Какво е напредък? Когато нямате нужда хората да ви слушат и хвалят.
От древността до нас е достигнал трактатът на Плутарх „ Нравствени съчинения: забележителни каузи и думи “, отдаден на един извънредно настоящ въпрос: по какъв начин да разберем дали вървим напред в личностното си развиване? Плутарх предлага нещо като тест, с цел да си отговорим на този въпрос.
Разбира се, в ерата на Плутарх не е имало такова разбиране като личностно развиване. Днешният прочит на трудовете на гръцките мислители е доста сложен и комплициран. Много думи са изгубили смисъла си през вековете или са остарели и смисълът им е неразбираем. Много от преписите са с добавки, насложени върху истинския текст. Грешки в превода също обременяват с комплицираност великите творби. Но въпреки всичко можем да разберем същността, в случай че се постараем.
2. Когато непрекъснато се борите с пороците, не се поддавате на удоволствията, безделието или заетостта.
3. Когато, даже и да има спирания в практиката, идващите й интервали са по-уверени и по-дълги от предходните.
4. Когато да практикувате личностно развиване остава за вас първостепенно предпочитание, даже във време, когато други неща като пари или занимания, отвличат вниманието ви. (Плутарх прави съпоставяне с влюбения – той се се радва, когато обектът на любовта му е наоколо, само че и се усеща печален, когато той не е в близост.)
5. Когато пътят към този момент не ви се коства стръмен и сложен, а наподобява елементарен и равен, тъй като неравностите му са омекотени от непрекъснати тренировки.
6. Когато недоволството ви от определения от вас метод на живот, в случай че се появи, то е за малко и елементарно можете да го преодолеете.
7. Когато любовта ви към изкуството да живеете надвишава желанието ви за неща, на които множеството хора се възхищават, като статус или благосъстояние.
8. Когато характерът и пристрастеността се разкриват в практиката на философията. (Плутарх отбелязва, че новодошлите във философията се стремят към самопрослава като описват на младежите на пазара за своите открития. Той предлага да се смятат такива хора за философи не повече, в сравнение с фармацевтите се смятат за лекари.)
9. Когато в полемика можете да се въздържите от надменност, в случай че се окажете по-силни от съперника си. Или да не влизате в меланхолия, в случай че се окажете по-слаби.
10. Когато не се страхувате да говорите пред ненадейно огромна аудитория и не се разстройвате, в случай че малко хора идват да ви слушат. Плутарх отбелязва, че тези, които се стремят към добродетел, не би трябвало да пропущат опцията да приказват обществено.
11. Когато нямате потребност хората да ви слушат и хвалят.
12. Когато можете да гласувате почтено измежду доста нечестни гласове, не приемате срамни оферти от авторитетни хора и сте над подкупите.
13. Когато сте в положение да признаете грешките и да изслушате рецензията, без да криете своята несъвършена, тъмна страна от другите. (Плутарх към този момент е имал схващане за сянката, идея, която се смята за заслуга на логиката на психиката на 20-ти век. Той споделя, че колкото повече циничен човек отхвърля порока си, толкоз по-дълбоко този недостатък прониква в него и го превзема. И показва образец – тъкмо като хора, които в действителност са небогати, само че се вършат на богати и заради това наподобяват още по-бедни.)
14. Когато даже в сънищата си не вършиме нищо незаконно.
15. Когато страхът, гневът и похотта не са толкоз мощни във вас, както преди, и мощните пристрастености се заменят с по-умерени.
16. Когато жаждата за ред ви стимулира повече от страха от наказване. Когато достиженията на другите не провокират злоба, а предпочитание да извършите нещо сходно. Когато жаждата за благосъстояние е сменена с желанието за почтени каузи.
17. Когато се възхищавате на ценените от вас хора освен в техните триумфи, само че и в тестванията, които са ги сполетели.
18. Когато при неочакваната поява на извънреден човек не се тревожите, не се криете, не се стремите да измененията външния си тип, а го посрещнете с убеденост.
19. Когато желаете околните ви, които към този момент са умряли, да са покрай вас и да се гордеят с метода, по който живеете.
20. Когато сте деликатни към себе си даже в незначителни обстановки, не допускате немарливост, а се ръководите от разсъдъка във всичко.
Източник
Разбира се, в ерата на Плутарх не е имало такова разбиране като личностно развиване. Днешният прочит на трудовете на гръцките мислители е доста сложен и комплициран. Много думи са изгубили смисъла си през вековете или са остарели и смисълът им е неразбираем. Много от преписите са с добавки, насложени върху истинския текст. Грешки в превода също обременяват с комплицираност великите творби. Но въпреки всичко можем да разберем същността, в случай че се постараем.
НАПРЕДЪКЪТ Е...
1. Когато видите, че тренировката ви е непрекъсната и следва непрекъсната посока – по този начин ветроходците мерят маршрута си, знаейки изминатото време и силата напразно.2. Когато непрекъснато се борите с пороците, не се поддавате на удоволствията, безделието или заетостта.
3. Когато, даже и да има спирания в практиката, идващите й интервали са по-уверени и по-дълги от предходните.
4. Когато да практикувате личностно развиване остава за вас първостепенно предпочитание, даже във време, когато други неща като пари или занимания, отвличат вниманието ви. (Плутарх прави съпоставяне с влюбения – той се се радва, когато обектът на любовта му е наоколо, само че и се усеща печален, когато той не е в близост.)
5. Когато пътят към този момент не ви се коства стръмен и сложен, а наподобява елементарен и равен, тъй като неравностите му са омекотени от непрекъснати тренировки.
6. Когато недоволството ви от определения от вас метод на живот, в случай че се появи, то е за малко и елементарно можете да го преодолеете.
7. Когато любовта ви към изкуството да живеете надвишава желанието ви за неща, на които множеството хора се възхищават, като статус или благосъстояние.
8. Когато характерът и пристрастеността се разкриват в практиката на философията. (Плутарх отбелязва, че новодошлите във философията се стремят към самопрослава като описват на младежите на пазара за своите открития. Той предлага да се смятат такива хора за философи не повече, в сравнение с фармацевтите се смятат за лекари.)
9. Когато в полемика можете да се въздържите от надменност, в случай че се окажете по-силни от съперника си. Или да не влизате в меланхолия, в случай че се окажете по-слаби.
10. Когато не се страхувате да говорите пред ненадейно огромна аудитория и не се разстройвате, в случай че малко хора идват да ви слушат. Плутарх отбелязва, че тези, които се стремят към добродетел, не би трябвало да пропущат опцията да приказват обществено.
11. Когато нямате потребност хората да ви слушат и хвалят.
12. Когато можете да гласувате почтено измежду доста нечестни гласове, не приемате срамни оферти от авторитетни хора и сте над подкупите.
13. Когато сте в положение да признаете грешките и да изслушате рецензията, без да криете своята несъвършена, тъмна страна от другите. (Плутарх към този момент е имал схващане за сянката, идея, която се смята за заслуга на логиката на психиката на 20-ти век. Той споделя, че колкото повече циничен човек отхвърля порока си, толкоз по-дълбоко този недостатък прониква в него и го превзема. И показва образец – тъкмо като хора, които в действителност са небогати, само че се вършат на богати и заради това наподобяват още по-бедни.)
14. Когато даже в сънищата си не вършиме нищо незаконно.
15. Когато страхът, гневът и похотта не са толкоз мощни във вас, както преди, и мощните пристрастености се заменят с по-умерени.
16. Когато жаждата за ред ви стимулира повече от страха от наказване. Когато достиженията на другите не провокират злоба, а предпочитание да извършите нещо сходно. Когато жаждата за благосъстояние е сменена с желанието за почтени каузи.
17. Когато се възхищавате на ценените от вас хора освен в техните триумфи, само че и в тестванията, които са ги сполетели.
18. Когато при неочакваната поява на извънреден човек не се тревожите, не се криете, не се стремите да измененията външния си тип, а го посрещнете с убеденост.
19. Когато желаете околните ви, които към този момент са умряли, да са покрай вас и да се гордеят с метода, по който живеете.
20. Когато сте деликатни към себе си даже в незначителни обстановки, не допускате немарливост, а се ръководите от разсъдъка във всичко.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ