Проф. Николай Овчаров: Първото светилище на Орфей в света е било у нас
Открихме изчезналото звено в досегашните изследвания на хилядолетната история на храма на Орфей при село Татул. Това сподели археологът проф. Николай Овчаров.
Вчера завършиха изследванията на светилището в Момчилградско, които започнаха още през далечната 2004 година и с спирания от по няколко години продължиха до есента на 2023 година " За това време тайнственото светилище при Татул стана едно от най-атрактивните места за посещаване в България. А от научна позиция с хилядолетната си история то е същински учебник “, разяснява проф. Овчаров.
Върху нисък рид в централната част на светилището се извисява величествена канара, наричана от локалното население Кая Башъ (Голямата скала). Край нея са потвърдени паметни действия, започващи още от зората на човешката история – каменно-медната ера в края на V и началото на IV хиляди прочие Хр. Разцветът на свещеното място е в късната бронзова ера (XV-XI в. прочие Хр.), когато върху скалата е издълбана монументална гробница, а в близост са завършени десетки свещени олтари.
" При нашите изследвания доказахме, че по този начин се оформя хероон – храм на обожествен след гибелта си именит тракийски цар от Родопите. Според изказаните хипотези на видните траколози Иван Венедиков и Александър Фол е прекомерно евентуално да става дума за само по рода си светилище на именития артист Орфей – първо в света. Култът към тачения на Татул тракийски воин се развива в елинистическата ера (IV-I в. прочие Хр.), когато край скалата с гроба е построен превъзходен каменен храм “, описа за " Телеграф “ проф. Овчаров.
След идването на римляните на Балканите тази постройка се развива в цялостен архитектурен комплекс. Към II-III в. светилището е превърнато в укрепена аристократична вила, каквото остава и през византийската ера. На базата на открити оловни печати оказва се, че през XI-XII в. тази вила е била владеене на видния жанр на Палеолозите, които по-късно стават императорска династия.
След като при разкопките от първия стадий през 2004-2007 година са изяснени въпросите към ранните стадии на светилището, остава забранен един доста значим въпрос – къде са се изпълнявали паметните действия на Татул, откакто през II-III в. централната част на светилището е превърнато в жилищна вила.
Оказа се, че в късния римски интервал религиозната активност е била изнесена на дребен рид, намиращ се единствено на стотина метра от тогавашния паметен център. Още през III-IV в. там е издигнат езически храм, наследил функционалностите на античното светилище на Орфей. Днес неговите остатъци са съвсем обезличени от основите на издигнатата по-късно върху тях християнска черква, само че проличава, че храмът е имал съвсем квадратен проект със страна 11/10 м.
Входът е бил от запад, а във вътрешността се влизало през солиден каменен предел. От този римски храм до превърнатото в жилищна вила старинно светилище на Орфей е водела улица, по която са минавали тържествени процесии “, разкри археологът.
През V век в Родопите е признато християнството. Тогава езическият храм е опустошен, а върху основите му и с камъните от личните му стени е издигната християнската черква с проект на еднокорабна базилика.
Тя съществувала през късната древност и ранното Средновековие, като е обслужвала жителите на вилата.
Вилата и църквата са изоставени по незнайни аргументи към края на XII в. Местните поданици известно време пазят загатна за свещеното място и доникъде на XIII век погребват мъртвите си тук.
После остава единствено незадълбочен спомен за величествената Кая Башъ, обожествена от хората още в най-древни времена, описа още проф. Овчаров.
Вчера завършиха изследванията на светилището в Момчилградско, които започнаха още през далечната 2004 година и с спирания от по няколко години продължиха до есента на 2023 година " За това време тайнственото светилище при Татул стана едно от най-атрактивните места за посещаване в България. А от научна позиция с хилядолетната си история то е същински учебник “, разяснява проф. Овчаров.
Върху нисък рид в централната част на светилището се извисява величествена канара, наричана от локалното население Кая Башъ (Голямата скала). Край нея са потвърдени паметни действия, започващи още от зората на човешката история – каменно-медната ера в края на V и началото на IV хиляди прочие Хр. Разцветът на свещеното място е в късната бронзова ера (XV-XI в. прочие Хр.), когато върху скалата е издълбана монументална гробница, а в близост са завършени десетки свещени олтари.
" При нашите изследвания доказахме, че по този начин се оформя хероон – храм на обожествен след гибелта си именит тракийски цар от Родопите. Според изказаните хипотези на видните траколози Иван Венедиков и Александър Фол е прекомерно евентуално да става дума за само по рода си светилище на именития артист Орфей – първо в света. Култът към тачения на Татул тракийски воин се развива в елинистическата ера (IV-I в. прочие Хр.), когато край скалата с гроба е построен превъзходен каменен храм “, описа за " Телеграф “ проф. Овчаров.
След идването на римляните на Балканите тази постройка се развива в цялостен архитектурен комплекс. Към II-III в. светилището е превърнато в укрепена аристократична вила, каквото остава и през византийската ера. На базата на открити оловни печати оказва се, че през XI-XII в. тази вила е била владеене на видния жанр на Палеолозите, които по-късно стават императорска династия.
След като при разкопките от първия стадий през 2004-2007 година са изяснени въпросите към ранните стадии на светилището, остава забранен един доста значим въпрос – къде са се изпълнявали паметните действия на Татул, откакто през II-III в. централната част на светилището е превърнато в жилищна вила.
Оказа се, че в късния римски интервал религиозната активност е била изнесена на дребен рид, намиращ се единствено на стотина метра от тогавашния паметен център. Още през III-IV в. там е издигнат езически храм, наследил функционалностите на античното светилище на Орфей. Днес неговите остатъци са съвсем обезличени от основите на издигнатата по-късно върху тях християнска черква, само че проличава, че храмът е имал съвсем квадратен проект със страна 11/10 м.
Входът е бил от запад, а във вътрешността се влизало през солиден каменен предел. От този римски храм до превърнатото в жилищна вила старинно светилище на Орфей е водела улица, по която са минавали тържествени процесии “, разкри археологът.
През V век в Родопите е признато християнството. Тогава езическият храм е опустошен, а върху основите му и с камъните от личните му стени е издигната християнската черква с проект на еднокорабна базилика.
Тя съществувала през късната древност и ранното Средновековие, като е обслужвала жителите на вилата.
Вилата и църквата са изоставени по незнайни аргументи към края на XII в. Местните поданици известно време пазят загатна за свещеното място и доникъде на XIII век погребват мъртвите си тук.
После остава единствено незадълбочен спомен за величествената Кая Башъ, обожествена от хората още в най-древни времена, описа още проф. Овчаров.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ