Една жена в Лудата банда
Още не била напуснала кабинета, където се провело изявлението за работа, и към този момент чувала зад тила си неприятна полемика по неин адрес. Единият от треньорите споделил, че тя била съвършеният претендент, само че не желал дами в тима и точка по въпроса. Каролин Броуер се прибрала у дома в Съри, без да знае, че малко по-късно ще получи писмо, с което й оповестяват, че е утвърдена. Това се случва през декември 1981 и нежната към момента 22-годишна Броуер даже не подозира, че е напът да се забърка с идния да стане печално прочут отбор на Лудата Банда, където експанзията и бруталните дейности не са необичайност. Ежедневие са.
Бащата на Каролин – Том – дошъл много години по-рано във Англия в опит да развива инженерната си кариера. Бил разпален обожател на футбола, само че не и на този в Англия. Следял всичко, което се случвало в обичания му отбор от родината – АЯКС, само че по този начин и в никакъв случай не почнал да поддържа даден британски отбор. Страстта му явно се предала и генетично към Каролин – най-голямата от трите му дъщери – и когато била на 14 почнала да пътува и да работи с локалния тим Ледърхед. Вършела по-незабележима, досадна или даже черна логистична активност, само че в тези години това не било изключително необичайно, даже в противен случай.
Тогавашният физиотерапевт – Джон Диъри – забелязал капацитет и й предложил да изкара тригодишен курс по травматология. Броуер, която и без друго не знаела в каква посока да продължи развиването си, приела този съвет. Три години по-късно и няколко месеца след завършването на курса пристигнала и поканата на Уимбълдън. Място, много по-различно от през днешния ден. Така се и стигнало до това упоменато към този момент изявление за работа, по време на което сексистките изявления били естествени. В последна сметка обаче, както разбрахме, Каролин е утвърдена за позицията на асистент-физиотерапевт. И става единствената жена в клуба Уимбълдън.
„ Станах дебелокожа като носорог “, спомня си тя. Футболистите нямали никакви угризения към нея, даже когато тя ги е масажирала. „ Вие имате потребност от платена обич, а не от физиотерапевт “, казвала им в неуместните моменти. Налагало се да пренебрегва държанието на някои от играчите, с цел да не получават вниманието, което търсят. Вероятно и на вас ще ви се стори необичайно, само че Броуер изкарала в Уимбълдън … 13 години.
През 80-те тимът печели три пъти промоция и внезапно се озовава измежду най-големите в британския футбол – в тогавашната Първа дивизия. Тайната се криела съгласно очевидци и анализатори в свирепите тренировки, доближаващи се по физическа натовареност до тези в армията. Обстановката съвсем постоянно била враждебна. В съблекалнята хвърчали предмети, постоянно имало пердах сред съотборници, диалозите с букмейкърите по телефона били непрекъснати.
Някак обаче този тим успявал да се трансформира сполучливо от откровеното безчинство до желязната дисциплинираност и да печели на терена. В тези времена грижата за менталното здраве надалеч не е била на напред във времето и да демонстрираш уязвимост просто не е било допустимо и мощно непрепоръчително. Когато някой състезател получел сериозна травма, несъмнено – се стигало и до меланхолия поради продължителното му неявяване от терена. Броуер се опитвала да се бори и с този проблем, с изключение на с чисто физическите контузии. Разговорите с нея последователно почнали да се харесват на всички в тима. Освен на треньорите, които не одобрявали засилващото се въздействие в съблекалнята на единствената жена в отбора. Нещо като футболна ревнивост в една пукаща се от тестостерон съблекалня.
Апогеят на този чудноват тим пристигнал през май месец 1988. Уимбълдън достигнал до финала в шампионата за Купата на Футболната Асоциация в Англия. Най-старото съревнование в света и най-обичаното на Острова. Съперникът? Всемогъщият Ливърпул. Това, което се случва на „ Уембли “, вечно остава във футболния фолклор. Уимбълдън побеждава с 1:0 и печели Купата за първи и финален до през днешния ден път в историята си. Лоури Санчес отбелязва единствения гол в мача, а вратарят на отбора Дейв Безънт избавя дузпа. Всичко това необикновено събитие предизвика именития футболен коментатор на ББС, умрял по-рано през тази година, да назова в ефир Уимбълдън „ Лудата Банда “. По време на този успех в клуба са останали петима души от началото на чудатия напредък през 1981 – вратарят Безънт, нападателят Корк, двама мъже, които се грижили за цялостната екипировка на футболистите и … Броуер.
Тя си спомня, че след мача в съблекалнята на привидно невъзпитаните, брутални и необуздани като характери футболисти, имало просто изморени тела на лежащи по пода играчи, спечелили ФА Къп. Тотално обезводнени и типично за тях – спечелили най-много с помощта на адреналина. Говори се, че чиновниците на „ Уембли “ даже трябвало да изгонят Уимбълдън от стадиона, тъй като се задържали по-дълго от всеки различен победител. Последвало празненство във връзка трофея, което било толкоз типично за тима, че даже почитатели на Ливърпул се включили към него в Лондон. Там бил и Том – бащата на Каролин. А единствено може да си представим по какъв начин наподобява една веселба, предвождана от направилия по-късно кариера в киното застрашителен Вини Джоунс.
Броуер напуснала отбора през 1994 и след още няколко години работа в по-скромни тимове прекратила футболната си физиотерапевтична активност през 2000 година. Разказва, че от време на време посещава мачове на Уимбълдън, само че не като посетител – купува си билет и сяда в трибуните. При една от визитите си забелязала, че в клуба имало жена-физиотерапевт. Към която към този момент нямало вулгарни и иронични подвиквания от трибуните.
Автор Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Бащата на Каролин – Том – дошъл много години по-рано във Англия в опит да развива инженерната си кариера. Бил разпален обожател на футбола, само че не и на този в Англия. Следял всичко, което се случвало в обичания му отбор от родината – АЯКС, само че по този начин и в никакъв случай не почнал да поддържа даден британски отбор. Страстта му явно се предала и генетично към Каролин – най-голямата от трите му дъщери – и когато била на 14 почнала да пътува и да работи с локалния тим Ледърхед. Вършела по-незабележима, досадна или даже черна логистична активност, само че в тези години това не било изключително необичайно, даже в противен случай.
Тогавашният физиотерапевт – Джон Диъри – забелязал капацитет и й предложил да изкара тригодишен курс по травматология. Броуер, която и без друго не знаела в каква посока да продължи развиването си, приела този съвет. Три години по-късно и няколко месеца след завършването на курса пристигнала и поканата на Уимбълдън. Място, много по-различно от през днешния ден. Така се и стигнало до това упоменато към този момент изявление за работа, по време на което сексистките изявления били естествени. В последна сметка обаче, както разбрахме, Каролин е утвърдена за позицията на асистент-физиотерапевт. И става единствената жена в клуба Уимбълдън.
„ Станах дебелокожа като носорог “, спомня си тя. Футболистите нямали никакви угризения към нея, даже когато тя ги е масажирала. „ Вие имате потребност от платена обич, а не от физиотерапевт “, казвала им в неуместните моменти. Налагало се да пренебрегва държанието на някои от играчите, с цел да не получават вниманието, което търсят. Вероятно и на вас ще ви се стори необичайно, само че Броуер изкарала в Уимбълдън … 13 години.
През 80-те тимът печели три пъти промоция и внезапно се озовава измежду най-големите в британския футбол – в тогавашната Първа дивизия. Тайната се криела съгласно очевидци и анализатори в свирепите тренировки, доближаващи се по физическа натовареност до тези в армията. Обстановката съвсем постоянно била враждебна. В съблекалнята хвърчали предмети, постоянно имало пердах сред съотборници, диалозите с букмейкърите по телефона били непрекъснати.
Някак обаче този тим успявал да се трансформира сполучливо от откровеното безчинство до желязната дисциплинираност и да печели на терена. В тези времена грижата за менталното здраве надалеч не е била на напред във времето и да демонстрираш уязвимост просто не е било допустимо и мощно непрепоръчително. Когато някой състезател получел сериозна травма, несъмнено – се стигало и до меланхолия поради продължителното му неявяване от терена. Броуер се опитвала да се бори и с този проблем, с изключение на с чисто физическите контузии. Разговорите с нея последователно почнали да се харесват на всички в тима. Освен на треньорите, които не одобрявали засилващото се въздействие в съблекалнята на единствената жена в отбора. Нещо като футболна ревнивост в една пукаща се от тестостерон съблекалня.
Апогеят на този чудноват тим пристигнал през май месец 1988. Уимбълдън достигнал до финала в шампионата за Купата на Футболната Асоциация в Англия. Най-старото съревнование в света и най-обичаното на Острова. Съперникът? Всемогъщият Ливърпул. Това, което се случва на „ Уембли “, вечно остава във футболния фолклор. Уимбълдън побеждава с 1:0 и печели Купата за първи и финален до през днешния ден път в историята си. Лоури Санчес отбелязва единствения гол в мача, а вратарят на отбора Дейв Безънт избавя дузпа. Всичко това необикновено събитие предизвика именития футболен коментатор на ББС, умрял по-рано през тази година, да назова в ефир Уимбълдън „ Лудата Банда “. По време на този успех в клуба са останали петима души от началото на чудатия напредък през 1981 – вратарят Безънт, нападателят Корк, двама мъже, които се грижили за цялостната екипировка на футболистите и … Броуер.
Тя си спомня, че след мача в съблекалнята на привидно невъзпитаните, брутални и необуздани като характери футболисти, имало просто изморени тела на лежащи по пода играчи, спечелили ФА Къп. Тотално обезводнени и типично за тях – спечелили най-много с помощта на адреналина. Говори се, че чиновниците на „ Уембли “ даже трябвало да изгонят Уимбълдън от стадиона, тъй като се задържали по-дълго от всеки различен победител. Последвало празненство във връзка трофея, което било толкоз типично за тима, че даже почитатели на Ливърпул се включили към него в Лондон. Там бил и Том – бащата на Каролин. А единствено може да си представим по какъв начин наподобява една веселба, предвождана от направилия по-късно кариера в киното застрашителен Вини Джоунс.
Броуер напуснала отбора през 1994 и след още няколко години работа в по-скромни тимове прекратила футболната си физиотерапевтична активност през 2000 година. Разказва, че от време на време посещава мачове на Уимбълдън, само че не като посетител – купува си билет и сяда в трибуните. При една от визитите си забелязала, че в клуба имало жена-физиотерапевт. Към която към този момент нямало вулгарни и иронични подвиквания от трибуните.
Автор Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ