Областният уплавител на Варна опроверга фалшивите новини, които целенасочено се разпространяват срещу украинските бежанци
От началото на войната целеустремено с политическа цел в обществената мрежа се популяризират куп подправени вести и опорки. Някои от тях засягат украинските бежанци.
Областният шеф на Варна Благомир Коцев уточни ограниченията на страната и регионалната администрация за справяне с рецесията с украинските бежанци и съобщи, че желае да опровергае някои подправени вести.
Ето и цялото му послание:
" Голямата вълна от бягащи от ужаса на войната украински жители не стихва. Стотици дами, деца и възрастни хора не престават да минават всекидневно през Центъра за подпомагане на бежанци от Украйна във Варна, основан от Областната администрация дружно с неправителствени организации и други институции.
Много от тези украински жители доближават града ни с вяра да се спасят от гибел, апетит и премеждия. Всички те са оставили някого в родината си – брачен партньор, наследник, родител, брат или другари, което им предизвиква невъобразима болежка. Те се надяват само на българското гостолюбие, както и на това, че сме православни християни като тях и най-много, че сме хора.
За страдание нашата страна, въпреки и член на Европейския съюз, към момента не дава нужния стандарт за благоденстващ живот на доста от своите поданици. Вероятно поради това у доста жители вместо възприятие на съчувствие, се появява боязън, че ресурсите на страната ни ще бъдат пренасочени вместо към българските жители, към бедстващите украинци.
В първите дни на рецесията се отзоваха само доброволци. Тяхната всеотдайност обаче е непостижима за броя на нуждаещите се хора, които бягат от разрушените си градове. Затова решението на страната да помогне интензивно – като да вземем за пример обезпечената финансова помощ - от време на време остава неразбрана от някои от нас.
Надигна се даже недоволство по отношение на колите на украинските жители, чието наличие в града тежи на някои наши съграждани по редица аргументи.
В тази връзка бих желал да разясня какви ограничения е подхванала страната и в частност регионалната администрация за посрещане на тази филантропична рецесия, за методите за справяне с нея и по какъв начин ние се грижим за реда и сигурността във варненския район при създалата се обстановка.
Със идващите редове желая с обстоятелства да спра разпространението на някои известни легенди и погрешни изказвания, които се тиражират в общественото пространство и основават напрежение сред част от българските жители и отговарящите за рецесията доброволчески, филантропични и държавни организации:
- Украинците, които имат потребност от заслон, се настаняват в хотели и къщи за посетители, което подсигурява както тяхното успокоение, по този начин и сигурността и комфорта на жителите на града.
Ако това не беше подхванато, съществуваше действителна заплаха от безпорядък и вълнения, в резултат на бездомни украински жители, търсещи заслон по паркове, транспортни и публични здания поради невъзможност.
- Парични средства се дават не на бежанците, а само на хотелите и къщите за посетители – единствено те могат да разчитат на помощта от 40 лева на човек дневно, против което са длъжни да обезпечат настаняване и изхранване три пъти дневно - закуска, обяд и вечеря. Но тези пари се дават на българските притежатели тук-там за настаняване също по този начин и с цел да покрият разноските си за личен състав, хранителни и санитарни артикули, вода и електрическа енергия и други консумативи.
- Помощта от 40 лева дневно е обезпечена с европейски средства и тя не черпи запас от държавния бюджет – нито от парите за пенсии, нито от тези за опазване на здравето, обществени помощи, обучение, инфраструктура или за други групи нуждаещи се български жители.
- Ако беше подхванат проект за основаване на палаткови лагери, вместо да бъде употребена наличната хотелска база (предвид войната в Украйна, сезона и коронавирус рецесията сега постоянно незаета), то при наличните цени на материалите и електрическата енергия, българската страна щеше да понесе големи финансови загуби, които трябваше да бъдат обезщетени за сметка на жителите.
- За настаняване към бежанския център в Двореца на културата и спорта се обръщат по-голямата част от пристигналите украинци и те са най-вече бедстващи хора, които нямат никакви средства.
По-малка част от бягащите от войната украинци обаче идват със своите коли и наемат за своя сметка жилища в града. Те не се записват като бежанци, тъй като имат финансови средства, с които чакат да преживеят войната и са посетители на града ни като всички други туристи, които идват във Варна през летните месеци.
- В момента преговаряме с разнообразни отраслови ведомства по какъв начин и къде да насочим украинските коли към няколко буферни паркинга в града, с цел да се понижи трафикът и товарът върху синята зона и кварталите на Варна.
Украинските жители, които имат средства и желаят да паркират в централната част, ще имат същите отговорности, както и останалите поданици на морската столица. Затова призоваваме варненци към малко самообладание до момента в който се реши въпросът с паркирането за положителното на всички! "
Областният шеф на Варна Благомир Коцев уточни ограниченията на страната и регионалната администрация за справяне с рецесията с украинските бежанци и съобщи, че желае да опровергае някои подправени вести.
Ето и цялото му послание:
" Голямата вълна от бягащи от ужаса на войната украински жители не стихва. Стотици дами, деца и възрастни хора не престават да минават всекидневно през Центъра за подпомагане на бежанци от Украйна във Варна, основан от Областната администрация дружно с неправителствени организации и други институции.
Много от тези украински жители доближават града ни с вяра да се спасят от гибел, апетит и премеждия. Всички те са оставили някого в родината си – брачен партньор, наследник, родител, брат или другари, което им предизвиква невъобразима болежка. Те се надяват само на българското гостолюбие, както и на това, че сме православни християни като тях и най-много, че сме хора.
За страдание нашата страна, въпреки и член на Европейския съюз, към момента не дава нужния стандарт за благоденстващ живот на доста от своите поданици. Вероятно поради това у доста жители вместо възприятие на съчувствие, се появява боязън, че ресурсите на страната ни ще бъдат пренасочени вместо към българските жители, към бедстващите украинци.
В първите дни на рецесията се отзоваха само доброволци. Тяхната всеотдайност обаче е непостижима за броя на нуждаещите се хора, които бягат от разрушените си градове. Затова решението на страната да помогне интензивно – като да вземем за пример обезпечената финансова помощ - от време на време остава неразбрана от някои от нас.
Надигна се даже недоволство по отношение на колите на украинските жители, чието наличие в града тежи на някои наши съграждани по редица аргументи.
В тази връзка бих желал да разясня какви ограничения е подхванала страната и в частност регионалната администрация за посрещане на тази филантропична рецесия, за методите за справяне с нея и по какъв начин ние се грижим за реда и сигурността във варненския район при създалата се обстановка.
Със идващите редове желая с обстоятелства да спра разпространението на някои известни легенди и погрешни изказвания, които се тиражират в общественото пространство и основават напрежение сред част от българските жители и отговарящите за рецесията доброволчески, филантропични и държавни организации:
- Украинците, които имат потребност от заслон, се настаняват в хотели и къщи за посетители, което подсигурява както тяхното успокоение, по този начин и сигурността и комфорта на жителите на града.
Ако това не беше подхванато, съществуваше действителна заплаха от безпорядък и вълнения, в резултат на бездомни украински жители, търсещи заслон по паркове, транспортни и публични здания поради невъзможност.
- Парични средства се дават не на бежанците, а само на хотелите и къщите за посетители – единствено те могат да разчитат на помощта от 40 лева на човек дневно, против което са длъжни да обезпечат настаняване и изхранване три пъти дневно - закуска, обяд и вечеря. Но тези пари се дават на българските притежатели тук-там за настаняване също по този начин и с цел да покрият разноските си за личен състав, хранителни и санитарни артикули, вода и електрическа енергия и други консумативи.
- Помощта от 40 лева дневно е обезпечена с европейски средства и тя не черпи запас от държавния бюджет – нито от парите за пенсии, нито от тези за опазване на здравето, обществени помощи, обучение, инфраструктура или за други групи нуждаещи се български жители.
- Ако беше подхванат проект за основаване на палаткови лагери, вместо да бъде употребена наличната хотелска база (предвид войната в Украйна, сезона и коронавирус рецесията сега постоянно незаета), то при наличните цени на материалите и електрическата енергия, българската страна щеше да понесе големи финансови загуби, които трябваше да бъдат обезщетени за сметка на жителите.
- За настаняване към бежанския център в Двореца на културата и спорта се обръщат по-голямата част от пристигналите украинци и те са най-вече бедстващи хора, които нямат никакви средства.
По-малка част от бягащите от войната украинци обаче идват със своите коли и наемат за своя сметка жилища в града. Те не се записват като бежанци, тъй като имат финансови средства, с които чакат да преживеят войната и са посетители на града ни като всички други туристи, които идват във Варна през летните месеци.
- В момента преговаряме с разнообразни отраслови ведомства по какъв начин и къде да насочим украинските коли към няколко буферни паркинга в града, с цел да се понижи трафикът и товарът върху синята зона и кварталите на Варна.
Украинските жители, които имат средства и желаят да паркират в централната част, ще имат същите отговорности, както и останалите поданици на морската столица. Затова призоваваме варненци към малко самообладание до момента в който се реши въпросът с паркирането за положителното на всички! "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ