"Алфа Рисърч": Програмист и лекар са най-предпочитаните професии
Още по тематиката
Управляващият шеф на " Байер България " Габор Равицки пред " Капитал "
Кариерното насочване е значимо още в ранна детска възраст, счита създателката на самодейността " Бъдители ", в която експерти се срещат с възпитаници и студенти, с цел да им оказват помощ да схванат повече за разнообразни специалности и благоприятни условия за реализация
Има внезапен скок в интереса към ИТ специалностите, слаб – към инженерните, и намаляващ – към юристи, митничари, политици, публицисти. Това са част от изводите при сравненията на две изследвания на социологическата организация " Алфа Рисърч " - едно от 2008 и друго, извършено в интервала 12 – 22 юни 2017 година измежду 1024 пълнолетни българи, отдадено на тематиката за престижа и интереса към другите специалности, както и към повишение на образованието и квалификацията в изискванията на динамизиращ се пазар на труда.
Най-желаните и най-нежеланите
Програмист и доктор са най-предпочитаните специалности и тогава, и в този момент, само че до момента в който компютърните специалности бележат растеж от 28% през 2008 година до 36% през днешния ден, атрактивността на лекарската специалност понижава от 27% на 25%. Така дистанцията сред двете надвишава към този момент 10 %.
" Ако тази наклонност е знак за положителното положение, увеличаващия се брой компании и известността на ИТ бранша, вероятностите пред кадровото застраховане на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено в случай че се регистрира и продължаващата емиграция на лекари и медицински сестри ", регистрират социолозите. Компютърните специалности са най-желана кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус - високообразованите и по-високодоходните поданици на столицата и огромните градски центрове. Към тях се ориентират в това число и част от децата на представителите на свободните специалности, които до неотдавна се характеризираха с най-голям коефициент на " самовъзпроизвеждане ".
Икономистите остават трети по желание, запазвайки неизменен каузи си за последните 10 години - 20%.
В класацията на водещите специалности за интервала 2008–2017 година се следи слаба смяна, което съгласно социолозите е показателно за ниската динамичност на българската стопанска система през последното десетилетие. Известен позитивен тренд е налице в настройките към мощно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008 година до 19% през 2017 година Този растеж обаче продължава да е непълен, с цел да покрие потребностите на индустриалното произвеждане.
Въпреки опитите за промени през последните години ползата към едни от специалностите с най-голяма социална значителност – тези на учителите и служителите на реда, остава доста невисок. Те резервират непоклатимост през последното десетилетие, като през 2017 година заемат надлежно девето и седмо място по желания.
В съпоставяне с 2008 година прелест и авторитет губят специалности като юрист (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и публицист (от 7% на 5%).
Слаба мотивация за учене
В страните с високоразвити стопански системи " ученето през целия живот " последователно се трансформира във значим тласък и фактор за по-голяма конкурентоспособност и по-високи приходи. За разлика от тях в България ползата към влиятелни специалности не е съпроводен от мотивация за повишение на образованието и рационализиране на професионалните умения.
Едва 13% от българите са минали някакви курсове през последните две години - най-популярни са курсовете за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските курсове (2.7%). Едва след тях остават университетското обучение (2.4%), образования по разнообразни компетентности – езикови, компютърни и прочие (2.3%), и курсове, свързани с занимания (1.2%). Регистрираната картина е в внезапен контрастност с високия дял младежи сред 20 година и 34 година у нас, които нито учат, нито работят - 21.4% през 2015 година, което по данни на Евростат е едно от най-високите нива в Европейски Съюз.
Въпреки като цяло ниските равнища релативно най-сериозна е просветителната интензивност на 18 – 30-годишните - 35% от тях са взели участие в обучителни стратегии. Интерес към продължаващо образование като цяло имат по-образованите и с по-висок веществен статус от по-големи градове. Представителите на свободните специалности и чиновниците, упражняващи неръчен труд, също са измежду най-честите участници в такива стратегии. В България или в чужбина – 57:41
Състоянието на стопанската система, трудовият пазар и нивото на приходите са факторите, които способстват за запазващата се поляризация на публичното мнение във връзка с опциите за трудова реализация: 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят благоприятни условия в България, до момента в който 41% биха ги насърчили да работят в чужбина.
Жителите на по-малките градове и селата най-силно поддържат работата в чужбина. Възрастта също въздейства - колкото по-млади и към момента необвързани са хората, толкоз по-отворени са към опит за реализация зад граница.
Управляващият шеф на " Байер България " Габор Равицки пред " Капитал "
Кариерното насочване е значимо още в ранна детска възраст, счита създателката на самодейността " Бъдители ", в която експерти се срещат с възпитаници и студенти, с цел да им оказват помощ да схванат повече за разнообразни специалности и благоприятни условия за реализация
Има внезапен скок в интереса към ИТ специалностите, слаб – към инженерните, и намаляващ – към юристи, митничари, политици, публицисти. Това са част от изводите при сравненията на две изследвания на социологическата организация " Алфа Рисърч " - едно от 2008 и друго, извършено в интервала 12 – 22 юни 2017 година измежду 1024 пълнолетни българи, отдадено на тематиката за престижа и интереса към другите специалности, както и към повишение на образованието и квалификацията в изискванията на динамизиращ се пазар на труда.
Най-желаните и най-нежеланите
Програмист и доктор са най-предпочитаните специалности и тогава, и в този момент, само че до момента в който компютърните специалности бележат растеж от 28% през 2008 година до 36% през днешния ден, атрактивността на лекарската специалност понижава от 27% на 25%. Така дистанцията сред двете надвишава към този момент 10 %.
" Ако тази наклонност е знак за положителното положение, увеличаващия се брой компании и известността на ИТ бранша, вероятностите пред кадровото застраховане на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено в случай че се регистрира и продължаващата емиграция на лекари и медицински сестри ", регистрират социолозите. Компютърните специалности са най-желана кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус - високообразованите и по-високодоходните поданици на столицата и огромните градски центрове. Към тях се ориентират в това число и част от децата на представителите на свободните специалности, които до неотдавна се характеризираха с най-голям коефициент на " самовъзпроизвеждане ".
Икономистите остават трети по желание, запазвайки неизменен каузи си за последните 10 години - 20%.
В класацията на водещите специалности за интервала 2008–2017 година се следи слаба смяна, което съгласно социолозите е показателно за ниската динамичност на българската стопанска система през последното десетилетие. Известен позитивен тренд е налице в настройките към мощно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008 година до 19% през 2017 година Този растеж обаче продължава да е непълен, с цел да покрие потребностите на индустриалното произвеждане.
Въпреки опитите за промени през последните години ползата към едни от специалностите с най-голяма социална значителност – тези на учителите и служителите на реда, остава доста невисок. Те резервират непоклатимост през последното десетилетие, като през 2017 година заемат надлежно девето и седмо място по желания.
В съпоставяне с 2008 година прелест и авторитет губят специалности като юрист (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и публицист (от 7% на 5%).
Слаба мотивация за учене
В страните с високоразвити стопански системи " ученето през целия живот " последователно се трансформира във значим тласък и фактор за по-голяма конкурентоспособност и по-високи приходи. За разлика от тях в България ползата към влиятелни специалности не е съпроводен от мотивация за повишение на образованието и рационализиране на професионалните умения.
Едва 13% от българите са минали някакви курсове през последните две години - най-популярни са курсовете за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските курсове (2.7%). Едва след тях остават университетското обучение (2.4%), образования по разнообразни компетентности – езикови, компютърни и прочие (2.3%), и курсове, свързани с занимания (1.2%). Регистрираната картина е в внезапен контрастност с високия дял младежи сред 20 година и 34 година у нас, които нито учат, нито работят - 21.4% през 2015 година, което по данни на Евростат е едно от най-високите нива в Европейски Съюз.
Въпреки като цяло ниските равнища релативно най-сериозна е просветителната интензивност на 18 – 30-годишните - 35% от тях са взели участие в обучителни стратегии. Интерес към продължаващо образование като цяло имат по-образованите и с по-висок веществен статус от по-големи градове. Представителите на свободните специалности и чиновниците, упражняващи неръчен труд, също са измежду най-честите участници в такива стратегии. В България или в чужбина – 57:41
Състоянието на стопанската система, трудовият пазар и нивото на приходите са факторите, които способстват за запазващата се поляризация на публичното мнение във връзка с опциите за трудова реализация: 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят благоприятни условия в България, до момента в който 41% биха ги насърчили да работят в чужбина.
Жителите на по-малките градове и селата най-силно поддържат работата в чужбина. Възрастта също въздейства - колкото по-млади и към момента необвързани са хората, толкоз по-отворени са към опит за реализация зад граница.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ