От стария Athlon до чисто новия Ryzen... Емил Василев 15:16

5-те най-добри процесора на AMD за всички времена

От остарелия Athlon до чисто новия Ryzen...

Емил Василев 15:16 | 20.02.2024 0 Сподели

Най-четени

ТелефониЕмил Василев - 18:30 | 18.02.2024

Как да калибрирате Гугъл Maps, с цел да бъде по-точен

КосмосЕмил Василев - 9:00 | 19.02.2024

НАСА сподели вътрешността на галактическия транспортен съд, с който астронавти ще летят до Луната

IT НовиниДаниел Десподов - 10:48 | 17.02.2024

За първи път в историята учените в действително време следиха придвижването на електроните във водата

Емил Василевhttps://www.kaldata.com/

Въпреки, че AMD създава процесори, видеокарти, а в този момент и FPGA, първият артикул от този лист е в основата на бизнеса и идентичността на AMD през по-голямата част от историята на компанията. И макар, че AMD и нейните процесори постоянно са били новобранци във войната с Intel, през днешния ден това наподобява все по-малко правилно и това несъмнено е с помощта на поредицата от страхотни процесори, които компанията сътвори в последно време. Те върнаха AMD там, където беше по време на именитата си серия през 2000 година.

Като се има поради, че AMD създава процесори към този момент повече от две десетилетия, не е елементарно да се изберат 5, които са най-хубавите. Има многочислени модели, които се показват добре. От Tom’s Hardware взеха поради конкурентоспособността и репутацията освен на обособените чипове, само че и на по-широката им гама.

5. Athlon XP 1800+

AMD е основана през същата година като Intel. Но още първоначално е ясно, че Intel е водещата фигура в разрастващата се полупроводникова промишленост. Всъщност огромна част от ранния триумф на AMD се основава на партньорството с Intel. В него AMD работи като втори източник на процесори на Intel. Когато Intel за пръв път показа своите процесори x86 и накара IBM да ги употребява в именития си личен компютър (наричан още PC), IBM сложи изискването, че Intel би трябвало да се сплоти с различен производител, с цел да обезпечи задоволително доставки. Intel избра AMD, което в последна сметка се оказа извънредно значимо.

AMD се трансформира от втори източник в изцяло самостоятелен производител на процесори. Това се случи след правосъдна борба против Intel, която в последна сметка докара до придобиването от AMD на равни права върху x86 архитектурата. В началото AMD стартира с клонинги на процесори на Intel. В последна сметка обаче компанията мина към основаване на лични архитектури по поръчка с K5, а по-късно и с K6. Въпреки това, компанията не съумя да настигне най-високия клас Pentium на Intel с тези архитектури.

Третият опит беше сполучлив за AMD с архитектурата K7, която захранваше истинските процесори Athlon на AMD.

Тези нови чипове на AMD изрично победиха процесорите Pentium III на Intel и освен това. Tе бяха даже по-бързи при същата тактова периодичност. В тези дни честотата нормално беше единственото нещо, което имаше значение, до момента в който процесорите имаха задоволително кеш памет. Но K7 на AMD сподели, че архитектурният дизайн също има значение. K7 беше толкоз мощен, тъй като можеше да се мащабира и до високи честоти.

Също по този начин AMD доближи границата от 1 GHz преди Intel – и всичко това с помощта на K7 и Athlon.

Чисто новите процесори Athlon XP на AMD единствено затвърдиха обстоятелството, че Athlon ще остане кандидат за първото място за дълго време. Първоначалният флагман, Athlon XP 1800+ завоюва множеството сравнителни проби против 2 GHz чипа Pentium 4 на Intel. И то макар че Intel отвърна на удара както с нова архитектура, по този начин и с по-високи честоти.

Athlon XP също по този начин беше повратна точка в метода, по който се именуват процесорите.

До този миг K7 беше натрупал толкоз огромна част от преднината си във връзка с продуктивността с помощта на архитектурните нововъведения, че 1800+ можеше да победи 2 GHz модел на Pentium 4. Въпреки че тактовата му периодичност беше единствено 1,5 GHz. AMD взема решение, че ще се прецака, в случай че продължи да прави разграничения и да дава имена на процесори единствено въз основа на тактовата периодичност. Имената на моделите на процесорите Athlon XP се основаваха на това, до каква степен те се приближават до конкурентните модели на Intel, като 1800+ означаваше, че са еквивалентни на 1,8 GHz Pentium 4.

В последна сметка K7 и Athlon устояха AMD четири години, въпреки и с няколко актуализации и усъвършенствания. Athlon XP последователно изгуби превъзходството си, защото Pentium 4 продължи да получава по-бързи модели с все по-високи тактови честоти, само че все пак беше конкурентен и построен върху истинските процесори Athlon, с цел да обезпечи на AMD много дълъг интервал на победа. В днешно време много рядко се случва една архитектура да остане жизнеспособна за толкоз дълъг интервал от време, а K7 беше неповторимо мощен макар възрастта си.

4. Ryzen 7 7800X3D

Днес AMD се радва на позиция, която не се разграничава от тази, която имаше в класическите дни на Athlon. Вероятно нейните процесори Ryzen 7000 са отпред в няколко основни категории по отношение на конкурентните чипове 14th Gen и Core Series 1 на Intel. И това е единствено продължение на една най-вече непрекъсната серия от победи. Ryzen 7000, сходно на Athlon XP е построен върху достиженията на своя предходник. А огромна част от силата на архитектурата Zen 4 на Ryzen 7000 се дължи на Zen 3.

AMD вкара някои основни нововъведения с архитектурата Zen 3 за сървърните процесори от серията Ryzen 5000 и Epyc Milan.

Тя включваше един уеднаквен блок L3 кеш за по-постоянни латентности сред ядрата и 20% по-високо IPC, като и двете бяха положителни, само че предстоящи усъвършенствания. Имаше обаче едно допълнение, което AMD не използваше незабавно. Връзките за данни, които позволяваха слагането на второстепенен чип, цялостен единствено с кеш, върху чиповете на процесора. Вече се знаеше, че повече кеш постоянно е по-добре, само че какъв брой по-добър можеше да бъде един процесор, в случай че просто беше заздравен с повече кеш?

Ryzen 7 5800X3D потвърди, че кешът може да добави тонове продуктивност към процесора. Излязъл година и половина след дебюта на Ryzen 5000, 5800X3D беше съвсем еднакъв с елементарния 5800X, само че беше екипиран с 64 MB L3 кеш. Той се оправи с Ryzen 9 5950X и Core i9-12900K в игрите, като постоянно се изравняваше, а от време на време и ги побеждаваше. За страдание, той беше по-скоро доказателство за концепцията, защото (по това време) беше единственият процесор Ryzen 5000 с 3D V-Cache, имаше понижени тактови честоти и беше на сокета AM4, който скоро по-късно беше изведен от приложимост.

Ryzen X3D в действителност доближи своя връх със серията Ryzen 7000, а AMD не губи време и запаси за второто си потомство процесори Ryzen X3D през 2023 година. Този път AMD пусна цялостна гама – Ryzen 9 7900X3D и 7950X3D като начало, последвани от Ryzen 7 7800X3D няколко месеца по-късно. Пускането на тези чипове доста рано по време на виталния път на Ryzen 7000 е от в действителност огромно значение, защото няма да се чудите дали си коства да купувате чип 7000X3D, в случай че идващото потомство е тъкмо зад ъгъла.

3. Ryzen 7 1700

През първата половина на 2010 година AMD навлезе в спад. След разцвета на Athlon 64 в средата на 2000-те години ориста ѝ се обърна по разнообразни аргументи. Това докара до утежняване на финансовите резултати, разпределени фино както в плановете за CPU, по този начин и за GPU. AMD се върна на второ място със своите процесори Phenom, а идващите генерации процесори FX, основани на Bulldozer сложиха завършек на всевъзможни хрумвания за това, че AMD може да бъде отдалечено конкурентна на Intel в региона на върховите технологии.

През 2015 година мнозина предвидиха, че AMD ще банкрутира.

Въпреки всичко, AMD към момента планираше бъдеще, в което компанията може да се изправи на крайници, да пусне конкурентни процесори и даже да победи Intel. Архитектурата Bulldozer беше повече или по-малко изоставена в интерес на нещо, което беше по едно и също време обичайно и също по този начин коренно. Тази нова архитектура щеше да следва образеца на Intel във връзка с високата еднонишкова продуктивност и едновременната многонишковост. Освен това тя щеше да може да обслужва съвсем целия пазар на процесори единствено с един чип. С кодовото име Zen, AMD се надяваше, че това ще бъде процесорът, който може да възроди компанията.

Не единствено AMD имаше доста очаквания за Zen. Въпреки преднината на Intel във връзка с продуктивността, общността на геймърите се бе отдръпнала от Intel заради все по-незадоволителните ѝ артикули. AMD се възползва от тази отрицателна настройка и я трансформира в звук за идните си геймърски процесори, основани на Zen. Не бяха спестени никакви разноски. AMD озаглави разкриването си в края на 2016 година за Ryzen „ New Horizon “, накара Джеф Кийли да открие живото предаване и докара десетки публицисти за стартирането на процесора при започване на 2017 година.

Хората бяха разчувствани, само че това можеше да се окаже нож с две остриета, в случай че Ryzen не впечатли.

В деня на стартирането на пазара стана ясно, че Ryzen 1000 не е идеален. Флагманът Ryzen 7 1800X сигурно можеше да обезпечи 60 FPS гейминг преживяване. Конкурентните процесори от 7-мо потомство на Intel можеха да се оправят по-добре от това. Но в случай че хората търсеха стойностен първенец, Ryzen 7 1700 беше най-хубавият чип. Само за 330 $ можехте да си купите процесор, съперничещ на настолния Core i7-6900K от високия клас на Intel в съвсем всичко. Цената на 6900K на дребно беше 1100 $ и изисква суперскъпа дънна платка, което прави 1700 явен избор. Освен това 1700 беше задоволително добър за игри, не консумираше доста сила и можеше да бъде овърклокнат за повече скорост.

Истинската талантливост на първото потомство Zen не се състои единствено в това, че е покрай Intel, само че и в това, че премисля метода, по който се създават процесорите.

Традиционният метод беше да се вземе една архитектура и да се създадат няколко разнообразни чипа, основани на нея, с цел да се покрият потребностите на всеки сегмент. Вместо това AMD създаде един-единствен процесор Zen, който можеше да бъде обвързван с други процесорни чипове в един пакет. Това освен беше икономично, само че и направи доста елементарно основаването на огромни и мощни процесори.

Преди Zen най-големият сървърен процесор на AMD имаше 16 ядра. Чрез слагането на четири процесора Zen в един пакет AMD можеше да усили този брой до 32. Освен това тя се върна в областта на настолните компютри от висок клас с 16-ядрени процесори Threadripper. Обратът за AMD не е нищо друго с изключение на знамение.

2. Athlon 64 3000+

Въпреки че Athlon, задвижван от K7 беше извънредно сполучлив за AMD, разликата сред него и по-новите чипове Pentium 4 на Intel набъбна, защото Intel изпревари AMD в конкуренцията за тактова периодичност. Нещо повече, показваха се 64-битови компютри, а Intel беше изпреварила AMD със своите сървърни процесори Itanium. Въпреки това Pentium 4 беше огромен потребител на сила, а с Itanium Intel изостави своята x86 архитектура. Itanium не можеше да работи с 32-битовия x86 програмен продукт, който доминираше сега,

AMD се възползва от слабостите на Intel със своята архитектура K8.Компанията удвои уравновесения си метод към тактовата периодичност и IPC и подсигурява, че K8 има прилична успеваемост. Когато се стигна до поддръжка на 64-битови калкулации, AMD не последва образеца на Intel и не направи своя лична архитектура. Вместо това AMD просто направи 64-битова версия на x86 и я назова AMD64. За да сме наясно, не беше мъчно да се направи това, само че Intel реши да не го прави, тъй като x86 имаше проблеми. Но за AMD основаването на AMD64 беше елементарно и можеше да се употребява голямата библиотека от стратегии за x86.

Пускането на архитектурата K8, задвижвана от AMD64, беше двустранна офанзива, която стартира със сървърните процесори Opteron през април 2003 година.

Новите сървърни чипове AMD64 се показаха доста добре против x86 Xeon-ите на Intel, основани на същия силиций като процесорите Pentium 4. През септември се появи Athlon 64. И макар че в множеството случаи просто настигаше Intel по продуктивност и цена, той въпреки всичко върна AMD към равнопоставеност дружно с въвеждането на 64-битовите за елементарните лични компютри.

Докато флагманите Athlon 64 FX-51 и Athlon 64 3200+ не бяха толкоз впечатляващи като цена и продуктивност, Athlon 64 3000+ най-сетне беше това, което хората чакаха. Само за 218 $ светът на 64-битовите компютри беше отворен за мнозина и пазарът го видя. HP приключи производството на своите Itanium работни станции в края на 2004 година, което на процедура ги умъртви. Тъй като HP беше последната, която ги разпространяваше. В началото на 2005 година Microsoft спря своята Itanium версия на Windows, първата 64-битова операционна система Windows. Само няколко месеца по-късно беше пусната версия за AMD64.

В този миг Itanium на процедура беше мъртъв, а Pentium 4 беше последният бастион на Intel.

За страдание на компанията, залогът на Intel за увеличение на честотата, а не на IPC, се оказа съдбовна неточност и тя прекомерно късно откри, че проектите ѝ за 10 GHz са доста невъзможни. Intel даже имаше проблеми с стартирането на 4 GHz Pentium 4, който в последна сметка беше анулиран. В края на 2004 година Intel трябваше да се задоволи с модел с периодичност 3,8 GHz. Той се равняваше единствено на флагмана на AMD Athlon 64 FX-55, освен това с доста по-висока консумация на сила. Това беше краят на пътя за процесорите Pentium 4, задвижвани от NetBurst.

Като се има поради, че Itanium е мъртъв, а наборът от указания на AMD64 в последна сметка бе наименуван x86-64, може да се каже, че AMD завоюва този рунд. Въпреки това AMD нямаше да може да се възползва от финансовите изгоди от софтуерната си победа. От 2002 година насам Intel предоставяше великодушни покупко-продажби и отстъпки на производители на автентично съоръжение като Dell и HP. Условието беше те да не вършат никакъв или да вършат единствено стеснен бизнес с AMD. Срещу Intel бяха заведени интернационалните каузи и бяха наложени санкции, въпреки че Европейският съюз се измъкна от санкция в размер на 1 милиард $.

В последна сметка бизнесът на AMD пострада доста и не се възвърне в продължение на към две десетилетия.

1. Ryzen 9 3950X

Ryzen върна AMD в играта, само че продуктите от първо и второ потомство не върнаха AMD тъкмо в дните на Athlon. Когато в края на 2018 година Intel пусна на пазара процесорите си от 9-о потомство, AMD към този момент нямаше преимущество в броя на ядрата и изоставаше във всичко, с изключение на в цената. Вместо последователно да надгражда Ryzen, AMD влага лимитираните си запаси в Zen 2 – огромен скок, за който компанията се надяваше, че ще може да се конкурира с идните 10 nm процесори Cannon Lake на Intel.

През 2018 година Intel пусна на пазара първия си 10 nm процесор – Core i3-8121U, и едно нещо беше ясно – 10 nm беше злополука. Възелът към този момент закъсня с три години, само че ниският клас и едва производителният 8121U беше най-хубавото, което Intel можеше да направи. Zen 2 беше планиран по този начин, че може би да се съпоставя с Cannon Lake и даже използваше авангардния 7 nm софтуерен развой на TSMC. Но действителната конкуренция щяха да бъдат застаряващите 14 nm процесори, основани на архитектурата Skylake от 2015 година.

В доста връзки Zen 2 беше усъвършенстван Zen, включващ по-мощни ядра с 15% повече IPC и два пъти повече L3 кеш. Въпреки че това бяха много огромни усъвършенствания, те не бяха звездата на шоуто. Чиплетите бяха огромната функционалност, въведена със Zen 2. Всеки Zen 2 процесор имаше два разнообразни типа чиплети. Един изчислителен чиплет с ядрата на процесора и I/O чиплет с хардуер за свързване и други функционалности. Чиплетите понижиха остатъка, следен в истинските процесори Zen и разрешиха на AMD да усили броя на ядрата още повече.

Благодарение на чиплетите, AMD можеше да предложи повече ядра от всеки път.

Снабден с 16 ядра, работещи на високи тактови честоти, Ryzen 9 3950X на процедура превъзхождаше Core i9-9900K в многонишковите натоварвания. AMD даже навакса изоставането си в игрите, които в продължение на доста години бяха категория на процесорите на Intel. От този миг нататък процесорите от 9-о потомство нямаха съвсем никаква причина да съществуват. 3950X и неговият 12-ядрен брат 3900X даже заплашваха HEDT процесорите на Intel, които можеха да се похвалят единствено с характерности като съществуването на повече PCIe линии.

Zen 2 беше още по-голяма опасност при HEDT и сървърите. За тези сегменти процесорите Threadripper и Epyc бяха оборудвани с солидна I/O матрица и до 8 чипа, общо 64 ядра. Дори флагманските 28-ядрени Xeons на Intel изглеждаха антични до новите 64-ядрени процесори на AMD, които бяха по-бързи и доста по-ефективни. Threadripper 3990X беше съвсем два пъти по-бърз от конкурентния Xeon W-3175X на Intel, който беше с към 70% по-бърз от Threadripper 2990WX.

До края на поколението Zen 2 в края на 2020 година AMD имаше по-голям пазарен дял от всеки път от 2007 година насам.

По отношение на продуктивността и успеваемостта Intel остана на последно място до края на 2021 година. Тогава компанията пусна процесорите от 12-то потомство Alder Lake. Това са две години и половина, обхващащи 2 генерации процесори Ryzen и 3 генерации процесори Intel при които AMD значително беше по-добрият избор.