Кой ще вдигне бариерите пред младите учени
Освен с хроничния дефицит на финансови средства българската просвета от години се бори и с различен сериозен проблем - все по-задълбочаващата се липса на хора, които имат предпочитание да се занимават с научна активност. Както всяка сфера обаче, и науката има потребност от млади лица, които могат доста да оказват помощ за развиването й с типичния за възрастта си теоретичен възторг. Какво стопира младите учени у нас и какво може да им помогне? Наскоро просветното министерство организира конгрес " Очи към света ", който бе ориентиран точно към тези въпроси. В рамките на събитието един от младите откриватели - Зорница Йорданова, направи експресно изследване какви са проблемите на младите учени у нас. 25-те души, отзовали се на поканата й, откроиха пет съществени бариери - неналичието на наставник със модерни разбирания, сложното издание на научни публикации, неналичието на изясненост какво се изисква от младите учени, неналичието на информация по какъв начин да създадат бизнес от получените резултати, както и неналичието на колаборация с други сътрудници учени. Като проблем се слагат още незадоволителното финансиране, недостатъчното популяризиране на научните достижения и планове у нас и слабото публично позициониране изобщо на научните служащи.
Не е за занемаряване и самочувствието. " Младите учени не могат да оценят триумфите си. Те се съпоставят с сътрудниците си и си споделят: " Не съм задоволително добър! Така самооценката им пада. Компетентните хора в дадена област неправилно позволяват, че и останалите знаят колкото тях ", споделя Олга Симеонова от Медицинския университет в София. Самата тя е стигнала " долината на отчаянието ", когато не спечелила първия грант, за който кандидатствала. Преживяното я предиздвикало да осъзнае след време неправилните си решения, зад които стояла ниска осведоменост. Разбрала, че има още много да се развива, по тази причина почнала да посещава научни конференции. " Младите учени в България са с ниска самокритика. В нашите лаборатории, в случай че даден опит не се получи, незабавно ще кажат на младия академик: " Ти си отговорен ", до момента в който в Германия например първо ще попитат: " Нека да проверим, дали реактивите не са свършили? ", споделя Олга. По думите й ниското самочувствие се дължи и на културните ни особености - у нас все се опасяваме да не се изложим, да не ни се присмиват. " Ако не разбирате нещо, не изказвайте мнение. Някои учени имат толкоз ниска самокритика, че не смеят да опишат какво вършат, каква е науката им. А би трябвало да опитваме ", споделя тя.
Предизвикателствата пред нашите учени търпят огромни промени в последните години. Всеки академик към този момент се прави оценка през изявленията му в международните реферирани бази данни. Страната ни годишно заплаща милиони левове, с цел да имат нашите учени достъп до международните бази данни, само че тук основно остава умеенето да се разгласява в тях, както и да се борави в техните масиви. Затова съгласно просветното министерство университетите би трябвало да стартират работа със студентите си още от началото на следването им, с цел да ги приготвят на специфичните умения, нужни да разгласяват. В тази връзка МОН счита да направи портал, в който да разпространява научните проучвания и в който всеки теоретичен резултат от финансиран от бюджета план да бъде огласяван.
Средствата, които предходната година страната е отпуснала за просвета, са били в размер на 60 млн. лева, а тази година те са 64 млн. лева, споделя зам. просветният министър Карина Ангелиева. Отделно от това бюджетът на фонд " Научни проучвания " е 15.7 млн. лева За младите учени тази година МОН пусна и специфична стратегия " Млади учени и постдокторанти ". 14 държавни висши учебни заведения, Българска академия на науките и Селскостопанската академия би трябвало да получат общо 15 млн. лева в идващите 3 година, с цел да дадат спомагателни хонорари на занимаващи се с просвета или на новоназначени млади учени и постдокторанти. Първият модул на програмата е ориентиран към 250 млади учени - до 10 година след приемане на магистърската степен. Средствата ще могат да бъдат използвани както за спомагателни хонорари на към този момент назначени учени - сред 200 и 500 лева на месец към главната заплата, по този начин и за заплати на новоназначени фрагменти - най-малко по 900 лева месечно. Вторият модул пък е за постдокторанти - те ще получават хонорари сред 1500 и 3000 лева на месец, като парите могат да се употребяват и за закупуване на материали. Всеки университет ще дефинира самичък броя и размера на възнагражденията според от потребностите и кадровата си политика. Сред ограниченията на страната за увеличение на броя на младите учени у нас са и спомагателните стипендии за докторанти. От т.г. всички докторанти имат право на 500 лева стипендия, а тези, учащи в най-хубавите наши вузове - 15 на брой - ще получат и бонуси. За задачата са гласувани 3.3 млн. лева, които могат да подсигурят по още 500 лева към стипендията на докторант.
----------------------------------------
ГЛЕДНИ ТОЧКИ
Ще можем ли да четем огромните бази данни?
Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието
Нас като държавно управление доста ни тормози по какъв начин да върнем нашите откриватели още веднъж в България. Но и всички в Европа се тормозим, тъй като няма задоволително искащи младежи, които да поемат научна кариера. Има доста колаборации с Китай, Индонезия, Индия, само че това не взема решение огромния вакуум в сериозни дисциплини, свързани с ръководството на инфраструктура в региона на физиката, нуклеарната енергетика, киберсигурността. Ако гледаме по какъв начин се развива светът, в идващите 10-20 година ще става въпрос за интердисциплинарност и за преодоляването на комплицирани умения. Компютърът няма да може да взема решение всичко. Става доста комплицирано боравенето с огромни данни. Всеки един в нашата специалност оттук нататък ще би трябвало да стъпва на реферирани, тествани, валидирани данни. А ще можете ли да ги разчетете? Такива умения не се основават от през днешния ден за на следващия ден. Те би трябвало да се основават в университетите. Много ми се желае да насърчим самите университети и Българска академия на науките да основат лични профилирани вътрешни институционални стратегии, с цел да може да има най-малко някакъв % за подвижност на млади учени. И в учебно заведение образованието последователно би трябвало да премине към планово насочения принцип. Това значи, че е доста значимо младият академик да има добър наставник. Той би трябвало да работи с преподавателя си в екип. В науката без екипност не можеш да пробиеш. Младите би трябвало и да се отърсят от изкуствените бариери, че е доста мъчно да разгласяват.
" Младите да бъдат по-активни, парите ще дойдат след това "
Д-р Зорница Йорданова, основен помощник в УНСС, катедра " Индустриален бизнес "
Един от главните проблеми е по какъв начин младият академик да стартира да работи самичък и да не е толкоз подвластен от работата на професорите. Има мълчешком предписание, че планове не се печелят от асистенти. Начинът е просто повече асистенти да стартират да вършат планове. Следващият проблем, който е годен за цялата българска просвета, е неналичието на съдействие. А това може да бъде елементарно решено с дигитализацията - посредством обществените мрежи, посредством присъединяване в конференции и така нататък Аз персонално отивам на доста конференции в чужбина и с помощта на последващите мейли, които изпращам, и позитивизма и проактивността ми, към този момент съм в борда на някои задгранични списания. Много имам вяра в колаборацията и в това, че младите би трябвало да бъдем по-проактивни и да аплайваме дружно за планове. На държавно равнище главната ми рекомендация е да се окаже повече поддръжка за списанията ни за включването им в международните бази данни - те са ужасно доста, само че не са забележими. Както и да се промени методът, по който се финансират планове по ФНИ - сега поддръжката се базира по-скоро на купата на кандидатстващия, а не всъщност. Но като цяло считам, че не трябва да се чака на страната. Нека бъдем по-активни, парите ще дойдат след това.
--------------
ГЛАС ОТ ОКСФОРД
Кристиан Кираджиев приключва Американския лицей през 2012 година с най-голям резултат на випуска, след което е признат в Оксфордския университет със компетентност математика. През 2016 година завършва магистратура по математика в колежа " Крайст Чърч ", поучава и премия за чудесно показване. Същата година стартира докторантура по програмата за Математическо моделиране с ориентировка в промишлеността, където сега е трета година. Тази година Кристиан печели златен орден за най-хубаво показване във всички математически науки в надпреварата STEM for BRITAIN, провело се на 13 март в британския парламент. Наградата е за негов проект, касаещ съставянето на математически модел, който да опише посредством уравнения и параметри процеса на работа на филтър за премахване на токсични газове, в частност серен диоксид.
Според Кристиан измежду главните проблеми пред младите учени и науката в България е пропастта между научния бранш и промишлеността. " Докторантската стратегия в Англия, от която аз съм част, интензивно работи с индустриални сътрудници и обезпечава достъп на нас, докторантите, до сегашни проблеми в индустриалния бранш, които биха могли да бъдат решени с подобаващи научни модели и опити. Това търсене на такива модели от страна на промишлеността подтиква развиването на просвета и води до нови открития в тази сфера ", споделя той. Тази действителна връзка сред науката и промишлеността е една от аргументите Кристиан да избере Оксфорд наред с безспорното му водачество в елита на висшето обучение.
" Мисля, че главното, върху което би трябвало да се работи тук, е обезпечаването на достъп на младите научни служащи до индустриалния бранш и постигането на разговор сред тези две страни, който да подтиква основаването и реализирането на повече научни планове и възможното финансиране от заинтригуваните страни. Това ще ускори интереса към науката и ще помогне за нейното развиване ", счита Кристиан.
Не е за занемаряване и самочувствието. " Младите учени не могат да оценят триумфите си. Те се съпоставят с сътрудниците си и си споделят: " Не съм задоволително добър! Така самооценката им пада. Компетентните хора в дадена област неправилно позволяват, че и останалите знаят колкото тях ", споделя Олга Симеонова от Медицинския университет в София. Самата тя е стигнала " долината на отчаянието ", когато не спечелила първия грант, за който кандидатствала. Преживяното я предиздвикало да осъзнае след време неправилните си решения, зад които стояла ниска осведоменост. Разбрала, че има още много да се развива, по тази причина почнала да посещава научни конференции. " Младите учени в България са с ниска самокритика. В нашите лаборатории, в случай че даден опит не се получи, незабавно ще кажат на младия академик: " Ти си отговорен ", до момента в който в Германия например първо ще попитат: " Нека да проверим, дали реактивите не са свършили? ", споделя Олга. По думите й ниското самочувствие се дължи и на културните ни особености - у нас все се опасяваме да не се изложим, да не ни се присмиват. " Ако не разбирате нещо, не изказвайте мнение. Някои учени имат толкоз ниска самокритика, че не смеят да опишат какво вършат, каква е науката им. А би трябвало да опитваме ", споделя тя.
Предизвикателствата пред нашите учени търпят огромни промени в последните години. Всеки академик към този момент се прави оценка през изявленията му в международните реферирани бази данни. Страната ни годишно заплаща милиони левове, с цел да имат нашите учени достъп до международните бази данни, само че тук основно остава умеенето да се разгласява в тях, както и да се борави в техните масиви. Затова съгласно просветното министерство университетите би трябвало да стартират работа със студентите си още от началото на следването им, с цел да ги приготвят на специфичните умения, нужни да разгласяват. В тази връзка МОН счита да направи портал, в който да разпространява научните проучвания и в който всеки теоретичен резултат от финансиран от бюджета план да бъде огласяван.
Средствата, които предходната година страната е отпуснала за просвета, са били в размер на 60 млн. лева, а тази година те са 64 млн. лева, споделя зам. просветният министър Карина Ангелиева. Отделно от това бюджетът на фонд " Научни проучвания " е 15.7 млн. лева За младите учени тази година МОН пусна и специфична стратегия " Млади учени и постдокторанти ". 14 държавни висши учебни заведения, Българска академия на науките и Селскостопанската академия би трябвало да получат общо 15 млн. лева в идващите 3 година, с цел да дадат спомагателни хонорари на занимаващи се с просвета или на новоназначени млади учени и постдокторанти. Първият модул на програмата е ориентиран към 250 млади учени - до 10 година след приемане на магистърската степен. Средствата ще могат да бъдат използвани както за спомагателни хонорари на към този момент назначени учени - сред 200 и 500 лева на месец към главната заплата, по този начин и за заплати на новоназначени фрагменти - най-малко по 900 лева месечно. Вторият модул пък е за постдокторанти - те ще получават хонорари сред 1500 и 3000 лева на месец, като парите могат да се употребяват и за закупуване на материали. Всеки университет ще дефинира самичък броя и размера на възнагражденията според от потребностите и кадровата си политика. Сред ограниченията на страната за увеличение на броя на младите учени у нас са и спомагателните стипендии за докторанти. От т.г. всички докторанти имат право на 500 лева стипендия, а тези, учащи в най-хубавите наши вузове - 15 на брой - ще получат и бонуси. За задачата са гласувани 3.3 млн. лева, които могат да подсигурят по още 500 лева към стипендията на докторант.
----------------------------------------
ГЛЕДНИ ТОЧКИ
Ще можем ли да четем огромните бази данни?
Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието
Нас като държавно управление доста ни тормози по какъв начин да върнем нашите откриватели още веднъж в България. Но и всички в Европа се тормозим, тъй като няма задоволително искащи младежи, които да поемат научна кариера. Има доста колаборации с Китай, Индонезия, Индия, само че това не взема решение огромния вакуум в сериозни дисциплини, свързани с ръководството на инфраструктура в региона на физиката, нуклеарната енергетика, киберсигурността. Ако гледаме по какъв начин се развива светът, в идващите 10-20 година ще става въпрос за интердисциплинарност и за преодоляването на комплицирани умения. Компютърът няма да може да взема решение всичко. Става доста комплицирано боравенето с огромни данни. Всеки един в нашата специалност оттук нататък ще би трябвало да стъпва на реферирани, тествани, валидирани данни. А ще можете ли да ги разчетете? Такива умения не се основават от през днешния ден за на следващия ден. Те би трябвало да се основават в университетите. Много ми се желае да насърчим самите университети и Българска академия на науките да основат лични профилирани вътрешни институционални стратегии, с цел да може да има най-малко някакъв % за подвижност на млади учени. И в учебно заведение образованието последователно би трябвало да премине към планово насочения принцип. Това значи, че е доста значимо младият академик да има добър наставник. Той би трябвало да работи с преподавателя си в екип. В науката без екипност не можеш да пробиеш. Младите би трябвало и да се отърсят от изкуствените бариери, че е доста мъчно да разгласяват.
" Младите да бъдат по-активни, парите ще дойдат след това "
Д-р Зорница Йорданова, основен помощник в УНСС, катедра " Индустриален бизнес "
Един от главните проблеми е по какъв начин младият академик да стартира да работи самичък и да не е толкоз подвластен от работата на професорите. Има мълчешком предписание, че планове не се печелят от асистенти. Начинът е просто повече асистенти да стартират да вършат планове. Следващият проблем, който е годен за цялата българска просвета, е неналичието на съдействие. А това може да бъде елементарно решено с дигитализацията - посредством обществените мрежи, посредством присъединяване в конференции и така нататък Аз персонално отивам на доста конференции в чужбина и с помощта на последващите мейли, които изпращам, и позитивизма и проактивността ми, към този момент съм в борда на някои задгранични списания. Много имам вяра в колаборацията и в това, че младите би трябвало да бъдем по-проактивни и да аплайваме дружно за планове. На държавно равнище главната ми рекомендация е да се окаже повече поддръжка за списанията ни за включването им в международните бази данни - те са ужасно доста, само че не са забележими. Както и да се промени методът, по който се финансират планове по ФНИ - сега поддръжката се базира по-скоро на купата на кандидатстващия, а не всъщност. Но като цяло считам, че не трябва да се чака на страната. Нека бъдем по-активни, парите ще дойдат след това.
--------------
ГЛАС ОТ ОКСФОРД
Кристиан Кираджиев приключва Американския лицей през 2012 година с най-голям резултат на випуска, след което е признат в Оксфордския университет със компетентност математика. През 2016 година завършва магистратура по математика в колежа " Крайст Чърч ", поучава и премия за чудесно показване. Същата година стартира докторантура по програмата за Математическо моделиране с ориентировка в промишлеността, където сега е трета година. Тази година Кристиан печели златен орден за най-хубаво показване във всички математически науки в надпреварата STEM for BRITAIN, провело се на 13 март в британския парламент. Наградата е за негов проект, касаещ съставянето на математически модел, който да опише посредством уравнения и параметри процеса на работа на филтър за премахване на токсични газове, в частност серен диоксид.
Според Кристиан измежду главните проблеми пред младите учени и науката в България е пропастта между научния бранш и промишлеността. " Докторантската стратегия в Англия, от която аз съм част, интензивно работи с индустриални сътрудници и обезпечава достъп на нас, докторантите, до сегашни проблеми в индустриалния бранш, които биха могли да бъдат решени с подобаващи научни модели и опити. Това търсене на такива модели от страна на промишлеността подтиква развиването на просвета и води до нови открития в тази сфера ", споделя той. Тази действителна връзка сред науката и промишлеността е една от аргументите Кристиан да избере Оксфорд наред с безспорното му водачество в елита на висшето обучение.
" Мисля, че главното, върху което би трябвало да се работи тук, е обезпечаването на достъп на младите научни служащи до индустриалния бранш и постигането на разговор сред тези две страни, който да подтиква основаването и реализирането на повече научни планове и възможното финансиране от заинтригуваните страни. Това ще ускори интереса към науката и ще помогне за нейното развиване ", счита Кристиан.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ