КС отказа да се произнесе по въпроса на Възраждане за промените в Конституцията
Опитът на " Възраждане " и Има Такъв Народ да забавят конституционните промени посредством въпрос до Конституционния съд удари на камък.
С единогласие съдиите отклониха настояването на депутатите от двете групи за пояснение на изискванията за смяна на Конституцията - тъй като не желаят да се намесват непозволено в пълномощията на Народното събрание посред задействаната към този момент процедура за промяна на главния закон.
Въпросът на " Възраждане " и Има Такъв Народ визира настоящия проблем, при който в Народното събрание няма 180 гласа (мнозинство от 3/4 от всички депутати) за " бърза " конституционна промяна, само че има задоволителна поддръжка, с цел да може смяната да се одобри с малко по-бавна процедура.
При най-малко 160 гласа " за " - конституционният план се отсрочва с 2-5 месеца за наново разискване, и предстои на три поредни гласувания. Ако получи над 2/3 от гласовете на депутатите в трите вота, измененията са признати.
Тълкуването трябваше да обясни дали вносителите на плана би трябвало да чакат най-малко 2 месеца сред всяко от трите гласувания, по този начин както се наложи да отсрочат процедурата след първата дата на разискването на конституционния план (6 октомври) заради неналичието на огромното болшинство от 180 гласа.
Ако Конституционен съд беше удостоверил питането на " Възраждане " и Има Такъв Народ, графикът за измененията в конституцията можеше да се удължи най-малко до март 2024 година или в краен случай - до септември 2024.
ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи желаят процедурата да завърши до края на 2023. По проект, второто гласоподаване ще е още на 15 декември, а третото - преди Коледа.
Партиите от болшинството оставиха шпации от по една седмица за внасяне на оферти за редакция на главния план, който се сблъсква с всевъзможни рецензии от страна на настоящите органи на правосъдната власт и юридическата общественост.
Противник на промяната се оказа и президентът Румен Радев, който разгласи, че Народното събрание нямал легитимност да " протяга ръка " на Конституцията.
Какво споделя Конституционният съд:
" Конституционният съд е овластен от Основния закон да упражнява надзор за сходството на актовете на Народното събрание с Конституцията, само че не и да интервенира в процеса на образуване на волята му при тяхното приемане. В подтекста на изложеното нагоре такава интервенция може да сложи под въпрос салдото сред фундамента на демократичния парламентарен ред и настоящото измерение на конституционно откритите полезности, който е определящ за една устойчива народна власт. ".Съдиите означават, че има риск да се измести " разгръщането на демократичния развой " и в сегашния случай " да се допусне разбъркване на функционалностите на Народното събрание и на Конституционния съд ".В конституционната правова страна Конституционният съд се основава особено с цел да пази върховенството на Конституцията, което го легитимира да има последната дума по отношение на сходството на актовете на Народното събрание с висшия закон на страната, обективиращ полезностите, които суверенът е определил като висши и стоящи над всяко краткотрайно, и по естеството си конюнктурно, политическо болшинство.
С единогласие съдиите отклониха настояването на депутатите от двете групи за пояснение на изискванията за смяна на Конституцията - тъй като не желаят да се намесват непозволено в пълномощията на Народното събрание посред задействаната към този момент процедура за промяна на главния закон.
Въпросът на " Възраждане " и Има Такъв Народ визира настоящия проблем, при който в Народното събрание няма 180 гласа (мнозинство от 3/4 от всички депутати) за " бърза " конституционна промяна, само че има задоволителна поддръжка, с цел да може смяната да се одобри с малко по-бавна процедура.
При най-малко 160 гласа " за " - конституционният план се отсрочва с 2-5 месеца за наново разискване, и предстои на три поредни гласувания. Ако получи над 2/3 от гласовете на депутатите в трите вота, измененията са признати.
Тълкуването трябваше да обясни дали вносителите на плана би трябвало да чакат най-малко 2 месеца сред всяко от трите гласувания, по този начин както се наложи да отсрочат процедурата след първата дата на разискването на конституционния план (6 октомври) заради неналичието на огромното болшинство от 180 гласа.
Ако Конституционен съд беше удостоверил питането на " Възраждане " и Има Такъв Народ, графикът за измененията в конституцията можеше да се удължи най-малко до март 2024 година или в краен случай - до септември 2024.
ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи желаят процедурата да завърши до края на 2023. По проект, второто гласоподаване ще е още на 15 декември, а третото - преди Коледа.
Партиите от болшинството оставиха шпации от по една седмица за внасяне на оферти за редакция на главния план, който се сблъсква с всевъзможни рецензии от страна на настоящите органи на правосъдната власт и юридическата общественост.
Противник на промяната се оказа и президентът Румен Радев, който разгласи, че Народното събрание нямал легитимност да " протяга ръка " на Конституцията.
Какво споделя Конституционният съд:
" Конституционният съд е овластен от Основния закон да упражнява надзор за сходството на актовете на Народното събрание с Конституцията, само че не и да интервенира в процеса на образуване на волята му при тяхното приемане. В подтекста на изложеното нагоре такава интервенция може да сложи под въпрос салдото сред фундамента на демократичния парламентарен ред и настоящото измерение на конституционно откритите полезности, който е определящ за една устойчива народна власт. ".Съдиите означават, че има риск да се измести " разгръщането на демократичния развой " и в сегашния случай " да се допусне разбъркване на функционалностите на Народното събрание и на Конституционния съд ".В конституционната правова страна Конституционният съд се основава особено с цел да пази върховенството на Конституцията, което го легитимира да има последната дума по отношение на сходството на актовете на Народното събрание с висшия закон на страната, обективиращ полезностите, които суверенът е определил като висши и стоящи над всяко краткотрайно, и по естеството си конюнктурно, политическо болшинство.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ