В България късометражното кино остава неразбрано
- От известно време фестивалът „ В Двореца “ не се организира в Балчик. Какво наложи смяна на мястото?
- Балчик е доста прекрасен град и ние доста го обичаме, само че фестивалът е към този момент толкоз огромен, че нямаше по какъв начин да продължи да се организира в град като Балчик. През 90-те години градът е имал 7 кина, само че в последно време няма нито едно. Хората са изгубили табиет да вървят на кино, не наблюдават трендовете, няма аудитория, която да се интересува от кино. Преди време поведохме самодейността „ Да построим кино в Балчик “, само че без триумф и в Балчик към момента няма кино.
Именно инфраструктурата ни принуди да потърсим град, в който фестивалът да може да се организира пълноценно. За страдание в България не са доста градовете, в които може да се организира фестивал с толкоз доста модули. Направихме доста обширно изследване на това къде е допустимо това да стане и резултатите не са положителни. Един от подобаващите градове е Варна, до някаква степен и София. В Бургас да вземем за пример имат желание да изградят подобаващ конгресен център; там следва и Културният дом на нефтохимика да бъде построен отначало с кинозала вътре. Една кинозала обаче не е задоволителна. Фестивалният и конгресен център във Варна е най-подходящото място за момента. Важно е също, че Варна има традициите да посреща кино фестивали, има отношение към българското и европейското кино. Нашата цел в този момент е да развием публиката и да притеглим нови хора към това изкуство, тъй като анализът демонстрира, че другите фестивали са неглижирали уговорката си към образоването на публиката.
- През 2012 година стартирате да финансирате концепциите на млади режисьори. Съществува ли още тази процедура?
- Това е нещо, което стартирахме преди години и се стараем да го поддържаме. Още с първата си демонстрация на целево финансиране ние открихме планове, които се потвърдиха като доста значими. Например филмът „ Чест “ на Павел Веснаков, който по-късно завоюва огромната премия в Клермон-Феран. След това Auf Wiedersehen на Еди Шварц и Йордан Петков, който завоюва в категорията „ най-хубав игрален филм “ във Варшава. До момента сме подкрепили финансово повече от 20 кино лентата и огромна част от тях са сполучливи. Въпреки дребния финансов грант, с който разполагаме, ние предизвикваме режисьорите да дойдат на конгрес, на който да застанат с името си и със своите планове, и да ги защитят пред интернационално жури, след което избираме плана, който да финансираме. Това е извънредно значимо за младите актьори.
- Кога стартира селекцията на фестивалната стратегия?
- Всяка година, минимум 12 месеца преди идното събитие, насочваме покана към режисьорите от целия свят да изпращат своите филми. За фестивала следващата година поканата е към този момент изпратена и сме събрали към хиляда кино лентата. Скоро направихме обзор единствено на една от платформите, в която събираме филми, и на този стадий имаме оферти от 72 страни, като ще продължим да събираме филми до 1 април 2020 година Всяка година броят на кандидатурите се усилва, тъй като събитието увлича от ден на ден експерти, които желаят да вземат участие.
От предходната година имаме право да изпращаме филми в седем категории за обзор от Американската академия за кино и включване в тяхната селекция. Имаме право да квалифицираме филми за премиите на Академията за студентски филми във всичките четири категории – игрален, анимационен, пробен и документален филм. От друга страна, спечелилите в три от категориите на професионалния ни конкурс – игрален, анимационен и този за най-хубав български филм – също се квалифицират за разглеждане от Академията. Най-голямото ни достижение е, че можем да излъчим български филм - всяка година един български филм, който е бил част от нашата селекция и е награден от журито ни, отива за разглеждане за премията „ Оскар “. Тази година журито избра като най-хубав кино лентата на Петя Златева „ Задачи за деня “.
- За какви трендове в късометражното кино можем да приказваме в международен проект?
- Късометражното кино остава завалено даже на професионално равнище в България. Затова се наложи да стартираме научни проучвания взаимно със Софийския университет за това какво е късометражно кино и може ли да се гледа на него като на независим род. В продължение на година работихме освен с преподаватели, а и с хора, които вършат научни проучвания в региона на киното, литературата и аудиовизуалното изкуство. Дадохме им наша селекция от седем кино лентата, които бяха част от конкурсната стратегия тази година, и ги провокирахме да създадат проучвания в региона на жанра, които да се отнасят към тези 7 кино лентата. Всеки един от учените и неговите докторанти имаха опция да си изберат филм и тематика, върху които да работят. Получиха се много забавни неща и в този момент следва да ги обобщим и да ги издадем в книжно тяло.
Има доста забавни заглавия, които се появиха тази година. Безспорно един от моите любимци е филмът „ Крава “ на режисьорката Марта Баяри от Испания - един забавен взор за това по какъв начин човечността се оглежда в очите на животните. Повечето филми бяха доста прочувствени, доста обществено обвързани. Може би това е наклонността в ново време – късометражното кино да бъде обвързвано с някакъв обществен проблем.
Това се разграничава от всеобщото разбиране, че късометражното кино е по-лесно за реализиране и излиза по-изгодно финансово.
Нито е по-лесно, нито по-евтино. Освен това практиката демонстрира, че режисьори, които имат добра кариера в късометражното кино, по-късно имат частични или цялостни провали в пълнометражното. Късометражният филм е не просто част от един пълнометражен филм, не е и упражнение за актьори, които да ревизират дали могат да бъдат положителни режисьори на пълнометражно кино.
- Каква е ориста на филмите след фестивала? Могат ли да се видят някъде?
- Много е мъчно положителни фестивални филми да се видят отвън самото събитие. Парадоксът е, че колкото е по-добър един филм, толкоз по-кратък е неговият живот и толкоз е по-ограничена неговата публика. Много хубави филми могат да се видят в мрежата и човек независимо да ги открие. Това обаче не важи за същински хубавите фестивални филми, които живеят година-две и по-късно остават в архиви. С сътрудници си приказваме, че е добра концепция да стартираме целогодишно лъчение на нашата селекция или най-малко част от нея, тъй че филмите да бъдат видени от аудитория в различни градове и по друго време. В момента приготвяме извадка от нашата най-нова стратегия, която да представим в София през декември.
- Балчик е доста прекрасен град и ние доста го обичаме, само че фестивалът е към този момент толкоз огромен, че нямаше по какъв начин да продължи да се организира в град като Балчик. През 90-те години градът е имал 7 кина, само че в последно време няма нито едно. Хората са изгубили табиет да вървят на кино, не наблюдават трендовете, няма аудитория, която да се интересува от кино. Преди време поведохме самодейността „ Да построим кино в Балчик “, само че без триумф и в Балчик към момента няма кино.
Именно инфраструктурата ни принуди да потърсим град, в който фестивалът да може да се организира пълноценно. За страдание в България не са доста градовете, в които може да се организира фестивал с толкоз доста модули. Направихме доста обширно изследване на това къде е допустимо това да стане и резултатите не са положителни. Един от подобаващите градове е Варна, до някаква степен и София. В Бургас да вземем за пример имат желание да изградят подобаващ конгресен център; там следва и Културният дом на нефтохимика да бъде построен отначало с кинозала вътре. Една кинозала обаче не е задоволителна. Фестивалният и конгресен център във Варна е най-подходящото място за момента. Важно е също, че Варна има традициите да посреща кино фестивали, има отношение към българското и европейското кино. Нашата цел в този момент е да развием публиката и да притеглим нови хора към това изкуство, тъй като анализът демонстрира, че другите фестивали са неглижирали уговорката си към образоването на публиката.
- През 2012 година стартирате да финансирате концепциите на млади режисьори. Съществува ли още тази процедура?
- Това е нещо, което стартирахме преди години и се стараем да го поддържаме. Още с първата си демонстрация на целево финансиране ние открихме планове, които се потвърдиха като доста значими. Например филмът „ Чест “ на Павел Веснаков, който по-късно завоюва огромната премия в Клермон-Феран. След това Auf Wiedersehen на Еди Шварц и Йордан Петков, който завоюва в категорията „ най-хубав игрален филм “ във Варшава. До момента сме подкрепили финансово повече от 20 кино лентата и огромна част от тях са сполучливи. Въпреки дребния финансов грант, с който разполагаме, ние предизвикваме режисьорите да дойдат на конгрес, на който да застанат с името си и със своите планове, и да ги защитят пред интернационално жури, след което избираме плана, който да финансираме. Това е извънредно значимо за младите актьори.
- Кога стартира селекцията на фестивалната стратегия?
- Всяка година, минимум 12 месеца преди идното събитие, насочваме покана към режисьорите от целия свят да изпращат своите филми. За фестивала следващата година поканата е към този момент изпратена и сме събрали към хиляда кино лентата. Скоро направихме обзор единствено на една от платформите, в която събираме филми, и на този стадий имаме оферти от 72 страни, като ще продължим да събираме филми до 1 април 2020 година Всяка година броят на кандидатурите се усилва, тъй като събитието увлича от ден на ден експерти, които желаят да вземат участие.
От предходната година имаме право да изпращаме филми в седем категории за обзор от Американската академия за кино и включване в тяхната селекция. Имаме право да квалифицираме филми за премиите на Академията за студентски филми във всичките четири категории – игрален, анимационен, пробен и документален филм. От друга страна, спечелилите в три от категориите на професионалния ни конкурс – игрален, анимационен и този за най-хубав български филм – също се квалифицират за разглеждане от Академията. Най-голямото ни достижение е, че можем да излъчим български филм - всяка година един български филм, който е бил част от нашата селекция и е награден от журито ни, отива за разглеждане за премията „ Оскар “. Тази година журито избра като най-хубав кино лентата на Петя Златева „ Задачи за деня “.
- За какви трендове в късометражното кино можем да приказваме в международен проект?
- Късометражното кино остава завалено даже на професионално равнище в България. Затова се наложи да стартираме научни проучвания взаимно със Софийския университет за това какво е късометражно кино и може ли да се гледа на него като на независим род. В продължение на година работихме освен с преподаватели, а и с хора, които вършат научни проучвания в региона на киното, литературата и аудиовизуалното изкуство. Дадохме им наша селекция от седем кино лентата, които бяха част от конкурсната стратегия тази година, и ги провокирахме да създадат проучвания в региона на жанра, които да се отнасят към тези 7 кино лентата. Всеки един от учените и неговите докторанти имаха опция да си изберат филм и тематика, върху които да работят. Получиха се много забавни неща и в този момент следва да ги обобщим и да ги издадем в книжно тяло.
Има доста забавни заглавия, които се появиха тази година. Безспорно един от моите любимци е филмът „ Крава “ на режисьорката Марта Баяри от Испания - един забавен взор за това по какъв начин човечността се оглежда в очите на животните. Повечето филми бяха доста прочувствени, доста обществено обвързани. Може би това е наклонността в ново време – късометражното кино да бъде обвързвано с някакъв обществен проблем.
Това се разграничава от всеобщото разбиране, че късометражното кино е по-лесно за реализиране и излиза по-изгодно финансово.
Нито е по-лесно, нито по-евтино. Освен това практиката демонстрира, че режисьори, които имат добра кариера в късометражното кино, по-късно имат частични или цялостни провали в пълнометражното. Късометражният филм е не просто част от един пълнометражен филм, не е и упражнение за актьори, които да ревизират дали могат да бъдат положителни режисьори на пълнометражно кино.
- Каква е ориста на филмите след фестивала? Могат ли да се видят някъде?
- Много е мъчно положителни фестивални филми да се видят отвън самото събитие. Парадоксът е, че колкото е по-добър един филм, толкоз по-кратък е неговият живот и толкоз е по-ограничена неговата публика. Много хубави филми могат да се видят в мрежата и човек независимо да ги открие. Това обаче не важи за същински хубавите фестивални филми, които живеят година-две и по-късно остават в архиви. С сътрудници си приказваме, че е добра концепция да стартираме целогодишно лъчение на нашата селекция или най-малко част от нея, тъй че филмите да бъдат видени от аудитория в различни градове и по друго време. В момента приготвяме извадка от нашата най-нова стратегия, която да представим в София през декември.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ