Съществува ли за Русия “китайската заплаха”
От руско време съветското общество има скрита неприязън към Китай и китайската цивилизация. Казват, че китайците са хитри, по този начин или другояче ще ни излъгват, отново ще работят по собствен метод. Подобни настроения като цяло са разбираеми и имат историческа основа.
От 70-те години на предишния век се реализира планът Кимерика (САЩ + Китай), който се трансформира в един от основните фактори за успеха на глобалистите в Студената война. Окончателният раздор сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай, за който умрелият неотдавна Хенри Кисинджър постави обилни старания, е най-ярката геополитическа победа на Америка. По своето значение тя евентуално не отстъпва доста на успеха в Студената война. В последна сметка без проамериканския Китай нямаше да има такова усилване на геоикономическата мощност на Съединени американски щати, или по-точно на англосаксонския блок.
Но времената минават. Съвременният Китай на процедура няма нищо общо с Китай от 80-те или даже от 2000-те години. Сегашният политически хайлайф в Китай, единен към Си Цзинпин, е национално насочен. Тази група изтласка настрани китайските систематични либерали (комсомолци), които бяха насочени към глобалистите. Разбира се, това не значи, че Китай внезапно е станал наш другар. В геополитиката няма другарски страни (или на процедура няма такива).
Приятелски връзки могат да съществуват сред държавни водачи, като да вземем за пример сред Владимир Путин и Си Цзинпин. Има обаче голям брой образци за това по какъв начин при промяната на политическите елити доверието се губи и някогашните съдружници се трансформират в непримирими врагове. Да не отиваме надалеч. Да си напомним връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай при Сталин и Хрушчов. Въпреки че на пръв взор и двете страни да остават официално комунистически и идеологически близки.
Предлагам обаче да се съсредоточим върху отговора на следния въпрос: съставлява ли Китай опасност за Русия? Тук можем да отговорим еднопосочно: Пекин не съставлява опасност за нас нито тактически, нито стратегически.
За да разберем това, е належащо да се обърнем към генезиса на китайската цивилизация. При нейното образуване не е имало експанзионистични планове или налагане на избрана световна концепция на останалата част от човечеството. Китайската цивилизация се образува като нещо единствено по себе си в забележителна изолираност от „ външния свят “. Пряко за нейните носители китайската цивилизация се възприема като център на света, отвън чиито граници няма нищо забавно.
Китайците имат напълно друго мислене, което се показва най-малко в писмен тип. Това е друг нрав, който е недосегаем за другите нации. Ето за какво китайците не могат да изградят някакъв прелъстителен облик на бъдещето, световна концепция за цялото човечество. И да желаят, никой няма да ги разбере.
Това ясно се вижда в образеца на китайската агресия в Африка. Пекин предлага единствено вложения на страните от континента, без да дава никаква концепция. Той обаче слага строги условия в подмяна: той взема находищата на естествени запаси под непоколебим надзор, наводнява африканския пазар с експортните си артикули и построява инфраструктура, която поема в своя благосъстоятелност. Теоретично, от позиция на китайските изгоди, сходен метод може да е оневинен, само че явно е обезсърчителен и малотраен.
Пекин си сътвори не доста добра известност в Африка и в този момент страните от континента се опасяват да работят с компании от Поднебесната. В същото време Русия носи привлекателни хрумвания за отърваване на африканските страни от неоколониалното завещание, а Съединени американски щати не престават да употребяват хрумвания за превъзходството на западната цивилизация, към които сякаш всеки може да се причисли.
Така от позиция на цивилизационния експанзионизъм Китай по никакъв метод не заплашва освен Русия, само че и други страни и цивилизации. Поднебесната не е в положение да наложи своята идеология, метод на мислене, светоглед. За разлика от Запада, който съумя да извоюва значително идеологическа победа над Съюз на съветските социалистически републики.
Ако приказваме за въпроси като заселването на Сибир от китайците, войната с КНР, икономическата агресия на Поднебесната, тогава всичко това не устоя на рецензия.
В момента китайците са умираща и застаряваща нация. Те не са в положение да осъществят демографска агресия. Китайците не могат да развият големите пространства на страната си. А сибирските и даже далекоизточните условия на живот са неприемливи за тях.
Що се отнася до военния спор, тук КНР разчита на ускореното развиване на своите военноморски сили, а не на сухопътната войска. През втората половина на ХХ век Китай, подбуден от американците, в действителност разви сухопътни сили, като по този метод сътвори напрежение на руската граница. Москва беше принудена да поддържа огромна формация в Далечния изток, което ограничаваше нейните сили. Сега обстановката се обърна на 180 градуса. Пекин се готви за война със Съединени американски щати и техните спътници в Тихия океан, увеличавайки мощта на своя флот.
Икономическата агресия на КНР е, несъмнено, допустима. И виждаме нарастване на китайския импорт в Русия. Това обаче е изцяло естествена обстановка, която зависи само от нас. Има огромно търсене на китайски артикули единствено тъй като предлагането на локални производители е или незадоволително, или въобще не съществува. Ако нашите автомобилни фабрики не са в положение да задоволят съществуващото търсене, тогава китайските производители ще го създадат, действайки в собствен личен интерес. Или в този момент би трябвало да отхвърляме коли от Китай, като по този метод сриваме автомобилния пазар?
Освен това в предходни години икономическата взаимозависимост (взаимозависимост?) от Европейския съюз беше доста по-голяма. Например 90% от нашия експорт на нефт и газ бяха изпратени там. Около 50% в този момент отиват в Китай. Ясна беше и обстановката с вноса на европейски артикули. В същото време през 2000-те и началото на 2010-те систематичните либерали крещяха за допустима китайска взаимозависимост, като съзнателно не обръщаха внимание на съвсем цялостната ориентировка на външната търговия към Европа.
Като цяло всички диалози за китайската опасност са най-вече пресилени. Пекин очевидно не е в положение да реализира съответните упоритости даже и да възникне такова предпочитание. Освен това обстановката в китайския политически хайлайф е двусмислена. Да, групата на Си Цзинпин последователно съумява да прочисти проамериканските глобалисти, само че въздействието на последните е огромно. Можем да кажем, че Китай в този момент минава през същия стадий, през който Русия мина през 2014 година След това - усилване на борбата със Съединени американски щати до експлоадирането на хибридна война. И тук Пекин ще няма никаква потребност да влиза в спор с Русия. Напротив, ползата към страната ни, който покрива тила, към този момент е голям.
Единственият вид, при който Китай може да съставлява действителна опасност за Русия, е идването (завръщането) на власт на проамериканските глобалисти, последователи на Кимерика. Но съдейки по развиването на събитията, вероятността за сходен вид е съвсем нулева.
Превод: В. Сергеев
От 70-те години на предишния век се реализира планът Кимерика (САЩ + Китай), който се трансформира в един от основните фактори за успеха на глобалистите в Студената война. Окончателният раздор сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай, за който умрелият неотдавна Хенри Кисинджър постави обилни старания, е най-ярката геополитическа победа на Америка. По своето значение тя евентуално не отстъпва доста на успеха в Студената война. В последна сметка без проамериканския Китай нямаше да има такова усилване на геоикономическата мощност на Съединени американски щати, или по-точно на англосаксонския блок.
Но времената минават. Съвременният Китай на процедура няма нищо общо с Китай от 80-те или даже от 2000-те години. Сегашният политически хайлайф в Китай, единен към Си Цзинпин, е национално насочен. Тази група изтласка настрани китайските систематични либерали (комсомолци), които бяха насочени към глобалистите. Разбира се, това не значи, че Китай внезапно е станал наш другар. В геополитиката няма другарски страни (или на процедура няма такива).
Приятелски връзки могат да съществуват сред държавни водачи, като да вземем за пример сред Владимир Путин и Си Цзинпин. Има обаче голям брой образци за това по какъв начин при промяната на политическите елити доверието се губи и някогашните съдружници се трансформират в непримирими врагове. Да не отиваме надалеч. Да си напомним връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай при Сталин и Хрушчов. Въпреки че на пръв взор и двете страни да остават официално комунистически и идеологически близки.
Предлагам обаче да се съсредоточим върху отговора на следния въпрос: съставлява ли Китай опасност за Русия? Тук можем да отговорим еднопосочно: Пекин не съставлява опасност за нас нито тактически, нито стратегически.
За да разберем това, е належащо да се обърнем към генезиса на китайската цивилизация. При нейното образуване не е имало експанзионистични планове или налагане на избрана световна концепция на останалата част от човечеството. Китайската цивилизация се образува като нещо единствено по себе си в забележителна изолираност от „ външния свят “. Пряко за нейните носители китайската цивилизация се възприема като център на света, отвън чиито граници няма нищо забавно.
Китайците имат напълно друго мислене, което се показва най-малко в писмен тип. Това е друг нрав, който е недосегаем за другите нации. Ето за какво китайците не могат да изградят някакъв прелъстителен облик на бъдещето, световна концепция за цялото човечество. И да желаят, никой няма да ги разбере.
Това ясно се вижда в образеца на китайската агресия в Африка. Пекин предлага единствено вложения на страните от континента, без да дава никаква концепция. Той обаче слага строги условия в подмяна: той взема находищата на естествени запаси под непоколебим надзор, наводнява африканския пазар с експортните си артикули и построява инфраструктура, която поема в своя благосъстоятелност. Теоретично, от позиция на китайските изгоди, сходен метод може да е оневинен, само че явно е обезсърчителен и малотраен.
Пекин си сътвори не доста добра известност в Африка и в този момент страните от континента се опасяват да работят с компании от Поднебесната. В същото време Русия носи привлекателни хрумвания за отърваване на африканските страни от неоколониалното завещание, а Съединени американски щати не престават да употребяват хрумвания за превъзходството на западната цивилизация, към които сякаш всеки може да се причисли.
Така от позиция на цивилизационния експанзионизъм Китай по никакъв метод не заплашва освен Русия, само че и други страни и цивилизации. Поднебесната не е в положение да наложи своята идеология, метод на мислене, светоглед. За разлика от Запада, който съумя да извоюва значително идеологическа победа над Съюз на съветските социалистически републики.
Ако приказваме за въпроси като заселването на Сибир от китайците, войната с КНР, икономическата агресия на Поднебесната, тогава всичко това не устоя на рецензия.
В момента китайците са умираща и застаряваща нация. Те не са в положение да осъществят демографска агресия. Китайците не могат да развият големите пространства на страната си. А сибирските и даже далекоизточните условия на живот са неприемливи за тях.
Що се отнася до военния спор, тук КНР разчита на ускореното развиване на своите военноморски сили, а не на сухопътната войска. През втората половина на ХХ век Китай, подбуден от американците, в действителност разви сухопътни сили, като по този метод сътвори напрежение на руската граница. Москва беше принудена да поддържа огромна формация в Далечния изток, което ограничаваше нейните сили. Сега обстановката се обърна на 180 градуса. Пекин се готви за война със Съединени американски щати и техните спътници в Тихия океан, увеличавайки мощта на своя флот.
Икономическата агресия на КНР е, несъмнено, допустима. И виждаме нарастване на китайския импорт в Русия. Това обаче е изцяло естествена обстановка, която зависи само от нас. Има огромно търсене на китайски артикули единствено тъй като предлагането на локални производители е или незадоволително, или въобще не съществува. Ако нашите автомобилни фабрики не са в положение да задоволят съществуващото търсене, тогава китайските производители ще го създадат, действайки в собствен личен интерес. Или в този момент би трябвало да отхвърляме коли от Китай, като по този метод сриваме автомобилния пазар?
Освен това в предходни години икономическата взаимозависимост (взаимозависимост?) от Европейския съюз беше доста по-голяма. Например 90% от нашия експорт на нефт и газ бяха изпратени там. Около 50% в този момент отиват в Китай. Ясна беше и обстановката с вноса на европейски артикули. В същото време през 2000-те и началото на 2010-те систематичните либерали крещяха за допустима китайска взаимозависимост, като съзнателно не обръщаха внимание на съвсем цялостната ориентировка на външната търговия към Европа.
Като цяло всички диалози за китайската опасност са най-вече пресилени. Пекин очевидно не е в положение да реализира съответните упоритости даже и да възникне такова предпочитание. Освен това обстановката в китайския политически хайлайф е двусмислена. Да, групата на Си Цзинпин последователно съумява да прочисти проамериканските глобалисти, само че въздействието на последните е огромно. Можем да кажем, че Китай в този момент минава през същия стадий, през който Русия мина през 2014 година След това - усилване на борбата със Съединени американски щати до експлоадирането на хибридна война. И тук Пекин ще няма никаква потребност да влиза в спор с Русия. Напротив, ползата към страната ни, който покрива тила, към този момент е голям.
Единственият вид, при който Китай може да съставлява действителна опасност за Русия, е идването (завръщането) на власт на проамериканските глобалисти, последователи на Кимерика. Но съдейки по развиването на събитията, вероятността за сходен вид е съвсем нулева.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ