Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик за Фрог: За родната дипломация и външна политика през 2021 г.
От новия външен министър чакам да ползва прецизно ЗДС, да усъвършенства раздутия си щат в изискванията на експандиращата цифровизация и роботизация и home office режими. Това заявава за Фрог нюз доктор Огнян Гърков, с л.д.р. дипломат.
Подмладяването на персоналния състав на Министерството бе несъмнено положителен развой, само че елиминирането на „ майсторското” и „ кандидат-майсторските” генерации „ в занаята”, т.е. на „ наставниците”, не можa да бъде „ смляно” зa 2-3 десетки години. При министър Е.Захариева контролът върху приключване на информация за неудачи във външнополитическата и дипломатическа действия се изостри. В оповестените доклади на Министерство на външните работи отсъства всякаква сдържаност, да не приказваме за споменаване на явни провали.
Ежедневната рутинна работа на Министерство на външните работи продължи с постоянно използване на home office и отдалечени форми на контакт като видео-конферентни формати, които дори обезмислят класическата дипломация. При щат от 1399 души и 1260 заети бройки има благоприятни условия за усъвършенстване на набъбналия персонален състав. Екс-министър Николай Младенов бе наложил визията „ си”(!?) за Министерство на външните работи – консулски отговорности в чужбина, „ Ситуационен център” у нас с информативно-технически функционалности, „ представително-присъственическа” yes-/wo/men активност в интернационалните изяви, към този момент доколкото разрешава пандемията. Плюс шаблонна, най-вече техническа работа по обособените досиета в границите на Европейския съюз и частично „ протоколни повинности”.
Вече дори остават незаети места за личен състав в чужбина заради липса на интерес към консулска активност. Наред с затрудненията пандемията частично съществено облекчи активността на задграничните ни представителства (ЗП). Тя послужи като оправдание за минимизиране на контактите с българите в чужбина и на работата с тях. В редица страни ковидът ги сведе до бюрократични преписки по електронната поща и нестимулирано удължение на периодите за осъществяване на рутинни консулски услуги. Нарастна щатът на „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) в страни от третия свят, в които България няма какво да изнесе. Доскоро някои от тези „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) нямаха свои уеб-страници, барикадирани зад оповестено малко време. Изчегъртани бяха по-достойните за Бг варианти за личен външнополитически почерк, като например „ отбраната на противоречиви позиции в български интерес”.
До изборите на 4 април т.г. външната политика се осъществяваше основно от премиера Борисов, с всички произлизащи от този факт последици. Министерство на външните работи рядко бе представяно в делегациите му в чужбина, даже в Съединени американски щати през 2019 година не беше. „ Вождът” очевидно не се доверяваше на навалицата от случайници на ул. „ Ал.Жендов” № 2.
По всичко личеше, че атлантиците от „ Новите /преди 2-3 века/ земи” и Стария свят разчитат на родната полит-послушковщина да извърши следните задания:
1. Окончателно ангажиране на България с подготвеност за военни дейности сред НАТО и Русия в Черноморския район.
2. Безусловна колаборация за зелената договорка.
3. Приемане на бегълци, наричани бежанци, от някогашните им колонии в третия свят и посредством всевъзможните пактове и компактове по миграцията.
4. Признаване на третия пол /джендъра/, одобрение на Истанбулската спогодба, въпреки и със известно забавяне поради „ своеволията” на Конституционния съд и „ консервативните патриоти”.
5. Да отстрани всички български спънки и условия по пътя на възнаграждаването на Повардарието с участие в Европейския съюз поради участието си в НАТО и „ хомогенизиране на Балканския и Черноморския район в антируска сцена”.
По т.т. 4 и 5, не без натиска на „ Обединените патриоти”, Б. Борисов бе внесъл известните корекции в курса на министър Е.Захариева на почти-нищо-не-правене, отвън епизодични повърхностни контакти с хомолози в Брюксел. Освен опитите му за баланс на връзките ни със Съединени американски щати и Русия за сметка на държавния бюджет, с години напред, например посредством покупката на непроизведените изтребители Ф-16 „ срещу” строителството на Турски/Балкански поток на газопровода от Русия през Турция към Сърбия. По т. 5 бяха задействани десетки полит-грантаджии, подготвени да проработят от пропагандните сръбско-скопско-руско-щатски „ масали” за изолираност на България в света по отношение на не/готовността на Скопие пред София за договаряния за Европейски Съюз.
Служебното държавно управление встъпи в служба на 12 май 2021 година Като съществени цели на Министерство на външните работи през идващите месеци служебният министър Светлан Стоев, кариерен посланик, разгласи: 1. Възстановяването на доверието и активизирането на разговора с Република Северна Македония (РСМ), както и 2. Oрганизирането на изборите на 11 юли 2021 година зад граница (последваха и тези на 14 ноември с.г.). По-късно той добави стабилността и сигурността в района на Източното съседство и други настоящи посоки и браншове на българската външна политика. Министър Стоев „ плуваше в свои води” във всички формати на срещите на министрите на външните работи на страните - членки (ДЧ) на Европейски Съюз и НАТО, „ Гимних “, Процеса за съдействие в Югоизточна Европа, включително в тази на върха на НАТО, съвещанията на Съветите „ Външни работи” и „ Общи въпроси” на Европейски Съюз, в Комитета на министрите на ОССЕ, на рутинни контакти със свои хомолози и посланици на двустранна междудържавна основа.
Резултатите от изборите на 4 април дадоха опция на президента Радев да наруши „ ембаргото от родни тарикатлъци” той да бъде постоянно изолиран за 4 години от интернационална активност. Г–н Радев взе участие в срещата на върха на НАТО в Брюксел на 14 юни 2021 година, в съвещанията на Европейския съвет (юни и октомври). Откри Срещата на върха на районната Инициатива „ Три морета “ и съпътстващия Бизнес-форум (8-9 юли, София) с организационното подпомагане на Министерство на външните работи. Отзоваха се президентите или висши представители на 12-те страни участнички на страни-партньори. Според Чавдар Минчев, изпълнителен шеф на НАМО, самодейността „ Три морета “ и най-много провеждането ѝ в София е 3-ят дипломатически триумф за България, след отхвърлянето на Истанбулската спогодба и общата позиция за Република Северна Македония. По Триморието съществуват и противоположни оценки и тълкувания за антируска, даже антинемската устременост. В интервала януари - май 2021 година Министерство на външните работи изпълняваше ролята на Национален координатор по самодейността.
За разлика от предходното държавно управление, при служебното стартира интензивно разяснение у нас (с хомолозите на Стоев от Португалия, Чехия..., на интернационалните конгреси и с непознати посланици) и в чужбина на формалната позиция – рамка, по която България се движи в връзките си с Повардарието по отношение на европейските ни сътрудници. Според министъра българската позиция имала чуваемост.
Дано да е било по този начин, тъй като още веднъж прогърмяха дефицитите на политическа просветеност на ръководство на външнополитическите процеси и на дипломацията: наши посланици и политици се оказаха неподготвени по тематиката. Последва непотребен всеобщ самостоятелен банкет – за персонално или протоколно другарство - на непознати посланици на високо и най-високо равнище и при отраслови министри. Най-унизителният връх на посланическия фарс за снимчица измежду президентската и държавните институции бе демаражът от демарши на Херо Мустафа, сервилно призната на всички пожелани от нея нива. С колониално-протоколни уникуми като едновременна визита при министрите на външните работи и на стопанската система. Или с шефа на Национална агенция за приходите в наличие на финансовия министър. При срещи с непознати емисари (от Европейска комисия, Португалия, Скопие) бе подценяван отчасти Стоев. Чехия и Словакия, зародили на международно-правно съображение Версайската система от контракти след ПСВ, измежду които е и злокобният за нас Ньойски, имат схващане към визиите на Скопие, Белград, Москва, Вашингтон. Поне бе подкрепят туристопотокът от Чехия след посещение на външния й министър.
По тезите на Р. Радев и К. Петков – за загърбване на историческите въпроси с насоки надграждане само към проблемите на българите в Северна Македония и „ икономическия келепир” – отвърна проф. Николай Овчаров с: „ Ако предадем историята си, ще би трябвало да обясняваме на децата, че Самуил е бил и „ македонски” цар”.
В рамките на рутинната потребна активност през лятото на 2021 година зам.-министър Румен Александров показа главните тематики и цели на Конференцията за бъдещето на Европа, посредством която може да бъде чут гласът на жителите и взет под внимание от европейските институции и националните управляващи. Но за жалост тематиката не бе задоволително разпространявана измежду обществеността.
14-та година в Европейски Съюз! Без участие в Шенгенското пространство и еврозоната, а вместо унищожаване се сдобихме с втори мониторинг от Брюксел! Плюс многочислени «по-дребни» политико-дипломатически гафове! И „ дребни” протоколни като връчване на акредитивни писма на полския президент с домашен ръкавици за миене на чинии.
В първите дни на служебното държавно управление Министерство на външните работи излезе с безцветна декларация, в това число със стилистични пропуски, по напрежението сред Израел и Палестина от ракетни офанзиви от Газа и набези против цивилно население, довели до многочислени жертви. Наложи се министърът персонално да прави изказване на 18 май.
Институционализирането на политическа НЕсамостоятелност, която лишава от лично наличие външнополитическата активност на страната, продължи даже при служебното държавно управление. Напр., с подписването на Кримската декларация през август т.г. от „ блокова солидарност” без насрещни задължения като застраховане на езиковата самородност на украинските българи. По инерция и през т.г. се задълбочи неспособността за внасяне и отстояване на български позиции в общата външна политика и политика за сигурност в Европейски Съюз и НАТО, в Организация на обединените нации и интернационалните организации. Дори да формулираме национални позиции в самите органи на Европейския съюз!?
Проблемът е, че при дефицита на народен суверенитет и неналичието на политическа воля за реализиране на лична външнополитическа тактика, външната ни политика произтича главно от вътрешната, и независимо не може да бъде " оздравена или реанимирана ". Но към момента може да се желае и пробва.
Броят на „ политическите” назначения на ръководители на дипломатически задачи продължи да надвишава допустимата квота. Поне 4-5 от тях са някогашни шефове на спецслужби, което не е изискан ход в двустранните връзки даже с сътрудници.
Не липсваха и ускорени секс-кариери, най-вече при дами и на „ бързите писти” на екс-министъра-офшорник Младенов. Съдейки по приемните състезания за нови дипломатически чиновници, имаше недостиг на качествени претенденти, т.е. образователно квалифицирани или с напреднала просветеност. Да забравим за владеещи редки езици!
В Министерство на външните работи продължиха да формулират «на книга» 3-те политики „ Развитие на ефикасна дипломатическа служба”, „ Публична дипломация”, „ Активна двустранна и многостранна дипломация” и 11 стратегии, само че гръмките названия не свидетелствуват за намек за глътка национална суверенност на ползи, а кореспондират с безкритичното присъединение към решенията и рекомендациите към „ жалоните” НАТО и Европейски Съюз. С категорично послушание на Вашингтон и Брюксел, Берлин и Париж. А Анкара?
Продължи отсъствието на нови и изобщо български начинания за превъзмогване на интернационалната борба и заканите за сигурността на страната. „ Покрай ушите” на българските външнополитически фактори минават начинания като тази на Черноморския институт, Бургас за преобразяване на Черно море в зона на мира. Или по евфемистиката на Б.Б. за „ свободна плаващите в морето ни платноходки”.
За интереса към България отчасти може да съдим по броя на дипломатите в посолствата на изпращащите страни в София. Към м. октомври 2021 година в посолството на Съединени американски щати в София са регистрирани 52 дипломати като 1-ви членове на фамилии (в това число 1 нерезидент и дипломатка със брачен партньор с български имена), Русия – 44 дипломати, Китай – 25, Турция- 20. За съпоставяне: Германия – 30 + 1 нерезидент, Франция 11 + 6 нерезиденти, Италия, Испания – по десетина дипломати.
Николай Младенов закри нашите посолства в Балтика, последва взаимност. Швеция и Норвегия също закриха дипломатическите си задачи в София и от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) на трите скандинавски кралства само у нас остана датското посолство! Поне 3-4 други посланици търсят по-малки посолски здания в София, поради съзнателни съкращения на личния състав. Нима това не са оценки за „ мощта” на сегашната ни, включително външна политика? А България поддържа посолства и в Стокхолм, в Копенхаген, и в Осло. Без взаимност и двустранно дипломатическо наличие в Балтика, само че откриваме посолства, всъщност консулства, в Абу Даби и Саудитска Арабия? Все отново бе разбираемо, че сред м. май – м. септември т.г. абсолвентката на Анкарския университет госпожа Селвер Халил връчи с обособени пътувания акредитивните си писма в Талин, Рига и Вилнюс като наш отдалечен дипломат със седалище в София.
При Е.Захариева се утвърди тромаво-неудачно балансиране на двустранните ни връзки от Б.Б. с участниците в пентагона ЕС-САЩ-Русия-Турция-Китай и в стратегическия триъгълник на противоборства и краткотрайни целеви съюзявания САЩ-Русия-Китай. От които, както постоянно не съумяхме да спечелим нищо. В доклад на Министерство на външните работи се акцентира, че през 2021 година са траяли поредните старания за одобряване и възходящо развиване на стратегическото партньорство на България със Съединени американски щати. На рекордния пакет от наказания по отношение на български жители по щатския закон «Магнитски», невиждан за неколониална Европа, МВнР-София отреагира с „ византийски” текст за съвместна/та битка със Съединени американски щати срещу корупцията, без да се оспорва „ универсалният темперамент на деяние на закона” от непознат законодателен орган върху България „ и цялата планета от подмандатни територии”!? По политически аргументи, вътрешни проблеми и противоепидемичните ограничения връзките с „ трите империи” през т.г. се поддържаха или придвижваха основно на ниво посолства.
В Министерство на външните работи съобразиха да не се ангажират „ по братски” с реакция по нахлуването на американски бойци в индустриален завод в Чешнигирово, със гибелта на старши лейтенант Тодор Манчев, със злощастния случай с българския МИГ-29 по време на шумно прокламираното обучение на НАТО над Черно море. И с проблема с кораба Vera Su. Обществената култура по случаите бе подета по подготвеност основно от другия посланик Георги Панайотов, длъжностен министър на защитата. Без кораба...
Установяване на връзки на стратегическо партньорство се упоменава и в Съвместната декларация сред България и КНР от 2019 г.Терминът стратегическо партньорство с Русия е зарязан от години. С Русия и към този момент ненапълно с Китай България играеше ролята на сервилна пионка на дълбоката страна и Белия дом, участваща във военни учения в Черноморския район, в непосредствена непосредственост с държавните ни граници с нуклеарната мощ. Б.Борисов оценяваше партньорството в редица сфери като положително, само че „ съветската шпионска активност в България да престане”. Да, несъмнено, да! Но българските управляващи продължиха с нереципрочно нихилистичното си отношение към нездравите ползи и намерено афиширана активност на всевъзможни емисари най-вече от мюсюлмански страни, които необезпокоявано шестват из Родината. Невероятно е шпионска активност у нас да упражнява само Русия. А Турция, съдружниците,...?
Според Св. Стоев Министерство на външните работи се оправи сполучливо с организирането на изборите на 4.4, 11.7 и 14.11 зад граница. По създание организационно-технически въпрос. С опит от участия и съ/организация в десетки избори у нас и в чужбина и като интернационален наблюдаващ, респ. IPSS, на ОССЕ в Косово, Сърбия; Молдова, Киев, Украйна; Силистренски окръг мисля, че би трябвало да търсим и други форми за епизодични контакти с българската диаспора и хора с българско национално схващане в чужбина. Освен при избори! Неубедителен е аргументът, че те са най-големият вложител у нас, тъй като емигрантите привеждат средства у нас заради кръвна и фамилна обязаност, а не от родолюбие. Освен това част от тях следват в чужбина на роднинска прехрана от България. Мнозинството емигранти са се откъснали от действителностите у нас, заплащат и налози в чужбина. Част от тях „ се кълнат”, че ще се завърнат в Родината, щом „ ситуацията се оправи”. Да, само че от кого, без тях ли, които живеят най-малко частично на непознати обществени системи? А и изборите костват скъпо, с изключение на на служителите ни.
От новия министър чакам да ползва прецизно ЗДС, да усъвършенства раздутия си щат в изискванията на експандиращата цифровизация и роботизация и home office режими. Министерство на външните работи да е независимо в професионалния избор, да участва по-осезаемо в нашето и интернационалното обществено пространство! По-смело и огромно да ползва практиката на обществената дипломация, да инициира и ползва multi-track техники. Да открие виртуални посолства, по целенасоченост, или там където бяха закрити.
Тепърва ще се обяснява мнение по отношение на рационалното мнение на военния министър по отношение на ненужното разполагане на спомагателни войски на НАТО на наша територия.
И дано главен приоритет №№ 1, 2, 3.. да стане съхраняването на мира!
Мечти! Защото назначението на двамата зам.-министри на госпожа Генчовска на 22.12.т.г. от по-низово професионално и „ ИТН-равнище” ни припомня на стила а ла Отечествен фронт
9.09.1944 година + раздуване на управническия дублаж. При съществуването на по-опитни от тях непрекъснат и основен секретари (макар и второ потомство дипломати, наследили селско- работническия бащин произход), четирима генерални шефове и 28 шефове!?
Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. дипломат, член на Съюз на българските журналисти
Подмладяването на персоналния състав на Министерството бе несъмнено положителен развой, само че елиминирането на „ майсторското” и „ кандидат-майсторските” генерации „ в занаята”, т.е. на „ наставниците”, не можa да бъде „ смляно” зa 2-3 десетки години. При министър Е.Захариева контролът върху приключване на информация за неудачи във външнополитическата и дипломатическа действия се изостри. В оповестените доклади на Министерство на външните работи отсъства всякаква сдържаност, да не приказваме за споменаване на явни провали.
Ежедневната рутинна работа на Министерство на външните работи продължи с постоянно използване на home office и отдалечени форми на контакт като видео-конферентни формати, които дори обезмислят класическата дипломация. При щат от 1399 души и 1260 заети бройки има благоприятни условия за усъвършенстване на набъбналия персонален състав. Екс-министър Николай Младенов бе наложил визията „ си”(!?) за Министерство на външните работи – консулски отговорности в чужбина, „ Ситуационен център” у нас с информативно-технически функционалности, „ представително-присъственическа” yes-/wo/men активност в интернационалните изяви, към този момент доколкото разрешава пандемията. Плюс шаблонна, най-вече техническа работа по обособените досиета в границите на Европейския съюз и частично „ протоколни повинности”.
Вече дори остават незаети места за личен състав в чужбина заради липса на интерес към консулска активност. Наред с затрудненията пандемията частично съществено облекчи активността на задграничните ни представителства (ЗП). Тя послужи като оправдание за минимизиране на контактите с българите в чужбина и на работата с тях. В редица страни ковидът ги сведе до бюрократични преписки по електронната поща и нестимулирано удължение на периодите за осъществяване на рутинни консулски услуги. Нарастна щатът на „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) в страни от третия свят, в които България няма какво да изнесе. Доскоро някои от тези „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) нямаха свои уеб-страници, барикадирани зад оповестено малко време. Изчегъртани бяха по-достойните за Бг варианти за личен външнополитически почерк, като например „ отбраната на противоречиви позиции в български интерес”.
До изборите на 4 април т.г. външната политика се осъществяваше основно от премиера Борисов, с всички произлизащи от този факт последици. Министерство на външните работи рядко бе представяно в делегациите му в чужбина, даже в Съединени американски щати през 2019 година не беше. „ Вождът” очевидно не се доверяваше на навалицата от случайници на ул. „ Ал.Жендов” № 2.
По всичко личеше, че атлантиците от „ Новите /преди 2-3 века/ земи” и Стария свят разчитат на родната полит-послушковщина да извърши следните задания:
1. Окончателно ангажиране на България с подготвеност за военни дейности сред НАТО и Русия в Черноморския район.
2. Безусловна колаборация за зелената договорка.
3. Приемане на бегълци, наричани бежанци, от някогашните им колонии в третия свят и посредством всевъзможните пактове и компактове по миграцията.
4. Признаване на третия пол /джендъра/, одобрение на Истанбулската спогодба, въпреки и със известно забавяне поради „ своеволията” на Конституционния съд и „ консервативните патриоти”.
5. Да отстрани всички български спънки и условия по пътя на възнаграждаването на Повардарието с участие в Европейския съюз поради участието си в НАТО и „ хомогенизиране на Балканския и Черноморския район в антируска сцена”.
По т.т. 4 и 5, не без натиска на „ Обединените патриоти”, Б. Борисов бе внесъл известните корекции в курса на министър Е.Захариева на почти-нищо-не-правене, отвън епизодични повърхностни контакти с хомолози в Брюксел. Освен опитите му за баланс на връзките ни със Съединени американски щати и Русия за сметка на държавния бюджет, с години напред, например посредством покупката на непроизведените изтребители Ф-16 „ срещу” строителството на Турски/Балкански поток на газопровода от Русия през Турция към Сърбия. По т. 5 бяха задействани десетки полит-грантаджии, подготвени да проработят от пропагандните сръбско-скопско-руско-щатски „ масали” за изолираност на България в света по отношение на не/готовността на Скопие пред София за договаряния за Европейски Съюз.
Служебното държавно управление встъпи в служба на 12 май 2021 година Като съществени цели на Министерство на външните работи през идващите месеци служебният министър Светлан Стоев, кариерен посланик, разгласи: 1. Възстановяването на доверието и активизирането на разговора с Република Северна Македония (РСМ), както и 2. Oрганизирането на изборите на 11 юли 2021 година зад граница (последваха и тези на 14 ноември с.г.). По-късно той добави стабилността и сигурността в района на Източното съседство и други настоящи посоки и браншове на българската външна политика. Министър Стоев „ плуваше в свои води” във всички формати на срещите на министрите на външните работи на страните - членки (ДЧ) на Европейски Съюз и НАТО, „ Гимних “, Процеса за съдействие в Югоизточна Европа, включително в тази на върха на НАТО, съвещанията на Съветите „ Външни работи” и „ Общи въпроси” на Европейски Съюз, в Комитета на министрите на ОССЕ, на рутинни контакти със свои хомолози и посланици на двустранна междудържавна основа.
Резултатите от изборите на 4 април дадоха опция на президента Радев да наруши „ ембаргото от родни тарикатлъци” той да бъде постоянно изолиран за 4 години от интернационална активност. Г–н Радев взе участие в срещата на върха на НАТО в Брюксел на 14 юни 2021 година, в съвещанията на Европейския съвет (юни и октомври). Откри Срещата на върха на районната Инициатива „ Три морета “ и съпътстващия Бизнес-форум (8-9 юли, София) с организационното подпомагане на Министерство на външните работи. Отзоваха се президентите или висши представители на 12-те страни участнички на страни-партньори. Според Чавдар Минчев, изпълнителен шеф на НАМО, самодейността „ Три морета “ и най-много провеждането ѝ в София е 3-ят дипломатически триумф за България, след отхвърлянето на Истанбулската спогодба и общата позиция за Република Северна Македония. По Триморието съществуват и противоположни оценки и тълкувания за антируска, даже антинемската устременост. В интервала януари - май 2021 година Министерство на външните работи изпълняваше ролята на Национален координатор по самодейността.
За разлика от предходното държавно управление, при служебното стартира интензивно разяснение у нас (с хомолозите на Стоев от Португалия, Чехия..., на интернационалните конгреси и с непознати посланици) и в чужбина на формалната позиция – рамка, по която България се движи в връзките си с Повардарието по отношение на европейските ни сътрудници. Според министъра българската позиция имала чуваемост.
Дано да е било по този начин, тъй като още веднъж прогърмяха дефицитите на политическа просветеност на ръководство на външнополитическите процеси и на дипломацията: наши посланици и политици се оказаха неподготвени по тематиката. Последва непотребен всеобщ самостоятелен банкет – за персонално или протоколно другарство - на непознати посланици на високо и най-високо равнище и при отраслови министри. Най-унизителният връх на посланическия фарс за снимчица измежду президентската и държавните институции бе демаражът от демарши на Херо Мустафа, сервилно призната на всички пожелани от нея нива. С колониално-протоколни уникуми като едновременна визита при министрите на външните работи и на стопанската система. Или с шефа на Национална агенция за приходите в наличие на финансовия министър. При срещи с непознати емисари (от Европейска комисия, Португалия, Скопие) бе подценяван отчасти Стоев. Чехия и Словакия, зародили на международно-правно съображение Версайската система от контракти след ПСВ, измежду които е и злокобният за нас Ньойски, имат схващане към визиите на Скопие, Белград, Москва, Вашингтон. Поне бе подкрепят туристопотокът от Чехия след посещение на външния й министър.
По тезите на Р. Радев и К. Петков – за загърбване на историческите въпроси с насоки надграждане само към проблемите на българите в Северна Македония и „ икономическия келепир” – отвърна проф. Николай Овчаров с: „ Ако предадем историята си, ще би трябвало да обясняваме на децата, че Самуил е бил и „ македонски” цар”.
В рамките на рутинната потребна активност през лятото на 2021 година зам.-министър Румен Александров показа главните тематики и цели на Конференцията за бъдещето на Европа, посредством която може да бъде чут гласът на жителите и взет под внимание от европейските институции и националните управляващи. Но за жалост тематиката не бе задоволително разпространявана измежду обществеността.
14-та година в Европейски Съюз! Без участие в Шенгенското пространство и еврозоната, а вместо унищожаване се сдобихме с втори мониторинг от Брюксел! Плюс многочислени «по-дребни» политико-дипломатически гафове! И „ дребни” протоколни като връчване на акредитивни писма на полския президент с домашен ръкавици за миене на чинии.
В първите дни на служебното държавно управление Министерство на външните работи излезе с безцветна декларация, в това число със стилистични пропуски, по напрежението сред Израел и Палестина от ракетни офанзиви от Газа и набези против цивилно население, довели до многочислени жертви. Наложи се министърът персонално да прави изказване на 18 май.
Институционализирането на политическа НЕсамостоятелност, която лишава от лично наличие външнополитическата активност на страната, продължи даже при служебното държавно управление. Напр., с подписването на Кримската декларация през август т.г. от „ блокова солидарност” без насрещни задължения като застраховане на езиковата самородност на украинските българи. По инерция и през т.г. се задълбочи неспособността за внасяне и отстояване на български позиции в общата външна политика и политика за сигурност в Европейски Съюз и НАТО, в Организация на обединените нации и интернационалните организации. Дори да формулираме национални позиции в самите органи на Европейския съюз!?
Проблемът е, че при дефицита на народен суверенитет и неналичието на политическа воля за реализиране на лична външнополитическа тактика, външната ни политика произтича главно от вътрешната, и независимо не може да бъде " оздравена или реанимирана ". Но към момента може да се желае и пробва.
Броят на „ политическите” назначения на ръководители на дипломатически задачи продължи да надвишава допустимата квота. Поне 4-5 от тях са някогашни шефове на спецслужби, което не е изискан ход в двустранните връзки даже с сътрудници.
Не липсваха и ускорени секс-кариери, най-вече при дами и на „ бързите писти” на екс-министъра-офшорник Младенов. Съдейки по приемните състезания за нови дипломатически чиновници, имаше недостиг на качествени претенденти, т.е. образователно квалифицирани или с напреднала просветеност. Да забравим за владеещи редки езици!
В Министерство на външните работи продължиха да формулират «на книга» 3-те политики „ Развитие на ефикасна дипломатическа служба”, „ Публична дипломация”, „ Активна двустранна и многостранна дипломация” и 11 стратегии, само че гръмките названия не свидетелствуват за намек за глътка национална суверенност на ползи, а кореспондират с безкритичното присъединение към решенията и рекомендациите към „ жалоните” НАТО и Европейски Съюз. С категорично послушание на Вашингтон и Брюксел, Берлин и Париж. А Анкара?
Продължи отсъствието на нови и изобщо български начинания за превъзмогване на интернационалната борба и заканите за сигурността на страната. „ Покрай ушите” на българските външнополитически фактори минават начинания като тази на Черноморския институт, Бургас за преобразяване на Черно море в зона на мира. Или по евфемистиката на Б.Б. за „ свободна плаващите в морето ни платноходки”.
За интереса към България отчасти може да съдим по броя на дипломатите в посолствата на изпращащите страни в София. Към м. октомври 2021 година в посолството на Съединени американски щати в София са регистрирани 52 дипломати като 1-ви членове на фамилии (в това число 1 нерезидент и дипломатка със брачен партньор с български имена), Русия – 44 дипломати, Китай – 25, Турция- 20. За съпоставяне: Германия – 30 + 1 нерезидент, Франция 11 + 6 нерезиденти, Италия, Испания – по десетина дипломати.
Николай Младенов закри нашите посолства в Балтика, последва взаимност. Швеция и Норвегия също закриха дипломатическите си задачи в София и от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) на трите скандинавски кралства само у нас остана датското посолство! Поне 3-4 други посланици търсят по-малки посолски здания в София, поради съзнателни съкращения на личния състав. Нима това не са оценки за „ мощта” на сегашната ни, включително външна политика? А България поддържа посолства и в Стокхолм, в Копенхаген, и в Осло. Без взаимност и двустранно дипломатическо наличие в Балтика, само че откриваме посолства, всъщност консулства, в Абу Даби и Саудитска Арабия? Все отново бе разбираемо, че сред м. май – м. септември т.г. абсолвентката на Анкарския университет госпожа Селвер Халил връчи с обособени пътувания акредитивните си писма в Талин, Рига и Вилнюс като наш отдалечен дипломат със седалище в София.
При Е.Захариева се утвърди тромаво-неудачно балансиране на двустранните ни връзки от Б.Б. с участниците в пентагона ЕС-САЩ-Русия-Турция-Китай и в стратегическия триъгълник на противоборства и краткотрайни целеви съюзявания САЩ-Русия-Китай. От които, както постоянно не съумяхме да спечелим нищо. В доклад на Министерство на външните работи се акцентира, че през 2021 година са траяли поредните старания за одобряване и възходящо развиване на стратегическото партньорство на България със Съединени американски щати. На рекордния пакет от наказания по отношение на български жители по щатския закон «Магнитски», невиждан за неколониална Европа, МВнР-София отреагира с „ византийски” текст за съвместна/та битка със Съединени американски щати срещу корупцията, без да се оспорва „ универсалният темперамент на деяние на закона” от непознат законодателен орган върху България „ и цялата планета от подмандатни територии”!? По политически аргументи, вътрешни проблеми и противоепидемичните ограничения връзките с „ трите империи” през т.г. се поддържаха или придвижваха основно на ниво посолства.
В Министерство на външните работи съобразиха да не се ангажират „ по братски” с реакция по нахлуването на американски бойци в индустриален завод в Чешнигирово, със гибелта на старши лейтенант Тодор Манчев, със злощастния случай с българския МИГ-29 по време на шумно прокламираното обучение на НАТО над Черно море. И с проблема с кораба Vera Su. Обществената култура по случаите бе подета по подготвеност основно от другия посланик Георги Панайотов, длъжностен министър на защитата. Без кораба...
Установяване на връзки на стратегическо партньорство се упоменава и в Съвместната декларация сред България и КНР от 2019 г.Терминът стратегическо партньорство с Русия е зарязан от години. С Русия и към този момент ненапълно с Китай България играеше ролята на сервилна пионка на дълбоката страна и Белия дом, участваща във военни учения в Черноморския район, в непосредствена непосредственост с държавните ни граници с нуклеарната мощ. Б.Борисов оценяваше партньорството в редица сфери като положително, само че „ съветската шпионска активност в България да престане”. Да, несъмнено, да! Но българските управляващи продължиха с нереципрочно нихилистичното си отношение към нездравите ползи и намерено афиширана активност на всевъзможни емисари най-вече от мюсюлмански страни, които необезпокоявано шестват из Родината. Невероятно е шпионска активност у нас да упражнява само Русия. А Турция, съдружниците,...?
Според Св. Стоев Министерство на външните работи се оправи сполучливо с организирането на изборите на 4.4, 11.7 и 14.11 зад граница. По създание организационно-технически въпрос. С опит от участия и съ/организация в десетки избори у нас и в чужбина и като интернационален наблюдаващ, респ. IPSS, на ОССЕ в Косово, Сърбия; Молдова, Киев, Украйна; Силистренски окръг мисля, че би трябвало да търсим и други форми за епизодични контакти с българската диаспора и хора с българско национално схващане в чужбина. Освен при избори! Неубедителен е аргументът, че те са най-големият вложител у нас, тъй като емигрантите привеждат средства у нас заради кръвна и фамилна обязаност, а не от родолюбие. Освен това част от тях следват в чужбина на роднинска прехрана от България. Мнозинството емигранти са се откъснали от действителностите у нас, заплащат и налози в чужбина. Част от тях „ се кълнат”, че ще се завърнат в Родината, щом „ ситуацията се оправи”. Да, само че от кого, без тях ли, които живеят най-малко частично на непознати обществени системи? А и изборите костват скъпо, с изключение на на служителите ни.
От новия министър чакам да ползва прецизно ЗДС, да усъвършенства раздутия си щат в изискванията на експандиращата цифровизация и роботизация и home office режими. Министерство на външните работи да е независимо в професионалния избор, да участва по-осезаемо в нашето и интернационалното обществено пространство! По-смело и огромно да ползва практиката на обществената дипломация, да инициира и ползва multi-track техники. Да открие виртуални посолства, по целенасоченост, или там където бяха закрити.
Тепърва ще се обяснява мнение по отношение на рационалното мнение на военния министър по отношение на ненужното разполагане на спомагателни войски на НАТО на наша територия.
И дано главен приоритет №№ 1, 2, 3.. да стане съхраняването на мира!
Мечти! Защото назначението на двамата зам.-министри на госпожа Генчовска на 22.12.т.г. от по-низово професионално и „ ИТН-равнище” ни припомня на стила а ла Отечествен фронт
9.09.1944 година + раздуване на управническия дублаж. При съществуването на по-опитни от тях непрекъснат и основен секретари (макар и второ потомство дипломати, наследили селско- работническия бащин произход), четирима генерални шефове и 28 шефове!?
Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. дипломат, член на Съюз на българските журналисти
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ