Светослав Иванов: Карибска история
Още по темата14.07.2019 / 23:07През 2100 година – единствено 4 милиона българи
коментар на водещия на " 120 минути " по БТВ Светослав Иванов
Ако някой беше споделил на популацията на Коста Рика, което е навръх половината на българското, че Intel ще построи високотехнологичен цех за процесори, едва ли мнозина биха приели това на съществено
Коста Рика е дребна, красива страна в Карибския басейн. Това беше последното място, където огромните задгранични вложители биха построили своите фабрики. По територия Коста Рика е навръх половината на България. И в случай че някой беше споделил на популацията, което е навръх половината на българското, че Intel ще построи високотехнологичен цех за процесори, едва ли мнозина биха приели това на съществено.
С изключение на 39-годишния президент Хосе Мария Фигерес. Възпитаник на " Уест Пойнт " и " Харвард ", политикът персонално поема договарянията с американските вложители, създавайки стройна организация, ясна визия за смяна в просветителната система и данъчните закони, особено за потребностите на инвестиция от подобен сан.
Промяна не след 5 или след 10 години, а незабавно. Още със идващия държавен бюджет цели 6% от Брутния вътрешен артикул били ориентирани към образованието. Закривали се тежки административни структури, а 28% от територията на страната, която била оповестена за предпазена, се трансформирала в притегателна мощ за туристите. Съдебната система била действителен дирек в контрола на всички останали управляващи.
Така, в резюме, в навечерието на новия век, Коста Рика се трансформира в " Швейцария на Латинска Америка ". След като Intel афишира, че ще строи цех в страната, софтуерният свят е сюрпризиран. Това повлича след себе си стотици подизпълнители с въздействие в десетки сфери. Започва плевел напредък в превоза, услугите, жилищното строителство и какво ли още не. Благодарение на един-единствен вложител и поредната политика по върховете на страната.
Истина е, че автомобилният бранш в България е измежду най-бързо разрастващите се.
Тук към този момент има над 150 компании, които вършат софтуера на някои от най-луксозните марки коли, работят по електрониката, климатичните системи и даже батериите за електрическите коли. Но с неналичието на ясна вероятност – какъв брой механически фрагменти могат да дадат българските университети след една, две, пет или 10 години, няма по какъв начин да имаш преимущество пред съперник като Турция. Страна, която на своя територия към този момент има над 17 завода за коли и механически университети, чиито образователни стратегии са синхронизирани с настоящите потребности на бизнеса.
Колко е подготвена да влага България в образованието на намаляващото си население?
Докато чакаме отговора, ще се случи по този начин, че в автомобилната и IT промишлеността фирмите ще стартират да се борят за едни и същи фрагменти, предлагайки им все по-големи и по-големи заплати, с цел да ги притеглят или задържат. Ще гонят напредък с лимитирана трудова мощ, което ще значи все по-големи разноски за заплати. До миг, в който те ще се приближат до равнищата в страните на техните компании-майки. Това би било отлично за българската стопанска система, само че в случай че се случи прекомерно внезапно, някои от тези вложители просто ще се реалокират другаде.
Във всяка сфера у нас сега се усеща апетит за служащи. Причините са доста и са тематика на различен разбор. В цели промишлености работодатели молят чиновниците си да не се пенсионират, тъй като няма задоволително готови хора, които да ги заменят. Демографската картина е неприятна и отливът на население в трудоспособна възраст се усеща към този момент много мощно.
Но България въпреки всичко остава място с огромен капацитет. Ако " Фолксваген " в действителност е избрал разтърсената стопански Турция, е време за доста сериозен разбор на трудностите пред сходни вложители. Плюсовете са ясни – участие в Европейски Съюз, плосък налог, географско състояние. Да, те са факт. Но никога не са неповторими преимущества, които други страни не имат. Но минусите? Не е ли време да се замислим върху тях? Корупцията, раздутата администрация, захаросано-грубиянският медиен балон, който властта сама си надува?
Време е за отрезвяване. Или както споделя оня президент на Коста Рика: " Ако сложите термометър на един човек, чиято глава се намира в гореща фурна, а краката в лед, евентуално ще получите естествена температура. Но това не значи, че този човек не умира... ".
коментар на водещия на " 120 минути " по БТВ Светослав Иванов
Ако някой беше споделил на популацията на Коста Рика, което е навръх половината на българското, че Intel ще построи високотехнологичен цех за процесори, едва ли мнозина биха приели това на съществено
Коста Рика е дребна, красива страна в Карибския басейн. Това беше последното място, където огромните задгранични вложители биха построили своите фабрики. По територия Коста Рика е навръх половината на България. И в случай че някой беше споделил на популацията, което е навръх половината на българското, че Intel ще построи високотехнологичен цех за процесори, едва ли мнозина биха приели това на съществено.
С изключение на 39-годишния президент Хосе Мария Фигерес. Възпитаник на " Уест Пойнт " и " Харвард ", политикът персонално поема договарянията с американските вложители, създавайки стройна организация, ясна визия за смяна в просветителната система и данъчните закони, особено за потребностите на инвестиция от подобен сан.
Промяна не след 5 или след 10 години, а незабавно. Още със идващия държавен бюджет цели 6% от Брутния вътрешен артикул били ориентирани към образованието. Закривали се тежки административни структури, а 28% от територията на страната, която била оповестена за предпазена, се трансформирала в притегателна мощ за туристите. Съдебната система била действителен дирек в контрола на всички останали управляващи.
Така, в резюме, в навечерието на новия век, Коста Рика се трансформира в " Швейцария на Латинска Америка ". След като Intel афишира, че ще строи цех в страната, софтуерният свят е сюрпризиран. Това повлича след себе си стотици подизпълнители с въздействие в десетки сфери. Започва плевел напредък в превоза, услугите, жилищното строителство и какво ли още не. Благодарение на един-единствен вложител и поредната политика по върховете на страната.
Истина е, че автомобилният бранш в България е измежду най-бързо разрастващите се.
Тук към този момент има над 150 компании, които вършат софтуера на някои от най-луксозните марки коли, работят по електрониката, климатичните системи и даже батериите за електрическите коли. Но с неналичието на ясна вероятност – какъв брой механически фрагменти могат да дадат българските университети след една, две, пет или 10 години, няма по какъв начин да имаш преимущество пред съперник като Турция. Страна, която на своя територия към този момент има над 17 завода за коли и механически университети, чиито образователни стратегии са синхронизирани с настоящите потребности на бизнеса.
Колко е подготвена да влага България в образованието на намаляващото си население?
Докато чакаме отговора, ще се случи по този начин, че в автомобилната и IT промишлеността фирмите ще стартират да се борят за едни и същи фрагменти, предлагайки им все по-големи и по-големи заплати, с цел да ги притеглят или задържат. Ще гонят напредък с лимитирана трудова мощ, което ще значи все по-големи разноски за заплати. До миг, в който те ще се приближат до равнищата в страните на техните компании-майки. Това би било отлично за българската стопанска система, само че в случай че се случи прекомерно внезапно, някои от тези вложители просто ще се реалокират другаде.
Във всяка сфера у нас сега се усеща апетит за служащи. Причините са доста и са тематика на различен разбор. В цели промишлености работодатели молят чиновниците си да не се пенсионират, тъй като няма задоволително готови хора, които да ги заменят. Демографската картина е неприятна и отливът на население в трудоспособна възраст се усеща към този момент много мощно.
Но България въпреки всичко остава място с огромен капацитет. Ако " Фолксваген " в действителност е избрал разтърсената стопански Турция, е време за доста сериозен разбор на трудностите пред сходни вложители. Плюсовете са ясни – участие в Европейски Съюз, плосък налог, географско състояние. Да, те са факт. Но никога не са неповторими преимущества, които други страни не имат. Но минусите? Не е ли време да се замислим върху тях? Корупцията, раздутата администрация, захаросано-грубиянският медиен балон, който властта сама си надува?
Време е за отрезвяване. Или както споделя оня президент на Коста Рика: " Ако сложите термометър на един човек, чиято глава се намира в гореща фурна, а краката в лед, евентуално ще получите естествена температура. Но това не значи, че този човек не умира... ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ