От гледна точка на състоянието на икономиката, вдигането на лихвените

От позиция на положението на стопанската система, повдигането на лихвените проценти в този момент е " извънредно несвоевременно “, споделят специалисти. Защо Европейската централна банка пристъпи към този ход?

Както бе решено на съвещание на Европейската централна банка в Амстердам, нарастването на главните лихвени проценти ще е с 0,25 %. Президентката на банката Кристин Лагард посочи, че това е " началото на едно пътешестване ", в границите на което лихвите ще продължат да нарастват през идващите месеци. Прогнозите на икономистите са, че до идната пролет те ще доближат 1,5 %.

Експерти: Стъпката е " извънредно ненавременна "

Мудният метод на банката не наподобява изключително ефикасен в подтекста на рекордната инфлация от 8,6 % в еврозоната и на изгледите повишаването за годината като цяло да доближи историческия връх от 7,6 на 100. Поради това доста наблюдаващи упорстват за по-рязко нарастване на лихвите от минимум 0,5 %. Подобни гласове се чуват и в самата ЕЦБ, само че е противоречиво дали ще се стигне до такава степен. Първо, тъй като решението от Амстердам към този момент е реалност. И второ - тъй като доста от членовете на съвета на банката така и така не се очаровани от повдигането на лихвите въобще.
Редакцията предлага
Тъй като моментът за предприемането на този ход надали би могъл да бъде по-неподходящ. От позиция на развиването на стопанската система стъпката е " извънредно ненавременна ", установяват специалистите от немската банка M. M. Warburg & Co. Тяхното мнение е, че провокираната от войната в Украйна могат да доведат до криза на европейската стопанска система.

В сходна обстановка повишението на лихвите всекидневно е отровно за стопанската система: те в допълнение задушават слабата стопанска система, защото освен това състояние вложенията за предприятията се оскъпяват, а частното ползване отслабва. Но в подтекста на рекордната инфлация, която над четири пъти надвишава целевата стойност от два %, а в някои страни като Естония е надхвърлила 20 на 100, на пазителите на валутите не им остава различен избор. Европейската централна банка търпи рецензия за това, че и редовно подценяваше динамичността на инфлацията.

Повечето емисионни банки по света от дълго време реагираха на световния феномен на високата инфлация и започнаха стъпки да ѝ се опълчват, като усилиха лихвите. От юли 2021 година насам 75 емисиционни банки по целия свят са нараснали главните си лихви. В Съединени американски щати Централната банка да вземем за пример подвигна лихвата до настоящето равнище от 1,5 до 1,75 %. Само през юни покачването беше с 0,75 % - най-големият скок от 1974 година насам.

По мотив рецензиите, че ЕЦБ се бави, Кристин Лагард съобщи, че развиването в Съединени американски щати и в еврозоната е напълно друго - по тази причина и реакциите в областта на паричната политика би трябвало да са разнообразни.

Разликите сред Съединени американски щати и Европа

На пръв взор това наподобява в действителност по този начин: структурата на инфлацията в двата района е от друг темперамент. В Европа тя се дължи главно на войната, оскъпила осезаемо силата и суровините, - там повода е прегряването на стопанската система като реакция на срутва, провокиран от пандемията. При тези условия нарастванията на лихвите фактически могат да бъдат по-ефективни, защото дават по-добър резултат в битката с инфлацията.

Ръстът в цените на горивата на интернационалните пазари води до растеж на цените на суровините и в Съединени американски щати, само че Вашингтон не е подвластен от съветските нефт и газ и може да се зарежда независимо с нужните количества.

Причините за инфлацията в Съединени американски щати и в Европа са разнообразни.

От друга страна обаче, аргументацията на ЕЦБ е вярна единствено на половина, защото със сдържаната си позиция емисионната банка единствено способства за растежа на инфлацията в Европа. Първо, популацията чака последващи нараствания на цените, които ще доведат до растеж в заплатите, поради които пък предприятията още веднъж ще усилят цените и инфлацията единствено може да се циментира. Освен това би трябвало да се има поради, че заради по-високите лихви в Съединени американски щати в последно време доста огромни вложители трансферират капиталите си там. Това укрепи $ и отслаби еврото, а тъй като силата и суровините кардинално се търгуват в долари, европейците би трябвало да заплащат много повече. Респективно - ниските лихви в еврозоната усилват още повече разноските за така и така скъпите енергийни доставки.

ЕЦБ е изправена пред сериозна алтернатива

От всичко това излиза, че пазителите на валтута са изправени пред алтернатива: те би трябвало да вдигнат лихвите, с цел да се борят с инфлацията макар икономическата обстановка. Така може и да се изясни за какво лихвите се подвигат, само че с малко.

Много от представителите на ЕЦБ се притесняват, че прекратяването на разхлабената парична политика ще оскъпи финансирането на държавните бюджети в южноевропейските страни. Доходността на държавните облигации там се увеличи незабавно след решението за смяна на лихвените проценти и преустановяване на покупките на облигации - изключително в Италия, където дава своето отражение. ЕЦБ възнамерява тази седмица да показа нов инструмент, с който да бъде лимитирана възходящата рентабилност на държавните облигации. Според критиците тези проблеми би трябвало да бъдат решени на национално равнище.

ЕЦБ би трябвало да увеличи лихвените проценти, с цел да се бори с инфлацията, само че икономическата обстановка приказва срещу това. В същото време би трябвало да обърне внимание на разтърсената структура на паричния съюз, което всъщност не е нейна работа. В тази сложна обстановка ЕЦБ в този момент се осмелява да сложи ново начало и стартира смяна на лихвените проценти. Лагард някак би трябвало да откри салдото.