Музикални хроники: Тихият двигател на Rolling Stones остана докрай верен на жената, която срещна още преди да стане звезда
Още един от великите татковци на рокендрола си отиде.
На 24 август се разделихме с Чарли Уотс – барабаниста на Rolling Stones, прекарал близо шест десетилетия като част от именитата група. Британецът си отиде на 80-годишна възраст и потопи рок ценителите освен в тъга, само че и в мемоари. Спомени за Rolling Stones и за някои от най-значимите моменти в историята на рокендрола, с неизменимото присъединяване на джентълмена зад барабаните.
Изглежда доста по-подходящ за първичната си специалност на графичен дизайнер, в сравнение с за международна музикална популярност.
Далеч от всевъзможни клишета за рок звезда, той всекидневно оставаше в сянката на водещите фигури в Stones Мик Джагър и Кийт Ричардс. Но ориста на барабанистите постоянно е такава – а Уотс до дъно разбираше своята роля в музиката и я изпълняваше съвършено, с цел да бъде ритмическият мотор на Rolling Stones толкоз дълги години.
Чарлз Робърт Уотс демонстрира афинитет към барабаните още някъде на 13-годишна възраст и на 14 получава от родителите си своя първи барабанен сет.
По-късно, когато към този момент свири по клубове из Лондон, се среща с Мик Джакър, Кийт Ричардс и Брайън Джоунс и се причислява към тяхната група. Рокът и блусът обаче не са неговите съществени въздействия – по душа Уотс постоянно е бил джазмен и не го е криел.
Доста преди да стане част от групата, той се влюбва в американския джаз от времето на суинга и бибопа, а когато се насочва към темп енд блус, става част от Blues Incorporated, група, в която тогава свири Брайън Джоунс, както и Джак Брус, предстоящ басист на Cream.
Паралелно с шеметните триумфи, които реализира с Rolling Stones, Уотс продължава да свири джаз и поддържа лични сформира като Charlie Watts Orchestra, с който обикаля света, с цел да извършва биг бенд джаз в средата на 80-те.
През цялата си кариера той не ангажира вниманието върху себе си, резервира минималистичния си сет барабани и не прибавя каквито и да е натрапчиви детайли към свиренето си – просто осъзнава, че не са нужни нито на него, нито на групата. Майсторството му може да бъде оценено единствено от слушатели с развъртян слух, отделящи особено внимание на барабаните в песни като да вземем за пример Paint It Black или Jigsaw Puzzle.
„ Нарисувал съм всяко легло, на което съм спал по време на турне от 1967 г до момента “, признава той в изявление от 1996-а.
Също като останалите от Rolling Stones, Чарли Уотс е колекционер на типичен коли, само че неповторимото при него е, че в никакъв случай не е имал шофьорска брошура и му е задоволително просто да следи своята „ Лагонда Рапид “ и останалата си сбирка в гаража.
Чарли е надалеч от клишетата за рок звездите и в персоналния си живот и е един от дребното неразведени велики музиканти. През десетилетията на международна популярност, барабанистът остава дружно със брачната половинка си Шърли Ан Шепърд, която среща още преди Rolling Stones да стане сполучлива група.
Двамата подписват брак през 1964 година и бяха дружно до гибелта му.
Колкото и да е отвън визиите за рокендрол метод на живот, Уотс минава през интервал, в който затъва в някои рискови крайности. Някъде в средата на 80-те барабанистът изненадващо стартира да прекалява с алкохола и опиатите.
Обяснява го с рецесия на междинната възраст.
Но се постанова да му се случи случай, с цел да доближи Уотс до извода, че е прекалил. Веднъж, до момента в който слиза към избата за следващата бутилка вино, той пада по стълбите и осъзнава изцяло положението си.
“Разбрах какъв брой съм прекалил и стопирах всичко – пиянство, пушене, опиати, всичко, внезапно. Около 1983-та се бях трансформирал в тотално друга персона и се измъкнах от обстановката към 1986 година, откакто за малко не изгубих жена си и всичко останало поради личното си държание “, споделя той.
Най-легендарната история за Уотс си остава тази, която е в максимален прорез с характера му. Веднъж той тотално губи хладнокръвие и удря Мик Джагър в лицето, когато последният в пияно положение го дефинира като „ моя барабанист “.
Нищо чудно Rolling Stones да продължат своето битие и без мотора си (макар че са казвали, че не биха го направили), само че групата в никакъв случай повече няма да бъде това, което беше преди. Защото индивидът зад барабаните беше прекомерно значим, колкото и скромността му да не му позволяваше да го признае.
