Отбелязваме Цветница – един от най-светлите християнски празници. Денят е

Отбелязваме Цветница – един от най-светлите християнски празници. Денят е отдаден на влизането на Исус Христос в Ерусалим в навечерието на Страстната седмица. Денят се назовава още Вход Господен.

Цветница не е с закрепена дата. Пада се неделята преди Великден.

У нас денят е извънредно значим национален празник, защото едни от най-популярните имена са свързани с цветя и растения. Българите му споделят още Връбница поради върбовите клончета, които се освещават от свещеници на този ден.

Според библейския роман Исус влиза в Ерусалим дружно с някои от най-видните си възпитаници. Това се случва в дните към еврейския празник Пасха.

Това се случва директно откакто Исус възкресява от гроба Лазар. Историята бързо се популяризира и доста хора се събират, с цел да посрещнат Исус.

Посрещачите на Исус размахват палмови клончета и хвърлят цветя пред нозете му. Използват се и маслинови клончета. Хората посрещат Исус при влизането му в града, като сцената е разказана в Новия завет.  

Традиционно на този ден посещаваме черква, с цел да вземем осветени върбови клончета. Според националните вярвания те защищават от несгоди и дават здраве. На някои места у нас клонките се забиват в гробовете на към този момент умряли наши родственици.

Клонките се употребяват също да бъдат изкарани животните паша, като се има вяра, че по този начин ще бъдат здрави и плодовити.

В Северна България имат вяра, че на този ден умрелите ни близки ни посещават. Поради тази причина в някои обитаеми места се пали огън покрай гроба, с цел да е топло на душата на умрелия.

В някои региони на страната към момента се пази традицията осветените в черква цветя да се употребяват за баене срещу уроки и заболявания на децата и животните.

Тъй като Цветница е празник на цветята, с този ден приключват моминските пролетни игри. Привечер на този ден на площада се събират моми и ергени, с цел да играят последното Лазарско хоро. Към него се причисляват още моми и момци, с което хорото се затваря. Това е първото подписано хоро след възбраната да се играят хора по време на Великденските пости.

Лазарките от предния ден отиват на реката и пускат своите цветни венци. Момата, чийто венец изплува най-отпред, най-първа ще се задоми. Ако венецът се заплете и остане на едно място – женитба скоро не се планува. Избира се и кума, като се сложи късче самун върху дръвче и всяка мома пуска своето в реката. Клончето, на която мома отиде най-далече – тя ще бъде кумата.

Цветница е и най-празнуваният имен ден в България. Имен ден имат всички, които са кръстени на цветя, дървета и шубраци.

Ето и най-популярните от тях: Биляна, Беляна, Божура; Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса; Гергин, Гергина, Гроздан, Грозданка; Далия, Дафина, Дафинка, Делия, Дилян, Диляна, Делян, Деляна, Динка, Детелин, Детелина; Елица, Ела, Евелина; Жасмина, Жасмин; Здравко, Здравка, Зюмбюл, Зюмбюлка; Ива, Иглика; Калина, Калин, Калинка, Карамфилка, Карамфил, Карамфила, Китка, Камелия, Кестен, Кала; Латин, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора.

А също и Маргарит, Маргарита, Маргаритка, Магнолия, Малина, Малин; Нева, Невен, Невена, Незабравка, Нана; Петуния, Паулина; Ралица, Роза, Розалина, Роксана, Росен, Росица; Смилян, Смиляна, Сияна; Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафила, Трендафилка; Фидан, Фиданка; Цвета, Цветан, Цветана, Цветанка, Цветелин, Цветелина, Цветомир, Цветомира, Цветослав, Цветослава, Цвятко, Цвятка, Цветин, Цветина; Хризантема, Череша; Явор, Явора, Ягода, Ясен, Ясена, Ясенка, Ясмин, Ясмина.