Дълбоката истина за същността на Светия Дух
Основната теория в православното християнство, а и в много от неговите разклонения, е обвързвана с визията за Бог като Света Троица. В това триединство имат вяра и множеството езотерични учения. Тоест, има вяра се, че Бог съществува по едно и също време и постоянно в три измерения – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Или, както се поясняват тези понятия – Разум, Идея и Проявление.
Повечето от нас, въпреки и мъчно, биха могли да си показват по собствен личен метод Отеца – висшия разсъдък, откъдето потегля безусловно всичко. Още повече хора биха могли добре да образуват в мислите си облика на Бога Син, въплътен видимо в тялото на Христос. Богът Син слиза на Земята и жертва себе си в името на другите, с цел да даде с идването си мощен подтик напред на човечеството и планетата ни. Най-трудно за хората се оказва разбирането и добиването на визия за същността на Светия Дух.
Именно заради това взехме решение през днешния ден да се поровим малко в тази тайнственост и да се опитаме да внесем най-малко малко светлина в разбулването й. В Библията Светият Дух се загатва още в самото начало – в книгата Битие на Стария завет:
По-натам в страниците на Стария завет Богът Свети Дух се появява най-много като въплъщение на някаква свръхестествена мощ. Тя се вселява в избрани емблематични персони или се демонстрира във значими исторически моменти и събития. Например:
Въпреки това, съгласно възгледите на езотеричните кръгове, в библейските текстове (и в християнската вяра като цяло) се обръща прекомерно малко внимание на същността на това божествено проявяване. Мнозинството окултисти са на мнение, че набожните хора нямат никаква престава какво в последна сметка съставлява Светият Дух и какви са неговите заслуги в еволюционното развиване на Вселената. Истината, съгласно тях, ненапълно може да бъде открита в концепциите на Ранното християнство. Но не и в християнството такова, каквото го познаваме и се проповядва през днешния ден.
Истината, за която става дума, намира израз в обобщението, че:Светият Дух е Абсолютът в неговото положение на Проявление, спрямо това на Непроявление.
Тоест Абсолютът съществува в две положения (фази), а не като две обособени същества. Той е Едно създание, проявено в две разнообразни форми.
Фазата на Непроявлението съставлява Абсолютният Бог в неговото положение на Абсолютно Битие (Небитие) - недиференциран, неизявен, несътворен - без свойства, качества или същности. За човешкия разум е в действителност сложна задача да си показа и разбере тази идея. Да схване всичкото в нищото. В веществен смисъл – Бог е неузнаваем, само че в по-висшия смисъл – Бог може да бъде прочут на Духа вътре в индивида.
Какво обаче по-точно значи, че Светият Дух е Абсолютът в неговата фаза на Проявление (Проявено съществуване)? Означава, че Бог е проявен в Духа на Живота, който е иманентен (вътрешно присъщ) и е част от всички обекти и феномени във Вселената. Според окултните вярвания, даже и най-материалните същности, които са към нас, в действителност са живи. Във всичко съществуващо се демонстрира животворящият Свети Дух, единствено че в друга степен.
Този принцип в езотеричното обучение ни довежда и до идната стъпка в разкриването на Истинската истина, както я назовават мнозина отдадени. Това, че Бог не е просто някакво мистично, далечно свръх творение, а че той е божествената парченце, проявена във всеки един от нас. С непримиримост при упражняването на духовни и медитативни практики, мнозина биха могли да се приближат до тази своя божествена същина. В избрани случаи даже да се разтворят в Непроявеното. Това е онази дълбока Истина, съгласно която всеки човек е божествено творение и е част от висшата мощ на Абсолюта.
Защо Светият Дух слиза на Земята? Отговорът е елементарен, в случай че се доверим на окултните убеждения. Духът на Истината, както го назовават, одухотворява материята на нашата планета и в най-голяма степен хората, с цел да подкрепи еволюирането на Земята като планета и да помогне за смяната в съзнанието на човечеството. Идва, с цел да ни разкрие Истината за съществуването, за планетата, на която живеем, и за самите нас. Частици от тази тайнственост към този момент се разбулват пред търсачите на Истината. А какъв брой още следва да разберем – това е въпрос, за чийто отговор надали в миналото някой простосмъртен би могъл да даде съответно и тъкмо съмнение.
Повечето от нас, въпреки и мъчно, биха могли да си показват по собствен личен метод Отеца – висшия разсъдък, откъдето потегля безусловно всичко. Още повече хора биха могли добре да образуват в мислите си облика на Бога Син, въплътен видимо в тялото на Христос. Богът Син слиза на Земята и жертва себе си в името на другите, с цел да даде с идването си мощен подтик напред на човечеството и планетата ни. Най-трудно за хората се оказва разбирането и добиването на визия за същността на Светия Дух.
Именно заради това взехме решение през днешния ден да се поровим малко в тази тайнственост и да се опитаме да внесем най-малко малко светлина в разбулването й. В Библията Светият Дух се загатва още в самото начало – в книгата Битие на Стария завет:
„ А земята беше безвидна и пуста; мрачевина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата “ (Бит. 1:2).И по-нататък в текста, при сътворяването на индивида:
„ …и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана индивидът жива душа “ (Бит. 2:7).Думата, преведена на български като дихание, в действителност е староеврейският еквивалент, с който се посочва Светият Дух.
По-натам в страниците на Стария завет Богът Свети Дух се появява най-много като въплъщение на някаква свръхестествена мощ. Тя се вселява в избрани емблематични персони или се демонстрира във значими исторически моменти и събития. Например:
Самсон: „ И Дух Господен слезе върху му, и той раздра лъва като яре… “ (Съд. 14:6).В писанията на Новия завет Светият дух се снабдява с нова – основна роля, и напълно друго звучене. Той се трансформира в основно настоящо лице. Делата Му, въпреки и все по този начин обгърнати в мистичност, стават неразделна част от живота и повеждат света стремглаво към неговото духовно израстване.
Въпреки това, съгласно възгледите на езотеричните кръгове, в библейските текстове (и в християнската вяра като цяло) се обръща прекомерно малко внимание на същността на това божествено проявяване. Мнозинството окултисти са на мнение, че набожните хора нямат никаква престава какво в последна сметка съставлява Светият Дух и какви са неговите заслуги в еволюционното развиване на Вселената. Истината, съгласно тях, ненапълно може да бъде открита в концепциите на Ранното християнство. Но не и в християнството такова, каквото го познаваме и се проповядва през днешния ден.
Истината, за която става дума, намира израз в обобщението, че:Светият Дух е Абсолютът в неговото положение на Проявление, спрямо това на Непроявление.
Тоест Абсолютът съществува в две положения (фази), а не като две обособени същества. Той е Едно създание, проявено в две разнообразни форми.
Фазата на Непроявлението съставлява Абсолютният Бог в неговото положение на Абсолютно Битие (Небитие) - недиференциран, неизявен, несътворен - без свойства, качества или същности. За човешкия разум е в действителност сложна задача да си показа и разбере тази идея. Да схване всичкото в нищото. В веществен смисъл – Бог е неузнаваем, само че в по-висшия смисъл – Бог може да бъде прочут на Духа вътре в индивида.
Какво обаче по-точно значи, че Светият Дух е Абсолютът в неговата фаза на Проявление (Проявено съществуване)? Означава, че Бог е проявен в Духа на Живота, който е иманентен (вътрешно присъщ) и е част от всички обекти и феномени във Вселената. Според окултните вярвания, даже и най-материалните същности, които са към нас, в действителност са живи. Във всичко съществуващо се демонстрира животворящият Свети Дух, единствено че в друга степен.
Този принцип в езотеричното обучение ни довежда и до идната стъпка в разкриването на Истинската истина, както я назовават мнозина отдадени. Това, че Бог не е просто някакво мистично, далечно свръх творение, а че той е божествената парченце, проявена във всеки един от нас. С непримиримост при упражняването на духовни и медитативни практики, мнозина биха могли да се приближат до тази своя божествена същина. В избрани случаи даже да се разтворят в Непроявеното. Това е онази дълбока Истина, съгласно която всеки човек е божествено творение и е част от висшата мощ на Абсолюта.
Защо Светият Дух слиза на Земята? Отговорът е елементарен, в случай че се доверим на окултните убеждения. Духът на Истината, както го назовават, одухотворява материята на нашата планета и в най-голяма степен хората, с цел да подкрепи еволюирането на Земята като планета и да помогне за смяната в съзнанието на човечеството. Идва, с цел да ни разкрие Истината за съществуването, за планетата, на която живеем, и за самите нас. Частици от тази тайнственост към този момент се разбулват пред търсачите на Истината. А какъв брой още следва да разберем – това е въпрос, за чийто отговор надали в миналото някой простосмъртен би могъл да даде съответно и тъкмо съмнение.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ