Основна тема в творчеството на австрийския белетрист, есеист и драматург

Единственото, което ни е нужно в живота, е убедеността, че нещата ни вървят по-добре, отколкото у съседа | Роберт МУЗИЛ

Основна тематика в творчеството на австрийския белетрист, есеист и драматург Роберт Музил е безизходицата на актуалния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на битие. Най-значимото му произведение, над което работи повече от десетилетие до последния си мирис, е тритомният роман-фрагмент " Човекът без качества " (1930-1943), в който преглежда разпадането на Австро-Унгарската империя през призмата на философския разбор, гротеската и иронията. Заедно с Джеймс Джойс, Марсел Пруст и Херман Брох, Роберт Музил е един от основоположниците на модерния европейски разказ. Писателят е отличен със значимите литературни награди " Хайнрих декор Клайст " (1923), " Художествената премия на град Виена " (1924) и премията " Герхарт Хауптман " (1929). В чест на писателя град Виена учредява литературната премия " Роберт Музил ".

(1880 ~ 1942)

Който може да извърши всичко, което му хрумне, скоро самичък няма да знае какво му се желае.

Боят постоянно оставя неприятното чувство за, по този начин да се каже, прибързана фамилиарност.

Да говориш доста за себе си се смята за симптом на нелепост. Обаче човечеството много съобразително заобикаля това ограничаване – с помощта на поетите!

Желанието е родител на мисълта.

И най-голямата от мислите е способна да се вмести във всяка глава.

Който не може да бъде добър в това, което прави, желае да бъде обичан.

Ако бащата е безпаричен, синовете му обичат парите. А в случай че бащата има пари, синовете обичат човечеството.

Мъжете с изключително прелестни глави нормално са глупави. Особено дълбоките философи нормално мислят плоско. В литературата гениите, издигащи се малко над междинното равнище, нормално се смятат от съвременниците им за велики.

Това е съществена линия на културата – човек да изпитва надълбоко съмнение към този, който живее отвън личния му кръг, така че освен германецът – евреина, само че и футболистът – пианиста счита за непълноценно и неразбираемо създание.

Мъдростта на захласнатите се разсипва в прахуляк в разсъдъка на необсебените.

Невероятно количество хора усеща през днешния ден огорчаващото несъгласие сред себе си и невероятното количество други хора.

Единственото, което ни е нужно в живота, е убедеността, че нещата ни вървят по-добре, в сравнение с у съседа.

Плетеницата на действителността е по-богата от контурите на правилата.

Проституцията е нещо, което се възприема друго според от това, от кое място гледаш на нея – от горната страна или изпод.

Животът не строи нищо, без да е изтръгнал камъните за него от някое друго място.

Човек всъщност е говорещо животно – освен това, единственото, което и с цел да продължи рода си, също има потребност да приказва.

За да прелети от един покрив на различен, на орела му стига да размаха един-два пъти криле; само че за актуалната душа, която, играейки, прокарва мостове над континенти и океани, няма нищо по-невъзможно от това да откри контакт с душите, живеещи зад ъгъла.

Красотата и добротата на индивида произлизат от това, в което той има вяра, а не от това, което знае.

Ако нямаше особена причина за противоположното, тя се държеше напълно порядъчно.

Да поискаш да живееш за различен си е чист фалит на егоизма, който незабавно отваря в съседство ново магазинче, само че този път със съучастник.

Човек в никакъв случай не счита себе си за страхливец; уплаши ли се от нещо, той хуква и се отдалечава на такова разстояние, където още веднъж да наподобява воин в личните си очи!

Всеки редовен човек има потребност от вътрешен и външен ред, само че въпреки това не понася прекомерно мощната наредба, тъй като всеки идеален ред би бил, по този начин да се каже, развалина на напредъка и удоволствието.

Героят, с цел да се прояви, са му нужни бедствия. Бедата и героят са неразделни както заболяването и трèската.

Младостта е склонна да надценява всичко най-ново, тъй като се усеща негова съвременница. Ето за какво нещастието е напряко двойно, в случай че това ново се окаже в действителност неприятно.

Моралът за болшинството хора е система за обезпечаване на личната справедливост.

Най-сигурното нещо е да говорите отявлени глупости - все в миналото ще се изпълнят! Достатъчно е единствено да хвърлите нелепостите на пазара!

Началото и краят на възвисяването на личността започва в епохата на тирания.

Писателят изпреварва политическото развиване. Това, което през днешния ден съставлява литература, по-късно става политика.

Политиката е воля, а не истина. Много примитивна дефиниция, само че изпълнена с доста последици. Между политиката и духа съществуват такива взаимовръзка както сред волята истината.

Славата. Има дава радикално разнообразни типа звезди: тези, които всички ги знаят, и тези, които всички би трябвало да ги знаят.

Така както лошият брак прави неприятни хората, които не могат да се освободят от него, по същия метод скапват хората и всевъзможни връзки, с рекламация за безкрайност, които обаче унищожават живота.

Успехът на мъжа пред жената започва оттова, че за нейно удивление той се оказва в положение да изяде три части торта или да я разсмее с това, че когато другите мъже спорят развълнувано, той най-спокойно декларира: " Аз по тоя мотив нямам какво да кажа ".