”Маските на задкулисието”: Комунистическият род Прокопиеви
Откъс от книгата ”Маските на задкулисието ”, в. ”Телеграф ”. ”Нека използван към Иво Прокопиев матрицата, която безпогрешно дезавуира същинските биографии на знаковите политически и бизнес диверсанти на прехода. Какви са връзките му с комунистическата номенклатура? Дебели и отдавнашни, идват чак от дълбините на времето. Бащата Георги Прокопиев е бил измежду шефовете на обичания резерват на Тодор Живков – представителното ловно стопанство (ПЛС) „ Воден ” край Разград. Комунистическият деспот е посрещал там най-скъпите си посетители, включително Леонид Брежнев.
От 1962 година целият комплекс минава на послушание и управление към Пето ръководство на Държавна сигурност (УБО). Георги Александров Прокопиев стартира в Управление безопасност и охрана (Пето управление н като волнонаемен и стига до чин „ капитан ”. Нека осветлим малко повече от биографията му, тъй като такава информация в обществен оборот към този момент липсва. А е извънредно нужна. Публиката знае, че бащата на братята Прокопиеви е работил в ПЛС „ Воден ” и толкоз. Георги Прокопиев е роден на 6 октомври 1942 година в с. Сенокос, окр. Благоевградски, където е живял до 1946 година След това родителите му се реалокират да живеят в с. Воден. Баща му (дядото на Александър и Иво Прокопиеви) Александър Прокопиев Спасов е от с. Сенокос, Благоевградски окръг, член на Българска комунистическа партия от 1946 година Георги Прокопиев има три сестри – Божанка, Славка и Радка – всичките членове на Българска комунистическа партия. През 1956 година приключва главното си обучение в с. Побит камък, след което постъпих в горския колеж в гр. Велинград. Същия приключва сполучливо през 1960 година и е извикан да отбие военната си работа в редовете на Българска народна армия. До 15 май 1961 година е боец в София, след което е командирован в с.Равнец, окр. Благоевградски, откъдето се уволнява на 16 октомври 1962 година След уволнението постъпва на работа в горското стопанство в с. Воден, окр. Разградски, като асистент лесничей. През ноември 1966 година е признат в Българска комунистическа партия. Майката на Иво и Александър Прокопиеви Венета Иванова Великова-Прокопиева, е родена на 9 февруари 1946 година в с. Манастирско, Разградски окръг. Нейният татко Иван Великов Иванов е бил незаконен член на Българска комунистическа партия, помагал е интензивно на комунистическия терорист в Разградско Стоян Иванов. Венета Прокопиева е била член на Българска комунистическа партия, татко й – също. И нейният брат Петър Великов, вуйчо на Александър и Иво Прокопиеви е бил член на Българска комунистическа партия – още от далечната 1960 година Венета Прокопиева също е била чиновник на Пето ръководство на Държавна сигурност (УБО) като волнонаемна. Впоследствие тя се трансферира да работи, като става механически помощник в ОУ на МВР-Разград. Георги Пропокиев е признат на работа в Управление безопасност и охрана (Пето управление н през 1969 година Бил е помощник-лесничей, зам.-директор и шеф на представителното ловно стопанство „ Воден ” край Разград. Като зам.-директор той е претрупан да движи всички ловностопански въпроси, да следи за положителното развиване и положение на дивеча, да обезпечи паша и първокласен фураж, да следи за поддържането на всички ловностопански уреди и изграждане на нови такива. Всичките си отговорности други Прокопиев извършва чудесно, заради което става любим на Тодор Живков. Като член на Българска комунистическа партия той извършва всички предоставени му партийни поръчения. Поради това Георги Прокопиев неведнъж е награждаван от управлението на Управление безопасност и охрана (Пето управление н - с орден, с изявление на признателност, със значки, с парични суми и така нататък Освен премиите Георги Прокопиев има и санкции. И то защо мислите – за далаверка, несъмнено. През 1977 година той е осъден за недобро стопанисване и неправилното консумиране на стоково-материалните полезности и позволени неналичия и вреди за Управление безопасност и охрана (Пето управление н при ремонтите на домове № 2 и 3 в ПЛС „ Воден ”.
През 1984 година е нараснал в чин „ лейтенант ”, назначен е на служба „ старши шпионин ” при 3-ти отдел на Пето ръководство на Държавна сигурност (УБО) и е трансфериран за шеф на представителното ловно стопанство „ Мазалат ” в Габровско. Това е повода Иво Прокопиев да приключи математическата гимназия в Габрово. През 1990 година капитанът от УБО-ДС Георги Прокопиев още веднъж е върнат във „ Воден ” като зам.-директор на обекта. През есента на 1990 година той е преназначен от зам.-началник на поделение в НСО за старши контрольор, позиция на която се пенсионира след няколко години. Батко от Министерство на вътрешните работи Братът на Иво Прокопиев Александър също не е бил „ пощаден ” от фамилната традиция. Александър Георгиев Прокопиев е роден на 6.5.1966 година Завършил е Висшия лесотехнически институт в София. Александър Прокопиев е някогашен чиновник на Регионална работа „ Сигурност ” в МВР- Разград. Иначе упорстват, че са десни, антикомунисти, антиживковисти и доста пропазарно насочени. Апропо, не ви ли хрумва, че думата „ ориентирам ” в превод значи „ ориентиран на изток ”. Това е единствено за уточняване на същинските направления. Ето ви още веднъж удостоверение на „ желязната ” матрица, която е щамповала по-голямата част българските така наречен предприемачи и финансисти – Българска комунистическа партия, секрети служби и сговор с нашенското и интернационалното задкулисие. Александър Прокопиев играе основна роля около скандалната приватизация на „ Каолин ”. Създадената с решение № 50/30.03.1989 година на Министерския съвет компания с държавно имущество „ Каолин ” през май 1992 година е преобразувана в еднолично акционерно сдружение с държавно имущество. С решение на Агенцията за приватизация през ноември 1997 година единственото на Балканите дружество за рандеман на каолин е несъмнено за продажба чрез съставяне на джойнт венчър с белгийската компания „ Сибелко ”, която е международен водач в производството на кварцов пясък. Започват договаряния, които не престават година и половина. Коментирани са нужните бъдещи вложения и в хода на договарянията от „ Сибелко ” прецизират, че са подготвени да вложат 20 млн. щ. $. Експертното мнение е доста ясно и недвусмислено: ”Каолин ” е в положително финансово положение, с позитивни бизнес резултати, без съществени отговорности към банки и с отлични пазарни вероятности. През май 1999 година договорката е на път да бъде финализирана, само че ненадейно задграничният вложител се отдръпва и договарянията са прекъснати. До договорка не се стига, тъй като проектите на седесарските варвари са други и са свързани с РМД - приватизация на това сдружение. Същата бандитска РМД матрица, която въпреки и стартирана по времето на Жан Виденов, откри най-пълноценното си разрастване по времето на Иван Костов и държавното управление на ОДС. Иво Прокопиев и Агнешкия крал Никола Николов и до ден-днешен се кълнат, че това е просто една сполучлива капиталова договорка. Фактите обаче упорстват, че това е класическа скица за подозрително приватизиране посредством РМД. Защо ли? Защото се употребяват преференциите, които се дават на РМД от избрани компании, зад него да стоят представителите на същите тези компании, след това от тях се прави опит РМД-то да бъде опаковано, т.е. и в процеса на приватизация, и след приватизацията предприятието да бъде овладяно и сложено под контрола на представителите на тези компании. Накрая компанията на Прокопиев придобива цялостен надзор върху цялото дружество. Схемата е транспарантна – РМД купува 75% от капитала на „ Каолин ” при „ среднопретеглена обективна пазарна стойност оценка ” от 7 339 134 лв., както са написали оценителите от СД „ Машелектропроект – Стоянова, Симов и сие ” - гр. София. Приложена е схемата за заплащане на съвсем половината от цената с обезщетителни записи, чиято цена е към 15% от номинала, което в допълнение срутва действителните пари, които са дадени за тази приватизация. И на това Прокопиев и Агнешкия крал споделят „ добра капиталова договорка ”. Много значим миг, който дезавуира горното изказване е, че във ведомостите на предприятието е вписан Александър Прокопиев надалеч преди основаването на РМД-то, с цел да може да влезе в него. Работници от „ Каолин ” свидетелстват, че назначеният за началник Александър Прокопиев в никакъв случай не е работил преди този момент в предприятието. Филип Калоянов - последният шеф на „ Каолин ”, твърди, че Прокопиев-брат е работил като технолог на хвостохранилището. Истината в този случай не е „ някъде по средата ”. През декември 2000 година собствеността в „ Интегрити корп. ” е трансферирана на „ Алфа финанс холдинг ” и на физическото лице Иво Прокопиев. През лятото на 2000 година „ Каолин ” е преобразувано в акционерно сдружение. В Съвета на шефовете са Иво Прокопиев, „ Интегрити корп. ” ООД-София, с представител Иван Сливов, Константин Ненов, Александър Прокопиев, Филип Калоянов, Станимир Кръстев, Георги Димов. По същото време става и смяна в управлението на РМД „ Каолин 98 ”. Филип Калоянов е изваден от борда и на негово място като изпълнителен шеф е назначен Александър Прокопиев. РМД-то към този момент се съставлява от Александър Прокопиев и Иван Сливов. Всичко това е направено с една цел – да се основат условия за сключването на анекс към контракта за приватизация, променяйки няколко клаузи в първичния контракт. Основната смяна е обвързвана с това, че в контракта се подсигурява мажоритарен пакет на РМД-то върху завода за три години след продажбата. Променена е и клаузата за увеличение на заетите, а също и за вложенията. Този анекс дава опция за увеличение на капитала и изтласкване на РМД-то. В последна сметка с тази интервенция Александър Прокопиев и Даниела Шишкова получават 62 % от акциите на завода. Как става това? След като изтича срокът за съразмерно присъединяване в нарастването на капитала – в този период акциите могат да бъдат записани от страната на РМД ”Каолин 98 ” – към този момент новият Съвет на шефовете взема решение цялото нарастване на капитала да се запише на „ Алфа финанс ”, която обезпечава финансирането на цялата договорка. РМД-то е със 64 489 акции за 64 489 лв.. Дребните акционери записват една акция за един лев. Прокопиев и сие закупуват 75% от 567 205 акции на предприятието, т.е. 425 404. Всеки малък акционер, закупил 2,5 или 10 акции, е платил по 1 лев за тях. На него му се предлага, в случай че внесе притежаваните от него акции от РМД „ Каолин ” в „ Каолин ” АД, да получи против всяка още една в допълнение, т.е. неговите акции от РМД в „ Каолин ” АД ще се усилят двойно. Тук е клопката – зад всяка акция на всеки малък акционер стоят 6,5 акции на Даниела Шишкова и Александър Прокопиев. На процедура им споделят: „ Внесете си ги там, с цел да получите по 2 акции ”, което наподобява примамливо. Но 4,5 акции, които се заплащат от новите притежатели, остават за тях и по този метод това „ примамливо ” сякаш предложение към дребните притежатели цели точно това – РМД-то в последна сметка да престане да съществува и да бъде заличено. Дарове на тепсия от Костов Освен приватизацията посредством РМД на „ Каолин ”, приятелско-роднинският кръг на Иво Прокопиев се облажва и с „ Дамяница ” ЕАД. През есента на 1997 година със заповед РД № 21-484 на тогавашния министър на индустрията Александър Божков е оповестена продажбата посредством договаряния с евентуални купувачи на 78% от записания капитал на „ Винпром Дамяница ” ЕАД, с. Дамяница. Конкретните дейности по тази договорка са в ръцете на тогавашната приватизационна хала Едит Гетова.
Покупната цена за 78% от капитала на „ Винпром Дамяница ” ЕАД, с. Дамяница е в размер на 3 000 000 (три милиона) щатски $ или надлежно левовата им равноценност по централния курс на Българска народна банка към деня на сключване на контракта. А в този момент - внимание! В Съвета на шефовете се появява Филип Харманджиев – първа приятелка на Иво Прокопиев. Порадвайте се на чудните условия за заплащане, които са си договорили другарите от кръга „ Капитал ”. Започваме с изброяването на клаузите, които са като справочник по достигането на зеещи небеса в наглостта. Първо, 10% от цената, в размер на 300 000 щ. $, надлежно левовата им равноценност, към деня на подписване на приватизационния контракт би трябвало да бъдат платени по следната скица:
60 000 щ. $ в период от три работни дни от датата на подписването на контракта. От това заплащане се приспада размерът на импортирания от купувача депозит за присъединяване в договарянията в размер на 60 000 000 неденоминирани лв., надлежно тяхната доларова равноценност по централния курс на Българска народна банка към деня на осъществяване на заплащането на депозита; 240 000 щ. $ в период от 10 (десет) банкови работни дни от датата на подписването на контракта, с всички вероятни платежни средства, възможни в приватизацията. От уведомително писмо/нареждане от 16.12.1999 година на Николай Тумбев - изпълнителен член на Съвета на шефовете на „ Изба Дамяница ” АД, разбираме, че дължимата за 1999 година главница в размер на 300 000 щ. д. (или 533 040 лв. по фиксинга на БНБ) ще бъде изплатена в обезщетителни записи. Няма шест-пет, даже и суперблагоприятните клаузи в контракта в един миг търпят потребна ерозия към по-приемливи за необръгналите да извършват даже облекчени задължения приятелчета на Прокопиев. Останалите 90% от цената по приватизационния контракт в размер на 2 700 000 щ. $ (или левовата им равностойност) е планувано да бъде изплатена на девет равни годишни вноски с едногодишен гратисен интервал. Машаллах! Как пък не се откри една договорка от подписаните по времето на Костов, която да не вони! Прочетете отново изискванията – такива условия в приватизационния контракт са единствено за определени. И за доста доближени до самия връх на ръководството в интервала 1997-2001 година Условията за заплащането на 78% от капитала на „ Винпром Дамяница ” ЕАД по разбираем метод са съвсем идентични с изискванията в една друга приватизационна договорка обвързвана с кръга „ Капитал ” - приватизацията на „ Каолин ”. Толкова са нагли и сигурни в безнаказаността си, че даже не им хрумва да измислят нещо, ей по този начин, за многообразие в схемите. В тази приватизационна договорка има още един проблем, който е класика в жанра. За какво става дума? На момчетата на разградския вундеркинд очевидно цената им се е видяла прекомерно височка, изискванията – прекомерно „ ангажиращи ”, та по тази причина са решили да понамалят бремето. На 20.12.1999 година се подписва Допълнително съглашение № 2 към първичния контракт за продажба на 78% акции от капитала на „ Винпром Дамяница ” ЕАД. Съгласно това съглашение цената на приватизационната договорката е редуцирана на половина, като е основана т.13а /1/. Ето какво гласи тя: „ Ако в период до 31.12.2000 година Купувачът съобщи документално на Продавача, че е подготвен да извърши предварително заплащане на целия неплатен до тогава размер на цената по контракта и я заплати в 14-дневен период от приемането от Продавача на това заявление, цената по сегашния контракт ще се смята в размер на левовата равноценност на 1 500 000 щ.д. по централния курс на Българска народна банка в деня на подписване на сегашния контракт, като в този случай заплащането на неплатената към датата на предварителното заплащане може да се извърши с всички платежни принадлежности, възможни от българското законодателство за заплащане на приватизационни покупко-продажби ”. Това е ситуацията, другарки и приятели! Нали се сещате, че тук отново става дума за компенсаторки и всевъзможни други измислици, които Командира и неговите пророци в приватизацията пръкнаха в тези години, с цел да може да намажат за дълго и дебело филията. Те са милионери, а вие си броите стотинките. Те живеят в една същинска Аркадия, в парадайс на земята, а за доста от вас пъкълът е настъпил още тук. Същите нахалници обаче не престават да се питат за какво са се навъдили толкоз злобари по тези земи. Ами по тази причина, тъй като злодеянията на Костовата тайфа нямат край. Да беше мор, да беше чума, щеше да нанесе по-малки провали. А тези са освен това от естествено злополучие, същинско оръжие за всеобщо поразяване. Убиха предишното, конфискуваха сегашното, обезсмислиха бъдещето. Съгласно т.10.3 от първичния приватизационен контракт купувачът се е задължил да извърши за своя сметка вложения в сдружението с общ размер 1 390 000 щ.д. в лозарството и 580 000 щ.д. – във винопроизводството, по периоди, предопределение и размер, конкретизирани в Приложение № 2 към приватизационния контракт – така наречен капиталова стратегия. Съгласно Допълнително съглашение № 2 от 20.12.1999 година сред Министерството на индустрията и „ Изба Дамяница ” ЕАД се основава втора нова точка – 13а, (2), която има следния текст: С реализирането на заплащането на цената по т.13а (1), за страните по този контракт влиза в действие спомагателна капиталова стратегия общо в размер на левовата равноценност на 1 500 000 щ.д. при изискванията на този контракт и според неговото Приложение № 2 и Допълнителното съглашение № 1 от 17.11.1998 година, явяващи се неразделна част от този контракт ”. Когато след няколко години новото управление на Агенцията по приватизация и следприватизационен надзор стартира дейни дейности за налагане на неустойки на купувача и води дълги и упорити правосъдни каузи против РМД-то, което купува „ Дамяница ” ЕАД, то се концентрира върху тези клаузи. С протоколно решение № 1533/01.11.2004 година открива процедура посредством директно договаряне за възлагане на правенето на експертно мнение по следните въпроси: 1. Изпълнени ли са изискванията по т.13а (1) от Договора за продажба на акции от „ Винпром Дамяница ” ЕАД от 16.12.1997 година, основана със подписаното на 20.12.1999 година Допълнително съглашение № 2 към контракта за продажба на акции от „ Винпром Дамяница ” ЕАД, и влезнала ли е в действие спомагателната капиталова стратегия по т. 13а (2) от контракта, основана със същото съглашение? 2. В взаимозависимост от мнението по т.1 какъв би трябвало да е размерът и разпределението по интервали на капиталовата стратегия към 2004 година 3. В взаимозависимост от мнението по т.1 какви са новите периоди за осъществяване на отговорностите на купувача по т.10.2 и т.10.7 от приватизационния контракт? По тези въпроси мнение изготвя юрист Траян Конов от Софийската адвокатска гилдия, който е определен да даде мнение по горните въпроси. В него категорично е потвърдено, че:
1. Плащането на целия излишък от цената при вземане предвид на договорната редукция е осъществено в периода по т.13а, ал.1 от Договора и следва да се одобри, че спомагателната капиталова стратегия по т.13а, алинея 2 от Договора е влезнала в действие. 2. По втория въпрос юрист Конов заема мнение, че с влизането в действие на спомагателната капиталова стратегия Приложение № 2 към контракта следва да се схваща по този начин. 3. По третия въпрос съгласно юрист Траян Конов от деня на заплащането купувачът е освободен от отговорностите си по т.10.2 и т.10.7 от приватизационния контракт. Пак ще кажем – дяволът в съмнителните приватизационни покупко-продажби, осъществени по времето на Командира, Божков и Гетова, е в детайлите. Да, има и доста случаи на политическо джелатство, когато са пипали изключително жестоко и нахално. Но в значително случаи може да виждат и известни опити за финес в изобретателността. Вижте какво се случва по-нататък. Съгласно изразеното правно мнение на юрист Траян Конов – заплащането на целия излишък на цената е съобразено и осъществено в периода по т. 13а, алинея 1 от контракта, вследствие на което е влезнала в действие спомагателната капиталова стратегия по т. 13а, алинея 2 от Договора. АСК установи следното „ осъществяване ” на променената капиталова стратегия, чийто параметри сякаш са „ усъвършенствани ”, с цел да се компенсира това милосърдие с понижената на половина цена, която РМД-то покупател би трябвало да заплати (табл. 3)
Видяхте ли осъществяването на поетите задължения за вложения? Нула! Голяма, мазна, изгаряща очите и предизвикваща до дъно възприятието ни за правдивост нула. Харманджиев и компания ще се пробват през годините да потвърждават, че даже са „ преизпълнили ” капиталовите си обещания. Истината е доста друга – по делата в разнообразни инстанции юристите на Агенцията за следприватизационен надзор показват стабилен брой доказателства, че купувачът не е вложил свои лични средства, а всички средства за набиране на дълготрайни материални активи са осъществени от името и за сметка на приватизираното сдружение. От страна на купувача не са показани документи, които да потвърждават, че са осъществени преводи на средства към приватизираното сдружение за финансиране на капиталовата стратегия за 1999 и за 2000 година, каквито са клаузите на приватизационния контракт. Истината е, че тяхното „ преизпълнение ” освен опонира на клаузите на контракта, само че и на смисъла и духа на процеса на приватизация като средство за угаждане на избрани публични ползи, които са залегнали в отговорностите на купувача по тези контракти, а точно: да се влага в развиването на тези сдружения, както и да се резервира и усили личният състав в тях. Именно този публичен интерес би трябвало да е в основата на приватизацията. Казано напълно в резюме – страната би трябвало да има за цел с приватизационните контракти да влее нови и свежи вложения в сдруженията, които до този миг е управлявала, а не да ги остави да се развиват сами със личните си нищожни капитали, което без подозрение би довело само до попречване на стопанския напредък в страната. Заради това фрапантно несъблюдение на клаузите на приватизационния контракт е формирано гражданско дело № 645/02 в Окръжен съд - Благоевград по иск на Министерството на стопанската система. Благоевградският областен съд постановява решение, с което отхвърля предявения иск заради неоснователност. Нещо повече – съдът приема, че е налице даже „ преизпълнение ” на задължението за вложения, т.е. приема на 100% изказванията на купувачите. Софийският апелативен съд оставя в действие решението на БлОС. Агенцията за следприватизационен надзор апелира решението на по-горна инстанция пред Върховен касационен съд. С Решение № 66/24.02.2005 година Върховен касационен съд взема решение да анулира напълно въззивното решение от 30.12.2003 година на САС и връща делото за ново разглеждане от различен състав на Апелативен съд-София. И ето, че чудото се случва - новият състав на САС с Решение № 60/29.03.2007 година анулира решението на Благоевградския областен съд в частта, с която е отхвърлил исковете на АСК за неустойки в размер на 75 000 щ.д. и на 190 000 щ.д. за несъблюдение на капиталовата стратегия за надлежно за 1999 година и 2000 година Можело значи! Е, не се отхвърля цялото решение, само че пък кой е споделил, че в България може да има цялостно благополучие! Съгласно т. 14 от приватизационния контракт продавачът има право да скапе едностранно контракта при несъблюдение на отговорностите на купувача по т.10.1 и т.10.4 от него. Нарушаването на тези клаузи от приватизационния контракт е видно от констатациите в докладна бележка на работната група, назначена от наследника на Ал. Божков Петър Жотев на 24 януари 2001 година В т.10.4 е планувано обвързване за купувача в периода на капиталовата стратегия, т.е. до 2002 година, не не по-малко от три години от датата на подписване на контракта (до 16.12.2000 г.), да не трансферира акции от приватизираното сдружение в размер, който би понижил присъединяване му в капитала, осигуряващ му болшинство при взимане на решения. Документите обаче демонстрират, че още на 2 юли 1999 година, година и половина преди приключване на горния тригодишен период, на Общо заседание на акционерите на „ Винпром Дамяница ” АД е взето решение за доста увеличение на капитала на сдружението посредством издаване на нова емисия акции. Цялата нова емисия се поема при изискванията на член 195 от Търговския закон от нов акционер – „ Англо-Бългериън Винтърс ” АД, София. В резултат на това новият акционер придобива главния пакет акции от капитала на сдружението в размер на 88,74%. Какъв е изводът? Налице е заобикаляне на контракта посредством обикновено разрешени средства (емитиране на нови акции), с което се реализира неразрешен от контракта резултат – загуба на болшинството на купувача „ Изба Дамяница ” АД при взимане на решения ”.
От 1962 година целият комплекс минава на послушание и управление към Пето ръководство на Държавна сигурност (УБО). Георги Александров Прокопиев стартира в Управление безопасност и охрана (Пето управление н като волнонаемен и стига до чин „ капитан ”. Нека осветлим малко повече от биографията му, тъй като такава информация в обществен оборот към този момент липсва. А е извънредно нужна. Публиката знае, че бащата на братята Прокопиеви е работил в ПЛС „ Воден ” и толкоз. Георги Прокопиев е роден на 6 октомври 1942 година в с. Сенокос, окр. Благоевградски, където е живял до 1946 година След това родителите му се реалокират да живеят в с. Воден. Баща му (дядото на Александър и Иво Прокопиеви) Александър Прокопиев Спасов е от с. Сенокос, Благоевградски окръг, член на Българска комунистическа партия от 1946 година Георги Прокопиев има три сестри – Божанка, Славка и Радка – всичките членове на Българска комунистическа партия. През 1956 година приключва главното си обучение в с. Побит камък, след което постъпих в горския колеж в гр. Велинград. Същия приключва сполучливо през 1960 година и е извикан да отбие военната си работа в редовете на Българска народна армия. До 15 май 1961 година е боец в София, след което е командирован в с.Равнец, окр. Благоевградски, откъдето се уволнява на 16 октомври 1962 година След уволнението постъпва на работа в горското стопанство в с. Воден, окр. Разградски, като асистент лесничей. През ноември 1966 година е признат в Българска комунистическа партия. Майката на Иво и Александър Прокопиеви Венета Иванова Великова-Прокопиева, е родена на 9 февруари 1946 година в с. Манастирско, Разградски окръг. Нейният татко Иван Великов Иванов е бил незаконен член на Българска комунистическа партия, помагал е интензивно на комунистическия терорист в Разградско Стоян Иванов. Венета Прокопиева е била член на Българска комунистическа партия, татко й – също. И нейният брат Петър Великов, вуйчо на Александър и Иво Прокопиеви е бил член на Българска комунистическа партия – още от далечната 1960 година Венета Прокопиева също е била чиновник на Пето ръководство на Държавна сигурност (УБО) като волнонаемна. Впоследствие тя се трансферира да работи, като става механически помощник в ОУ на МВР-Разград. Георги Пропокиев е признат на работа в Управление безопасност и охрана (Пето управление н през 1969 година Бил е помощник-лесничей, зам.-директор и шеф на представителното ловно стопанство „ Воден ” край Разград. Като зам.-директор той е претрупан да движи всички ловностопански въпроси, да следи за положителното развиване и положение на дивеча, да обезпечи паша и първокласен фураж, да следи за поддържането на всички ловностопански уреди и изграждане на нови такива. Всичките си отговорности други Прокопиев извършва чудесно, заради което става любим на Тодор Живков. Като член на Българска комунистическа партия той извършва всички предоставени му партийни поръчения. Поради това Георги Прокопиев неведнъж е награждаван от управлението на Управление безопасност и охрана (Пето управление н - с орден, с изявление на признателност, със значки, с парични суми и така нататък Освен премиите Георги Прокопиев има и санкции. И то защо мислите – за далаверка, несъмнено. През 1977 година той е осъден за недобро стопанисване и неправилното консумиране на стоково-материалните полезности и позволени неналичия и вреди за Управление безопасност и охрана (Пето управление н при ремонтите на домове № 2 и 3 в ПЛС „ Воден ”.
През 1984 година е нараснал в чин „ лейтенант ”, назначен е на служба „ старши шпионин ” при 3-ти отдел на Пето ръководство на Държавна сигурност (УБО) и е трансфериран за шеф на представителното ловно стопанство „ Мазалат ” в Габровско. Това е повода Иво Прокопиев да приключи математическата гимназия в Габрово. През 1990 година капитанът от УБО-ДС Георги Прокопиев още веднъж е върнат във „ Воден ” като зам.-директор на обекта. През есента на 1990 година той е преназначен от зам.-началник на поделение в НСО за старши контрольор, позиция на която се пенсионира след няколко години. Батко от Министерство на вътрешните работи Братът на Иво Прокопиев Александър също не е бил „ пощаден ” от фамилната традиция. Александър Георгиев Прокопиев е роден на 6.5.1966 година Завършил е Висшия лесотехнически институт в София. Александър Прокопиев е някогашен чиновник на Регионална работа „ Сигурност ” в МВР- Разград. Иначе упорстват, че са десни, антикомунисти, антиживковисти и доста пропазарно насочени. Апропо, не ви ли хрумва, че думата „ ориентирам ” в превод значи „ ориентиран на изток ”. Това е единствено за уточняване на същинските направления. Ето ви още веднъж удостоверение на „ желязната ” матрица, която е щамповала по-голямата част българските така наречен предприемачи и финансисти – Българска комунистическа партия, секрети служби и сговор с нашенското и интернационалното задкулисие. Александър Прокопиев играе основна роля около скандалната приватизация на „ Каолин ”. Създадената с решение № 50/30.03.1989 година на Министерския съвет компания с държавно имущество „ Каолин ” през май 1992 година е преобразувана в еднолично акционерно сдружение с държавно имущество. С решение на Агенцията за приватизация през ноември 1997 година единственото на Балканите дружество за рандеман на каолин е несъмнено за продажба чрез съставяне на джойнт венчър с белгийската компания „ Сибелко ”, която е международен водач в производството на кварцов пясък. Започват договаряния, които не престават година и половина. Коментирани са нужните бъдещи вложения и в хода на договарянията от „ Сибелко ” прецизират, че са подготвени да вложат 20 млн. щ. $. Експертното мнение е доста ясно и недвусмислено: ”Каолин ” е в положително финансово положение, с позитивни бизнес резултати, без съществени отговорности към банки и с отлични пазарни вероятности. През май 1999 година договорката е на път да бъде финализирана, само че ненадейно задграничният вложител се отдръпва и договарянията са прекъснати. До договорка не се стига, тъй като проектите на седесарските варвари са други и са свързани с РМД - приватизация на това сдружение. Същата бандитска РМД матрица, която въпреки и стартирана по времето на Жан Виденов, откри най-пълноценното си разрастване по времето на Иван Костов и държавното управление на ОДС. Иво Прокопиев и Агнешкия крал Никола Николов и до ден-днешен се кълнат, че това е просто една сполучлива капиталова договорка. Фактите обаче упорстват, че това е класическа скица за подозрително приватизиране посредством РМД. Защо ли? Защото се употребяват преференциите, които се дават на РМД от избрани компании, зад него да стоят представителите на същите тези компании, след това от тях се прави опит РМД-то да бъде опаковано, т.е. и в процеса на приватизация, и след приватизацията предприятието да бъде овладяно и сложено под контрола на представителите на тези компании. Накрая компанията на Прокопиев придобива цялостен надзор върху цялото дружество. Схемата е транспарантна – РМД купува 75% от капитала на „ Каолин ” при „ среднопретеглена обективна пазарна стойност оценка ” от 7 339 134 лв., както са написали оценителите от СД „ Машелектропроект – Стоянова, Симов и сие ” - гр. София. Приложена е схемата за заплащане на съвсем половината от цената с обезщетителни записи, чиято цена е към 15% от номинала, което в допълнение срутва действителните пари, които са дадени за тази приватизация. И на това Прокопиев и Агнешкия крал споделят „ добра капиталова договорка ”. Много значим миг, който дезавуира горното изказване е, че във ведомостите на предприятието е вписан Александър Прокопиев надалеч преди основаването на РМД-то, с цел да може да влезе в него. Работници от „ Каолин ” свидетелстват, че назначеният за началник Александър Прокопиев в никакъв случай не е работил преди този момент в предприятието. Филип Калоянов - последният шеф на „ Каолин ”, твърди, че Прокопиев-брат е работил като технолог на хвостохранилището. Истината в този случай не е „ някъде по средата ”. През декември 2000 година собствеността в „ Интегрити корп. ” е трансферирана на „ Алфа финанс холдинг ” и на физическото лице Иво Прокопиев. През лятото на 2000 година „ Каолин ” е преобразувано в акционерно сдружение. В Съвета на шефовете са Иво Прокопиев, „ Интегрити корп. ” ООД-София, с представител Иван Сливов, Константин Ненов, Александър Прокопиев, Филип Калоянов, Станимир Кръстев, Георги Димов. По същото време става и смяна в управлението на РМД „ Каолин 98 ”. Филип Калоянов е изваден от борда и на негово място като изпълнителен шеф е назначен Александър Прокопиев. РМД-то към този момент се съставлява от Александър Прокопиев и Иван Сливов. Всичко това е направено с една цел – да се основат условия за сключването на анекс към контракта за приватизация, променяйки няколко клаузи в първичния контракт. Основната смяна е обвързвана с това, че в контракта се подсигурява мажоритарен пакет на РМД-то върху завода за три години след продажбата. Променена е и клаузата за увеличение на заетите, а също и за вложенията. Този анекс дава опция за увеличение на капитала и изтласкване на РМД-то. В последна сметка с тази интервенция Александър Прокопиев и Даниела Шишкова получават 62 % от акциите на завода. Как става това? След като изтича срокът за съразмерно присъединяване в нарастването на капитала – в този период акциите могат да бъдат записани от страната на РМД ”Каолин 98 ” – към този момент новият Съвет на шефовете взема решение цялото нарастване на капитала да се запише на „ Алфа финанс ”, която обезпечава финансирането на цялата договорка. РМД-то е със 64 489 акции за 64 489 лв.. Дребните акционери записват една акция за един лев. Прокопиев и сие закупуват 75% от 567 205 акции на предприятието, т.е. 425 404. Всеки малък акционер, закупил 2,5 или 10 акции, е платил по 1 лев за тях. На него му се предлага, в случай че внесе притежаваните от него акции от РМД „ Каолин ” в „ Каолин ” АД, да получи против всяка още една в допълнение, т.е. неговите акции от РМД в „ Каолин ” АД ще се усилят двойно. Тук е клопката – зад всяка акция на всеки малък акционер стоят 6,5 акции на Даниела Шишкова и Александър Прокопиев. На процедура им споделят: „ Внесете си ги там, с цел да получите по 2 акции ”, което наподобява примамливо. Но 4,5 акции, които се заплащат от новите притежатели, остават за тях и по този метод това „ примамливо ” сякаш предложение към дребните притежатели цели точно това – РМД-то в последна сметка да престане да съществува и да бъде заличено. Дарове на тепсия от Костов Освен приватизацията посредством РМД на „ Каолин ”, приятелско-роднинският кръг на Иво Прокопиев се облажва и с „ Дамяница ” ЕАД. През есента на 1997 година със заповед РД № 21-484 на тогавашния министър на индустрията Александър Божков е оповестена продажбата посредством договаряния с евентуални купувачи на 78% от записания капитал на „ Винпром Дамяница ” ЕАД, с. Дамяница. Конкретните дейности по тази договорка са в ръцете на тогавашната приватизационна хала Едит Гетова.
Покупната цена за 78% от капитала на „ Винпром Дамяница ” ЕАД, с. Дамяница е в размер на 3 000 000 (три милиона) щатски $ или надлежно левовата им равноценност по централния курс на Българска народна банка към деня на сключване на контракта. А в този момент - внимание! В Съвета на шефовете се появява Филип Харманджиев – първа приятелка на Иво Прокопиев. Порадвайте се на чудните условия за заплащане, които са си договорили другарите от кръга „ Капитал ”. Започваме с изброяването на клаузите, които са като справочник по достигането на зеещи небеса в наглостта. Първо, 10% от цената, в размер на 300 000 щ. $, надлежно левовата им равноценност, към деня на подписване на приватизационния контракт би трябвало да бъдат платени по следната скица:
60 000 щ. $ в период от три работни дни от датата на подписването на контракта. От това заплащане се приспада размерът на импортирания от купувача депозит за присъединяване в договарянията в размер на 60 000 000 неденоминирани лв., надлежно тяхната доларова равноценност по централния курс на Българска народна банка към деня на осъществяване на заплащането на депозита; 240 000 щ. $ в период от 10 (десет) банкови работни дни от датата на подписването на контракта, с всички вероятни платежни средства, възможни в приватизацията. От уведомително писмо/нареждане от 16.12.1999 година на Николай Тумбев - изпълнителен член на Съвета на шефовете на „ Изба Дамяница ” АД, разбираме, че дължимата за 1999 година главница в размер на 300 000 щ. д. (или 533 040 лв. по фиксинга на БНБ) ще бъде изплатена в обезщетителни записи. Няма шест-пет, даже и суперблагоприятните клаузи в контракта в един миг търпят потребна ерозия към по-приемливи за необръгналите да извършват даже облекчени задължения приятелчета на Прокопиев. Останалите 90% от цената по приватизационния контракт в размер на 2 700 000 щ. $ (или левовата им равностойност) е планувано да бъде изплатена на девет равни годишни вноски с едногодишен гратисен интервал. Машаллах! Как пък не се откри една договорка от подписаните по времето на Костов, която да не вони! Прочетете отново изискванията – такива условия в приватизационния контракт са единствено за определени. И за доста доближени до самия връх на ръководството в интервала 1997-2001 година Условията за заплащането на 78% от капитала на „ Винпром Дамяница ” ЕАД по разбираем метод са съвсем идентични с изискванията в една друга приватизационна договорка обвързвана с кръга „ Капитал ” - приватизацията на „ Каолин ”. Толкова са нагли и сигурни в безнаказаността си, че даже не им хрумва да измислят нещо, ей по този начин, за многообразие в схемите. В тази приватизационна договорка има още един проблем, който е класика в жанра. За какво става дума? На момчетата на разградския вундеркинд очевидно цената им се е видяла прекомерно височка, изискванията – прекомерно „ ангажиращи ”, та по тази причина са решили да понамалят бремето. На 20.12.1999 година се подписва Допълнително съглашение № 2 към първичния контракт за продажба на 78% акции от капитала на „ Винпром Дамяница ” ЕАД. Съгласно това съглашение цената на приватизационната договорката е редуцирана на половина, като е основана т.13а /1/. Ето какво гласи тя: „ Ако в период до 31.12.2000 година Купувачът съобщи документално на Продавача, че е подготвен да извърши предварително заплащане на целия неплатен до тогава размер на цената по контракта и я заплати в 14-дневен период от приемането от Продавача на това заявление, цената по сегашния контракт ще се смята в размер на левовата равноценност на 1 500 000 щ.д. по централния курс на Българска народна банка в деня на подписване на сегашния контракт, като в този случай заплащането на неплатената към датата на предварителното заплащане може да се извърши с всички платежни принадлежности, възможни от българското законодателство за заплащане на приватизационни покупко-продажби ”. Това е ситуацията, другарки и приятели! Нали се сещате, че тук отново става дума за компенсаторки и всевъзможни други измислици, които Командира и неговите пророци в приватизацията пръкнаха в тези години, с цел да може да намажат за дълго и дебело филията. Те са милионери, а вие си броите стотинките. Те живеят в една същинска Аркадия, в парадайс на земята, а за доста от вас пъкълът е настъпил още тук. Същите нахалници обаче не престават да се питат за какво са се навъдили толкоз злобари по тези земи. Ами по тази причина, тъй като злодеянията на Костовата тайфа нямат край. Да беше мор, да беше чума, щеше да нанесе по-малки провали. А тези са освен това от естествено злополучие, същинско оръжие за всеобщо поразяване. Убиха предишното, конфискуваха сегашното, обезсмислиха бъдещето. Съгласно т.10.3 от първичния приватизационен контракт купувачът се е задължил да извърши за своя сметка вложения в сдружението с общ размер 1 390 000 щ.д. в лозарството и 580 000 щ.д. – във винопроизводството, по периоди, предопределение и размер, конкретизирани в Приложение № 2 към приватизационния контракт – така наречен капиталова стратегия. Съгласно Допълнително съглашение № 2 от 20.12.1999 година сред Министерството на индустрията и „ Изба Дамяница ” ЕАД се основава втора нова точка – 13а, (2), която има следния текст: С реализирането на заплащането на цената по т.13а (1), за страните по този контракт влиза в действие спомагателна капиталова стратегия общо в размер на левовата равноценност на 1 500 000 щ.д. при изискванията на този контракт и според неговото Приложение № 2 и Допълнителното съглашение № 1 от 17.11.1998 година, явяващи се неразделна част от този контракт ”. Когато след няколко години новото управление на Агенцията по приватизация и следприватизационен надзор стартира дейни дейности за налагане на неустойки на купувача и води дълги и упорити правосъдни каузи против РМД-то, което купува „ Дамяница ” ЕАД, то се концентрира върху тези клаузи. С протоколно решение № 1533/01.11.2004 година открива процедура посредством директно договаряне за възлагане на правенето на експертно мнение по следните въпроси: 1. Изпълнени ли са изискванията по т.13а (1) от Договора за продажба на акции от „ Винпром Дамяница ” ЕАД от 16.12.1997 година, основана със подписаното на 20.12.1999 година Допълнително съглашение № 2 към контракта за продажба на акции от „ Винпром Дамяница ” ЕАД, и влезнала ли е в действие спомагателната капиталова стратегия по т. 13а (2) от контракта, основана със същото съглашение? 2. В взаимозависимост от мнението по т.1 какъв би трябвало да е размерът и разпределението по интервали на капиталовата стратегия към 2004 година 3. В взаимозависимост от мнението по т.1 какви са новите периоди за осъществяване на отговорностите на купувача по т.10.2 и т.10.7 от приватизационния контракт? По тези въпроси мнение изготвя юрист Траян Конов от Софийската адвокатска гилдия, който е определен да даде мнение по горните въпроси. В него категорично е потвърдено, че:
1. Плащането на целия излишък от цената при вземане предвид на договорната редукция е осъществено в периода по т.13а, ал.1 от Договора и следва да се одобри, че спомагателната капиталова стратегия по т.13а, алинея 2 от Договора е влезнала в действие. 2. По втория въпрос юрист Конов заема мнение, че с влизането в действие на спомагателната капиталова стратегия Приложение № 2 към контракта следва да се схваща по този начин. 3. По третия въпрос съгласно юрист Траян Конов от деня на заплащането купувачът е освободен от отговорностите си по т.10.2 и т.10.7 от приватизационния контракт. Пак ще кажем – дяволът в съмнителните приватизационни покупко-продажби, осъществени по времето на Командира, Божков и Гетова, е в детайлите. Да, има и доста случаи на политическо джелатство, когато са пипали изключително жестоко и нахално. Но в значително случаи може да виждат и известни опити за финес в изобретателността. Вижте какво се случва по-нататък. Съгласно изразеното правно мнение на юрист Траян Конов – заплащането на целия излишък на цената е съобразено и осъществено в периода по т. 13а, алинея 1 от контракта, вследствие на което е влезнала в действие спомагателната капиталова стратегия по т. 13а, алинея 2 от Договора. АСК установи следното „ осъществяване ” на променената капиталова стратегия, чийто параметри сякаш са „ усъвършенствани ”, с цел да се компенсира това милосърдие с понижената на половина цена, която РМД-то покупател би трябвало да заплати (табл. 3)
Видяхте ли осъществяването на поетите задължения за вложения? Нула! Голяма, мазна, изгаряща очите и предизвикваща до дъно възприятието ни за правдивост нула. Харманджиев и компания ще се пробват през годините да потвърждават, че даже са „ преизпълнили ” капиталовите си обещания. Истината е доста друга – по делата в разнообразни инстанции юристите на Агенцията за следприватизационен надзор показват стабилен брой доказателства, че купувачът не е вложил свои лични средства, а всички средства за набиране на дълготрайни материални активи са осъществени от името и за сметка на приватизираното сдружение. От страна на купувача не са показани документи, които да потвърждават, че са осъществени преводи на средства към приватизираното сдружение за финансиране на капиталовата стратегия за 1999 и за 2000 година, каквито са клаузите на приватизационния контракт. Истината е, че тяхното „ преизпълнение ” освен опонира на клаузите на контракта, само че и на смисъла и духа на процеса на приватизация като средство за угаждане на избрани публични ползи, които са залегнали в отговорностите на купувача по тези контракти, а точно: да се влага в развиването на тези сдружения, както и да се резервира и усили личният състав в тях. Именно този публичен интерес би трябвало да е в основата на приватизацията. Казано напълно в резюме – страната би трябвало да има за цел с приватизационните контракти да влее нови и свежи вложения в сдруженията, които до този миг е управлявала, а не да ги остави да се развиват сами със личните си нищожни капитали, което без подозрение би довело само до попречване на стопанския напредък в страната. Заради това фрапантно несъблюдение на клаузите на приватизационния контракт е формирано гражданско дело № 645/02 в Окръжен съд - Благоевград по иск на Министерството на стопанската система. Благоевградският областен съд постановява решение, с което отхвърля предявения иск заради неоснователност. Нещо повече – съдът приема, че е налице даже „ преизпълнение ” на задължението за вложения, т.е. приема на 100% изказванията на купувачите. Софийският апелативен съд оставя в действие решението на БлОС. Агенцията за следприватизационен надзор апелира решението на по-горна инстанция пред Върховен касационен съд. С Решение № 66/24.02.2005 година Върховен касационен съд взема решение да анулира напълно въззивното решение от 30.12.2003 година на САС и връща делото за ново разглеждане от различен състав на Апелативен съд-София. И ето, че чудото се случва - новият състав на САС с Решение № 60/29.03.2007 година анулира решението на Благоевградския областен съд в частта, с която е отхвърлил исковете на АСК за неустойки в размер на 75 000 щ.д. и на 190 000 щ.д. за несъблюдение на капиталовата стратегия за надлежно за 1999 година и 2000 година Можело значи! Е, не се отхвърля цялото решение, само че пък кой е споделил, че в България може да има цялостно благополучие! Съгласно т. 14 от приватизационния контракт продавачът има право да скапе едностранно контракта при несъблюдение на отговорностите на купувача по т.10.1 и т.10.4 от него. Нарушаването на тези клаузи от приватизационния контракт е видно от констатациите в докладна бележка на работната група, назначена от наследника на Ал. Божков Петър Жотев на 24 януари 2001 година В т.10.4 е планувано обвързване за купувача в периода на капиталовата стратегия, т.е. до 2002 година, не не по-малко от три години от датата на подписване на контракта (до 16.12.2000 г.), да не трансферира акции от приватизираното сдружение в размер, който би понижил присъединяване му в капитала, осигуряващ му болшинство при взимане на решения. Документите обаче демонстрират, че още на 2 юли 1999 година, година и половина преди приключване на горния тригодишен период, на Общо заседание на акционерите на „ Винпром Дамяница ” АД е взето решение за доста увеличение на капитала на сдружението посредством издаване на нова емисия акции. Цялата нова емисия се поема при изискванията на член 195 от Търговския закон от нов акционер – „ Англо-Бългериън Винтърс ” АД, София. В резултат на това новият акционер придобива главния пакет акции от капитала на сдружението в размер на 88,74%. Какъв е изводът? Налице е заобикаляне на контракта посредством обикновено разрешени средства (емитиране на нови акции), с което се реализира неразрешен от контракта резултат – загуба на болшинството на купувача „ Изба Дамяница ” АД при взимане на решения ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ