От следващата учебна година външното оценяване в края на 10-и

От идната образователна година външното оценяване в края на 10-и клас може да бъде под формата на проби вид SAT – т.е. с изключение на математически и езикови знания, да прави оценка и наученото от съответния възпитаник и по останалите общообразователни предмети.

Това излиза наяве от обнародвани в последния брой на " Държавен вестник “ промени в Наредбата за оценяване на резултатите от образованието на учениците. Според промените националното външно оценяване в края на десети клас през образователната 2022/2023 година може да се организира и под формата на интегрални проби, като на изпитите по БЕЛ или математика бъдат включени и извършения по други образователни предмети. Дали в матурата по български език ще влизат и задания по биология, история или осведомителни технологии, а по математика – по химия и физика или други изучавани в първи гимназиален стадий предмети, ще излиза наяве със заповед на просветителния министър, която той ще издава преди старта на всяка образователна година. По този метод от 2023/2023 за националното външно оценяване на десетокласниците има два разновидността. 

При първия, както и до момента, те ще държат теста по български език и литература, който включва задания с избираем отговор, с къс свободен отговор и за основаване на текст. А миниматурата по математика включва задания с избираем или със свободен отговор. Във втория случай обаче тестванията ще са интегрални и единият или и двата изпита ще включват извършения и по други предмети. Учениците обаче ще знаят за всяка задача дали би трябвало да употребяват знанията си от часовете по история, биология, химия, изобразително изкуство или различен предмет.

" Когато пробата по алинея 10 (бел.р., НВО в 10-и клас) интегрира няколко образователни предмета и посредством националното външно оценяване се мерят и други основни компетентности отвън компетентностите в региона на българския език, надлежно - на математиката, добити в класовете от стадия, за всяка от дилемите се дефинира главният образователен предмет, към която ще се отнесе резултатът ", се прецизира още в измененията на наредбата. В заповедта на министъра ще бъде избран и форматът на съответния тест и какъв вид задания ще включва.

По време на онлайн полемика при започване на годината специалист от МОН посочи, че новите формати няма да наподобяват изпита PISA. Причината е, че той не съставлява вид на интегриран тест сред няколко образователни предмета, а има друго предопределение, защото тестванията са разграничени във връзка с следене на компетентности по математика, естествени науки, функционална просветеност, умения за живот на 21-ви век.

Във външното оценяване пък могат да бъдат включени най-различни източници, от които учениците да извличат информация – диаграми, творби на изобразителното изкуство, вестници. Възможността за осъществяване на интегрален тест от идната образователна година на изпита в четвърти и седми клас бе регламентирана в наредбата още предишния септември. Така всички национални външни оценения от идната образователна година могат да бъдат или под формата на интегрални проби, или единствено по БЕЛ и математика.

Остава обаче да бъдат показани моделите на новите разновидности на изпитите, с цел да не бъдат сюрпризирани учениците и техните преподаватели и родители.

Още от тази образователна година изпитите на четвъртокласниците, седмокласниците и десетокласниците ще бъдат оценени по идентичен метод. Промените в наредбата плануват оценките за бъдат записвани в точки, с акуратност до 0,01, като оптималният брой точки да е 100. Досега четвъртокласниците и десетокласниците можеха да изкарат най-много 50 точки, само че те бяха приравнявани по друг метод. За дребните възпитаници в оценка по шестобалната система, за огромните – като % от оптималния брой точки.

За приема след седми клас

Нова канара за приравняване на оценките в точки

Тази година за приема след седми клас ще се употребява нова канара за приравняване на оценките от свидетелството за приключено главно обучение в точки, плануват още измененията в наредбата. С нея постигнатото по всеки предмет ще има тежест за балообразуването. Досега се гледаше единствено дали ученикът има отлична, мн. добра, добра или междинна оценка на документите си за приключен стадий или за приключена съществена степен на обучение, с цел да получат надлежно 50, 39, 26 или 15 точки. Така чудесно удостоверение за приключен седми клас носеше 100 точки към бала на кандидат-гимназиста, а когато беше с оценка доста добър – 78. Вече ще се гледат и дали са цялостни отличници или не. В първия случай още веднъж оценката им ще се приравнява на 50 точки, само че във втория – за 5,67 ще имат 47 точки, а 5,50 – 44 точки. Следователно, в случай че един кандидат-гимназист има 6.00, ще има по-голям късмет за банкет в мечтаната от него паралелка от негов връстник, който има и петица в дипломата си. Единият ще добави 100 точки към бала си, а другият – 94.

Превръщането на оценките в точки ще бъде по следния метод:

отличен 6 се приравнява на 50 точки;

отличен 5,67 се приравнява на 47 точки;

отличен 5,50 се приравнява на 44 точки;

доста добър 5,33 се приравнява на 41 точки;

доста добър 5 се приравнява на 39 точки;

доста добър 4,67 се приравнява на 36 точки;

доста добър 4,50 се приравнява на 32 точки;

добър 4,33 се приравнява на 29 точки;

добър 4 се приравнява на 26 точки;

добър 3,67 се приравнява на 23 точки;

добър 3,50 се приравнява на 20 точки;

междинен 3,33 се приравнява на 17 точки;

междинен 3 се приравнява на 15 точки.

Същата скица ще се ползва и при спомагателния банкет след 4-ти клас и 10-и клас за учениците, които приключват обединени учебни заведения.