Освен Хомо сапиенс, на Земята са живели поне още осем

Освен Хомо сапиенс, на Земята са живели най-малко още осем типа от нашия жанр: Хомо хабилис, Хомо рудолфензис, Хомо еректус, Хомо антецесор, Хомо хайделбергензис, Хомо наледи, Хомо флорезиензис и неандерталец. Освен това евентуално в бъдеще ще открием и още.

Всички тези животни (в това число и ние) очевидно принадлежат към рода Хомо, който идва от латинското наименование на „ човек “. Членовете на този жанр са част от група, наречена хоминини. Това не трябва да се бърка с хоминиди – което са актуалните хора и останалите живи човекоподобни маймуни, като шимпанзета, бонобо, горили и орангутани.

Всички членове на рода са близки до актуалните хора (относително казано), като принадлежат към същия жанр като нас – тъкмо както тигрите, лъвовете, ягуарите и леопардите принадлежат към рода Пантери.

Всички те, като се изключи Хомо сапиенс, са и изчезнали, само че е имало моменти, в които сме обитавали свят, споделен от няколко човешки типа. Нашият тип даже се е кръстосвал с някои от тях – и това надалеч не е било единствено за една нощ.

Имайте поради, че нито един от тези типове не е еволюирал непосредствено един от различен в линейно развиване: Хомо еректус не се е трансформирал ненадейно в Хомо сапиенс един ден все едно са покемони. Ех, да беше толкоз просто. Човешкото родословие е комплицирано, надълбоко объркано и комплицирано – да не приказваме, че е цялостно с пропуски заради фрагментарните изкопаеми.

Въпреки това знаем доста за някои от типовете Хомо, които са скитосвали из планетата през последните няколко милиона години.

Най-ранният прочут представител на рода е Homo habilis, който еволюира преди повече от 2,4 милиона години. Вкаменелости от този тип са открити в днешна Танзания, Кения, Етиопия и Южна Африка, което демонстрира, че в миналото те са живели в забележителна част от Източна и Южна Африка.

Те са основни герои в историята на еволюцията на хоминините, защото мозъкът им е бил по-голям от този на другите маймуни, което бележи значим стадий в развиването на комплицираното държание. Познати още като „ сръчни хора “, те са били опитни производители на каменни принадлежности.

Повечето откриватели считат, че хабилис е бил двукрак и е ходил изправен, макар че по нашите стандарти би изглеждал относително маймунски. След появяването на този тип човешката еволюция се форсира – по аргументи, които остават неразбираеми.

Първите известни остатъци на Хомо рудолфензис са открити през 1972 година около езерото Туркана в Източен Рудолф, Кения. Видът е живял преди 2,4-1,8 млн. години, почти по същото време като хабилис в сходни елементи на Африка.

В анатомично отношение той също е бил относително подобен с хабилис, макар че фосилните доказателства демонстрират, че типът е имал доста по-голям череп. Тази аналогия е довела до диспути измежду палеоантрополозите по отношение на класификацията и еволюционните взаимоотношения на тези ранни хоминини.

Хомо еректус евентуално е един от най-значимите и сполучливи хоминини, живели в миналото, според от това по какъв начин дефинирате тези термини.

Той безспорно е най-дълго оживелият хоминин, като доказателствата сочат, че е живял преди от 1 890 000 до 110 000 години – това са съвсем 2 милиона години, в съпоставяне със актуалните хора, които съществуват едвам от 200 000 до 300 000 години.

Еректус е първият прочут хоминин, който е мигрирал от Африка. Това достижение е дало на типа голямо географско разпространяване, като вкаменелостите демонстрират, че е обхващал Африка, Азия и Европа. За пръв път има съществени доказателства, че е бил и първият тип, който е направлявал огъня.

Останките му демонстрират, че е бил и извънредно разнороден тип, което не е изненадващо поради големия му географски и времеви обсег. Повечето екземпляри обаче имат признаци на човешко тяло, като удължени крайници и по-къси ръце спрямо торса.

Хомо антецесор или Предшестващ човек е живял преди към 800 000 до 1,2 милиона години в Европа.

След като през 1994 година за първи път са открити останките му в пещерата Гран Долина в Испания, те са публично разказани като последния общ предходник на актуалните хора и неандерталците. По-късната работа сподели, че това не е тъкмо по този начин, макар че те може би са отклонение на хоминините, което се е формирало тъкмо преди разделянето сред актуалните хора и неандерталците.

Вкаменелостите демонстрират, че Хомо хайделбергензис – Хайделбергският човек – е живял преди към 700 000 до 200 000 години в Африка, Европа и евентуално в Азия.

Видът е имал комбинация от черти, следени както при по-ранни хоминини, като еректус, по този начин и при по-късни типове, като сапиенс. Точно както допускат тези характерности, той е бил временен хоминин, който е разполагал с релативно огромен мозък, можел е да създава комплицирани принадлежности и е обитавал разнородни среди.

Останките на Хомо наледи – едно от най-новите попълнения в бандата – са открити за първи път през 2013 година при проучване на пещерната система Райзинг Стар в Люлката на човечеството, Южна Африка.

Ранният разбор допуска, че наледи е живял преди милиони години, с помощта на относително дребния размер на мозъка му. Последвалото датиране обаче разкрива, че се припокрива с Хомо сапиенс преди към 250 000 години.

Видът се трансформира в един от най-противоречивите персонажи в тази група на изчезналите хора, тъй като системата от пещери Райзинг Стар съдържа скални рисунки и украсени гробове, които съгласно някои са основани от наледи. Пещерата също по този начин допуска, че типът е погребвал своите мъртви, което допуска, че е имал развита прочувствена просветеност. Това изказване е удивително, защото наледи е имал мозък, не доста по-голям от този на шимпанзе. Всъщност е толкоз удивително, че в действителност доста палеоантрополози не го одобряват.

Хомо флорезиензис – Флоренски човек – е един от най-уникалните хоминини. Наричан „ хобит “, типът е бил висок малко над 1 метър и е имал дребен мозък.

Не позволявайте обаче дребният им растеж да ви заблуди, че са били остарели – те са живели на индонезийския остров Флорес единствено преди 100 000 до 50 000 години, до момента в който в района не са пристигнали актуалните хора. Това значи, че има възможност да сме се сблъскали с този тип онлайн.

Някои антрополози изричат догатки, че Флоренския човек може към момента да живее на дребния индонезийски остров въз основа на националните предания на локалния народ лио. Това обаче е много самоуверено изказване, което не се харесва на доста други откриватели.

Популярният неандерталец е нещо като „ сестрински тип “ на Хомо сапиенс. Генетично ние сме идентични и е пределно ясно, че сред типовете още веднъж и още веднъж е имало безотговорно кръстосване.

През миналите години неандерталците постоянно са били представяни като тъпоглавия „ пещерен човек “, братовчед на сапиенс. Все повече доказателства обаче демонстрират, че те са били артистични, адаптивни и в действителност високоинтелигентни.

Видът изчезва преди към 40 000 години по аргументи, които се разискват горещо от учените. Някои антрополози считат, че може да е поради климатични промени или зараза от заболявания, до момента в който други упрекват Хомо сапиенс, че ги е надделял или е внесъл тропически заболявания при миграцията си от Африка.

Някои даже настояват, че гибелта на неандерталците може да е била породена от геноцид от страна на актуалните хора.

Накрая, само че не на последно място, е рационалният човек, т.е. ние.

Този тип се е появил преди към 300 000 до 200 000 години, само че едвам преди 100 000 години формата на мозъка им е станала „ съвременна “ като на днешните човеци. Сапиенс се появява за първи път в Африка и по-късно обитава всички континенти на Земята. Благодарение на тази им податливост към проучване те даже са кацали няколко пъти на Луната и имат проекти скоро да се върнат.

Те са и единственият жив представител на рода Homo. През живота си на тази планета съумяват да се покажат като приспособими, изобретателни, интелигентни, обществени, мощно конкурентни като имат също капацитета да бъдат грубо нападателни.

Тази необикновена композиция от характерности значи, че Хомо сапиенс имат ненапълно парадоксална природа. Въпреки че са достигнали невероятни културни върхове и огромен софтуерен прогрес, те са разтърсвани от спорове в границите на личния си тип и са изправени пред съществени провокации, свързани с въздействието им върху околната среда.