Булгаргаз vs. Европейската комисия - за цената на природния газ и за доверието
Още по тематиката „ Булгаргаз “: Европейска комисия е сбъркала цената на природния газ, доставян от „ Газпром Експорт “ за България
Автор: Илиян Василев, idvassilev1.blogspot.com
УУпс! Николай Павлов сгази лука. Този път крепко.
Опроверга данните на Европейската комисия за цената на природния газ по договорите с Газпром за второто тримесечие на тази година, които бяха за 19,92 евро на мегаватчас /според Комисията/.
Според шефа на Булгаргаз същинската цена била 17,81 евро/МВТч, а съгласно осведомени е даже по-ниска - 17,41 евро/МВТч. И забележете, всички цени в тримесечния отчет на Европейска комисия - в тази ситуация за второто тримесечие на тази година, се дават на границата на съответната страна.
Става още по-интересно, тъй като договорът на Булгаргаз с Газекспорт е цена на Исакча, на украино-румънска граница т.е. сравнението би трябвало да включва цената на границата на България - т.е. Кардам, плюс разноските по ангажимент на потенциал, такса транспорт, таксите за предпазване и нормативно избраната облага на Булгаргаз, като публичен снабдител.
Ако това, което споделя Булгаргаз е правилно, оказва се че от посочените от шефа на Булгаргаз цена, с цел да получим цената на контракта на Газпром, на правилото „ нет бек “, би трябвало да извадим още повече от две евро на МВТч, с цел да стигнем до същинската цена на Исакча.
Определено мога да настоявам, че сходна цена за природен газ в Европейски Съюз просто е нереалистична.
Но да се върнем на разногласието - кой споделя истината – Европейската комисия или Булгаргаз?
Първо , шефът на Булгаргаз твърди, че най- ниската цена в Европейски Съюз у нас е резултат на извънредно скъпия контракт от преди пет години, в който против ангажимент да строим Южен поток сме получили тази най- преференциална цена. Няма по какъв начин да знаем детайлите, тъй като договорите са загадка – бяха загадка при Българска социалистическа партия, останаха загадка при ГЕРБ. Но този ангажимент има своите финансови измерения и те не са отпаднали. Както доста пъти съм посочвал, против „ отстъпките " на Газпром има насрещни отстъпки - по гарантиране на монопол, по субсидираните цени на Газекспорт за транспорт, по твърдите условия на производните контракти с консуматори, които усилват доста цената при пиково търсене. Тоест, изцяло допустимо и евентуално е да се съпоставят ябълки и круши – данните на Европейска комисия и на Булгаргаз да включват разнообразни съставни елементи.
Второ , това, че информацията на Европейска комисия може да се разминава с тази на Булгаргаз не е виновност на Европейска комисия, а на подателя на тази информация. Тъй като цената по контракта е комерсиална загадка на Булгаргаз и Газпром, то е ясно, че своевременното подаване на информация /което е задължение/ към общоевропейските институции, е отговорност на Булгаргаз. Не може да бъде работа на регулатора, защото той също получава инфо от първоизточника.
Трето , в случай че Булгаргаз е подал погрешна информация, която е предходна през " контролиране " на цената от КЕВР – развой който регистрира с изключение на горепосочените и недовзетите или надвзетите доходи, т.е. в случай че има разлики, това не значи, че крайният консуматор не е платил цялата цена.
Само споделям, че с това си " опровергаване " Булгаргаз отвориха кутията на Пандора – и най-много, в случай че Европейската комисия няма вярна визия за цените, какво да кажем за българските консуматори. Ако цените на Газпром фактически са най-ниските чисто, както настояват, къде отиват разликите сред цените на Европейска комисия и на Булгаргаз и има ли скрити игри?
Ето ви няколко вероятни пояснения:
а. излизат отвън Булгаргаз към трети страни и контракти, които смазват механизма на отбрана на съветския газов монопол.
б. покриват загуби на Булгаргаз, дължащи се на пропуски в мениджмента и некадърност да се ръководят ценовите опасности, да си съберат дължимите суми от неизрядни длъжници.
Така изрядните заплащат за несъбраните суми от Топлофикация София. Тази скица се поддържа на изкуствено дишане от БЕХ, посредством изкупуване на задължения на длъжници Булгаргаз, с цел да могат софиянци да имат на ниска цена парно и топла вода. Ако си спомняте, имаше един дълг от 106 милиона лв. за доставен газ, който частни правосъдни реализатори, заплашиха да съберат от Топлофикация по насилствен метод. Това е прикрито субсидиране, което няма по какъв начин да продължи безпределно, тъй като общата сума на задълженията на Топлофикация е над 500 милиона лв., а БЕХ изчерпа опцията да поема дълг, с цел да прави неестествен подслон на тези " политически " схеми.
Само да припомня, че предходната година Топлофикация е платила единствено 30!? милиона лв. от този дълг, които евентуално не могат да покрият заплащания даже по лихви за просрочие. По всички правила на финансовата отчетност този дълг, евентуално, би трябвало да се води несъбираем и необслужван.
Най-странното в схемата с недовзети и надвзети доходи, които КЕВР е заставен да ползва, при отсъствието на либерализиран и конкурентен пазар на природен газ у нас, с цел да обере съмненията в цените, това постоянно се трансформира в политически-целесъобразен блян –повишенията да се държат под 5%, с цел да не усилва произвоно цената на парното и топлата вода. Накрая обаче, тези дребни загуби се натрупват и регулаторът няма по какъв начин да не ги регистрира и да бъдат платени от потребителите. Политически има смисъл, само че счетоводно тези загуби няма по какъв начин да се разхвърлят, като по-големите покачвания на цените постоянно се падат в сезони с намалено ползване, т.е. не водят да съответно по-високи доходи на Булгаргаз.
Тази ръчна регулация няма нищо общо с пазар на природен газ. Просто пазар няма.
Умножете потреблението на второто тримесечие за тази година по разликата сред цената на Европейска комисия и цената, която в този момент Булгаргаз твърди, че е достоверната, и ще получите много огромна сума, която желае своите отговори и инспекции от институциите.
Пак едни доста десетки милиони лв., всеки три месеца. Бизнес отвън регулация.
А редица страни в Европа до три - пет години престават да контролират цените на природния газ. И тогава всевъзможни съпоставения с България ще бъдат безпредметни. Така е в Газпромланд.
Дакладът на Европейска комисия е наличен на: https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/quarterly_report_on_european_gas_markets_q2_2018.pdf
Автор: Илиян Василев, idvassilev1.blogspot.com
УУпс! Николай Павлов сгази лука. Този път крепко.
Опроверга данните на Европейската комисия за цената на природния газ по договорите с Газпром за второто тримесечие на тази година, които бяха за 19,92 евро на мегаватчас /според Комисията/.
Според шефа на Булгаргаз същинската цена била 17,81 евро/МВТч, а съгласно осведомени е даже по-ниска - 17,41 евро/МВТч. И забележете, всички цени в тримесечния отчет на Европейска комисия - в тази ситуация за второто тримесечие на тази година, се дават на границата на съответната страна.
Става още по-интересно, тъй като договорът на Булгаргаз с Газекспорт е цена на Исакча, на украино-румънска граница т.е. сравнението би трябвало да включва цената на границата на България - т.е. Кардам, плюс разноските по ангажимент на потенциал, такса транспорт, таксите за предпазване и нормативно избраната облага на Булгаргаз, като публичен снабдител.
Ако това, което споделя Булгаргаз е правилно, оказва се че от посочените от шефа на Булгаргаз цена, с цел да получим цената на контракта на Газпром, на правилото „ нет бек “, би трябвало да извадим още повече от две евро на МВТч, с цел да стигнем до същинската цена на Исакча.
Определено мога да настоявам, че сходна цена за природен газ в Европейски Съюз просто е нереалистична.
Но да се върнем на разногласието - кой споделя истината – Европейската комисия или Булгаргаз?
Първо , шефът на Булгаргаз твърди, че най- ниската цена в Европейски Съюз у нас е резултат на извънредно скъпия контракт от преди пет години, в който против ангажимент да строим Южен поток сме получили тази най- преференциална цена. Няма по какъв начин да знаем детайлите, тъй като договорите са загадка – бяха загадка при Българска социалистическа партия, останаха загадка при ГЕРБ. Но този ангажимент има своите финансови измерения и те не са отпаднали. Както доста пъти съм посочвал, против „ отстъпките " на Газпром има насрещни отстъпки - по гарантиране на монопол, по субсидираните цени на Газекспорт за транспорт, по твърдите условия на производните контракти с консуматори, които усилват доста цената при пиково търсене. Тоест, изцяло допустимо и евентуално е да се съпоставят ябълки и круши – данните на Европейска комисия и на Булгаргаз да включват разнообразни съставни елементи.
Второ , това, че информацията на Европейска комисия може да се разминава с тази на Булгаргаз не е виновност на Европейска комисия, а на подателя на тази информация. Тъй като цената по контракта е комерсиална загадка на Булгаргаз и Газпром, то е ясно, че своевременното подаване на информация /което е задължение/ към общоевропейските институции, е отговорност на Булгаргаз. Не може да бъде работа на регулатора, защото той също получава инфо от първоизточника.
Трето , в случай че Булгаргаз е подал погрешна информация, която е предходна през " контролиране " на цената от КЕВР – развой който регистрира с изключение на горепосочените и недовзетите или надвзетите доходи, т.е. в случай че има разлики, това не значи, че крайният консуматор не е платил цялата цена.
Само споделям, че с това си " опровергаване " Булгаргаз отвориха кутията на Пандора – и най-много, в случай че Европейската комисия няма вярна визия за цените, какво да кажем за българските консуматори. Ако цените на Газпром фактически са най-ниските чисто, както настояват, къде отиват разликите сред цените на Европейска комисия и на Булгаргаз и има ли скрити игри?
Ето ви няколко вероятни пояснения:
а. излизат отвън Булгаргаз към трети страни и контракти, които смазват механизма на отбрана на съветския газов монопол.
б. покриват загуби на Булгаргаз, дължащи се на пропуски в мениджмента и некадърност да се ръководят ценовите опасности, да си съберат дължимите суми от неизрядни длъжници.
Така изрядните заплащат за несъбраните суми от Топлофикация София. Тази скица се поддържа на изкуствено дишане от БЕХ, посредством изкупуване на задължения на длъжници Булгаргаз, с цел да могат софиянци да имат на ниска цена парно и топла вода. Ако си спомняте, имаше един дълг от 106 милиона лв. за доставен газ, който частни правосъдни реализатори, заплашиха да съберат от Топлофикация по насилствен метод. Това е прикрито субсидиране, което няма по какъв начин да продължи безпределно, тъй като общата сума на задълженията на Топлофикация е над 500 милиона лв., а БЕХ изчерпа опцията да поема дълг, с цел да прави неестествен подслон на тези " политически " схеми.
Само да припомня, че предходната година Топлофикация е платила единствено 30!? милиона лв. от този дълг, които евентуално не могат да покрият заплащания даже по лихви за просрочие. По всички правила на финансовата отчетност този дълг, евентуално, би трябвало да се води несъбираем и необслужван.
Най-странното в схемата с недовзети и надвзети доходи, които КЕВР е заставен да ползва, при отсъствието на либерализиран и конкурентен пазар на природен газ у нас, с цел да обере съмненията в цените, това постоянно се трансформира в политически-целесъобразен блян –повишенията да се държат под 5%, с цел да не усилва произвоно цената на парното и топлата вода. Накрая обаче, тези дребни загуби се натрупват и регулаторът няма по какъв начин да не ги регистрира и да бъдат платени от потребителите. Политически има смисъл, само че счетоводно тези загуби няма по какъв начин да се разхвърлят, като по-големите покачвания на цените постоянно се падат в сезони с намалено ползване, т.е. не водят да съответно по-високи доходи на Булгаргаз.
Тази ръчна регулация няма нищо общо с пазар на природен газ. Просто пазар няма.
Умножете потреблението на второто тримесечие за тази година по разликата сред цената на Европейска комисия и цената, която в този момент Булгаргаз твърди, че е достоверната, и ще получите много огромна сума, която желае своите отговори и инспекции от институциите.
Пак едни доста десетки милиони лв., всеки три месеца. Бизнес отвън регулация.
А редица страни в Европа до три - пет години престават да контролират цените на природния газ. И тогава всевъзможни съпоставения с България ще бъдат безпредметни. Така е в Газпромланд.
Дакладът на Европейска комисия е наличен на: https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/quarterly_report_on_european_gas_markets_q2_2018.pdf
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ