Теодор Салпаров: Подтиснах егото си в името на националния отбор
Откроява се блестящо на игрището и отвън него. Защото личността му е завладяваща. За родните почитатели Теодор Салпаров е измежду знаците на българския волейбол. Либерото на националния отбор застана пред камерата на bTV и приказва за изпуснатите шансове с националния тим и превъзмогнатото его, за Професора, който се завръща, за Пламен Константинов, за сложния темперамент на либерото Владислав Иванов, за бъдещето на „ Нефтохимик “, идното лято и за какво за поредна година няма да забележим Матей Казийски в националния тим.
На фона на недоволствата и отказванията от националния тим през лятото на 2018 година и преди международното състезание, на което бяхме домакини, Теодор Салпаров признава, че е бил в обстановката на своя сътрудник Владислав Иванов. Само че тогава, преди европейското състезание през 2015 година, той потъпква егото си и остава да носи националната фланелка.
" Аз също бях си събрал багажа, само че с мен и още 9 индивида и то от основните играчи. Представете си 9 индивида да си тръгнат... Щяха да уволнят Пламен! Това ви го подсигурявам, тъй като нямаше да има кой да играе за националния тим! На другия ден отидох, събрахме се като мъже, говорихме си 1 час. Били сме 7 години в една стая, печелехме медали. Ние върнахме волейбола след интервал от 12 години още веднъж нагоре. Защото, когато си тръгне един като мен или един от по-младите, страда колективът и цяла България, която обича волейбола.Тогава си потиснах аз егото, в името на националния тим ", съобщи Салпаров.
И през днешния ден, преди следващия си сезон на либерото с националния тим (той играе за отбора от 2003 година насам), той не крие, че го стимулира упоритостта да играе на край. В сбирката си той има две бронзови оценки - от международното през 2006 и от европейското през 2009.
За да унищожи 10-годишния интервал на " суша " откъм оценки, на треньорската пейка на националния отбор застава Силвано Пранди. Именно той беше народен селекционер, когато " лъвовете " завоюваха последния си орден от огромно състезание.
" Най-силния си волейбол играхме при него – 2009-2010 година. Винаги бяхме в топ 3 на сервис. Сега сме надалеч от това равнище. Как го правиш Силвано тогава? Не знам! Тогава играехме в действителност доста грамотно. Винаги съм го харесвал, тъй като е доста значимо да можеш да водиш разговор с един треньор. Въпросът в този момент към този момент е по-младите по какъв начин ще се напаснат към неговите визии. Дали ще могат да ги изпълнят? Той ще успее да балансира нещата, аз съм повече от сигурен. На Силвано не на вятъра му викат и „ професора”. Той ще направи оптималното да сътвори един добър колектив. Не би трябвало да чакаме чудеса ", оптимист е Салпаров.
Националния тим обаче за поредна година ще играе без един от най-силните български волейболисти - Матей Казийски. Новият-стар треньор по този начин и не съумя да убеди звездата на " Верона " още веднъж да облече екипа на " лъвовете ".
" Силвано направи опит. Казах му, че съгласно мен по телефон нещата няма да станат. Трябва просто в комфортен за него миг, да отиде до Италия и да приказват на четири очи. Знам Матей какъв брой доста държеше на Силвано. Бяхме с него в една стая, когато Силвано беше треньор. В един миг имах вяра, че със Силвано той би се върнал, с цел да приключи най-малко кариерата си в националния тим. На едни олимпийски игри, би било ужасно. За страдание още веднъж тимът ще би трябвало да е без него. Само мога да скърбя, че не е част от националния тим, тъй като с него, повярвай ми, от 10 полуфинала, 8 щяхме да ги спечелим ", сподели либерото.
Без Казийски тежестта ще падне върху младите момчета в отбора. Върху тези, които към момента не са изпитвали страстта от огромните финали.
" Искам момчетата да се влагат. По-малко " Инстаграм ", по-малко наргилета, по-малко девойки. Това е последният късмет да се класираме за едно такова състезание като олимпийските игри. Трябва да бъдем реалисти, тъй като след 1-2 години надали ще бъде същият тим. Като си тръгнат 3-4 опитни играчи, ще трябват най-малко 5-6 години тези момчета да ги изтърпят и от федерация, и треньори, с цел да стигнат нужното равнище. Това лято младите, с нас - опитните, би трябвало да съумеем да изградим един прекрасен колектив, да сме задружни вътре ", съобщи Салпаров.
В момента Салпаров извършва две функции - на либеро в " Нефтохимик " и на състезателен шеф в отбора, който още през днешния ден (22 април) може да стане първенец на България за втора поредна година.
" Не може да се върви единствено нагоре. Нормално е да има спешни моменти, когато си топ тим, и задачата е постоянно купата, а тимове като „ Хебър”, ЦСКА, „ Левски” напъват… Това е хубаво, най-после е още по-сладка една извоювана купа. Така тези момчета ще израснат по-бързо, ще натрупат опит и рутина, с цел да играят в националния тим. Ако станем първенци, не виждам спънки и следващата година да имаме добър бюджет като последните 2, с цел да продължим да надграждаме. Ако това се случи, аз като състезателен шеф бих заложил на българското ", съобщи той.
btvnovinite.bg
На фона на недоволствата и отказванията от националния тим през лятото на 2018 година и преди международното състезание, на което бяхме домакини, Теодор Салпаров признава, че е бил в обстановката на своя сътрудник Владислав Иванов. Само че тогава, преди европейското състезание през 2015 година, той потъпква егото си и остава да носи националната фланелка.
" Аз също бях си събрал багажа, само че с мен и още 9 индивида и то от основните играчи. Представете си 9 индивида да си тръгнат... Щяха да уволнят Пламен! Това ви го подсигурявам, тъй като нямаше да има кой да играе за националния тим! На другия ден отидох, събрахме се като мъже, говорихме си 1 час. Били сме 7 години в една стая, печелехме медали. Ние върнахме волейбола след интервал от 12 години още веднъж нагоре. Защото, когато си тръгне един като мен или един от по-младите, страда колективът и цяла България, която обича волейбола.Тогава си потиснах аз егото, в името на националния тим ", съобщи Салпаров.
И през днешния ден, преди следващия си сезон на либерото с националния тим (той играе за отбора от 2003 година насам), той не крие, че го стимулира упоритостта да играе на край. В сбирката си той има две бронзови оценки - от международното през 2006 и от европейското през 2009.
За да унищожи 10-годишния интервал на " суша " откъм оценки, на треньорската пейка на националния отбор застава Силвано Пранди. Именно той беше народен селекционер, когато " лъвовете " завоюваха последния си орден от огромно състезание.
" Най-силния си волейбол играхме при него – 2009-2010 година. Винаги бяхме в топ 3 на сервис. Сега сме надалеч от това равнище. Как го правиш Силвано тогава? Не знам! Тогава играехме в действителност доста грамотно. Винаги съм го харесвал, тъй като е доста значимо да можеш да водиш разговор с един треньор. Въпросът в този момент към този момент е по-младите по какъв начин ще се напаснат към неговите визии. Дали ще могат да ги изпълнят? Той ще успее да балансира нещата, аз съм повече от сигурен. На Силвано не на вятъра му викат и „ професора”. Той ще направи оптималното да сътвори един добър колектив. Не би трябвало да чакаме чудеса ", оптимист е Салпаров.
Националния тим обаче за поредна година ще играе без един от най-силните български волейболисти - Матей Казийски. Новият-стар треньор по този начин и не съумя да убеди звездата на " Верона " още веднъж да облече екипа на " лъвовете ".
" Силвано направи опит. Казах му, че съгласно мен по телефон нещата няма да станат. Трябва просто в комфортен за него миг, да отиде до Италия и да приказват на четири очи. Знам Матей какъв брой доста държеше на Силвано. Бяхме с него в една стая, когато Силвано беше треньор. В един миг имах вяра, че със Силвано той би се върнал, с цел да приключи най-малко кариерата си в националния тим. На едни олимпийски игри, би било ужасно. За страдание още веднъж тимът ще би трябвало да е без него. Само мога да скърбя, че не е част от националния тим, тъй като с него, повярвай ми, от 10 полуфинала, 8 щяхме да ги спечелим ", сподели либерото.
Без Казийски тежестта ще падне върху младите момчета в отбора. Върху тези, които към момента не са изпитвали страстта от огромните финали.
" Искам момчетата да се влагат. По-малко " Инстаграм ", по-малко наргилета, по-малко девойки. Това е последният късмет да се класираме за едно такова състезание като олимпийските игри. Трябва да бъдем реалисти, тъй като след 1-2 години надали ще бъде същият тим. Като си тръгнат 3-4 опитни играчи, ще трябват най-малко 5-6 години тези момчета да ги изтърпят и от федерация, и треньори, с цел да стигнат нужното равнище. Това лято младите, с нас - опитните, би трябвало да съумеем да изградим един прекрасен колектив, да сме задружни вътре ", съобщи Салпаров.
В момента Салпаров извършва две функции - на либеро в " Нефтохимик " и на състезателен шеф в отбора, който още през днешния ден (22 април) може да стане първенец на България за втора поредна година.
" Не може да се върви единствено нагоре. Нормално е да има спешни моменти, когато си топ тим, и задачата е постоянно купата, а тимове като „ Хебър”, ЦСКА, „ Левски” напъват… Това е хубаво, най-после е още по-сладка една извоювана купа. Така тези момчета ще израснат по-бързо, ще натрупат опит и рутина, с цел да играят в националния тим. Ако станем първенци, не виждам спънки и следващата година да имаме добър бюджет като последните 2, с цел да продължим да надграждаме. Ако това се случи, аз като състезателен шеф бих заложил на българското ", съобщи той.
btvnovinite.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ