Гецата Георгиев пред БЛИЦ: Пейките на „Герена” още са почервенели от срам заради една огромна далавера
Определението „ легенда ” към този момент се употребява под път и над път. Георги Георгиев обаче в действителност беше легенда - един от най-техничните футболисти у нас. Гецата става на 55 години през днешния ден. Поради тази причина БЛИЦ СПОРТ потърси някогашния халф на Марица, Ботев (Пд), ЦСКА, френския Мюлуз и националния тим. Ето по какъв начин протече изявлението с Георгиев. Заварихме го да черпи за празника кума си Благой Блангев – известния ляв бек на „ канарчетата ” от 80-те години.
-Как се чувстваш на 55 години? По-млад, по-стар, по-мъдър...
-От всичко по-малко. Хем по-дърт, хем по-мъдър, хем в същото време и по-млад. Важното е да си живеем вярно живота.
-В момента си селекционер към БФС и тренираш юноши. Защо през днешния ден няма такива гении като теб – технични, зрелищни, които да галят топката и поради които хората да отидат на стадиона?
-О, това е доста обширна тематика. Ако я захванем, няма да ни стигне денят. Но ще се опитам с две-три думи да отговоря на въпроса. Първо, доста по-малко деца играят футбол. Второ, на най-талантливите не им се дава опция да се развиват. Стигат до едно равнище и до такава степен. И трето – би трябвало да се работи по-сериозно в клубовете с младото потомство. Да се усъвършенстват мощните им страни и да се почистват слабостите. Да не стане по този начин на 18 години момчето да влезе в мъжкия отбор и да не е научено на „ А ” и „ Б ” във футбола. Нещо, което се прави още в детските години.
-Сред тези, които тренираш, има ли някое момче с отлични качества?
-Има, несъмнено. В момента упражнявам момчета, родени през 2004 година. Добрите си личат. Талантът им изпъква. Но това не е задоволително. Нужни са тренировки и доста труд. Звучи банално, само че е самата истина.
-Феновете те назовават Гецата, само че преди години ти викаха Ламбадата. Защо?
-Трябва да попиташ публиката на ЦСКА. Стана непринудено някак си. Тогава прословутата ария „ Ламбада ” беше шлагер в целия свят. И оттова се роди прякорът ми. Казват, че съм танцувал с топка в крайници.
-Ти си част от звездния тим на Ботев (Пловдив), тогава Тракия, в интервала 1984 – 1988 година. Кой собствен мач с жълто-черния екип поставяш преди всичко.
- Двата дуела с Байерн през есента на 1984 година. В Мюнхен съумях да вкарам гол при загубата ни с 1:4. А преди малко бях минал от Марица в Ботев, където беше цялостно с национали. Цели 16 на брой – от „ А ” тима, от младежкия народен тим, от олимпийския. Все имена! Ако някой ми беше споделил, че тъкмо аз ще се разпиша против Байерн посред олимпийския стадион в Мюнхен, щях да го помисля за вманиачен. Ама се случи... После на реванша ги изпуснахме немците, въпреки че им разказахме играта. Положения след положения. Даже моят кум Блангев, който сега е до мен, изпусна чист гол. Бихме ги единствено с 2:0, а при 3:0 щяхме да ги отстраняваме. Но те имаха на вратата Жан-Мари Пфаф, който беше №1 в света тогава. Белгиецът избави много наши удари. Може би и малко убеденост не ни доближи. И най-много – душeвност. Говоря най-вече за първата среща. Отиваме ние момчета от Изтока в центъра на Западния свят. Все едно си на друга планета. Такава беше разликата тогава. Като имаш единствено 40-50 марки в джоба и се чудиш какво да купиш за подарък на околните си с толкоз малко пари и като гледаш какъв е стандартът там, няма по какъв начин да не ти се отрази душевен преди мача.
-В средата на 80-те Ботев имаше свръхестествен тим. Какво не ви доближи, с цел да станете първенци през 1986 година?
-Ние играхме почтено през цялото състезание. Срещу нас всички даваха максимума от себе си. Конкурирахме сме с Берое за купата, а в Пловдив ги разбихме с 8:1. Тогава се видя кой е най-хубавият тим през въпросния сезон в България. После обаче старозагорци си спретнаха една голяма спекулация с Левски. „ Сините ” им пуснаха в София с 2:3 и ни прецакаха. Така купата отиде при Берое. Феновете на „ Герена ” не вярвали на протичащото се на терена. Разправяха, че дори пейките на стадиона почервенели от позор. И сигурно още са почервенели, тъй като това беше нагласен мач отвред.
-Как се реализира прехвърлянето ти в ЦСКА през 1988 година?
-Димитър Пенев ме искаше в ЦСКА още предната година, само че тогава не ме пуснаха. След това, като изтече договорът ми, прекосих на „ Армията ”.
-Левски май също те искаше?
- Не май, а ме искаше. Даже ми предложиха по-добри условия. Не като пари, а ми даваха по-голям апартамент в София. Но аз избрах ЦСКА и въобще не скърбя. Само прелестни мемоари имам от първия ми престой при „ алените ” – трофеи, купи, евроуспехи. През 1989 година спечелихме всички вероятни купи у нас – шампионска, на България, на Съветската войска, та дори и първото издание на Суперкупата. Стигнахме до полуфинал за КНК, а по-късно и до четвъртфинал за КЕШ.
-Датата 20 октомври 1990 година говорили ти нещо?
-(смее се). Да, да. Мачът ЦСКА – Левски 1:0 е това... Аз вкарах гола. Играх мощно. Помня, че можехме да ги бием с повече, само че и 1:0 беше задоволително. Както се споделя – такива победи са най-сладки. Знаеш ли, този мач го имах на запис, само че видеокасетката някъде изчезна и по този начин и не можах да я намеря.
-А датата 17 април 1996 година? Помниш ли какво се случи тогава при втория ти престой в ЦСКА?
-Е, помня, несъмнено. Даже, почтено казано, и през днешния ден от време на време се сещам за въпросния мач с Левски за Купата на България, когато при 2:0 за нас изпуснах дузпа. И постоянно, като се сетя, се нервирам... Ако я бях вкарал, дръпвахме с 3:0 и щяхме да ги отстраним. Ако можех да се върна обратно във времето, щях да изпратя топката в другия ъгъл (смее се). В последна сметка паднахме с 2:4. После се извиних на момчетата в съблекалнята и поех виновността за загубата. Факт е, че и най-големите са изпускали дузпи, само че това не ме топлеше. Отборът обаче беше малко комплициран тогава...
- Какво имаш поради?
- Ами играехме по-защитно. За разлика от първия ми престой в ЦСКА, когато залагахме на атака и печелихме безпроблемно купи и трофеи. Биехме безпроблемно и Левски тогава.
-Между двата ти престоя в ЦСКА игра в Мюлуз. Как са те набелязали французите?
-Идва ли са в Сан Марино да ме гледат с националния тим, без аз да знам. В Мюлуз бяха прелестни години. В три от тях бяхме дружно с Боби Михайлов. И през днешния ден имам другари там, слушам се с тях, а от време на време им отивам на посетители. Аз излязох малко късно в чужбина, само че такива бяха разпоредбите в ония години. Преди това имаше интерес и от други тимове. Най-вече от страна на Дарби Каунти и Спортинг (Лисабон). През януари 1989 година с ЦСКА бяхме на лагер в Португалия и играхме контрола със Спортинг. Завършихме 4:4, в случай че не се неистина. Играх мощно, харесаха ме и желаеха незабавно да ме купят. Ама не ми позволиха.
- През есента на 1995 година се завърна в ЦСКА. Как те навиха да оставиш Франция и да заиграеш още веднъж при „ алените ”?
- Лъчо Танев оказа въздействие да се върна. Мето Деянов се беше контузил и ЦСКА му търсеше незабавно заместител. Но заварих напълно различен ЦСКА. Нещата се бяха трансформирали фрапантно в отрицателна посока. Само ще дам следния образец. За първия мач с Локо (Пловдив) нямаше обувки за мен. Домакинът бай Добри се тормози и с огромно вървене по тъгите откри едни. Ама като ги обух, все едно бях си надянал кокили! А единствено 5 години преди този момент в ЦСКА беше напълно друго – имахме по 3-4 чифта от най-марковите в света футболни обувки. Но това бе един от дребните проблеми. Просто организацията към този момент не беше на огромно равнище.
-Любо Пенев се кандидатира за президент на БФС. Какви мемоари имаш с него от интервала ви в ЦСКА?
- Аз с него имам доста мемоари. За оня преди мача на „ Парк де Пренс ” и по какъв начин ги прекарах във Франция него и Емо Костадинов съм разказвал стотици пъти. Но се сещам за ЦСКА. Тогава двамата доста обичаха да им описвам вицове. А аз знаех безчет вицове. Те припадаха от смях и ме караха да им описвам с часове. Накрая им виках: „ Хайде, стига толкоз, отивайте да лягате, че на следващия ден имаме мач ”. И те се приберат в бунгалата в Панчарево и сякаш ще лягат. По едно време обаче Любо взе да тропа на моята врата и вика: „ Геца, разкажи още някой, че не ни се спи! ”. Весели и хубави времена бяха... Сега споделят, че Любослав Пенев е от другата страна на барикадата, но аз укрепление не виждам... Не желая да се трансформирам в юрист на Борислав Михайлов, само че той си прави добре работата. Вижте единствено какво въздействие и какви контакти има в УЕФА и във ФИФА. И все него го упрекват за съдийството. Че се намесвал, че определял кой къде да свири и по какъв начин да свири. Глупости на търкалета! Боби го познавам чудесно. И съм уверен, че той не оказва въздействие на реферите. А и погледнете на Запад. Аз и до през днешния ден проследявам френското състезание. Ами там арбитрите са много по-зле от нашите. Но никой не упреква и не нападна шефа на локалната федерация.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
-Как се чувстваш на 55 години? По-млад, по-стар, по-мъдър...
-От всичко по-малко. Хем по-дърт, хем по-мъдър, хем в същото време и по-млад. Важното е да си живеем вярно живота.
-В момента си селекционер към БФС и тренираш юноши. Защо през днешния ден няма такива гении като теб – технични, зрелищни, които да галят топката и поради които хората да отидат на стадиона?
-О, това е доста обширна тематика. Ако я захванем, няма да ни стигне денят. Но ще се опитам с две-три думи да отговоря на въпроса. Първо, доста по-малко деца играят футбол. Второ, на най-талантливите не им се дава опция да се развиват. Стигат до едно равнище и до такава степен. И трето – би трябвало да се работи по-сериозно в клубовете с младото потомство. Да се усъвършенстват мощните им страни и да се почистват слабостите. Да не стане по този начин на 18 години момчето да влезе в мъжкия отбор и да не е научено на „ А ” и „ Б ” във футбола. Нещо, което се прави още в детските години.
-Сред тези, които тренираш, има ли някое момче с отлични качества?
-Има, несъмнено. В момента упражнявам момчета, родени през 2004 година. Добрите си личат. Талантът им изпъква. Но това не е задоволително. Нужни са тренировки и доста труд. Звучи банално, само че е самата истина.
-Феновете те назовават Гецата, само че преди години ти викаха Ламбадата. Защо?
-Трябва да попиташ публиката на ЦСКА. Стана непринудено някак си. Тогава прословутата ария „ Ламбада ” беше шлагер в целия свят. И оттова се роди прякорът ми. Казват, че съм танцувал с топка в крайници.
-Ти си част от звездния тим на Ботев (Пловдив), тогава Тракия, в интервала 1984 – 1988 година. Кой собствен мач с жълто-черния екип поставяш преди всичко.
- Двата дуела с Байерн през есента на 1984 година. В Мюнхен съумях да вкарам гол при загубата ни с 1:4. А преди малко бях минал от Марица в Ботев, където беше цялостно с национали. Цели 16 на брой – от „ А ” тима, от младежкия народен тим, от олимпийския. Все имена! Ако някой ми беше споделил, че тъкмо аз ще се разпиша против Байерн посред олимпийския стадион в Мюнхен, щях да го помисля за вманиачен. Ама се случи... После на реванша ги изпуснахме немците, въпреки че им разказахме играта. Положения след положения. Даже моят кум Блангев, който сега е до мен, изпусна чист гол. Бихме ги единствено с 2:0, а при 3:0 щяхме да ги отстраняваме. Но те имаха на вратата Жан-Мари Пфаф, който беше №1 в света тогава. Белгиецът избави много наши удари. Може би и малко убеденост не ни доближи. И най-много – душeвност. Говоря най-вече за първата среща. Отиваме ние момчета от Изтока в центъра на Западния свят. Все едно си на друга планета. Такава беше разликата тогава. Като имаш единствено 40-50 марки в джоба и се чудиш какво да купиш за подарък на околните си с толкоз малко пари и като гледаш какъв е стандартът там, няма по какъв начин да не ти се отрази душевен преди мача.
-В средата на 80-те Ботев имаше свръхестествен тим. Какво не ви доближи, с цел да станете първенци през 1986 година?
-Ние играхме почтено през цялото състезание. Срещу нас всички даваха максимума от себе си. Конкурирахме сме с Берое за купата, а в Пловдив ги разбихме с 8:1. Тогава се видя кой е най-хубавият тим през въпросния сезон в България. После обаче старозагорци си спретнаха една голяма спекулация с Левски. „ Сините ” им пуснаха в София с 2:3 и ни прецакаха. Така купата отиде при Берое. Феновете на „ Герена ” не вярвали на протичащото се на терена. Разправяха, че дори пейките на стадиона почервенели от позор. И сигурно още са почервенели, тъй като това беше нагласен мач отвред.
-Как се реализира прехвърлянето ти в ЦСКА през 1988 година?
-Димитър Пенев ме искаше в ЦСКА още предната година, само че тогава не ме пуснаха. След това, като изтече договорът ми, прекосих на „ Армията ”.
-Левски май също те искаше?
- Не май, а ме искаше. Даже ми предложиха по-добри условия. Не като пари, а ми даваха по-голям апартамент в София. Но аз избрах ЦСКА и въобще не скърбя. Само прелестни мемоари имам от първия ми престой при „ алените ” – трофеи, купи, евроуспехи. През 1989 година спечелихме всички вероятни купи у нас – шампионска, на България, на Съветската войска, та дори и първото издание на Суперкупата. Стигнахме до полуфинал за КНК, а по-късно и до четвъртфинал за КЕШ.
-Датата 20 октомври 1990 година говорили ти нещо?
-(смее се). Да, да. Мачът ЦСКА – Левски 1:0 е това... Аз вкарах гола. Играх мощно. Помня, че можехме да ги бием с повече, само че и 1:0 беше задоволително. Както се споделя – такива победи са най-сладки. Знаеш ли, този мач го имах на запис, само че видеокасетката някъде изчезна и по този начин и не можах да я намеря.
-А датата 17 април 1996 година? Помниш ли какво се случи тогава при втория ти престой в ЦСКА?
-Е, помня, несъмнено. Даже, почтено казано, и през днешния ден от време на време се сещам за въпросния мач с Левски за Купата на България, когато при 2:0 за нас изпуснах дузпа. И постоянно, като се сетя, се нервирам... Ако я бях вкарал, дръпвахме с 3:0 и щяхме да ги отстраним. Ако можех да се върна обратно във времето, щях да изпратя топката в другия ъгъл (смее се). В последна сметка паднахме с 2:4. После се извиних на момчетата в съблекалнята и поех виновността за загубата. Факт е, че и най-големите са изпускали дузпи, само че това не ме топлеше. Отборът обаче беше малко комплициран тогава...
- Какво имаш поради?
- Ами играехме по-защитно. За разлика от първия ми престой в ЦСКА, когато залагахме на атака и печелихме безпроблемно купи и трофеи. Биехме безпроблемно и Левски тогава.
-Между двата ти престоя в ЦСКА игра в Мюлуз. Как са те набелязали французите?
-Идва ли са в Сан Марино да ме гледат с националния тим, без аз да знам. В Мюлуз бяха прелестни години. В три от тях бяхме дружно с Боби Михайлов. И през днешния ден имам другари там, слушам се с тях, а от време на време им отивам на посетители. Аз излязох малко късно в чужбина, само че такива бяха разпоредбите в ония години. Преди това имаше интерес и от други тимове. Най-вече от страна на Дарби Каунти и Спортинг (Лисабон). През януари 1989 година с ЦСКА бяхме на лагер в Португалия и играхме контрола със Спортинг. Завършихме 4:4, в случай че не се неистина. Играх мощно, харесаха ме и желаеха незабавно да ме купят. Ама не ми позволиха.
- През есента на 1995 година се завърна в ЦСКА. Как те навиха да оставиш Франция и да заиграеш още веднъж при „ алените ”?
- Лъчо Танев оказа въздействие да се върна. Мето Деянов се беше контузил и ЦСКА му търсеше незабавно заместител. Но заварих напълно различен ЦСКА. Нещата се бяха трансформирали фрапантно в отрицателна посока. Само ще дам следния образец. За първия мач с Локо (Пловдив) нямаше обувки за мен. Домакинът бай Добри се тормози и с огромно вървене по тъгите откри едни. Ама като ги обух, все едно бях си надянал кокили! А единствено 5 години преди този момент в ЦСКА беше напълно друго – имахме по 3-4 чифта от най-марковите в света футболни обувки. Но това бе един от дребните проблеми. Просто организацията към този момент не беше на огромно равнище.
-Любо Пенев се кандидатира за президент на БФС. Какви мемоари имаш с него от интервала ви в ЦСКА?
- Аз с него имам доста мемоари. За оня преди мача на „ Парк де Пренс ” и по какъв начин ги прекарах във Франция него и Емо Костадинов съм разказвал стотици пъти. Но се сещам за ЦСКА. Тогава двамата доста обичаха да им описвам вицове. А аз знаех безчет вицове. Те припадаха от смях и ме караха да им описвам с часове. Накрая им виках: „ Хайде, стига толкоз, отивайте да лягате, че на следващия ден имаме мач ”. И те се приберат в бунгалата в Панчарево и сякаш ще лягат. По едно време обаче Любо взе да тропа на моята врата и вика: „ Геца, разкажи още някой, че не ни се спи! ”. Весели и хубави времена бяха... Сега споделят, че Любослав Пенев е от другата страна на барикадата, но аз укрепление не виждам... Не желая да се трансформирам в юрист на Борислав Михайлов, само че той си прави добре работата. Вижте единствено какво въздействие и какви контакти има в УЕФА и във ФИФА. И все него го упрекват за съдийството. Че се намесвал, че определял кой къде да свири и по какъв начин да свири. Глупости на търкалета! Боби го познавам чудесно. И съм уверен, че той не оказва въздействие на реферите. А и погледнете на Запад. Аз и до през днешния ден проследявам френското състезание. Ами там арбитрите са много по-зле от нашите. Но никой не упреква и не нападна шефа на локалната федерация.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ