Отиде си още един от строителите и вдъхновителите на благоевградския театър
Отиде си още един от строителите и вдъхновителите на Драматичен спектакъл „ Никола Вапцаров ” – Благоевград. Днес след боледуване е умрял артистът Николай Чобанов.
Николай Стефанов Чобанов е роден на 17 юни 1942 година в Благоевград. През юни 1961 година приключва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “, циркова студия по Клоунада. От 4 октомври 1963 година е в трупата на Драматичен спектакъл „ Никола Вапцаров “ - Благоевград. Актьорът Николай Чобанов получава званието „ Заслужил артист” през 1987 година. През 1974г. получава IIра премия на Vят Национален обзор на българската драма и спектакъл, а през 1975г. получава премия на Национален обзор на детските пиеси в гр. Търговище.
В годините Кольо Чобанов се построява като един от най – колоритните облици, оставяйки дълготраен белег в съзнанието на феновете. Един от актьорите, които носят най – тежкия товар от репертоара на театъра. Богатият му опит и професионална сигурност в никакъв случай не са подминавани от театралната рецензия. В своята изповед за книгата „ Автобиография на един театър” 1995г., Благоевград, Николай Чобанов написа за себе си: „ По една случайност или по предназначение на ориста съм се родил на две пресечки от остарялата постройка на театъра. Срещу нас беше шивашкото ателие. Детските ми години са свързани с този чудноват свят на театралните костюми, толкоз привлекателен, що се касае за едно днешно дете е коледната витрина, цялостна с играчки. В шивашкото ателие работеха бай Владо Кацарски и Дафина Първанова. Имах привилегията да ме пускат да виждам какво вършат. Вътре беше като в приказка. Може би това е оказало въздействие върху избора ми да свържа живота си, ориста си, с театъра в Благоевград. Нещо все там ме влечеше … ”.
Много са функциите, които той е изиграл на сцената в Благоевград: Палач в „ Майстор Манол”, Едрият в „ Я, какъв брой макове”, Тенев в „ Карнавал”, Бухал в „ Живите искрици”, Стефан в „ Необикновен процес”, Михелис в „ Христос още веднъж разпнат”, Йоско в „ Съмнително лице”, Петър Хваткин в „ Разлом”, Петър в „ Криворазбраната цивилизация”, Мажордом във „ Временен квартирант”, Часови в „ Гоце”, сър Кребшри в „ Училище за сплетни”, Голобрадов в „ Вълците пазят стадото”, Фьодор Коваленко в „ Далечни прозорци”, Али в „ Изключения от правилото”, Презвитер Константин в „ Калоян”, Иван Иванович и Степан в „ Женитба”, Станимирович в „ Опечалената фамилия”, Старият заек в „ Зайко всезнайко”, Инспектор Уебс в „ Процесът Ричард Уевърли”, Антонио в „ Почивка в Арко Ирис”, Атанас Кривио в „ Преспанските камбани”, Гиви в „ Не се тревожи, мамо”, Гьоринг в „ Червено и кафяво”, Илия Петрунов в „ Службогонци”, Благородник в „ Отело”, Режисьор в „ Римска баня”, Кръчмаря в „ Любов необяснима”, Кочо в „ Голямото имане”, Иван Боримечката в „ Под игото”, Дебелакът в „ Двама на кон, един на магаре”, Светослав в „ Иван Шишман”, Карабас Барабас в „ Буратино”, Старшина Цветков в „ Архитекти”, Генадий Михайлович в „ Ние, долуподписаните”, Сарафов в „ Есента на един следовател”; Незабравим остава в представленията: „ Бизнес по италиански”, „ Спирка последна”, „ Капан за уединен мъж”, „ Женско царство”, „ Големият чичо”, „ Волпоне или Лисицата”, „ Буратино”, „ Женитба”, „ Иконостасът”, „ Майстори”, „ Коварство и любов”, „ Криворазбраната цивилизация”, „ Голо тяло и погребални венци”, „ Един безразсъден ден”, „ Въздишки, сълзи, чупки и демонстрации”, „ Кривото огледало”, „ Аладин и вълшебната лампа”, „ Страшни смехории, смешни страшки, за воин със опашки” и „ Районна болница”. Из „ На артиста Николай Чобанов” от драматурга Елена Илиева /материалът е оповестен на 13.09.2009г./ „ Изразително лице, топли кафяви очи, в които постоянно се таи усмивка. Пестеливи, само че красноречиви жестове и гримаса. Великолепен нюх за импровизация, за превъплъщаване.
Дори да не познаваш артиста Николай Чобанов, елементарно ще го откриеш измежду сътрудниците му, измежду другари на улицата. Около него царува приповдигнато въодушевление от следващата му артистична изява, ехти смях от изобретателно разказана преживелица или от най-новия анекдот. Природата обилно го е надарила с умеенето да носи забавление, да ни освобождава от грижите и напрежението посредством жизнерадостните прояви на самобитния “чобановски” комизъм. В него усещаме ту далечното му роднинство с именития Хитър Петър и неговото “Тук ли съм, не тъжи – смях ще падне, вярвай ти”, ту напевната благозвучност и пиперлив усет на банскалийските остроумия, ту духа на безсмъртния Алеко Константинов.
Чобанов носи надълбоко вродено възприятие за острия и безмилостен към себе си комизъм на българина, посредством който той се освобождава от кривиците си. Когато срещнем в живота такива сладкодумни разказвачи и шегобийци и останем покорени от тяхната артистична природа, от умеенето им да приковават вниманието ни, да ни увличат с въображението и красноречието си, несъзнателно от нас се изтръгва възклицанието: “Хей, дребосъче, ти си единствено за сцената, да радваш повече хора с този гений!” А при Николай Чобанов музата на комедията – Талия очевидно е седяла край люлката от самото му раждане. Затова не инцидентно детските му игри са свързани с шивашкото ателие на тяхната улица, където се шиели прелестните, невероятни театрални костюми. Още тогава в него набъбва желанието да бъде един от странните, витални и одухотворени хора, които живеят на сцената, измежду декорите. Пита се къде ли се крие изворчето с жива вода, от която пият тези чародеи на словото, с които се е сприятелил и от които не може да откъсне взор. Дори го заболява, когато му споделят: ”Хайде, отивай на учебно заведение, има време да дойдеш при нас!”.
В живота на всеки човек има случайности, които предопределят ориста му за цялостен живот. Такава случайност е откриването при започване на 60-те години на клас по циркова клоунада в Театралната академия. Николай Чобанов се явява на изпитите и незабавно е признат. Негови учители са Лазар Добрич и Парис Николов. Докато учи, дружно с сътрудниците си стажува в цирк “Глобус” и “Олимпия”. Остра бдителност, бързи рефлекси, безпогрешно хващане и реагиране на настроението на залата, умеене да увлича след себе си феновете, да ги приобщава, да води с тях импровизиран и откровен разговор – това донася младият артист в Благоевград, когато се явява пред тогавашния шеф Владимир Давчев с молба да бъде признат в трупата на театъра. Каква е равносметката след повече от 40-години безрезервно служене на благоевградския храм на Мелпомена? Стотици функции, богати и комплицирано построени комедийни характери, изстрадани трагични ориси. Всяка от тях прибавя нов щрих към креативния портрет на артиста, за всяка може да се приказва дълго.
Сред мощно трагичните му функции се откроява тази на Ангел Фактора от спектакъла “Музика от Шатровец” на К. Илиев, с режисьор Любен Гройс, за която Николай Чобанов получава втора премия на Националния обзор на българската драма и спектакъл през 1974 година. Сред блестящо комедийните – ролята на Ганьо Балкански в комедията на Г. Данаилов “Господин Балкански”, на Отец Бонели в “Секс? Моля, ние сме италианци!” от Том Кемпински, на Лепорело в “Дон Жуан” от Макс Фриш, на Панталоне в “Слуга на двама господари” от Карло Голдони, на Иван Павлович Пържени яйца в комедията на Гогол “Женитба”... Какво сплотява тази негова четиридесетгодишна изложба от ярки и живи портрети? Различни са костюмите, гримът, излъчването от сцената; разнообразни са походките, силуетът, ритъмът на словото, линията на жеста. Може би внушението за витална истина и меродавност – първото и основно достолепие в работата на артиста Николай Чобанов. Здравите народностни корени на неговия гений постоянно му оказват помощ да открие истината за облика, “зрънцето”, от което след това ще изкласи ролята. После му идва на помощ органиката, сливането с героя и мощната поддръжка на въображението, които придават пълнокръвие и компактност на изобразения темперамент. Николай Чобанов твори в положителната остаряла традиция на първите ни артисти. Докато преписва ролята си в специфична тетрадка с красивия си почерк, той се сродява с всяка имитация. Помага му и умеенето да отсява “златните песъчинки” във всяко режисьорско и сценографско решение, да се вслушва във правилния глас на интуицията си, на това креативно “АЗ”, което съхранява креативната му самородност.
Изразителността на комедийния облик, мощта на трагичната пристрастеност, мълчанието като болежка, като обвиняване или равносметка. В зрялата възраст на своя витален път Николай Чобанов владее майсторството на своята специалност, съхранил е свежестта на дарованието си, жаждата за работа, неуморимото усърдие и неизтощимата жизнеспособност на актьорската си природа. Иначе би ли оживял в това безпаричие, би ли намирал сили да вдъхва кураж на сътрудниците си и на теб, уважаема публико, пристигнала да уважиш както премиерата на “Районна болница- 2”, по този начин и това наше непретенциозно, само че сърдечно юбилейно празненство. Преди двайсет години, в един креативен портрет на артиста, си задавах въпроса какво ли ще се случи с него през идващите десетилетия. Вярвах тогава, имам вяра и през днешния ден в желанието на Николай Чобанов да не стопира да търси изворчето на живата вода, без да се засища и задоволява от постигнатото. В очакване на онази огромна комедийна роля, за която, сигурна съм, не е престанал да мечтае.”
Източник: struma.com
Николай Стефанов Чобанов е роден на 17 юни 1942 година в Благоевград. През юни 1961 година приключва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “, циркова студия по Клоунада. От 4 октомври 1963 година е в трупата на Драматичен спектакъл „ Никола Вапцаров “ - Благоевград. Актьорът Николай Чобанов получава званието „ Заслужил артист” през 1987 година. През 1974г. получава IIра премия на Vят Национален обзор на българската драма и спектакъл, а през 1975г. получава премия на Национален обзор на детските пиеси в гр. Търговище.
В годините Кольо Чобанов се построява като един от най – колоритните облици, оставяйки дълготраен белег в съзнанието на феновете. Един от актьорите, които носят най – тежкия товар от репертоара на театъра. Богатият му опит и професионална сигурност в никакъв случай не са подминавани от театралната рецензия. В своята изповед за книгата „ Автобиография на един театър” 1995г., Благоевград, Николай Чобанов написа за себе си: „ По една случайност или по предназначение на ориста съм се родил на две пресечки от остарялата постройка на театъра. Срещу нас беше шивашкото ателие. Детските ми години са свързани с този чудноват свят на театралните костюми, толкоз привлекателен, що се касае за едно днешно дете е коледната витрина, цялостна с играчки. В шивашкото ателие работеха бай Владо Кацарски и Дафина Първанова. Имах привилегията да ме пускат да виждам какво вършат. Вътре беше като в приказка. Може би това е оказало въздействие върху избора ми да свържа живота си, ориста си, с театъра в Благоевград. Нещо все там ме влечеше … ”.
Много са функциите, които той е изиграл на сцената в Благоевград: Палач в „ Майстор Манол”, Едрият в „ Я, какъв брой макове”, Тенев в „ Карнавал”, Бухал в „ Живите искрици”, Стефан в „ Необикновен процес”, Михелис в „ Христос още веднъж разпнат”, Йоско в „ Съмнително лице”, Петър Хваткин в „ Разлом”, Петър в „ Криворазбраната цивилизация”, Мажордом във „ Временен квартирант”, Часови в „ Гоце”, сър Кребшри в „ Училище за сплетни”, Голобрадов в „ Вълците пазят стадото”, Фьодор Коваленко в „ Далечни прозорци”, Али в „ Изключения от правилото”, Презвитер Константин в „ Калоян”, Иван Иванович и Степан в „ Женитба”, Станимирович в „ Опечалената фамилия”, Старият заек в „ Зайко всезнайко”, Инспектор Уебс в „ Процесът Ричард Уевърли”, Антонио в „ Почивка в Арко Ирис”, Атанас Кривио в „ Преспанските камбани”, Гиви в „ Не се тревожи, мамо”, Гьоринг в „ Червено и кафяво”, Илия Петрунов в „ Службогонци”, Благородник в „ Отело”, Режисьор в „ Римска баня”, Кръчмаря в „ Любов необяснима”, Кочо в „ Голямото имане”, Иван Боримечката в „ Под игото”, Дебелакът в „ Двама на кон, един на магаре”, Светослав в „ Иван Шишман”, Карабас Барабас в „ Буратино”, Старшина Цветков в „ Архитекти”, Генадий Михайлович в „ Ние, долуподписаните”, Сарафов в „ Есента на един следовател”; Незабравим остава в представленията: „ Бизнес по италиански”, „ Спирка последна”, „ Капан за уединен мъж”, „ Женско царство”, „ Големият чичо”, „ Волпоне или Лисицата”, „ Буратино”, „ Женитба”, „ Иконостасът”, „ Майстори”, „ Коварство и любов”, „ Криворазбраната цивилизация”, „ Голо тяло и погребални венци”, „ Един безразсъден ден”, „ Въздишки, сълзи, чупки и демонстрации”, „ Кривото огледало”, „ Аладин и вълшебната лампа”, „ Страшни смехории, смешни страшки, за воин със опашки” и „ Районна болница”. Из „ На артиста Николай Чобанов” от драматурга Елена Илиева /материалът е оповестен на 13.09.2009г./ „ Изразително лице, топли кафяви очи, в които постоянно се таи усмивка. Пестеливи, само че красноречиви жестове и гримаса. Великолепен нюх за импровизация, за превъплъщаване.
Дори да не познаваш артиста Николай Чобанов, елементарно ще го откриеш измежду сътрудниците му, измежду другари на улицата. Около него царува приповдигнато въодушевление от следващата му артистична изява, ехти смях от изобретателно разказана преживелица или от най-новия анекдот. Природата обилно го е надарила с умеенето да носи забавление, да ни освобождава от грижите и напрежението посредством жизнерадостните прояви на самобитния “чобановски” комизъм. В него усещаме ту далечното му роднинство с именития Хитър Петър и неговото “Тук ли съм, не тъжи – смях ще падне, вярвай ти”, ту напевната благозвучност и пиперлив усет на банскалийските остроумия, ту духа на безсмъртния Алеко Константинов.
Чобанов носи надълбоко вродено възприятие за острия и безмилостен към себе си комизъм на българина, посредством който той се освобождава от кривиците си. Когато срещнем в живота такива сладкодумни разказвачи и шегобийци и останем покорени от тяхната артистична природа, от умеенето им да приковават вниманието ни, да ни увличат с въображението и красноречието си, несъзнателно от нас се изтръгва възклицанието: “Хей, дребосъче, ти си единствено за сцената, да радваш повече хора с този гений!” А при Николай Чобанов музата на комедията – Талия очевидно е седяла край люлката от самото му раждане. Затова не инцидентно детските му игри са свързани с шивашкото ателие на тяхната улица, където се шиели прелестните, невероятни театрални костюми. Още тогава в него набъбва желанието да бъде един от странните, витални и одухотворени хора, които живеят на сцената, измежду декорите. Пита се къде ли се крие изворчето с жива вода, от която пият тези чародеи на словото, с които се е сприятелил и от които не може да откъсне взор. Дори го заболява, когато му споделят: ”Хайде, отивай на учебно заведение, има време да дойдеш при нас!”.
В живота на всеки човек има случайности, които предопределят ориста му за цялостен живот. Такава случайност е откриването при започване на 60-те години на клас по циркова клоунада в Театралната академия. Николай Чобанов се явява на изпитите и незабавно е признат. Негови учители са Лазар Добрич и Парис Николов. Докато учи, дружно с сътрудниците си стажува в цирк “Глобус” и “Олимпия”. Остра бдителност, бързи рефлекси, безпогрешно хващане и реагиране на настроението на залата, умеене да увлича след себе си феновете, да ги приобщава, да води с тях импровизиран и откровен разговор – това донася младият артист в Благоевград, когато се явява пред тогавашния шеф Владимир Давчев с молба да бъде признат в трупата на театъра. Каква е равносметката след повече от 40-години безрезервно служене на благоевградския храм на Мелпомена? Стотици функции, богати и комплицирано построени комедийни характери, изстрадани трагични ориси. Всяка от тях прибавя нов щрих към креативния портрет на артиста, за всяка може да се приказва дълго.
Сред мощно трагичните му функции се откроява тази на Ангел Фактора от спектакъла “Музика от Шатровец” на К. Илиев, с режисьор Любен Гройс, за която Николай Чобанов получава втора премия на Националния обзор на българската драма и спектакъл през 1974 година. Сред блестящо комедийните – ролята на Ганьо Балкански в комедията на Г. Данаилов “Господин Балкански”, на Отец Бонели в “Секс? Моля, ние сме италианци!” от Том Кемпински, на Лепорело в “Дон Жуан” от Макс Фриш, на Панталоне в “Слуга на двама господари” от Карло Голдони, на Иван Павлович Пържени яйца в комедията на Гогол “Женитба”... Какво сплотява тази негова четиридесетгодишна изложба от ярки и живи портрети? Различни са костюмите, гримът, излъчването от сцената; разнообразни са походките, силуетът, ритъмът на словото, линията на жеста. Може би внушението за витална истина и меродавност – първото и основно достолепие в работата на артиста Николай Чобанов. Здравите народностни корени на неговия гений постоянно му оказват помощ да открие истината за облика, “зрънцето”, от което след това ще изкласи ролята. После му идва на помощ органиката, сливането с героя и мощната поддръжка на въображението, които придават пълнокръвие и компактност на изобразения темперамент. Николай Чобанов твори в положителната остаряла традиция на първите ни артисти. Докато преписва ролята си в специфична тетрадка с красивия си почерк, той се сродява с всяка имитация. Помага му и умеенето да отсява “златните песъчинки” във всяко режисьорско и сценографско решение, да се вслушва във правилния глас на интуицията си, на това креативно “АЗ”, което съхранява креативната му самородност.
Изразителността на комедийния облик, мощта на трагичната пристрастеност, мълчанието като болежка, като обвиняване или равносметка. В зрялата възраст на своя витален път Николай Чобанов владее майсторството на своята специалност, съхранил е свежестта на дарованието си, жаждата за работа, неуморимото усърдие и неизтощимата жизнеспособност на актьорската си природа. Иначе би ли оживял в това безпаричие, би ли намирал сили да вдъхва кураж на сътрудниците си и на теб, уважаема публико, пристигнала да уважиш както премиерата на “Районна болница- 2”, по този начин и това наше непретенциозно, само че сърдечно юбилейно празненство. Преди двайсет години, в един креативен портрет на артиста, си задавах въпроса какво ли ще се случи с него през идващите десетилетия. Вярвах тогава, имам вяра и през днешния ден в желанието на Николай Чобанов да не стопира да търси изворчето на живата вода, без да се засища и задоволява от постигнатото. В очакване на онази огромна комедийна роля, за която, сигурна съм, не е престанал да мечтае.”
Източник: struma.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ