Най-старата цивилизация в света: коя е тя и колко е била богата
Открити са доказателства, че Индската цивилизация е минимум на 8000 години, а не на 5500 години, както се смяташе до момента. Много преди цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия. Това излиза наяве от, оповестено в списанието Scientific Reports
Учените са разкрили доказателства за предшестваща Индската (харапската) цивилизация, която е съществувала в продължение на минимум 1000 години преди този момент.
Проучването хвърля нова светлина върху това, за какво тази видимо процъфтяваща цивилизация е починала.
Екип от откриватели от няколко археологични института в Индия са анализирали керамични фрагменти и скотски кости от два археологически пластове в Бирана (Bhirrana), област Фатехабад, в северната част на страната, употребявайки радиовъглеродния способ и техника, наречена " оптически подтиквана луминесценция ".
Древен Египет: Най-развитата и най-богата цивилизация, живяла в миналото на Земята?
Парадоксално във века на ракетите, компютрите и смарт телефоните, само че в действителност мнозина откриватели са на това мнение
Най-древното цивилизовано населено място
Бирана е най-древното цивилизовано населено място в света. Това е малко селце в региона Фатерхабад. Намира се наоколо до басейна на река Гагар-Харкра (Ghaggar-Hakra), това харапско населено място сега е най-старото в човешката цивилизация и е запазило всички културни пластове.
Екипът е имал за цел да потърси и покаже, че цивилизацията е била публикувана в други места като Bhirrana и Rakhigarrhi в Харяна, с изключение на известните места Харапа и Мохенджо Даро в Пакистан и Lothal, Dholavira и Kalibangan в Индия.
Изследователите почнали разкопки до неразучен регион, Бирана, и в последна сметка разкриват нещо доста по-голямо.
На разкопките са открити и огромни количества скотски остатъци като кости, зъби, рога на крава, коза, сърна и антилопа, от които посредством радиовъглероен разбор са избрани възрастта и климатичните условия по време на разцвета на цивилизацията, а също и да запълни " сериозен пропуск в информацията Харапската (Индската) цивилизация.
Богатство и крах
Някои специалисти свързват упадъка на Харапската цивилизация с пресъхването на " изгубената река Срасвати " Гагар-Хакра в следствие от изменението на климата.
Има и доста други теории за аргументите, в това число арийската инвазия, пагубни наводнения, разпространяване на инфекциозни болести.
Но екипът има нова доктрина.
" Нашето проучване демонстрира, че климатът не е повода за упадъка на харапската цивилизация, " - настояват учените.
Докато по-ранните етапи на индската цивилизация съставляват аграрни общности, зрелите харапски селища са мощно урбанизирани с проведени градове и доста по-развита материална и занаятчийска просвета. Те са имали постоянна търговия с Арабия и Месопотамия.
Късният харапски стадий свидетелства за огромна деурбанизация, спад на популацията, занемаряване на откритите места, липса на съществени улеснения, принуждение и даже заличаване, описват откривателите.
Археологичните данни демонстрират, че хората са трансформирали модела на културите и земеделската си тактика.
Ако в началото в Индската цивилизация интензивно са отглеждани зърнени култури (пшеница и ечемик), по-късно, с настъпването на сушата, те са заменени със сухоустойчиви култури - просо и ориз. Това, съгласно учените, е довело до деурбанизация - повишаване на популацията в селските региони и крах на градовете.
Шестте най-древни човешки цивилизации
Тези антични общества оформят културния и софтуерния напредък
Учените са разкрили доказателства за предшестваща Индската (харапската) цивилизация, която е съществувала в продължение на минимум 1000 години преди този момент.
Проучването хвърля нова светлина върху това, за какво тази видимо процъфтяваща цивилизация е починала.
Екип от откриватели от няколко археологични института в Индия са анализирали керамични фрагменти и скотски кости от два археологически пластове в Бирана (Bhirrana), област Фатехабад, в северната част на страната, употребявайки радиовъглеродния способ и техника, наречена " оптически подтиквана луминесценция ".
Древен Египет: Най-развитата и най-богата цивилизация, живяла в миналото на Земята?
Парадоксално във века на ракетите, компютрите и смарт телефоните, само че в действителност мнозина откриватели са на това мнение
Най-древното цивилизовано населено място
Бирана е най-древното цивилизовано населено място в света. Това е малко селце в региона Фатерхабад. Намира се наоколо до басейна на река Гагар-Харкра (Ghaggar-Hakra), това харапско населено място сега е най-старото в човешката цивилизация и е запазило всички културни пластове.
Екипът е имал за цел да потърси и покаже, че цивилизацията е била публикувана в други места като Bhirrana и Rakhigarrhi в Харяна, с изключение на известните места Харапа и Мохенджо Даро в Пакистан и Lothal, Dholavira и Kalibangan в Индия.
Изследователите почнали разкопки до неразучен регион, Бирана, и в последна сметка разкриват нещо доста по-голямо.
На разкопките са открити и огромни количества скотски остатъци като кости, зъби, рога на крава, коза, сърна и антилопа, от които посредством радиовъглероен разбор са избрани възрастта и климатичните условия по време на разцвета на цивилизацията, а също и да запълни " сериозен пропуск в информацията Харапската (Индската) цивилизация.
Богатство и крах
Някои специалисти свързват упадъка на Харапската цивилизация с пресъхването на " изгубената река Срасвати " Гагар-Хакра в следствие от изменението на климата.
Има и доста други теории за аргументите, в това число арийската инвазия, пагубни наводнения, разпространяване на инфекциозни болести.
Но екипът има нова доктрина.
" Нашето проучване демонстрира, че климатът не е повода за упадъка на харапската цивилизация, " - настояват учените.
Докато по-ранните етапи на индската цивилизация съставляват аграрни общности, зрелите харапски селища са мощно урбанизирани с проведени градове и доста по-развита материална и занаятчийска просвета. Те са имали постоянна търговия с Арабия и Месопотамия.
Късният харапски стадий свидетелства за огромна деурбанизация, спад на популацията, занемаряване на откритите места, липса на съществени улеснения, принуждение и даже заличаване, описват откривателите.
Археологичните данни демонстрират, че хората са трансформирали модела на културите и земеделската си тактика.
Ако в началото в Индската цивилизация интензивно са отглеждани зърнени култури (пшеница и ечемик), по-късно, с настъпването на сушата, те са заменени със сухоустойчиви култури - просо и ориз. Това, съгласно учените, е довело до деурбанизация - повишаване на популацията в селските региони и крах на градовете.
Шестте най-древни човешки цивилизации
Тези антични общества оформят културния и софтуерния напредък
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ