Когато не можеш да върнеш времето назад: „Ант-Мен и Осата: Квантомания“
От 2017 година насам всеки идващ нов филм на Marvel Studios се третира по света като попкултурно събитие, блокбъстър с голяма публика и от висок диаметър. В началото на този интервал могъщото студио под вещото управление на Кевин Файги градеше сцената за и, два от едвам шестте кино лентата в цялата история на киното с приходи в размер над два милиарда $.
Тогава излязоха ленти като и „ Черната пантера “, които не просто привлякоха колосална аудитория, само че и получиха универсално критическо утвърждение – в тази ситуация на „ Черната пантера “, съпроводено и от редица номинации за „ Оскар “. Те бяха последвани от гореспоменатите два кино лентата за „ Отмъстителите “, които счупиха съвсем всеки комерсиален връх в историята на филмовата промишленост и също получиха заслужени похвали за мощните си прочувствени моменти.
Оттогава насам, колкото и на почитателите на Marvel да не им се желае да го признаят, студиото изпитва съществени компликации в опитите си да доближи още веднъж тази висока летва. Всеки филм след „ Отмъстителите: Краят “ – като се изключи „ Спайдър-Мен: Няма път към дома “ – се усеща нищожен, откъслечен към огромното цяло, без уместно съществени сюжетни последици.
Причината е елементарна: даже Marvel няма по какъв начин да върне времето обратно, въпреки и някои от героите им да могат да го вършат, няма по какъв начин да върне метафоричния дух назад в бутилката. Епичните събития преди и по време на „ Краят “ подвигнаха упованията на феновете до степен, в която само първото в историята събиране на тримата екранни Спайдър-Мен дотук, което се случи в „ Няма път към дома “, се почувства като грандиозно събитие.
В резултат на това лентата записа както доходи, по този начин и проценти на критическо утвърждение, от калибъра на тези, регистрирани от филмите на Marvel сред 2017 и 2019 година в това число. Но, за жалост, не подобен е казусът с останалите шест излезли продукции на студиото през последните три години, в това число и с най-новата от тях: „ Ант-Мен и Осата: Квантомания “.
Лентата ни събира още веднъж с героите на чудесните артисти Пол Ръд, Майкъл Дъглас, Еванджелин Лили и Мишел Пфайфър, към които Marvel сътвори два релативно реалистични, фамилни кино лентата за супергерои, респективно през 2015 и 2018 година. В новата лента атмосферата е изменена коренно и въпреки сюжетът да поставя забележими старания да резервира фамилната тема, тя също страда от измененията.
„ Квантомания “ е напълно научнофантастичен филм, който изоставя изцяло корпоративните интриги и проектите за кражби от предходните две ленти за Ант-Мен, наред с някои от занимателните поддържащи персонажи, като приятелите на основния воин Скот Ланг. Вместо това сюжетът се развива съвсем напълно в квантовия свят, субатомна галактика, паралелна на нашата, в която протагонистите се сблъскват с Канг Завоевателя, един от най-могъщите злодеи на Marvel.
В амплоато безпогрешно влиза Джонатан Мейджърс, най-силният детайл от цялата продукция. Представянето му е напълно премерено, с уравновесени дози яд, самообладание и заплашителност. Именно екранната поява на Канг, който се чака да е идващият огромен антагонист във филмовата галактика на Marvel от калибъра на Танос, бе и главната причина за високите упования към „ Квантомания “.
Този печален факт самичък по себе си приказва за настоящото положение на филмите на студиото. Същото това студио през 2014 година генерира зрителски интерес към „ Пазителите на галактиката “, изцяло чужд екип от галактически супергерои, изиграни от не до такава степен известни артисти. През 2023 година даже наличието на персонажи, познати от два сполучливи, чудесно направени кино лентата като тези за Ант-Мен, не е задоволително: нужно е наличието на Канг, с цел да се сътвори конспирация.
Това е и повода фамилната тема на „ Квантомания “ да се усеща куха откъм прочувствен заряд спрямо предходните две ленти за героя, в които точно взаимоотношенията сред родители и деца, сред другари и съдружници бяха на фокус. В новия филм, който безспорно смайва с образни резултати и хрумвания, тези претекстове остават на по-заден проект и от това страда цялата продукция.
Актьорите в лентата правят работата си умело, само че сюжетът, прекомерно ангажиран с пояснения по отношение на новия сюжетен свят, не разрешава на облиците им да израснат личностно по важен, осезателен метод. Единствено Мишел Пфайфър в ролята на Джанет Ван Дайн, истинската Оса, получава опция да изобрази по-силни страсти в избрани моменти, свързани с мистериозното минало на героинята.
Ирония на ориста е, че главната мощ на Канг е да манипулира времето и че двама от героите желаят точно опция да прекарат пропуснато време с децата си, до момента в който основният проблем на Marvel Studios в действителността е, че не могат да върнат времето обратно, с цел да овладеят зрителските упования и да вдигнат равнището на филмите си до остарялата летва. За страдание, от време на време даже супергероите – и студията зад екранните истории за техните завършения – се провалят.
Тогава излязоха ленти като и „ Черната пантера “, които не просто привлякоха колосална аудитория, само че и получиха универсално критическо утвърждение – в тази ситуация на „ Черната пантера “, съпроводено и от редица номинации за „ Оскар “. Те бяха последвани от гореспоменатите два кино лентата за „ Отмъстителите “, които счупиха съвсем всеки комерсиален връх в историята на филмовата промишленост и също получиха заслужени похвали за мощните си прочувствени моменти.
Оттогава насам, колкото и на почитателите на Marvel да не им се желае да го признаят, студиото изпитва съществени компликации в опитите си да доближи още веднъж тази висока летва. Всеки филм след „ Отмъстителите: Краят “ – като се изключи „ Спайдър-Мен: Няма път към дома “ – се усеща нищожен, откъслечен към огромното цяло, без уместно съществени сюжетни последици.
Причината е елементарна: даже Marvel няма по какъв начин да върне времето обратно, въпреки и някои от героите им да могат да го вършат, няма по какъв начин да върне метафоричния дух назад в бутилката. Епичните събития преди и по време на „ Краят “ подвигнаха упованията на феновете до степен, в която само първото в историята събиране на тримата екранни Спайдър-Мен дотук, което се случи в „ Няма път към дома “, се почувства като грандиозно събитие.
В резултат на това лентата записа както доходи, по този начин и проценти на критическо утвърждение, от калибъра на тези, регистрирани от филмите на Marvel сред 2017 и 2019 година в това число. Но, за жалост, не подобен е казусът с останалите шест излезли продукции на студиото през последните три години, в това число и с най-новата от тях: „ Ант-Мен и Осата: Квантомания “.
Лентата ни събира още веднъж с героите на чудесните артисти Пол Ръд, Майкъл Дъглас, Еванджелин Лили и Мишел Пфайфър, към които Marvel сътвори два релативно реалистични, фамилни кино лентата за супергерои, респективно през 2015 и 2018 година. В новата лента атмосферата е изменена коренно и въпреки сюжетът да поставя забележими старания да резервира фамилната тема, тя също страда от измененията.
„ Квантомания “ е напълно научнофантастичен филм, който изоставя изцяло корпоративните интриги и проектите за кражби от предходните две ленти за Ант-Мен, наред с някои от занимателните поддържащи персонажи, като приятелите на основния воин Скот Ланг. Вместо това сюжетът се развива съвсем напълно в квантовия свят, субатомна галактика, паралелна на нашата, в която протагонистите се сблъскват с Канг Завоевателя, един от най-могъщите злодеи на Marvel.
В амплоато безпогрешно влиза Джонатан Мейджърс, най-силният детайл от цялата продукция. Представянето му е напълно премерено, с уравновесени дози яд, самообладание и заплашителност. Именно екранната поява на Канг, който се чака да е идващият огромен антагонист във филмовата галактика на Marvel от калибъра на Танос, бе и главната причина за високите упования към „ Квантомания “.
Този печален факт самичък по себе си приказва за настоящото положение на филмите на студиото. Същото това студио през 2014 година генерира зрителски интерес към „ Пазителите на галактиката “, изцяло чужд екип от галактически супергерои, изиграни от не до такава степен известни артисти. През 2023 година даже наличието на персонажи, познати от два сполучливи, чудесно направени кино лентата като тези за Ант-Мен, не е задоволително: нужно е наличието на Канг, с цел да се сътвори конспирация.
Това е и повода фамилната тема на „ Квантомания “ да се усеща куха откъм прочувствен заряд спрямо предходните две ленти за героя, в които точно взаимоотношенията сред родители и деца, сред другари и съдружници бяха на фокус. В новия филм, който безспорно смайва с образни резултати и хрумвания, тези претекстове остават на по-заден проект и от това страда цялата продукция.
Актьорите в лентата правят работата си умело, само че сюжетът, прекомерно ангажиран с пояснения по отношение на новия сюжетен свят, не разрешава на облиците им да израснат личностно по важен, осезателен метод. Единствено Мишел Пфайфър в ролята на Джанет Ван Дайн, истинската Оса, получава опция да изобрази по-силни страсти в избрани моменти, свързани с мистериозното минало на героинята.
Ирония на ориста е, че главната мощ на Канг е да манипулира времето и че двама от героите желаят точно опция да прекарат пропуснато време с децата си, до момента в който основният проблем на Marvel Studios в действителността е, че не могат да върнат времето обратно, с цел да овладеят зрителските упования и да вдигнат равнището на филмите си до остарялата летва. За страдание, от време на време даже супергероите – и студията зад екранните истории за техните завършения – се провалят.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ