Тежестта на короната: Александър I Батенберг – чужденецът обикнал България
Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.
В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.
През 1878 година фантазиите на българите се срещат със суровата действителност. След Руско-турската освободителна война (1877-1878), на 3 март е подписан предварителен кротичък контракт, чието наличие въплъщава сбъдната патриотична фантазия. Всички земи, обитаеми с българи, са оповестени за свободни и обединени. На страниците на пакта се обрисува една България, чиято повърхност от 180 000 км² я прави една от най-големите страни на Балканите. Последвалият няколко месеца по-късно Берлински контракт връща България на политическата карта, само че с цената на нереални територии.
Българските земи биват разпокъсани. Княжество България става трибутарна страна, Източна Румелия получава административна автономност, само че остава под властта на султана, а Македония продължава да е част от територията на Османската империя. Мечтаната огромна страна остава единствено на хартия и през идващите десетилетия предизвика въоръжени спорове и дипломатически ходове.
Именно стремежът за обединяването на българите стои зад основаването на БТЦРК (Български скришен централен революционен комитет), чийто ръководител е Захари Стоянов. На 5 септември точно той издава разгласа, с която приканва народа: „ Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело! “ След това всичко се случва като на кино. Пловдивският префект е задържан, а локалният български гарнизон завзема конака. На 6 септември 1885 година Княжество България се сплотява с Източна Румелия. Международният отзив е мълниеносен.
Великите сили не са изключително удовлетворени, а най-неочакваният негативен отговор идва от страна на Руската империя. Съединението е един от най-впечатляващите ходове от страна на Третата българска страна. Без авансово уговорена интернационална поддръжка, без кръвопролития и безусловно решително и целенасочено, българите сами реализират това, което през юли 1878 година им е отказано в Берлин. Тези старания биха били напразни в случай че зад публичното предпочитание не стоеше и мощна политическа поддръжка. Българският държавен глава не се поколебава да поддържа Съединението и по този метод го легитимира, въпреки ясно да осъзнава, че този негов акт няма по никакъв начин да се хареса на огромните европейски страни.
Когато е бил младши лейтенант в Лейбдрагунския Хесенски полк, Александър Йозеф декор Батенберг едва ли си е представял даже, че може да стане държател на една балканска страна, намираща се на границата сред Изтока и Запада. Може би бъдещето му е чертаело блестяща военна кариера или преференциален брак с принцеса, само че вместо това линиите на ориста му се преплитат с тези на младата българска страна. Когато е коронован той е едвам на 22 години и дейностите му като държавен глава са на правилото „ проба-грешка “.
Моменти на комплициране и заблуждение се редуват с такива на неотстъпчивост и убеденост. Някои откриватели го дефинират като владетел-модернизатор. В последна сметка, въпреки и чужденец по генезис, той съумява да завоюва сърцата освен на народа, само че и на зараждащата се политическа класа. „ Българската случка “ бележи целия живот на Александър, а ясно удостоверение за любовта му към страната е последното му предпочитание – тленните му остатъци да бъдат положени в българската земя.
Александър I се ражда на 5 юли 1857 година във Верона, родният град на Ромео и Жулиета. Той е вторият наследник на Александър декор Хесен-Дармщат от брака му с полската графиня Юлия декор Хауке. Негова вуйна по бащина линия е съветската императрица Мария, брачна половинка на царя-освободител Александър II. Отношенията сред двете фамилии се обтягат, когато бащата на първия български княз взема решение да подписа морганалитичен брак (бел. а. брак сред благородник и жена с по-нисък ранг) с графиня Юлия, която е съветска придворна дама. Руският император е срещу този съюз, само че макар неговото опълчване двамата се обвързват. Затова и потомците им носят името „ Батенберг “, по името на едно от владенията в Хесен, а не „ декор Хесен-Дармщад “, както е трябвало.
Въпреки това в началото разтягане на връзките, семейство Батенберг е в роднинство с най-големите семейства в Европа. Хайнрих, по-малкият брат на Александър, се дами за най-малката щерка на кралица Виктория – принцеса Беатрис. Лудвиг, най-големият брат, става адмирал на флотата и първи морски лорд на Англия. Той встъпва в брак с една от внучките на кралица Виктория, която е кръстена на нея. Сестра им – Мария Каролина сродява фамилията с графовете на Ербах-Шьонберг, а брачният партньор й е посланик и депутат в Първата камара на Великото херцогство Хесен.
Първоначално младият Александър учи в Дармщат и Касел, а по-късно се записва в кадетското учебно заведение в Дрезден. Когато навършва 18 години той се записва във Втори великохерцогски хесенски лейбдрагунски полк, а по-късно, към този момент с чин офицер, е причислен към императорския съветски Вознесенски улански полк. Именно на тази позиция го заварва експлоадирането на Руско-турската освободителна война. Тогава той е извикан от император Александър II. Александър Батенберг е записан в Предния Руски отряд, който е под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко.
По време на похода в Южна България той взима присъединяване в едни от най-тежките сражения. Той се отличава в борбите и още по време на войната е награден с „ Георгиевски кръст “ IV ст. Според някои откриватели зачисляването на Александър Батенберг в редиците на съветските войски не е инцидентно. Смята се, че още на този ранен стадий, съветският император към този момент обмисля евентуални претенденти, които да заемат българския трон и младият представител на рода Батенберг наподобява най-точния избор. Целта е посредством присъединяване му във войната неговото име да се разпространява измежду българското население.
Дълго подготвяна съветска тактичност или не, в последна сметка кандидатурата на Александър Батенберг е издигната от страна на Русия. Императорът се обръща към него с думите: „ Това, което Русия направи за България, Европа го унищожи. Тебе избрах за княз на България, с цел да бъдеш оръдието, посредством което, на инат на козните на враговете на Русия и на България, ще спечелва правото дело. “ Бъдещият български държател по-късно признава, че в началото не е горял от предпочитание и се е опитал да отхвърли великодушното предложение, само че по-късно се посвещава изцяло на своя пост и на богатството на новата страна.
Освен него има още двама претенденти, само че Александър печели най-много с обстоятелството, че фамилията му е сродено с множеството европейски семейства. В член 3 от Берлинския контракт се постановява, че „ Никой член от ръководещите домове на Европейските велики сили не може да бъде определен за княз на България. “, което прави изборът много сложен. Затова кандидатурата на Александър е най-приемливият компромис.
Ден след приемането на Търновската конституция, едвам навършил 22 години, Батенберг е определен за княз на България под името Александър I от Първото велико национално заседание (17 април 1879 г.). Реално той стъпва на българска земя на 24 юни 1879 година, когато идва на пристанището във Варна. По време на обиколката си като неотдавна коронован държател, Александър I следва да се показа и на своя сюзерен – султана. Османският държател в началото отклонява тази аудиенция под предлог, че е прекомерно ангажиран.
Българският княз преценя обстановката и му дава отговор, че ще пристигна персонално и ще чака, до момента в който не бъде признат, което и става в последна сметка. Когато идва в България Александър I е настанен в някогашния турски конак в София. Сградата не е в ослепително положение – таваните текат и е занемарено. Това не стряска князът, в противен случай, той подхожда към това състояние с възприятие за комизъм. Веднъж, когато го питат дали няма да се ожени, той дава отговор, че тази постройка с всичките й проблеми не е подобаваща за бъдеща княгиня.
В началото Александър I не знае езика на новата си страна. Той разчита най-вече на връзка с консерваторите, болшинството от които са учили в странство и владеят непознати езици. Също по този начин той е окуражен да се потвърди пред останалите европейски дворове. Постепенно в него се заражда концепцията, че най-хубавият метод да наложи една нова и съвременна политика като в същото време стабилизира Княжеството, е като концентрира властта в свои ръце. Либералите са срещу и желаят Търновската конституция да се съблюдава прецизно.
Въпреки тяхната съпротива на 27 април 1881 година Александър I прави първият държавен прелом в новата ни история и благодарение на военните и консерваторите открива така наречен „ Режим на пълномощията “. Търновската конституция е суспендирана, а ръководството се прави посредством директни укази на българския държател и посредством назначени от него представителства. Тази смяна в ръководството става след утвърждението на новият съветски император – Александър III и не без безмълвното единодушие на Великите сили. Една от основните цели на режима е да се свика ново Велико национално заседание, което да промени съществуващата конституция в по-консервативен дух.
Този интервал от политическата история на България има както своите позитивни страни, по този начин и отрицателните. От една страна, министерствата са проведени по европейски пример, работата на администрацията е усъвършенствана и са признати нови съвременни стратегии в образованието. От друга, по това време се постанова строга цензура, гонене на опозицията и засилена полицейска активност. В последна сметка „ Режимът на пълномощията “ остава в историята със своите негативни страни.
Това, което Александър I не преценя в точния момент е, че с тези си дейности позволява непозната страна да се меси в държавните каузи на неговото лично Княжество. Не след дълго назрява спор сред консерваторите и съветските представители в България, като българският княз се оказва по средата. Постепенно той осъзнава, че единственият метод да си възвърне контрола и да отблъсне съветската интервенция е като приключи режима и върне Търновската конституция. По-късно Симеон Радев разказва този интервал от ръководството на Александър I като „ политически разказ на неговата младост “. Князът си печели уважението на българските политици, само че губи поддръжката на Русия. Отношенията с император Александър III охладняват и слагат началото на края на ръководството на българския държател.
След този под напрежение политически епизод, князът и партиите ръководят в синхрон. Владетелят съумява да прокара някои нововъдения в всекидневието. По негова самодейност се отварят първите публични градини. Градската градина е най-старият парк в столицата и в началото носи името Александровска градина. Проектирането на Борисовата градина също е от този интервал, само че тогава тя се назовава Цариградска градина, а ландшафтния й план е дело на швейцареца Даниел Неф. По концепция на Александър I при честването на коледни празници стартира да се украсяват коледни дървета и се появяват първите публични коледни елхи. Той също по този начин е основател на основаването на ледени пързалки и карането на зимни кънки.
По всичко наподобява, че последователно българският държател се привързва към своята страна. Когато през 1885 година Княжество България и Източна Румелия се съединяват, Александър I още веднъж се управлява от българските ползи и въпреки да осъзнава проблемите, които ще си навлече той поддържа този политически акт. Международната конюнктура е извънредно комплицирана, а Русия се афишира против това дело. Въпреки това Александър I не се преценява с желанията на съветския император и с това дефинитивно скъсва положителните връзки с Русия. Князът съумява да отбрани акта на Съединението както от външната интервенция на Великите сили, по този начин и от военния отклик на прилежаща Сърбия и като главнокомандващ води лично военните дейности в така наречен „ Война на капитаните против генералите “.
Руският император не може да остави българският държател да е толкоз самоволен и стартира акция по неговото събаряне. На 9 юни 1886 година група русофилски настроени офицери смъкват Александър I от престола и го провождат отвън рамките на България. Българският политически хайлайф се засилва и сплотява напъните си, с цел да върне княза. Стефан Стамболов, Сава Муткурав и други правилни на владетеля военни правят контрапреврат и съумяват за малко да върнат Александър I назад в България. Това обаче трае единствено няколко дни. Русия съумява да убеди Германия да застане на нейна страна.
И Александър III и канцлера Ото декор Бисмарк са против българския държател. Без всякаква външна поддръжка и усещащ какво би коствало това на страната, на 26 август 1886 година Александър I абдикира. Това е сериозен удар за страната, защото и държавното управление, и армията, и народа са на страната на своя държавен глава. Той си потегля с думите: „ съвестта ми ще бъде спокойна, че като одобрих българския трон от Царя Освободител, от индивида, който съм обичал повече от всичко в света, повече от татко си, аз правилно служих на страната, която ми повери съдбините си. “
Животът на Александър I след абдикацията не е по никакъв начин лек. Той се връща във Виена, а здравето му последователно се утежнява. Силните на деня не не помнят неговото опълчване и той вечно губи социална поддръжка. Когато желае ръката на дъщерята на немския кайзер, това му е отказано. Това не пречупва характера му, а в противен случай той още веднъж провокира публичното мнение той като сходно на татко си подписва неравностоен брак.
През 1889 година Александър I взима за жена актрисата Йохана Лойзингер, която играе в Дармщатския спектакъл. Оттук нататък той би трябвало да носи по-нисшата купа – граф Хартенау. Двамата имат две деца. Синът им се споделя Крум-Асен, а щерка им – Вера-Цветана. Техен кръстник е известният български политик Константин Стоилов. През 1891 година княз Фердинанд I издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет за Александър I за заслугите му като държател на страната.
Здравето на Александър I се утежнява с всяка минала година. Някои откриватели допускат, че част от това се дължи на военни рани получени по време на присъединяване му в Руско-турската война. На 17 ноември 1893 година Батенберг умира в Грац в резултат на перитонит. Той е едвам на 36 години. Съгласно последната му воля, тленните му остатъци са пренесени в България. В негова чест е повдигнат пантеон в столицата, на бул. „ Васил Левски “, планиран от швейцарския проектант Хайнрих Майер. Батенберг е заровен в него през 1898 година В центъра на мавзолея е подложен саркофаг, направен от чист карарски мрамор. Зад него е долепен мраморен монумент, чийто барелеф изобразява княза.
Снимки: Wikipedia
