Пламен Димитров: Обедняването създава и политически проблеми
Основното ни предложение е въвеждане на необлагаем най-малко. Тази мярка има две цели - да понижи неравенството в приходите и да остави разполагаем спомагателни средства у всички работещи, споделя Пламен Димитров.
© Надежда Чипева Пламен Димитров е президент на един от двата огромни синдиката в страната - Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ). В последните седмици профсъюзът се пробва да предизвика спор за данъчната система в страната, като предложи девет промени в отрасловите закони. Техният краен резултат ще е нарастване на данъчната тежест за бизнеса и хората с високи приходи за сметка на получаващите по-ниски заплати и младите фамилии с деца. Целта е да се преодолеят обществените неравенства. Въпросът е дали налозите са инструментът, с който може да се реализира това. Предложихте девет промени в данъчните закони и правила, коя съгласно вас е най-важна и за какво?
Основното ни предложение е въвеждане на необлагаем най-малко. Тази мярка има две цели - да понижи неравенството в приходите и да остави разполагаем спомагателни средства у всички работещи. Ако се вкара, 60 лв. месечно биха останали в джоба на всеки служащ. За този, който получава 5000 лева, тяхната значителност е надалеч по-ниска, в сравнение с за този, който получава 600 лева Предлагаме мярката, тъй като разликата сред минималната заплата и оптималния облагаем приход е близо осем пъти, ние сме първенци в Европейски Съюз по дълбочина на неравенствата, и то в най-бедната страна. Това основава освен обществени, само че и политически проблеми. Направихме проучване, че през последните 20 години популизмът пораства съразмерно на задълбочаването на неравенствата в приходите, и то десният популизъм. Това пък не вещае нищо положително за естествения либерален развой, който желаеме да се резервира и развива. Смятаме, че нашето предложение е доста потребно. То ще остави 1.5 милиарда лева спомагателни средства в джоба на всички работещи. По-голямата част от тези средства ще се влеят в потреблението. На първо време ще върнат към 300 млн. лева Данък добавена стойност, тъй че разходът на страната няма да е толкоз огромен, само че по-важното е, че ще тласнат в допълнение нагоре растежа на стопанската система.
Необлагаемият най-малко ли е методът да се пребори неравенството в приходите, не може ли казусът с най-нископлтените групи работещи да се преодолее посредством вложения в стопанската система, вложения в обучение?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Аз не споделям, че не може. Само споделям, че тази мярка, която е тип данъчна отстъпка, ще помогне доста на работещите, изключително на тези в най-нископлатените групи. Всяка година ние желаеме по-високи заплати и тези пари ще оказват помощ на общия пазар да върви към по-лесна нормализация.
Бизнесът посрещна ли задушевно тази ви концепция?
Трите работодателски организации, които бяха показани на дебата за данъчните промени - БСК, АИКБ и БТПП, реагираха внимателно. Мярката беше подкрепена от бизнеса под изискване, че приказваме за еднократно връщане на заплатен налог, което допуска по-лесно администриране и отбягване на укриване на приходи. В този случай работещите ще си заплащат налозите, а в края на годината Национална агенция за приходите ще им връща условно 720 лева
Ние предлагаме и още една мярка, която сме копирали непосредствено от американците, от Доналд Тръмп - данъчни тласъци за фамилиите. Всички са единомислещи, че демографската злополука е проблем на проблемите, а държавното управление няма ограничения в поддръжка на фамилиите. Тръмп вкара данъчна почивка за млади фамилии, до момента в който получат общ приход от 24 хиляди $. Нашето предложение е тази данъчна почивка в България да бъде 24 хиляди лева и бизнесът изрази позитивно отношение.
Приближаваме позициите си с бизнеса и има късмет ръководещите да се вслушат в нас, даже да не се вкарат измененията от идната година, а от 2021 година
Другият данъчен тласък, за който също получихме единодушие от бизнеса, е да освободим вложенията в подготовка и преквалификация.Предлагаме основните индикатори на входа и на изхода на осигурителната система да бъдат обвързани. Смятаме, че както пенсиите се усилват по швейцарското предписание с 50% от растежа на инфлацията и 50% от междинния застрахователен приход, с толкоз би трябвало да се усилват и останалите индикатори, които дават запас в системата. Това би означавало 3160 лева оптимален застрахователен приход през идната година и 1264 лева оптималната пенсия.
Не сте ли съгласни с работодателите, че е необходим повсеместен спор какви ограничения са нужни за справяне с демографската рецесия и дефицита на работна ръка? Това ли ви е рецептата?
Чак рецепта - не, само че е някаква положителна стъпка. Ние предлагаме и данъчни тласъци за раждане на деца, гарантиране от страната на безлихвен заем за млади фамилии за покупка на жилище. Младите хора би трябвало да намерят и спомагателни аргументи, с цел да останат. Най-важни са приходите, само че не са единствените, които тласкат и младите, и всички други на открито. Няма рецепта за демографията. От една година сме създали и разясняваме интензивно с институциите да се ползва стратегия за връщането на българите освен от запад, само че и от изток - българската диаспора в Молдова, в Украйна. Те би трябвало да се заселят трайно в България. Ние имаме потребност освен от служащи, само че и от бъдеще на нацията. Предлагаме и сме говорили със Сдружението на общините – да бъдат направени три карти - бизнесът да каже каква работна ръка желае и къде с каква подготовка и възнаграждение, и бизнесът е подготвен да го направи. Когато забележим каква централизация на служащи ще има, да забележим къде живеят, къде има изоставени къщи до 50 километра разстояние и да забележим при какви условия притежателите на къщи ще ги дадат чартърен или ще ги продадат. Тук би трябвало да влезе страната и да даде или безлихвен заем на тези българи, да им подари къщата, да има разновидности по какъв начин да ги притеглим да работят в България. По тази стратегия можем да върнем 100 хиляди души за пет години.
Като казахте подготовка, по какъв начин ще преквалифицирате работещите във въглищните райони, какво ще се случи в басейна " Марица-изток "?
Никой не си прави заблуда, че кафявата сила ще бъде безконечна, в противен случай. През идващите 20-30 години тя ще изчезне от Европа, това са проектите и на Германия, която ще изведе мощностите си от 2038 година и има огромна стратегия, с която канцлерът Ангела Меркел се занимаваше персонално.
При нас Министерството на енергетиката се бави да направи енергийна тактика и не споделя, че царят е гол. Всички знаем и миньорите знаят, те не са деца, с цел да не могат да си дадат сметка, че рано или късно мините ще бъдат затворени, само че някой би трябвало да им го каже и в случай че хоризонтът ще бъде 20-30 години, те би трябвало да бъдат подкрепени. На първо място би трябвало да имаме енергийна тактика, която да споделя с какво ще заместим близо 4000 мегавата базови мощности на въглища. Ако алтернативата е затваряме мините и внасяме ток извън, това е път за на никое място – цялата промишленост ще бъде наранена, да не приказваме за семействата, на които и сегашната цена им е висока.Миньорите са 8000 души, в случай че прибавим и техните фамилии, да, те са сериозна грижа, само че не са главният фактор – той е какво е ефикасното решение за заместващи мощности от подобен огромен порядък с тази консумация и в случай че потреблението през януари постоянно е на ръба и никой не е правил сметка за това по какъв начин ще се отрази бързото развиване на пазари, които не съществуваха – да вземем за пример на електрически автомобили. Аз считам, че бъдещето на хората в " Марица-изток " е да работят отново там, може би в друга промишленост. За това има съществени разработки и би трябвало да бъдат привлечени вложения. Един от източниците е платформата " Въглищни райони в преход " на Европейски Съюз, на която би трябвало да станем час по-скоро членове. Полша, Германия към този момент получиха от Европейски Съюз милиарди евро за заместващи мощности.
В КНСБ сме радетели на децентрализация на индустриалните мощности - за какво не дадем късмет на ВЕИ-тата и като вършим саниране на блоковете за милиарди не сложим слънчеви съоръжения за 30 хиляди лева върху тях за консумация единствено на блока. Експерти настояват, че сред 10 и 15% от потреблението на електрическа енергия на осеметажен блок може да бъде доставена гратис по този метод.
Участвате в полемиката за споразумяване на етапа на погашение на спомагателните пенсии от втория дирек. Какви оферти имате?
В развой на полемика към този момент от една година, въпреки и доста закъсняла, е законодателна смяна за контролиране на етапа на погашение от втория дирек на първите спомагателни пожизнени пенсии. Хората ще получат право от 2021 година, първи са 500-600 души. В този бранш има няколко въпроса, които би трябвало да бъдат коментирани. Не би трябвало да съдим дали фондовете имат бъдеще по първите пенсии, които ще платят през 2021 година, и елементарно да ги задраскаме или похвалим. За да се види по какъв начин действа финансовият дирек и каква рентабилност ще даде, би трябвало да минат 40 години, а нашите фондове са натрупали пари за втора пенсия единствено 20. Актюерската сметка демонстрира, че през вторите 20 години има по-бързорастяща рентабилност. В момента междинното струпване по партидите е извънредно ниско - от порядъка на 4000-5000 лв., изключение са партиди над 20 хиляди лева Аз не съм юрист на пенсионните фондове, те имат доста недостатъци, само че това, което желаеме, е индивидът да има право на избор - когато приближа годините до пенсия и пенсионният фонд, и Национален осигурителен институт да ми кажат каква би била пенсията ми, в случай че има или няма втори дирек. В момента първият дирек ще ми понижи с 19 до 22% пенсията поради 5%-ната вноска във втория дирек. Всеки човек би трябвало да има право да види каква пенсия ще получи, в случай че партидата му бъде трансферирана в Национален осигурителен институт или си остане в пенсионния си фонд. Уреждането на етапа на погашение би трябвало да бъде такова, че да не пострада никой. И също така клиентите на фондовете би трябвало да стартират да получават по-ясно извлечение, не в дялове, от които никой не схваща.
Одобрявате ли препоръчаните от здравния министър промени в здравния модел?
В опазването на здравето първо би трябвало да се извадят на масата всички пари, нужни за качествена и налична здравна грижа и би трябвало да стартира спор по какъв начин да бъдат обезпечавани - дали напълно посредством здравна вноска, което за мен значи увеличение най-малко с 4-5 процентни пункта на здравната вноска, или да се финансира отчасти от бюджета. Смятам, че, както даде обещание, здравното министерство до Нова година може да приключи работата по остойностяването на всички потоци в опазването на здравето. Трябва да стане ясно какъв запас е необходим и от кое място да пристигна, може ли и би трябвало ли всички да заплащат еднообразно. След това идва въпросът по какъв начин да се ръководи този запас.
За нас солидарността в системата няма опция, тя е пиедестал на това по какъв начин се набира ресурсът и по какъв начин се обезпечава грижата. Ако ресурсът е 8 милиарда лева, той би трябвало да отива за здравна грижа. Смятаме, че е редно да има спомагателни частни фондове и да се печели от спомагателната грижа. А не главният пакет да бъде предмет на конкуренция кой ще вземе нещо и ще понижи грижата, с цел да извади облага.
Интервюто взе Десислава Николова
© Надежда Чипева Пламен Димитров е президент на един от двата огромни синдиката в страната - Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ). В последните седмици профсъюзът се пробва да предизвика спор за данъчната система в страната, като предложи девет промени в отрасловите закони. Техният краен резултат ще е нарастване на данъчната тежест за бизнеса и хората с високи приходи за сметка на получаващите по-ниски заплати и младите фамилии с деца. Целта е да се преодолеят обществените неравенства. Въпросът е дали налозите са инструментът, с който може да се реализира това. Предложихте девет промени в данъчните закони и правила, коя съгласно вас е най-важна и за какво?
Основното ни предложение е въвеждане на необлагаем най-малко. Тази мярка има две цели - да понижи неравенството в приходите и да остави разполагаем спомагателни средства у всички работещи. Ако се вкара, 60 лв. месечно биха останали в джоба на всеки служащ. За този, който получава 5000 лева, тяхната значителност е надалеч по-ниска, в сравнение с за този, който получава 600 лева Предлагаме мярката, тъй като разликата сред минималната заплата и оптималния облагаем приход е близо осем пъти, ние сме първенци в Европейски Съюз по дълбочина на неравенствата, и то в най-бедната страна. Това основава освен обществени, само че и политически проблеми. Направихме проучване, че през последните 20 години популизмът пораства съразмерно на задълбочаването на неравенствата в приходите, и то десният популизъм. Това пък не вещае нищо положително за естествения либерален развой, който желаеме да се резервира и развива. Смятаме, че нашето предложение е доста потребно. То ще остави 1.5 милиарда лева спомагателни средства в джоба на всички работещи. По-голямата част от тези средства ще се влеят в потреблението. На първо време ще върнат към 300 млн. лева Данък добавена стойност, тъй че разходът на страната няма да е толкоз огромен, само че по-важното е, че ще тласнат в допълнение нагоре растежа на стопанската система.
Необлагаемият най-малко ли е методът да се пребори неравенството в приходите, не може ли казусът с най-нископлтените групи работещи да се преодолее посредством вложения в стопанската система, вложения в обучение?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Аз не споделям, че не може. Само споделям, че тази мярка, която е тип данъчна отстъпка, ще помогне доста на работещите, изключително на тези в най-нископлатените групи. Всяка година ние желаеме по-високи заплати и тези пари ще оказват помощ на общия пазар да върви към по-лесна нормализация.
Бизнесът посрещна ли задушевно тази ви концепция?
Трите работодателски организации, които бяха показани на дебата за данъчните промени - БСК, АИКБ и БТПП, реагираха внимателно. Мярката беше подкрепена от бизнеса под изискване, че приказваме за еднократно връщане на заплатен налог, което допуска по-лесно администриране и отбягване на укриване на приходи. В този случай работещите ще си заплащат налозите, а в края на годината Национална агенция за приходите ще им връща условно 720 лева
Ние предлагаме и още една мярка, която сме копирали непосредствено от американците, от Доналд Тръмп - данъчни тласъци за фамилиите. Всички са единомислещи, че демографската злополука е проблем на проблемите, а държавното управление няма ограничения в поддръжка на фамилиите. Тръмп вкара данъчна почивка за млади фамилии, до момента в който получат общ приход от 24 хиляди $. Нашето предложение е тази данъчна почивка в България да бъде 24 хиляди лева и бизнесът изрази позитивно отношение.
Приближаваме позициите си с бизнеса и има късмет ръководещите да се вслушат в нас, даже да не се вкарат измененията от идната година, а от 2021 година
Другият данъчен тласък, за който също получихме единодушие от бизнеса, е да освободим вложенията в подготовка и преквалификация.Предлагаме основните индикатори на входа и на изхода на осигурителната система да бъдат обвързани. Смятаме, че както пенсиите се усилват по швейцарското предписание с 50% от растежа на инфлацията и 50% от междинния застрахователен приход, с толкоз би трябвало да се усилват и останалите индикатори, които дават запас в системата. Това би означавало 3160 лева оптимален застрахователен приход през идната година и 1264 лева оптималната пенсия.
Не сте ли съгласни с работодателите, че е необходим повсеместен спор какви ограничения са нужни за справяне с демографската рецесия и дефицита на работна ръка? Това ли ви е рецептата?
Чак рецепта - не, само че е някаква положителна стъпка. Ние предлагаме и данъчни тласъци за раждане на деца, гарантиране от страната на безлихвен заем за млади фамилии за покупка на жилище. Младите хора би трябвало да намерят и спомагателни аргументи, с цел да останат. Най-важни са приходите, само че не са единствените, които тласкат и младите, и всички други на открито. Няма рецепта за демографията. От една година сме създали и разясняваме интензивно с институциите да се ползва стратегия за връщането на българите освен от запад, само че и от изток - българската диаспора в Молдова, в Украйна. Те би трябвало да се заселят трайно в България. Ние имаме потребност освен от служащи, само че и от бъдеще на нацията. Предлагаме и сме говорили със Сдружението на общините – да бъдат направени три карти - бизнесът да каже каква работна ръка желае и къде с каква подготовка и възнаграждение, и бизнесът е подготвен да го направи. Когато забележим каква централизация на служащи ще има, да забележим къде живеят, къде има изоставени къщи до 50 километра разстояние и да забележим при какви условия притежателите на къщи ще ги дадат чартърен или ще ги продадат. Тук би трябвало да влезе страната и да даде или безлихвен заем на тези българи, да им подари къщата, да има разновидности по какъв начин да ги притеглим да работят в България. По тази стратегия можем да върнем 100 хиляди души за пет години.
Като казахте подготовка, по какъв начин ще преквалифицирате работещите във въглищните райони, какво ще се случи в басейна " Марица-изток "?
Никой не си прави заблуда, че кафявата сила ще бъде безконечна, в противен случай. През идващите 20-30 години тя ще изчезне от Европа, това са проектите и на Германия, която ще изведе мощностите си от 2038 година и има огромна стратегия, с която канцлерът Ангела Меркел се занимаваше персонално.
При нас Министерството на енергетиката се бави да направи енергийна тактика и не споделя, че царят е гол. Всички знаем и миньорите знаят, те не са деца, с цел да не могат да си дадат сметка, че рано или късно мините ще бъдат затворени, само че някой би трябвало да им го каже и в случай че хоризонтът ще бъде 20-30 години, те би трябвало да бъдат подкрепени. На първо място би трябвало да имаме енергийна тактика, която да споделя с какво ще заместим близо 4000 мегавата базови мощности на въглища. Ако алтернативата е затваряме мините и внасяме ток извън, това е път за на никое място – цялата промишленост ще бъде наранена, да не приказваме за семействата, на които и сегашната цена им е висока.Миньорите са 8000 души, в случай че прибавим и техните фамилии, да, те са сериозна грижа, само че не са главният фактор – той е какво е ефикасното решение за заместващи мощности от подобен огромен порядък с тази консумация и в случай че потреблението през януари постоянно е на ръба и никой не е правил сметка за това по какъв начин ще се отрази бързото развиване на пазари, които не съществуваха – да вземем за пример на електрически автомобили. Аз считам, че бъдещето на хората в " Марица-изток " е да работят отново там, може би в друга промишленост. За това има съществени разработки и би трябвало да бъдат привлечени вложения. Един от източниците е платформата " Въглищни райони в преход " на Европейски Съюз, на която би трябвало да станем час по-скоро членове. Полша, Германия към този момент получиха от Европейски Съюз милиарди евро за заместващи мощности.
В КНСБ сме радетели на децентрализация на индустриалните мощности - за какво не дадем късмет на ВЕИ-тата и като вършим саниране на блоковете за милиарди не сложим слънчеви съоръжения за 30 хиляди лева върху тях за консумация единствено на блока. Експерти настояват, че сред 10 и 15% от потреблението на електрическа енергия на осеметажен блок може да бъде доставена гратис по този метод.
Участвате в полемиката за споразумяване на етапа на погашение на спомагателните пенсии от втория дирек. Какви оферти имате?
В развой на полемика към този момент от една година, въпреки и доста закъсняла, е законодателна смяна за контролиране на етапа на погашение от втория дирек на първите спомагателни пожизнени пенсии. Хората ще получат право от 2021 година, първи са 500-600 души. В този бранш има няколко въпроса, които би трябвало да бъдат коментирани. Не би трябвало да съдим дали фондовете имат бъдеще по първите пенсии, които ще платят през 2021 година, и елементарно да ги задраскаме или похвалим. За да се види по какъв начин действа финансовият дирек и каква рентабилност ще даде, би трябвало да минат 40 години, а нашите фондове са натрупали пари за втора пенсия единствено 20. Актюерската сметка демонстрира, че през вторите 20 години има по-бързорастяща рентабилност. В момента междинното струпване по партидите е извънредно ниско - от порядъка на 4000-5000 лв., изключение са партиди над 20 хиляди лева Аз не съм юрист на пенсионните фондове, те имат доста недостатъци, само че това, което желаеме, е индивидът да има право на избор - когато приближа годините до пенсия и пенсионният фонд, и Национален осигурителен институт да ми кажат каква би била пенсията ми, в случай че има или няма втори дирек. В момента първият дирек ще ми понижи с 19 до 22% пенсията поради 5%-ната вноска във втория дирек. Всеки човек би трябвало да има право да види каква пенсия ще получи, в случай че партидата му бъде трансферирана в Национален осигурителен институт или си остане в пенсионния си фонд. Уреждането на етапа на погашение би трябвало да бъде такова, че да не пострада никой. И също така клиентите на фондовете би трябвало да стартират да получават по-ясно извлечение, не в дялове, от които никой не схваща.
Одобрявате ли препоръчаните от здравния министър промени в здравния модел?
В опазването на здравето първо би трябвало да се извадят на масата всички пари, нужни за качествена и налична здравна грижа и би трябвало да стартира спор по какъв начин да бъдат обезпечавани - дали напълно посредством здравна вноска, което за мен значи увеличение най-малко с 4-5 процентни пункта на здравната вноска, или да се финансира отчасти от бюджета. Смятам, че, както даде обещание, здравното министерство до Нова година може да приключи работата по остойностяването на всички потоци в опазването на здравето. Трябва да стане ясно какъв запас е необходим и от кое място да пристигна, може ли и би трябвало ли всички да заплащат еднообразно. След това идва въпросът по какъв начин да се ръководи този запас.
За нас солидарността в системата няма опция, тя е пиедестал на това по какъв начин се набира ресурсът и по какъв начин се обезпечава грижата. Ако ресурсът е 8 милиарда лева, той би трябвало да отива за здравна грижа. Смятаме, че е редно да има спомагателни частни фондове и да се печели от спомагателната грижа. А не главният пакет да бъде предмет на конкуренция кой ще вземе нещо и ще понижи грижата, с цел да извади облага.
Интервюто взе Десислава Николова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ