Волейболиният секссимвол на Италия на 40
От Карара до Маса дистанцията е по-малко от 10 км. Между 1978-ма и 1979-та разликата е единствено година. Месецът е еднакъв - януари. Различна е единствено датата на рождения ден - 10-ти и 28-ми. Различни са и спортовете, в които блестят - волейбол и футбол. Но принадлежат към една и съща категория - неостаряващи митове. Днес, 10-ти януари, една от най-големите звезди на италианския волейбол Франческа Пичинини отбелязва своя 40-ти рожден ден , година след различен прочут представител на региона Тоскана - Джанлуиджи Буфон, вратарят, който сега пази за френския първенец Пари Сен Жермен.
" Чувствам се към момента като момиченце, което се забавлява в залата за подготовка дружно с 20-годишните. Изживявам всичко това с опита, насъбран през годините ", отбелязва волейболистката. Интервю на Давиде Романи, " Гадзета дело Спорт " От 14-годишното момиче, което прави своя дебют в Серия А1 с екипа на Карара през 1993-та година до 40-годишния капитан на амбициозния отбор на Новара - промени ли се Франческа Пичинини? Промених се, и по-добре.. Както физически, по този начин и като нрав. Франческа от 93-та я няма. Натрупах опит за всичко, което върша, до момента в който на 14 години всичко беше ново за мен и записвах триумфи малко по малко. Но до ден-днешен вътрешно в мен живее момичето, което се забавлява всякога щом отива в залата за подготовка или за мач. Какво продължава да ви стимулира към момента на 40 години? Просто заниманието. Имам щастието да се усещам добре физически и не съм пропуснала нито една подготовка. Здрава съм, а в тим като Новара, който се бори на всички фронтове, тласъците не липсват. В кариерата ви, която продължава към този момент 26 години, има доста титли. Има ли някой, към който сте по-привързана? Спечелила съм доста триумфи, както с националния тим, по този начин и на клубно равнище. Европейско, международно състезание, Шампионска лига, трофеи на Италия... всички те са с помощта на доста работа и всички са ми доста скъпи.
Но в случай че би трябвало да изберете някои избрани? Световната купа от 2002-ра година в Берлин, която спечелихме във край против Съединените щати. Беше фантастично. Но също по този начин и купата, която спечелихме с Новара през 2017-та година, първата в историята на клуба. Без да не помня и Шампионската лига през 2016-та година с екипа на Казалмаджоре, тим, който при започване на финалната четворка бе определян като най-слабия (това е и шести път, в който Пичинини победи в ШЛ, след 5 триумфа с екипа на Бергамо, б.р.). В края на 90-те години се превърнахте в същински пионер, откакто пробвахте шанса си в чужбина - в Бразилия с екипа на Парана′. Ако можехте да върнете времето, същия избор ли щяхте да извършите? Да, бих го направила. Но в случай че се върна обратно във времето, може би нямаше да е единствения тим отвън Италия, за който съм играла. През идващите години имах и други оферти, само че избрах да остана повече време в Бергамо. Какво ви донесе опита от Бразилия? Като играч ми оказа помощ да се подобря в една страна, която тогава доминираше на интернационално равнище. Националният тим на Бразилия печелеше всичко и в шампионата бяха най-хубавите волейболистки и най-качествените треньори. Но този престой ми даде доста и от човешка позиция - бях единствено на 20 години, на другия завършек на света и тогава нямахме разполагаем днешните технологии, с цел да бъдем непрекъснато в контакт с най-близките ни. През 90-те години вие вършиме своя дебют в А1 доста млада, по този начин както и друга огромна волейболистка - Мауриция Качатори, която изиграва първия си мач на 16 години. Днес, младите, които се допират до елита на Италия, са подкрепени от плана на италианската федерация, Клуб Италия. Това е доста скъпа помощ. Проектът на федерацията оказа помощ и продължава да оказва помощ на младите и надарени състезателки да се допрян до най-високото равнище и да израстват, тъй като в противоположен случай ще имат много компликации преди да пробият на огромната сцена. И това е една от огромните разлики спрямо предходните години. 
Именно това е и един от главните въпроси, с които ще се занимавате във вашия " втори живот ", обвързван с волейбола. През 2017-та година бяхте определена като представител на състезателите в Управителния съвет на италианската федерация. Как се чувствате в това амплоа? Искам да участвам на повече срещи, само че поради уговорките ми на терена постоянно това е невероятно. А нормално събитията, свързани с федерацията са в края на седмицата, когато имаме мачове. Но давам обещание, че след време ще участвам по-често, тъй като съм уверена, че с моя опит от волейбола мога да оказа помощ за взимането на по-добри управнически решения. Извън волейбола не ви липсват и различен опит. Започвайки от секси календара през 2004-та година.. Не бе единственият ми отвън волейболен ангажимент. Участвала съм във филм ( " Жени против мъже " на Фаусто Брици от 2011-та година, б.а.) и съм водила тв предаване - " Колорадо Кафе " (през 2013-та, дружно с Паоло Руфини, б.а.). Трябва да кажа, че се забавлявах доста отвън волейболния терен. 
Виждате ли бъдещето си в този бранш? Все още мисля за волейбола, само че в случай че ми попадне сходна опция след време, ще се веселя. Особено в излъчвания като " Мастършаф " и " Баландо кон ле стеле " (музикално реалити, б.р.). Да играеш на високо равнище 26 години не е лесна работа и не е за всеки. За задачата са нужни солидни основи. Има ли треньор, на който дължите освен това в кариерата си? Моят маестро бе Бепе Джанети (треньор, който умря през август 2018-та на 63 години, б.а.). Научи ме напълно на техниката. Основите в този спорт, които един път като научиш, не забравяш в никакъв случай и го носиш за цялостен живот. След него всеки един треньор ми даде нещо. От всеки научих по нещо, с цел да мога да играя дружно с 4 генерации състезателки. През 2005-та година излезе книгата ви " Мелаграна ". 14 години по-късно вашата автобиография би трябвало да бъде обновена. Поне поради триумфите, които прибавихте към сбирката си. Според мнозина, онази книга трябваше да бъде алманах на триумфите в кариерата ми, само че не щеш ли съумях да спечелвам още и през идващите повече от 10 години (в тази книга Франческа споделя още за детството при баба си и дядо си в Рикортола, както и за Шампионската лига с Бергамо, която печели през сезон 2004/05, б.а.). Мисля, че към момента не е настъпил момента за окончателната версия на автобиографичната ми книга, само че в бъдеще за какво не? Мога да прибавя още доста глави към " Мелаграна ". Заради почитателите, които и до през днешния ден не престават да ме следват и поради всички тези деца, които се интересуват от персоналните истории от моя живот. От 1993-та година до през днешния ден волейболът претърпя същинска гражданска война, що се отнася до разпоредбите на играта. Харесва ли ви днешния волейбол? Адаптирах се бързо към измененията, и като цяло избирам днешния волейбол. По-зрелищен е, всяка точка е точка и няма към този момент остарялото печелене на сервис. А и мачовете не престават по-кратко време. Виждате ли във волейбола своята наследничка? Мисля, че това може да бъде младата Елена Пиетрини (на 18 години, от Клуб Италия, б.а.). Играем на една и съща позиция, и двете сме от Тоскана (Елена е от Ливорно). Какъв подарък си пожелавате в края на този сезон? Достатъчно ще ми бъде да печеля нещо. И без да омаловажам останалите титли, седма Шампионска лига няма да бъде зле.
View this post on Instagram
Eh, sí..... La vita inizia a quarant’anni. È proprio vero. #10gennaio #40 #maggiorenne #beautiful #life #picoftheday #happyness #magic #solocosebelle #woman #love #smile #mylifeisbeautiful #cincin #happybirthdaytome #happybirthday
A post shared by Francesca Piccinini (@francescapiccinini12) on Jan 10, 2019 at 7:11am PST
" Чувствам се към момента като момиченце, което се забавлява в залата за подготовка дружно с 20-годишните. Изживявам всичко това с опита, насъбран през годините ", отбелязва волейболистката. Интервю на Давиде Романи, " Гадзета дело Спорт " От 14-годишното момиче, което прави своя дебют в Серия А1 с екипа на Карара през 1993-та година до 40-годишния капитан на амбициозния отбор на Новара - промени ли се Франческа Пичинини? Промених се, и по-добре.. Както физически, по този начин и като нрав. Франческа от 93-та я няма. Натрупах опит за всичко, което върша, до момента в който на 14 години всичко беше ново за мен и записвах триумфи малко по малко. Но до ден-днешен вътрешно в мен живее момичето, което се забавлява всякога щом отива в залата за подготовка или за мач. Какво продължава да ви стимулира към момента на 40 години? Просто заниманието. Имам щастието да се усещам добре физически и не съм пропуснала нито една подготовка. Здрава съм, а в тим като Новара, който се бори на всички фронтове, тласъците не липсват. В кариерата ви, която продължава към този момент 26 години, има доста титли. Има ли някой, към който сте по-привързана? Спечелила съм доста триумфи, както с националния тим, по този начин и на клубно равнище. Европейско, международно състезание, Шампионска лига, трофеи на Италия... всички те са с помощта на доста работа и всички са ми доста скъпи.
Но в случай че би трябвало да изберете някои избрани? Световната купа от 2002-ра година в Берлин, която спечелихме във край против Съединените щати. Беше фантастично. Но също по този начин и купата, която спечелихме с Новара през 2017-та година, първата в историята на клуба. Без да не помня и Шампионската лига през 2016-та година с екипа на Казалмаджоре, тим, който при започване на финалната четворка бе определян като най-слабия (това е и шести път, в който Пичинини победи в ШЛ, след 5 триумфа с екипа на Бергамо, б.р.). В края на 90-те години се превърнахте в същински пионер, откакто пробвахте шанса си в чужбина - в Бразилия с екипа на Парана′. Ако можехте да върнете времето, същия избор ли щяхте да извършите? Да, бих го направила. Но в случай че се върна обратно във времето, може би нямаше да е единствения тим отвън Италия, за който съм играла. През идващите години имах и други оферти, само че избрах да остана повече време в Бергамо. Какво ви донесе опита от Бразилия? Като играч ми оказа помощ да се подобря в една страна, която тогава доминираше на интернационално равнище. Националният тим на Бразилия печелеше всичко и в шампионата бяха най-хубавите волейболистки и най-качествените треньори. Но този престой ми даде доста и от човешка позиция - бях единствено на 20 години, на другия завършек на света и тогава нямахме разполагаем днешните технологии, с цел да бъдем непрекъснато в контакт с най-близките ни. През 90-те години вие вършиме своя дебют в А1 доста млада, по този начин както и друга огромна волейболистка - Мауриция Качатори, която изиграва първия си мач на 16 години. Днес, младите, които се допират до елита на Италия, са подкрепени от плана на италианската федерация, Клуб Италия. Това е доста скъпа помощ. Проектът на федерацията оказа помощ и продължава да оказва помощ на младите и надарени състезателки да се допрян до най-високото равнище и да израстват, тъй като в противоположен случай ще имат много компликации преди да пробият на огромната сцена. И това е една от огромните разлики спрямо предходните години. Именно това е и един от главните въпроси, с които ще се занимавате във вашия " втори живот ", обвързван с волейбола. През 2017-та година бяхте определена като представител на състезателите в Управителния съвет на италианската федерация. Как се чувствате в това амплоа? Искам да участвам на повече срещи, само че поради уговорките ми на терена постоянно това е невероятно. А нормално събитията, свързани с федерацията са в края на седмицата, когато имаме мачове. Но давам обещание, че след време ще участвам по-често, тъй като съм уверена, че с моя опит от волейбола мога да оказа помощ за взимането на по-добри управнически решения. Извън волейбола не ви липсват и различен опит. Започвайки от секси календара през 2004-та година.. Не бе единственият ми отвън волейболен ангажимент. Участвала съм във филм ( " Жени против мъже " на Фаусто Брици от 2011-та година, б.а.) и съм водила тв предаване - " Колорадо Кафе " (през 2013-та, дружно с Паоло Руфини, б.а.). Трябва да кажа, че се забавлявах доста отвън волейболния терен. Виждате ли бъдещето си в този бранш? Все още мисля за волейбола, само че в случай че ми попадне сходна опция след време, ще се веселя. Особено в излъчвания като " Мастършаф " и " Баландо кон ле стеле " (музикално реалити, б.р.). Да играеш на високо равнище 26 години не е лесна работа и не е за всеки. За задачата са нужни солидни основи. Има ли треньор, на който дължите освен това в кариерата си? Моят маестро бе Бепе Джанети (треньор, който умря през август 2018-та на 63 години, б.а.). Научи ме напълно на техниката. Основите в този спорт, които един път като научиш, не забравяш в никакъв случай и го носиш за цялостен живот. След него всеки един треньор ми даде нещо. От всеки научих по нещо, с цел да мога да играя дружно с 4 генерации състезателки. През 2005-та година излезе книгата ви " Мелаграна ". 14 години по-късно вашата автобиография би трябвало да бъде обновена. Поне поради триумфите, които прибавихте към сбирката си. Според мнозина, онази книга трябваше да бъде алманах на триумфите в кариерата ми, само че не щеш ли съумях да спечелвам още и през идващите повече от 10 години (в тази книга Франческа споделя още за детството при баба си и дядо си в Рикортола, както и за Шампионската лига с Бергамо, която печели през сезон 2004/05, б.а.). Мисля, че към момента не е настъпил момента за окончателната версия на автобиографичната ми книга, само че в бъдеще за какво не? Мога да прибавя още доста глави към " Мелаграна ". Заради почитателите, които и до през днешния ден не престават да ме следват и поради всички тези деца, които се интересуват от персоналните истории от моя живот. От 1993-та година до през днешния ден волейболът претърпя същинска гражданска война, що се отнася до разпоредбите на играта. Харесва ли ви днешния волейбол? Адаптирах се бързо към измененията, и като цяло избирам днешния волейбол. По-зрелищен е, всяка точка е точка и няма към този момент остарялото печелене на сервис. А и мачовете не престават по-кратко време. Виждате ли във волейбола своята наследничка? Мисля, че това може да бъде младата Елена Пиетрини (на 18 години, от Клуб Италия, б.а.). Играем на една и съща позиция, и двете сме от Тоскана (Елена е от Ливорно). Какъв подарък си пожелавате в края на този сезон? Достатъчно ще ми бъде да печеля нещо. И без да омаловажам останалите титли, седма Шампионска лига няма да бъде зле.View this post on Instagram
Eh, sí..... La vita inizia a quarant’anni. È proprio vero. #10gennaio #40 #maggiorenne #beautiful #life #picoftheday #happyness #magic #solocosebelle #woman #love #smile #mylifeisbeautiful #cincin #happybirthdaytome #happybirthday
A post shared by Francesca Piccinini (@francescapiccinini12) on Jan 10, 2019 at 7:11am PST
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ