Тези руски селяни съумяват да станат милионери
От крепостни селяни до национални магнати – сходно израстване могат да реализират единствено здрави съветски селяни.
Дори когато се трансформира от крепостник в железопътен магнат и забогатява, Пьотър Губонин продължава да се облича като елементарен московски търговец. Известният предприемач, който се занимава със спиртни питиета, Пьотър Смирнов наема единствено хора, които държат на думата си, до момента в който Яков Шчукин уверено сменя бизнеси, до момента в който не реализира това, което желае, – да стане прочут бизнесмен. Руското селячество от време на време ражда невероятни бизнес гении.
Пьотър Губонин, „ Железопътния цар “
Гугъл Maps
Руският „ железопътен цар “, Пьотър Губонин (1825-1894), е роден в крепостно семейство в Коломна. От ранна възраст той изненадва всички със своите качества – научава трудния поминък за каменоделство единствено за 5 години. 17-годишният вундеркинд е изпратен в Москва да работи при Василий Яковлев, значим човек в московския бизнес в тази сфера. С остаряването на Яковлев Губонин наследява връзките и договорите му. През 1848 година, когато стартира построяването на път от Москва до град Брест, Губонин получава правото да строи всички каменни здания по този път.
Портрет на П. И. Губонин Автор Макаров Иван Кузмич Дата на основаване 1860 г.МРМИИ им. С. Д. Ерзи
До 1858 година Губонин откупва себе си и фамилията си от робство и стартира бизнес в Москва. Хората на Губонин стоят зад каменната ивица по брега на река Москва, както и зад мостовете и някои градски здания. Но Губонин се възползва оптимално от положението си, като влиза в железопътния бизнес. Железопътната линия Москва-Курск, Орьол-Витебск, Лозово-Севастопол, Уралската, Горнозаводската, Балтийската и други железопътни линии – всички са издигнати с негово присъединяване и средства.
„ Никой не можеше да разбере за какво хора като Губонин, които не са имали нито стотинка и не са имали инженерни знания, за две-три години са станали милионери “, написа княз Владимир Мешчерский, журналист от XIX век. Ето за какво: хора като Губонин печелят пари незабавно щом им се отдаде опция. Губонин печели и от нефт, въглища, трамваи и даже построява известен европейски курорт в Гурзуф, Крим.
През 1872 година Губонин получава наследствено благородничество, а през 1875 година сан на aктивен държавен консултант. За да изрази своята признателност към император Александър II, Губонин му подарява скъпа мастилница със следния надпис: „ От някогашен селяндур, в този момент, по Ваша благосклонност, деен държавен консултант Пьотър Губонин “. Очевидно императорът харесва подаръка, защото постоянно държи тази мастилница на масата си. Самият Губонин обаче не обича да се акцентира – даже откакто се трансформира в един от най-богатите хора в Русия, той към момента се облича като московски търговец.
Пьотър Смирнов, „ Царя на водката “
Архивна фотография
Пьотър Смирнов не измисля нищо съответно, нито той е този, който започва фамилния бизнес, само че точно той увековечава името си в производството на водка – тъй като е удивителен промоутър. Пьотър е роден през 1831 година в крепостно селско семейство от Ярославска област. Баща му и по-големите му братя към този момент имат бизнес за произвеждане на спиртни питиета и до момента в който Пьотър е още дребен, изплащат свободата си.
Когато Пьотър, който стартира като продавач в магазина на брат си, отваря своя дребна фабрика за алкохол, той разчита на правила, които не са доста известни. През 1863 година стартира единствено с 10-20 мъже, само че те създават първокачествен артикул. „ Произвеждай най-хубавите артикули от първокласния съветски материал и не пести пари за най-модерните индустриални устройства “, е правилото на Смирнов.
Гугъл Maps
Смирнов е безкомпромисен и във връзка с наемането на служащи. Когато наема, първото нещо, което предлага на претендентите, е да опитат водката му – напряко на място. Първоначално съвсем всички отхвърлят – само че след привършване на изявлението някои от претендентите се осмеляват да опитат шот или два – те не биват наети, без значение какъв брой са положителни, тъй като Смирнов желае единствено хора, които са подготвени да съблюдават думата си твърдо, с цел да работят за него!
„ Сибирская връхнина “
Смирнов базира индустриалните и складовите си обекти на улица „ Пятницкая “ в Москва, където живее и самият той – във внушителна къща на ъгъла. Смирнов слага тази къща върху етикетите на водките си – тъй че даже необразовани пиячи (а такива има много) само по изображението да познават, че купуват водката на Смирнов. Смирнов наема и „ подправени купувачи “ – мъже, които се разхождат из питейните заведения в Москва и поръчват водката на Смирнов – барманите в последна сметка купуват от Смирнов, защото мислят, че има огромно търсене на продукта му.
През 1886 година, когато водката на Смирнов е несъмнено най-известната в Русия, с над 250 мъже, работещи във фабриката му, а годишният му оборот доближава милиони рубли, Александър III персонално пробва водката и я намира за изключителна. Тогава Смирнов е единственият снабдител на водка в императорския двор. До средата на 1890-те Смирнов управлява над 60% от пазара на спиртни питиета в страната. Водката му се сервира на церемонията по коронацията на Николай II. Смирнов умира през 1898 година, оставяйки над 15 млн. рубли завещание (голяма сума – по това време заплатата на министър е била към 1500 рубли на месец) на децата си, които не престават бащиния бизнес.
Яков Шчукин, „ Царят на театъра “
„ Ермитаж “Архивна фотография
Киното е показано на руснаците за първи път с помощта на различен някогашен селяндур. Яков Шчукин е роден през 1859 година в оскъдно селско семейство в Ярославска област – те са толкоз небогати, че на 14-годишна възраст Яков би трябвало да напусне дома си и да отиде да живее и учи в Николо-Угрешкия манастир край Москва, след което става медицински асистент. Това обаче не очарова доста Яков, по тази причина той става елементарен продавач в ресторант-бюфет в една от градините на Москва.
Тъй като бизнесът му се усъвършенства, Шчукин се мести, с цел да стане притежател на сладкарница в един от известните московски театри, наименуван „ Парадиз “ (все още настоящ през днешния ден като спектакъл „ В. Маяковски “). Втората половина на XIX в. е времето, когато театралната промишленост процъфтява в Русия. Към 30-годишна възраст Яков е задоволително богат, с цел да наеме целия спектакъл, и внезапно минава от продажба на питиета в пълновръстен бизнесмен, като кани европейски музиканти и оперни артисти да извършват в Москва. Но най-известното му достижение е градина „ Ермитаж “.
1906 година Ермитажната градина. Главната алея на градината.Архивна фотография
Шчукин отваря „ Ермитажа “ през 1894 година на свободен имот в центъра на Москва, покрай улица „ Каретний ряд “, където се продават файтони. Място е осеяно със счупени файтони и техните елементи – твърди се, че Шчукин се нуждае от 50 000 файтона, с цел да махне всички отпадъци. Но това, което прави след това, е удивително.
Градината „ Ермитаж “ е първа в доста връзки – първата, която има напоителна система и първата, която има лична дизелова електроцентрала, осигуряваща осветяване през нощта. Шчукин е толкоз сигурен в триумфа, че харчи всичките си пари за образуване на градината и, с цел да отпечата първите театрални плакати, даже залага коженото си палто.
Програмата на театъра, главната забележителност на градината, е еклектична: оперети, водевили, трагични представления, представления на клоуни и даже малко непристоен материал. Плакат от 1908 година споделя: „ Фарс от интимния живот на актуалните политически фигури от Близкия изток и Париж “. Докато чакат представлението, гостите на градината могат да се забавляват с разходки в парка, да седят в ресторанта или да пият чай в бюфета – а през зимата да карат на кънки на лед.
Но какво става с киното? На 26 май 1896 година в градината на Шчукин на московчани е показан филмът „ Пристигането на пощенския трен “ от Огюст и Луи Люмиер. Прожекцията се случва единствено 5 месеца след тази в Париж – и даже няколко месеца по-рано от тази в Съединени американски щати!
„ Ермитаж “ на Шчукин става несъмнено най-хубавото място в Москва за разходки. През 1903 година Шчукин даже кани именития вълшебник Хари Худини за осъществяване. „ Той ще бъде затворен в клетка и ще избяга от нея публично; по-късно ще го сложат в усмирителна риза, в крепко затворен ковчег – и след няколко минути магьосникът ще е на независимост! “, гласи реклама за представлението на Худини в Москва.
Политическият климат в Русия и Европа обаче се утежнява при започване на XX век. Но умният Шчукин планува какво ще се случи и през 1917 година продава градината си (която към момента е на печалба) и отпътува със фамилията си за Крим и по-късно в Константинопол, където умира през 1926 година, като заобикаля всички ужаси на Руската гражданска война. И до през днешния ден градината на Шчукин е към момента известно място измежду московчани и неговият монограм към момента може да бъде открит по постройките на градината и старите стълбове на лампите.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Дори когато се трансформира от крепостник в железопътен магнат и забогатява, Пьотър Губонин продължава да се облича като елементарен московски търговец. Известният предприемач, който се занимава със спиртни питиета, Пьотър Смирнов наема единствено хора, които държат на думата си, до момента в който Яков Шчукин уверено сменя бизнеси, до момента в който не реализира това, което желае, – да стане прочут бизнесмен. Руското селячество от време на време ражда невероятни бизнес гении.
Пьотър Губонин, „ Железопътния цар “
Гугъл Maps
Руският „ железопътен цар “, Пьотър Губонин (1825-1894), е роден в крепостно семейство в Коломна. От ранна възраст той изненадва всички със своите качества – научава трудния поминък за каменоделство единствено за 5 години. 17-годишният вундеркинд е изпратен в Москва да работи при Василий Яковлев, значим човек в московския бизнес в тази сфера. С остаряването на Яковлев Губонин наследява връзките и договорите му. През 1848 година, когато стартира построяването на път от Москва до град Брест, Губонин получава правото да строи всички каменни здания по този път.
Портрет на П. И. Губонин Автор Макаров Иван Кузмич Дата на основаване 1860 г.МРМИИ им. С. Д. Ерзи
До 1858 година Губонин откупва себе си и фамилията си от робство и стартира бизнес в Москва. Хората на Губонин стоят зад каменната ивица по брега на река Москва, както и зад мостовете и някои градски здания. Но Губонин се възползва оптимално от положението си, като влиза в железопътния бизнес. Железопътната линия Москва-Курск, Орьол-Витебск, Лозово-Севастопол, Уралската, Горнозаводската, Балтийската и други железопътни линии – всички са издигнати с негово присъединяване и средства.
„ Никой не можеше да разбере за какво хора като Губонин, които не са имали нито стотинка и не са имали инженерни знания, за две-три години са станали милионери “, написа княз Владимир Мешчерский, журналист от XIX век. Ето за какво: хора като Губонин печелят пари незабавно щом им се отдаде опция. Губонин печели и от нефт, въглища, трамваи и даже построява известен европейски курорт в Гурзуф, Крим.
През 1872 година Губонин получава наследствено благородничество, а през 1875 година сан на aктивен държавен консултант. За да изрази своята признателност към император Александър II, Губонин му подарява скъпа мастилница със следния надпис: „ От някогашен селяндур, в този момент, по Ваша благосклонност, деен държавен консултант Пьотър Губонин “. Очевидно императорът харесва подаръка, защото постоянно държи тази мастилница на масата си. Самият Губонин обаче не обича да се акцентира – даже откакто се трансформира в един от най-богатите хора в Русия, той към момента се облича като московски търговец.
Пьотър Смирнов, „ Царя на водката “
Архивна фотография
Пьотър Смирнов не измисля нищо съответно, нито той е този, който започва фамилния бизнес, само че точно той увековечава името си в производството на водка – тъй като е удивителен промоутър. Пьотър е роден през 1831 година в крепостно селско семейство от Ярославска област. Баща му и по-големите му братя към този момент имат бизнес за произвеждане на спиртни питиета и до момента в който Пьотър е още дребен, изплащат свободата си.
Когато Пьотър, който стартира като продавач в магазина на брат си, отваря своя дребна фабрика за алкохол, той разчита на правила, които не са доста известни. През 1863 година стартира единствено с 10-20 мъже, само че те създават първокачествен артикул. „ Произвеждай най-хубавите артикули от първокласния съветски материал и не пести пари за най-модерните индустриални устройства “, е правилото на Смирнов.
Гугъл Maps
Смирнов е безкомпромисен и във връзка с наемането на служащи. Когато наема, първото нещо, което предлага на претендентите, е да опитат водката му – напряко на място. Първоначално съвсем всички отхвърлят – само че след привършване на изявлението някои от претендентите се осмеляват да опитат шот или два – те не биват наети, без значение какъв брой са положителни, тъй като Смирнов желае единствено хора, които са подготвени да съблюдават думата си твърдо, с цел да работят за него!
„ Сибирская връхнина “
Смирнов базира индустриалните и складовите си обекти на улица „ Пятницкая “ в Москва, където живее и самият той – във внушителна къща на ъгъла. Смирнов слага тази къща върху етикетите на водките си – тъй че даже необразовани пиячи (а такива има много) само по изображението да познават, че купуват водката на Смирнов. Смирнов наема и „ подправени купувачи “ – мъже, които се разхождат из питейните заведения в Москва и поръчват водката на Смирнов – барманите в последна сметка купуват от Смирнов, защото мислят, че има огромно търсене на продукта му.
През 1886 година, когато водката на Смирнов е несъмнено най-известната в Русия, с над 250 мъже, работещи във фабриката му, а годишният му оборот доближава милиони рубли, Александър III персонално пробва водката и я намира за изключителна. Тогава Смирнов е единственият снабдител на водка в императорския двор. До средата на 1890-те Смирнов управлява над 60% от пазара на спиртни питиета в страната. Водката му се сервира на церемонията по коронацията на Николай II. Смирнов умира през 1898 година, оставяйки над 15 млн. рубли завещание (голяма сума – по това време заплатата на министър е била към 1500 рубли на месец) на децата си, които не престават бащиния бизнес.
Яков Шчукин, „ Царят на театъра “
„ Ермитаж “Архивна фотография
Киното е показано на руснаците за първи път с помощта на различен някогашен селяндур. Яков Шчукин е роден през 1859 година в оскъдно селско семейство в Ярославска област – те са толкоз небогати, че на 14-годишна възраст Яков би трябвало да напусне дома си и да отиде да живее и учи в Николо-Угрешкия манастир край Москва, след което става медицински асистент. Това обаче не очарова доста Яков, по тази причина той става елементарен продавач в ресторант-бюфет в една от градините на Москва.
Тъй като бизнесът му се усъвършенства, Шчукин се мести, с цел да стане притежател на сладкарница в един от известните московски театри, наименуван „ Парадиз “ (все още настоящ през днешния ден като спектакъл „ В. Маяковски “). Втората половина на XIX в. е времето, когато театралната промишленост процъфтява в Русия. Към 30-годишна възраст Яков е задоволително богат, с цел да наеме целия спектакъл, и внезапно минава от продажба на питиета в пълновръстен бизнесмен, като кани европейски музиканти и оперни артисти да извършват в Москва. Но най-известното му достижение е градина „ Ермитаж “.
1906 година Ермитажната градина. Главната алея на градината.Архивна фотография
Шчукин отваря „ Ермитажа “ през 1894 година на свободен имот в центъра на Москва, покрай улица „ Каретний ряд “, където се продават файтони. Място е осеяно със счупени файтони и техните елементи – твърди се, че Шчукин се нуждае от 50 000 файтона, с цел да махне всички отпадъци. Но това, което прави след това, е удивително.
Градината „ Ермитаж “ е първа в доста връзки – първата, която има напоителна система и първата, която има лична дизелова електроцентрала, осигуряваща осветяване през нощта. Шчукин е толкоз сигурен в триумфа, че харчи всичките си пари за образуване на градината и, с цел да отпечата първите театрални плакати, даже залага коженото си палто.
Програмата на театъра, главната забележителност на градината, е еклектична: оперети, водевили, трагични представления, представления на клоуни и даже малко непристоен материал. Плакат от 1908 година споделя: „ Фарс от интимния живот на актуалните политически фигури от Близкия изток и Париж “. Докато чакат представлението, гостите на градината могат да се забавляват с разходки в парка, да седят в ресторанта или да пият чай в бюфета – а през зимата да карат на кънки на лед.
Но какво става с киното? На 26 май 1896 година в градината на Шчукин на московчани е показан филмът „ Пристигането на пощенския трен “ от Огюст и Луи Люмиер. Прожекцията се случва единствено 5 месеца след тази в Париж – и даже няколко месеца по-рано от тази в Съединени американски щати!
„ Ермитаж “ на Шчукин става несъмнено най-хубавото място в Москва за разходки. През 1903 година Шчукин даже кани именития вълшебник Хари Худини за осъществяване. „ Той ще бъде затворен в клетка и ще избяга от нея публично; по-късно ще го сложат в усмирителна риза, в крепко затворен ковчег – и след няколко минути магьосникът ще е на независимост! “, гласи реклама за представлението на Худини в Москва.
Политическият климат в Русия и Европа обаче се утежнява при започване на XX век. Но умният Шчукин планува какво ще се случи и през 1917 година продава градината си (която към момента е на печалба) и отпътува със фамилията си за Крим и по-късно в Константинопол, където умира през 1926 година, като заобикаля всички ужаси на Руската гражданска война. И до през днешния ден градината на Шчукин е към момента известно място измежду московчани и неговият монограм към момента може да бъде открит по постройките на градината и старите стълбове на лампите.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ