Пол Кругман: Тръмпоструктурата е измама
Основната цел на Тръмп по време на първата му тирада за „ Състоянието на Съюза “ бе да звучи като сериозен и задоволително влиятелен президент. Дали се оправи с тази задача? Не мисля – аз персонално счетох за непоносимо по какъв начин насаждаше боязън по отношение на престъпността измежду имигрантите. Но не ми пука изключително. Така или другояче не съм виждал постоянно прояви на достолепие в театрално-критичната школа по политически мнения.
Важно е самото наличие, което, дано бъдем почтени, много рядко участва в „ Състоянието на Съюза “. Все отново Тръмп се опитваше да звучи, като че ли предлага нови и извънредно съществени политически начинания, изключително в региона на инфраструктурата.
Така че дано изясним нещо: Докато ние в действителност се нуждаем обезверено от нови вложения в публичния капитал, предлагането на Тръмп (Тръмпоструктура?) е извънредно несериозно. В най-хубавия случай ще се окаже, че става дума за тривиална сума пари, показана обаче за нещо грандиозно. В най-лошия - ще бъде еднакво на оргия с присъединяване на положителния остарял капитализъм, приватизиращ обществени активи, генерирайки в същото време напълно малко нови вложения.
И по този начин, какво ни се предлага тук? Тръмп даде доста огромно число, 1,5 трлн. $. Но в изтеклата чернова на документа се твърди, че проектът включва едвам 200 милиарда $ федерални пари. Останалото се чака да бъде генерирано от частни вложители. Това несъмнено е забавен трик. Как ли работи?
На процедура – по никакъв начин. Частните вложители няма да се хвърлят да харчат за публичната инфракструктура, в случай че не им се подсигурява нещо в подмяна. Това ще проработи само, в случай че им се даде благосъстоятелност и опцията да събират бъдещи доходи от обществеността.
Второ, даже и да проработи - да речем за пътищата и мостовете – частните вложения в никакъв случай не се оферират гратис. Те са дребен компромис в подмяна на опцията донорите да получават такси от обществото, което е просто данъчно облагане, само че под друга форма. И няма доказателства, че общественото вложение по този метод икономисва пари. Тъкмо противоположното, нормално се оказва, че данъкоплатците би трябвало да платят повече, в сравнение с в случай че държавното управление си беше свършило всичко единствено.
И, о, чакайте. Става и по-зле. Откъде в действителност идват тези 200 млрд $? Не е ясно дали изобщо приказваме за нови пари. Повечето от тях най-вероятно са били предопределени за обществени планове по този начин или другояче.
Първа точка: огромна част от инфраструктурата не може да действа по този метод. Няма по какъв начин канализационните системи, защитните навеси над реките и доста други неща да бъдат превърнати в центрове за облага.
Това значи, че не приказваме нито за стратегия за създаване на инфраструктура, нито за проект за преобразяване на обществените в частни предприятия, нито за по-големи данъчни облекчения.
И кой би се набутал в тези съблазнителни приватизационни схеми? Трябва ли да питаме даже? /БГНЕС
-----------------------
Проф. Пол Кругман, икономист и притежател на Нобелова премия. Анализът му е оповестен във вестник " Ню Йорк Таймс ".
Важно е самото наличие, което, дано бъдем почтени, много рядко участва в „ Състоянието на Съюза “. Все отново Тръмп се опитваше да звучи, като че ли предлага нови и извънредно съществени политически начинания, изключително в региона на инфраструктурата.
Така че дано изясним нещо: Докато ние в действителност се нуждаем обезверено от нови вложения в публичния капитал, предлагането на Тръмп (Тръмпоструктура?) е извънредно несериозно. В най-хубавия случай ще се окаже, че става дума за тривиална сума пари, показана обаче за нещо грандиозно. В най-лошия - ще бъде еднакво на оргия с присъединяване на положителния остарял капитализъм, приватизиращ обществени активи, генерирайки в същото време напълно малко нови вложения.
И по този начин, какво ни се предлага тук? Тръмп даде доста огромно число, 1,5 трлн. $. Но в изтеклата чернова на документа се твърди, че проектът включва едвам 200 милиарда $ федерални пари. Останалото се чака да бъде генерирано от частни вложители. Това несъмнено е забавен трик. Как ли работи?
На процедура – по никакъв начин. Частните вложители няма да се хвърлят да харчат за публичната инфракструктура, в случай че не им се подсигурява нещо в подмяна. Това ще проработи само, в случай че им се даде благосъстоятелност и опцията да събират бъдещи доходи от обществеността.
Второ, даже и да проработи - да речем за пътищата и мостовете – частните вложения в никакъв случай не се оферират гратис. Те са дребен компромис в подмяна на опцията донорите да получават такси от обществото, което е просто данъчно облагане, само че под друга форма. И няма доказателства, че общественото вложение по този метод икономисва пари. Тъкмо противоположното, нормално се оказва, че данъкоплатците би трябвало да платят повече, в сравнение с в случай че държавното управление си беше свършило всичко единствено.
И, о, чакайте. Става и по-зле. Откъде в действителност идват тези 200 млрд $? Не е ясно дали изобщо приказваме за нови пари. Повечето от тях най-вероятно са били предопределени за обществени планове по този начин или другояче.
Първа точка: огромна част от инфраструктурата не може да действа по този метод. Няма по какъв начин канализационните системи, защитните навеси над реките и доста други неща да бъдат превърнати в центрове за облага.
Това значи, че не приказваме нито за стратегия за създаване на инфраструктура, нито за проект за преобразяване на обществените в частни предприятия, нито за по-големи данъчни облекчения.
И кой би се набутал в тези съблазнителни приватизационни схеми? Трябва ли да питаме даже? /БГНЕС
-----------------------
Проф. Пол Кругман, икономист и притежател на Нобелова премия. Анализът му е оповестен във вестник " Ню Йорк Таймс ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ