Когато си имаш работа с ”Газпром”, не забравяй за чистачката
От Москва долетя новината, че българският енергиен министър Росен Христов ще е първият човек, който Путин ще награди с медал през новата година. За особени заслуги към Русия. Наградата щяла да има и паричен еквивалент. Христо Грозев го търсят да го съдят за неприятни разкрития за противозаконни и корупционни практики на Кремъл, а Росен Христов щели да го награждават. Това е методът, по който властта в Русия дели българите – путинисти и врагове.
Това за гласения медал за Христов си го измислихме, само че истината е, че Христов мноооого се старае.
Последният изблик на болшевишия му ентусиазъм е да повтаря обществено с необикновен искра в очите, по какъв начин съветската „ Газпром “ щяла да осъди на арбитраж „ Булгаргаз “ за 1 милиард $, които ще заплащат всички българи. Защото не сме си взели газа по контракт с съветската компания. Христов, който до едно време беше другоземен детайл в държавното управление, към този момент е отровен. Да си български министър и да злорадстваш, че Русия щяла да ни осъди е неприемливо. Вредно. Предателство е. Още повече, че съгласно специалисти това изобщо не е по този начин.
Не е моя работа да разясня тематиката, само че ще загатна казаното от учени глави: България не е серпантина да си желае газа, който би трябвало да получава по контракт. Проблемът е, че „ Газпром “ не го дава. Руската компания едностранно спря осъществяването на контракта, това е фактът.
Самият Христов даде всичко от себе си да се поставя на Москва, да написа писма и да се моли да продължим газовата дружба „ от епохи за епохи “. Не го удостоиха даже с отговор, само че напъните му може в действителност да му обезпечат съветски медал на ревера.
Христов дава образец с Финландия, която била наказана от „ Газпром “ да заплати 300 милиона $ по проблем като нашия. Не, не е правилно. Арбитражният съд ясно се е произнесъл, че съветската страна не може да трансформира изискванията на контракта едностранно и да упорства да бъде изпълняван. Точка.
Какво кара Росен Христов да злорадства, че вероятно, в миналото, хипотетично можем да изпаднем в неприятна обстановка? Не се ли усеща, че с говоренето си налива вода в мелницата на Кремъл? Или това е задачата му?
Още един анекдот – за домашно:
Престъпници в Москва върнали откраднатата чанта на чистачка от „ Газпром “, когато разбрали, че тя в действителност пере пари, а не подове, и чисти неуместни, а не пространства.
Огнян Стефанов
Това за гласения медал за Христов си го измислихме, само че истината е, че Христов мноооого се старае.
Последният изблик на болшевишия му ентусиазъм е да повтаря обществено с необикновен искра в очите, по какъв начин съветската „ Газпром “ щяла да осъди на арбитраж „ Булгаргаз “ за 1 милиард $, които ще заплащат всички българи. Защото не сме си взели газа по контракт с съветската компания. Христов, който до едно време беше другоземен детайл в държавното управление, към този момент е отровен. Да си български министър и да злорадстваш, че Русия щяла да ни осъди е неприемливо. Вредно. Предателство е. Още повече, че съгласно специалисти това изобщо не е по този начин.
Не е моя работа да разясня тематиката, само че ще загатна казаното от учени глави: България не е серпантина да си желае газа, който би трябвало да получава по контракт. Проблемът е, че „ Газпром “ не го дава. Руската компания едностранно спря осъществяването на контракта, това е фактът.
Самият Христов даде всичко от себе си да се поставя на Москва, да написа писма и да се моли да продължим газовата дружба „ от епохи за епохи “. Не го удостоиха даже с отговор, само че напъните му може в действителност да му обезпечат съветски медал на ревера.
Христов дава образец с Финландия, която била наказана от „ Газпром “ да заплати 300 милиона $ по проблем като нашия. Не, не е правилно. Арбитражният съд ясно се е произнесъл, че съветската страна не може да трансформира изискванията на контракта едностранно и да упорства да бъде изпълняван. Точка.
Какво кара Росен Христов да злорадства, че вероятно, в миналото, хипотетично можем да изпаднем в неприятна обстановка? Не се ли усеща, че с говоренето си налива вода в мелницата на Кремъл? Или това е задачата му?
Още един анекдот – за домашно:
Престъпници в Москва върнали откраднатата чанта на чистачка от „ Газпром “, когато разбрали, че тя в действителност пере пари, а не подове, и чисти неуместни, а не пространства.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ