Генерал Скобелев и неговият набожен папагал
Освободителят на България от османско иго, известният съветски пълководец Михаил Дмитриевич Скобелев, остана в историята като Белия военачалник.
Така той бил наименуван от турците – Ak-paşa (Ак-Паша), тъй като се появявал в борби в бяла униформа и на бял кон. Белия военачалник Скобелев бил набожен, доста религиозен човек. Той постоянно се молел на глас за дълги интервали от време. И дълги години Михаил Дмитриевич живеел с говорещ папагал на име Кромка. Той е основният воин на тази история.
Веднъж подарили на Скобелев доста скъпа книга на военна тема. След следващо четене той я оставил отворена на масата и се заел със служебните си каузи.
А когато се върнал, с смут видял, че това неповторимо, скъпо и рядко издание е раздрано на части от обичания му папагал, който неизвестно по какъв начин е излязъл от клетката. Праведният яд на генерала нямал граници. Той сграбчил една мухобойка и почнал да гони пернатото страшилище, крещейки: „ Ще те убия! “…
Виновната птица изкусно отлетяла зад килера и се скрила там. Тя постъпила мъдро и умно. Нямало по какъв начин да я измъкне оттова …
Тогава военачалник Скобелев, толерантен и заможен боен, решил да изчака доброволното предаване на негодника. Той седнал на дивана против килера и почнал търпеливо да чака папагалът да излезе…
И по този начин, към половин час по-късно, иззад килера почнали да се чуват умолителни и покайващи се думи: „ Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене неверния! “…
Думите на святата молитва били повтаряни още веднъж и още веднъж: „ Господи Исусе Христе, смили се над мен неверния! “
Папагалът Кромка освен си спомнял думите, които чувал от стопанина си всяка вечер, само че даже копирал интонацията му. И най-важното, от огромния си речников ресурс той избрал най-необходимата фраза в този миг и я приложил доста тъкмо.
Мухобойката изпаднала от ръцете на онемелия от изненада военачалник. Сърцето му трепнало и било трогнато. Опитен човек, видял доста в сложния си живот, остарелият боец Михаил Дмитриевич Скобелев се разчувствал и почнал да плаче.
И тогава извикал на папагала зад килера: „ Добре, грешнико, излитай! Бяхте опрощение! ”
След няколко мига умната птица щастливо забъбрила на рамото на Белия военачалник.
