл прелом бе поставено куклено държавно управление, а проруският Янукович беше отхвърлен.
Русия няма взаимен отговор на технологиите на Съединени американски щати да конфигурират и легитимират марионетни държавни управления, ползвайки методите на обществените епидемии, цветните революции и ръководството на тълпите . Тези технологии са характерно усвоени от Съединени американски щати, защото са неразривно свързани с каналите на глобализацията и световните принадлежности за ограничение на националните рамки на властта.
Каква е същността им? Активира се мрежа от кафези, опаковани под формата на цивилен начинания, организации, придвижвания, групи, които притискат структурите на властта от разнообразни направления. Участва в това число и наднационална политическа тъкан от друг темперамент, интернационалните институти, транснационални неправителствени мрежи, световни медии, препоръки и органи на наднационални съюзи и други Така се демонтира монопола на страната върху вземането на политически решения . И се основава, когато се постанова, вътрешнополитически климат за спорове.
Подчертвам тези обстоятелства, защото Русия няма различен отговор против този тънък инструмент за инвазия, с изключение на нормалната груба военна мощ. Русия се оказа неспособна да се оправи по кротичък метод с откъсването на Украйна от орбитата на Москва и се насочи към най-екстремния, най-неприемливия вероятен ход – военна намеса .
Да, достолепието на Русия беше засегнато, тъй като щатските тактики бръкнаха даже в историческата памет на украинците, само че това не може да е мотив за война. Глобализацията и връзките трансформираха света толкоз доста, че към този момент е невероятно да окупираш една територия и да държиш популацията ѝ според. Можеш да прибавяш към орбитата си само територии, чието население желае да бъде прибавено.
От обстановката сега произтичат два извода. Първият, Съединени американски щати имат възходящ проблем, че към този момент не могат да управляват едностранно системата за сигурност в света. Вторият извод е това остаряло познание за съветският експанзионизъм. Възниква въпросът, това новият биполярен свят ли е, или се завръща предмодерният типичен империализъм?!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ