От няколко дни във всевъзможни сайтове се появява текст с

От няколко дни във всевъзможни уеб сайтове се появява текст с гръмкото заглавие „ 10-те най-окаяни български фантазии “, прилежно представен от вестник „ Стандарт “. За да не сме по-назад, и ние ще ви го представим в идващите редове, с ангажимента обаче, че не сме изцяло съгласни с написаното в него.

Текстът тук-там е прекомерно преувеличен, другаде – прекомерно обезверен. Тук-там с привкус на 90-те и разсъждения, популярност богу, останали в края на предишния век. В избрани пасажи даже е ненужно мрънкащ… И въпреки всичко, в случай че човек отдели малко от персоналното си време, несъмнено ще има над какво да се замисли. Кои са най-важните и смислени неща в живота за вас самите?

Когато се прави холивудски филм за фантазиите, интригата е дали ще ги сбъднеш или ще се провалиш до дъно. У нас желанията дават отговор на пост апокалипсис – злополуката е станала, а можеш да си позволиш да мечтаеш единствено за оцеляване. А това води до комични последици – ето 10 от тях.

1. Синът ми да стане юрист

Ето, прелестно момче на 18 години, интелигентен и упорит зрелостник, само че не знае какво желае. Като един осведомен с живота български родител, ти обаче знаеш – ми по какъв начин какво бе, юрист! Адвокатите вземат доста пари, чувал си някъде да споделят, и познаваш съседа ти – Ковачев, който е нотариус и „ найш кви пари прави, пък другояче по през целия ден единствено едни печати удря “. И така, нещастното ти дете се вслушва в съвета ти, без да подозира, че го чакат пет години къртовско четене на супер скучни неща, в конкуренция с още 500 души на година, и то единствено от Софийски университет, всички устремени да завършат проклетото право. Дори и да е имал късмет да потърси какво е призванието му, оня прелестен зрелостник към този момент няма време да го направи, тъй като би трябвало да чете до побъркване от заран до вечер, тъй като майка му желае да се хвали на комшиите, че „ дитету учи праву! “

А най-после идва огромната изненада – че пазарът на труда е напълно задоволен откъм адвокати и твоето синче едвам в този момент схваща какъв брой се е прецакало преди време да се вслуша в антикварните ти разбирания за живота. Добре, че с 6-месечни курсове може да станеш програмист… Като кажеш обаче на вашите, че би се пробвал, те са подготвени да отвърнат – „ абе ти си приключи правото, тапия да имаш, не се занимавай с глупости… “

2. Да си усвоя терасата

Седи човек, живее, пие и работи за 500 лева, когато внезапно чува строителни звуци от комшията на горния етаж. Каква е тая работа! Усвоява си терасата тоя!

Лягаш да спиш – сън не те хваща. Сега, вие кажете, почтено ли е да живеете на 63 квадрата, а той като я усвои да се шири на цели 65,5! Ето го най-българския червей – на завистта, който постепенно си прокарва път към стомаха и те яде към този момент седмици наред. Няма по какъв начин – ще се икономисва, ще се викат майстори, ще усвоиш тераската и ти! Цяло лято го мислиш, на море не си ходил дори, че да събереш парички. И ето – най-после си подготвен. А последователно нещо се е случило с целия вход… всички вървят угрижени и измъчени, яде ги и тях тоя червей. Минават година-две – и вашият прелестен панелен блок към този момент стърчи на поляната със зазидани изходи към слънцето и въздуха, само че пък всички сте си изнесли печката „ Раховец “ на усвоеното пространство. Няма къде да изпушиш една цигара, а с облеклата, които гният и се сушат в хола, се гледате съмнително и си съвсем сигурен, че сложното ти дишане се дължи на влагата от изпаренията им. Но нищо. За следващ път не си останал обратно в назадничавостта си.

3. Да си взема айфон

Едва ли в Силициевата котловина подозират, че има една дребна държавица на хиляди километри, която, въпреки и да не е въобще най-важният им сегмент като пазар, е безжалостен обожател на айфоните. И най-лошото е, че таман си усвоил терасата, а към този момент мислиш за айфон – пък си отново с гореспоменатите 500 лева Драмата на българина е сериозна: той е гневен потребител, а в това време е безпределно безпаричен човек, какво по-лошо от това?

На тоя кръст седи разпънат към този момент над 25 години преход и не е измислил излаз, само че е решил просто да си вземе шибаната айфон шестичка, пък каквото ще да става. Вярно, ползваш го единствено за това да си пуснеш Софи Маринова в YouTube, когато ти е тежко, и да проверяваш времето на следващия ден, тъй като ще вървиш на вира да ловиш риба… няма значение, значимото да е айфон! И тогава се почва с една лютеница, с един самун и сирене, пък може и колицата да се продаде, така и така ти би трябвало нова, единствено и единствено лъскавото предметче да кацне в джоба. Ето го! И какъв ужас… радваш му се два месеца, когато на самия телефон, сърфирайки в нета, си прочел, че пускат на пазара идващия модел…

4. Да ида в Китен

Или на Приморско да кажем. Любимото място на хиляди българи, които с хиляди се събират на плажа и с хиляди слушат баса от заведенията, който бичи в самия пясък и като положиш морна главица на хавлията не можеш да избягаш от бийта на лятото! Съгласете се – доста е готинко да разполагаш с един постоянно оспорван от останалите квадрат пространство, в който непрекъснато леки запращания на пясък да пролазват по гърба ти като умрели мравчици. А след това – ах, какъв брой е отлично, да се нашибаш в едно заведение (онова на плажа) със същите хора, с които сте си мятали пясък денем, че да ударите по две бири със смрадлива цаца, тъй като за това сте мечтали цяла година, ей! Жена ви пък нежно почесва с фини маникюри нефиния ви тил, без да се усеща, че ви скубе косъмчетата, не се научи тая!

А най-после си купете магнитче с надпис „ Китен “ и си го залепете на хладилника – хехе, не го търсете в кухнята, та нали го изнесохме на усвоената тераса!

5. Да хвана емигрант

Това е неотдавна. Тайно си го мечтаеш. Отстрелял си де що има животни по горите в близост и към този момент я няма тръпката. Но по малкия екран си ги гледал юнаците със свинските опашки и доста, но доста ти се ще, да идеш да браниш „ MAJKA BALGARJA “! Принципно я псуваш страната по 100 пъти на ден, само че щом безнаказано може да сбъднеш детската ти фантазия – да станеш служител на реда, да биеш неприятните – би трябвало да се пуснеш по границата. И без това свински опашчици ползваш за какви ли неща у дома и в случай че те оставят в дивата природа с тях ще си вдигнеш нова къща. „ Ноу България! Търки, гоу бек! “

6. Да ревнеш с цялостен глас „ Назад, обратно, моме, Калино! “

Абсолютно. Или най-малко „ Йовано, Йованке “. Колкото и оскотял душевно човек да си, има едни песни, дето раздрусват отруденото ти тяло и наливат със сълзи привикналите да се присвиват съмнително към всичко очи. Това са моменти на ужасно духовно прояснение и вътрешно ликвидиране. Мястото е ясно – на концерта на Слави, където, заслепен от вездесъщата му харизма (начи, каквото и да ми разправят, Славиту си е номер едно!) си спрял да забелязваш да вземем за пример, че 90% от работата я прави бенда.

Ето те – изправил се балканский лев, целият си се разтреперал от тая ария и ти се коства, че душата ти ще излезе от тялото, с цел да се разпръсне над три морета. Катарзис! Накрая се прибираш у дома и разбираш, че щерка ти желае да стане певица. Абсолютно побесняваш – да върви да се кълчи по заведенията, по какъв начин пък не избра нещо обикновено, счетоводителка или пък право даже – да не е по-глупава от сина на комшията?!

7. Да печеля от лотарията

Долу-горе най-популярният проект за замогване у нас. Преследва се със същото старание, с което в други страни градят кариери. Да работят, като ги боли главата! Тук всеки вторник се търка билетче, всяка сряда се пуска тото, а събота и неделя залагаш на мачове, тъй като шансът не е безпределно невисок късмет за триумф в простичка математическа формула, а нещо супер персонално и съдбовно, което има изключително – че по какъв начин другояче – отношение към теб. Няма по какъв начин някой от горната страна да не следи безплодните ти старания и най-после да не изпрати в изтерзания ти мозък тези шест цифри или пък грандиозното печелившо билетче баш в този супермаркет, от който таман си купи домашни пържени кюфтета.

8. Да стана служител

А бе, нещо да е по-така, да не ме занимават много-много. Ако може да е скучно, рутинно, едно и също всеки ден и да не ми лишава доста от силите. И да е от ония работи, да приказвам по телефона и да изпращам имейли, че след това да описвам на децата си, че доста съм работил като млад и доста съм приказвал по телефона и доста имейли съм изпратил! Другаде се гради кариера. Тук е „ дай ми ти на мене службица “, пък аз си знам по какъв начин да се оправя.

9. Да ни оправи политик

Особено е: в този колосален, побрал доста кофти неща човек, който до момента описваме, въпреки всичко проблясва детска вяра щом види нов политик с нови обещания. И лека бавно, както тежко болен, последователно прохожда и се връща към живота. Той просто е една странна комбинация сред български човекомразец и български родолюбец и отново почва да има вяра на идващия по реда си костюмиран и насочен към власт човек, преди малко дарил го със смели обещания. Много добре! Понеже всичко другояче върви в еднакъв обаян кръг – а по този начин, спомняйки си кой тъкмо през четири години те е излъгал, може да си построиш хронологична картина на живота ти.

10. Да се омъжа по сметка

Ами в действителност, да. Разликата е, че в патриархалните времена мама и баща ти търсят богат младоженец, а в този момент си го търсиш сама. И, както в бизнеса е мъчно да натрупаш първия милион, огромният напън в този момент е до момента в който се тунинговаш горе-долу първоначално. После всичко си идва на мястото. Но по какъв начин и да бъде другояче – малко са поп-фолк клиповете, в които Преслава и себеподобните ѝ танцуват до нещо друго от ламборджини и се усукват до нещо по-малко замускулено от Фики Стораро. Лошото с чалгата е, че се трансформира в начин на живот, или, както го споделиха Ъпсурт преди време – „ Животът ти е поп фолк “. Толкоз!