Опитвали ли сте се някога да не мислите за нещо?

Опитвали ли сте се в миналото да не мислите за нещо? Ако е по този начин, може би ще ви е забавно да разберете, че по някакъв метод успявате да мислите за него още повече - и постоянно още по-интензивно.

А когато става въпрос за неприятни или травматични мисли и мемоари, натрапчивите мисли се трансформират в сериозен проблем, който може да стане евентуално инвалидизиращ, когато пречат на ежедневните действия или заплашват способността за централизация.

Как и за какво се случва това и има ли нещо, което може да се направи? Изследванията разкриват някои значими данни.

Очевидно един от методите за преодоляване на натрапчивите мисли е да се погрижим да спим задоволително.

Овладяване на мозъка

Маркъс О. Харингтън и Скот А. Кайрни (2021 г.) изследват по какъв начин загубата на сън може да провокира натрапчиви мисли[i]. те признават, че натрапчивите мисли се появяват, когато нещо в околната среда провокира добиване на спомен, обвързван с неприятно минало прекарване.

Много хора се пробват да управляват натрапчивите мисли посредством угнетяване на загатна, което, както изясняват създателите, обезпечава първична отмора, а също по този начин може да има евентуално далечни изгоди.

По-конкретно, те обрисуват процеса, при който потискането на нежелана мисъл отслабва съответната диря в паметта, което от своя страна понижава вероятността от повтаряне.

Харингтън и Кайрни означават също, че потискането на загатна понижава афективната реакция, обвързвана с неприятните отвратителни минали прекарвания, като понижава прочувствената им активност. Те признават, че тези трайни изгоди от потискането на загатна се считат за основни за здравословното контролиране на страстите.

Връзката сред съня и мисленето

Признавайки неврологичния механизъм, който стои зад потискането на паметта, Харингтън и Кайрни оферират рамка, в която " мрежата за инхибиторен надзор ", поддържаща потискането на паметта, може да бъде компрометирана от загубата на сън.

Те изясняват, че това увреждане разрешава на натрапчивите мисли " да навлизат в съзнанието гладко, като подкопават изгодите от потискането на паметта за контролиране на страстите ".

Харингтън и Кайрни означават, че неотдавнашни проучвания са посочили по какъв начин хората, които са лишени от сън, не съумяват да подтиснат нежеланите мисли. Те означават, че потискането на паметта понижава нахлуването на мислите при хората, които са добре отпочинали, само че лишените от сън човеци не се радват на същата изгода.

Освен това изясняват, че даже откакто хората, лишени от сън, придобият надзор над нежелана мисъл, те са уязвими да преживеят рецидиви в контрола на паметта, което води до повторна поява на потиснатата преди този момент мисъл.

Вън лошото, приветствай положителното

Харингтън и Кайрни оферират нещо, което разказват като евентуален избавителен пояс: заместването на мисълта. Признавайки заместването като опция на потискането във връзка с ефикасния надзор на паметта, те изясняват по какъв начин то включва пренасочване на процедурите за добиване към неаверсивни мемоари.

Всеки, който се е опитвал да се образова да не си спомня или да не размишлява върху неприятни мемоари, може да се съгласи с евентуалния триумф на този способ. Понякога просто отвличането на вниманието е ефикасен метод за пренасочване.

Но какъвто и да е методът, явно положителната отпочиналост е ключът освен към положително физическо положение, само че и към добра психическа регулация