Турция няма място в ЕС и НАТО
Онзи ден турският президент Ердоган съобщи, че страната му няма да спре да упорства да влезе в Европейския съюз. При всички различия и макар охладнелите връзки със Запада, влизането в Европейски Съюз очевидно остава съществена цел за Анкара, до момента в който Брюксел се свени да u откаже един път вечно. Защо е по този начин и какво значи това?
Евроатлантическият свят е изправен пред една сериозна вътрешна опасност. Името на тази опасност не е Доналд Тръмп, не е Виктор Орбан, нито Ярослав Качински, нито Матео Салвини. Не са „ евроскептиците “, консерваторите или националистите. Тази опасност се споделя Турция. Не Ердоган. Турция, безапелационен е Кристиян Шкварек в собствен разбор за conservative.bg.
Турция е една осемдесетмилионна (с бързо растящо население) някогашна империя. Тя е азиатска по своята география, история и еднаквост, ислямска по своята религия и цивилизация. Държава, преплитаща както мощен шовинизъм от една страна, по този начин и обичаен ислямизъм от друга. Използваща сполучливо дипломатически и военни принадлежности за директна интервенция в своите съседи, за военни спорове в Кипър и Сирия, за разширение на своето въздействие чрез спонсориране на ислямска агитация и турска етническа еднаквост измежду малцинствата в прилежащите страни.
Това ще ги направи най-големият народ в Европейски Съюз и единственият с позитивен приръст. От друга страна, качествено, тъй като турските преселници резервират и държат на идентичността си доста повече от европейците и това ги трансформира в мощно политическо оръжие за Анкара. Всички помним големите манифестации за референдума на Ердоган, които се събираха посред Германия и по какъв начин през 2017 година той даже си разреши да призове турците там да гласоподават срещу държавното управление на Меркел.
Поради изброените аргументи, на всеки трезво мислещ европеец е ясно, че присъединението на Турция към Европейски Съюз би било неравностойна договорка за нас.
Съвсем до скоро обаче, изричането на такава теза беше заклеймявано от либералите. Здравата логичност биваше отричана като националистическа параноя, назадничавост и комплекс. Те твърдяха, че Европейски Съюз няма естествени граници, че е отворен план и че всяка страна, без значение от нейната просвета и религия, може да бъде част от Европа, в случай че одобри полезностите на демократичната народна власт. Те преднамерено поставят старания да не помнят по какъв начин единствено допреди три години, когато стана опита за прелом в Турция, либералите към момента надпреварваха да подават ръка на ислямската ни съседка, която назоваха „ нашият евроатлантически сътрудник “, да пазят нейното бъдещо приемане в Съюза и да жигосват всеки, който изрази паника от опцията тя да вземем за пример да охранява въздушното ни пространство. „ България би трябвало да надрасне комплеските си по отношение на Турция “, ни се споделяше поучително тогава. „ ПатрЕотите и популистите всяват разкол в евроатлантизма. “ Е, през днешния ден същите хора обърнаха палачинката и към този момент са в суматоха от властническия режим на Ердоган, стискат палци на неговата съпротива в Истанбул и вършат същите челни стойки срещу него, каквито до напълно скоро правеха в негова поддръжка.
Ние, несъмнено, приветстваме чудодейното им проглеждане за истината.
Но доста добре знаем, че тяхното зрение и памет са единствено въпрос на обстановка. Ако на следващия ден на власт в Турция дойдат „ демократични “, „ реформистки настроени “, „ секуларни “ и други близки до тях сили, те за следващ път ще се престорят, че нищо не е било. Това е огромният проблем с тяхната визия за Европа – те са слепи за непреходните разлики сред Европа и Азия, сред християнството и исляма. Вместо тази конюнктурност и недомлъвки, Европейски Съюз би трябвало да даде един кардинален отговор „ не “ на Турция, а Алиансът следва да u уточни вратата.
Либералните елити обаче не са способни на това. За тях Европа няма естествени граници – до момента в който за нас има. Те поставят Европейски Съюз пред Европа – ние слагаме Европа пред Европейски Съюз. Те желаят Европа да бъде „ отворена “ – ние желаеме да бъде съхранена.
Същевременно обаче тя е членка на НАТО, стратегически сътрудник на европейските страни и води дългогодишни договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Това е едно от най-големите достижения на турската геополитическа теория, защото u дава невиждан достъп до най-близките u съседки. Превръщайки се в техен „ натовски патньор “, тя добива по-лесно разследваща информация за тях и даже може да употребява военното си превъзходство, с цел да узурпира незабелязано тяхната защита – да вземем за пример като взе участие в така наречен „ аir policing “. Бидейки втората по бройка войска в НАТО, тя може да организира на Балканите в смален мащаб същата политика, каквато имат Съединени американски щати в Западна Европа. Западноевропейците не влагат доста в отбранителни качества, тъй като американците ги пазят. По същия метод Турция разчита на такова „ разпределяне “ на балканските си съседки, с цел да запълва техния защитителен вакуум.
Ако Турция може да използва участието си в НАТО, с цел да осъществя своята теория за „ стратегическа дълбочина “, можем единствено да си представяме какъв стратегически обсег би u предоставило едно участие в Европейския съюз. Ако паднат границите сред нас и Турция, това ще развърже ръцете u да употребява своята голяма и бързо растяща демография, с цел да колонизира от вътрешната страна редица европейски страни.
За разлика от вътрешната европейска миграция на близки по просвета и религия нации, които елементарно се асимилират в новата си татковина, турските мигранти в Австрия и Германия съумяха освен да запазят идентичността на своите предшественици, само че и да отгледат генерации, които към този миг се потвърждават като още по-големи турски националисти от своите предшественици имигранти.
На последните президентски избори в Турция да вземем за пример, Ердоган съумя да завоюва по-голяма поддръжка като % измежду турците в Германия и Австрия, в сравнение с в личната си страна. И то таман измежду младите турци, родени и израснали там, които либералите десетилетия наред ни убеждаваха, че ще израснат като интегрирани и съвременни европейци.
Турското демографско превъзходство затова е двояко.
От една страна, количествено, тъй като понастоящем тя наброява осемдесет милиона, а до 2050 година се чака да станат деветдесет и три милиона. Това ще ги направи най-големият народ в Европейски Съюз и единственият с позитивен приръст. От друга страна, качествено, тъй като турските преселници резервират и държат на идентичността си доста повече от европейците и това ги трансформира в мощно политическо оръжие за Анкара. Всички помним големите манифестации за референдума на Ердоган, които се събираха посред Германия и по какъв начин през 2017 година той даже си разреши да призове турците там да гласоподават срещу държавното управление на Меркел.
Евроатлантическият свят е изправен пред една сериозна вътрешна опасност. Името на тази опасност не е Доналд Тръмп, не е Виктор Орбан, нито Ярослав Качински, нито Матео Салвини. Не са „ евроскептиците “, консерваторите или националистите. Тази опасност се споделя Турция. Не Ердоган. Турция, безапелационен е Кристиян Шкварек в собствен разбор за conservative.bg.
Турция е една осемдесетмилионна (с бързо растящо население) някогашна империя. Тя е азиатска по своята география, история и еднаквост, ислямска по своята религия и цивилизация. Държава, преплитаща както мощен шовинизъм от една страна, по този начин и обичаен ислямизъм от друга. Използваща сполучливо дипломатически и военни принадлежности за директна интервенция в своите съседи, за военни спорове в Кипър и Сирия, за разширение на своето въздействие чрез спонсориране на ислямска агитация и турска етническа еднаквост измежду малцинствата в прилежащите страни.
Това ще ги направи най-големият народ в Европейски Съюз и единственият с позитивен приръст. От друга страна, качествено, тъй като турските преселници резервират и държат на идентичността си доста повече от европейците и това ги трансформира в мощно политическо оръжие за Анкара. Всички помним големите манифестации за референдума на Ердоган, които се събираха посред Германия и по какъв начин през 2017 година той даже си разреши да призове турците там да гласоподават срещу държавното управление на Меркел.
Поради изброените аргументи, на всеки трезво мислещ европеец е ясно, че присъединението на Турция към Европейски Съюз би било неравностойна договорка за нас.
Съвсем до скоро обаче, изричането на такава теза беше заклеймявано от либералите. Здравата логичност биваше отричана като националистическа параноя, назадничавост и комплекс. Те твърдяха, че Европейски Съюз няма естествени граници, че е отворен план и че всяка страна, без значение от нейната просвета и религия, може да бъде част от Европа, в случай че одобри полезностите на демократичната народна власт. Те преднамерено поставят старания да не помнят по какъв начин единствено допреди три години, когато стана опита за прелом в Турция, либералите към момента надпреварваха да подават ръка на ислямската ни съседка, която назоваха „ нашият евроатлантически сътрудник “, да пазят нейното бъдещо приемане в Съюза и да жигосват всеки, който изрази паника от опцията тя да вземем за пример да охранява въздушното ни пространство. „ България би трябвало да надрасне комплеските си по отношение на Турция “, ни се споделяше поучително тогава. „ ПатрЕотите и популистите всяват разкол в евроатлантизма. “ Е, през днешния ден същите хора обърнаха палачинката и към този момент са в суматоха от властническия режим на Ердоган, стискат палци на неговата съпротива в Истанбул и вършат същите челни стойки срещу него, каквито до напълно скоро правеха в негова поддръжка.
Ние, несъмнено, приветстваме чудодейното им проглеждане за истината.
Но доста добре знаем, че тяхното зрение и памет са единствено въпрос на обстановка. Ако на следващия ден на власт в Турция дойдат „ демократични “, „ реформистки настроени “, „ секуларни “ и други близки до тях сили, те за следващ път ще се престорят, че нищо не е било. Това е огромният проблем с тяхната визия за Европа – те са слепи за непреходните разлики сред Европа и Азия, сред християнството и исляма. Вместо тази конюнктурност и недомлъвки, Европейски Съюз би трябвало да даде един кардинален отговор „ не “ на Турция, а Алиансът следва да u уточни вратата.
Либералните елити обаче не са способни на това. За тях Европа няма естествени граници – до момента в който за нас има. Те поставят Европейски Съюз пред Европа – ние слагаме Европа пред Европейски Съюз. Те желаят Европа да бъде „ отворена “ – ние желаеме да бъде съхранена.
Същевременно обаче тя е членка на НАТО, стратегически сътрудник на европейските страни и води дългогодишни договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Това е едно от най-големите достижения на турската геополитическа теория, защото u дава невиждан достъп до най-близките u съседки. Превръщайки се в техен „ натовски патньор “, тя добива по-лесно разследваща информация за тях и даже може да употребява военното си превъзходство, с цел да узурпира незабелязано тяхната защита – да вземем за пример като взе участие в така наречен „ аir policing “. Бидейки втората по бройка войска в НАТО, тя може да организира на Балканите в смален мащаб същата политика, каквато имат Съединени американски щати в Западна Европа. Западноевропейците не влагат доста в отбранителни качества, тъй като американците ги пазят. По същия метод Турция разчита на такова „ разпределяне “ на балканските си съседки, с цел да запълва техния защитителен вакуум.
Ако Турция може да използва участието си в НАТО, с цел да осъществя своята теория за „ стратегическа дълбочина “, можем единствено да си представяме какъв стратегически обсег би u предоставило едно участие в Европейския съюз. Ако паднат границите сред нас и Турция, това ще развърже ръцете u да употребява своята голяма и бързо растяща демография, с цел да колонизира от вътрешната страна редица европейски страни.
За разлика от вътрешната европейска миграция на близки по просвета и религия нации, които елементарно се асимилират в новата си татковина, турските мигранти в Австрия и Германия съумяха освен да запазят идентичността на своите предшественици, само че и да отгледат генерации, които към този миг се потвърждават като още по-големи турски националисти от своите предшественици имигранти.
На последните президентски избори в Турция да вземем за пример, Ердоган съумя да завоюва по-голяма поддръжка като % измежду турците в Германия и Австрия, в сравнение с в личната си страна. И то таман измежду младите турци, родени и израснали там, които либералите десетилетия наред ни убеждаваха, че ще израснат като интегрирани и съвременни европейци.
Турското демографско превъзходство затова е двояко.
От една страна, количествено, тъй като понастоящем тя наброява осемдесет милиона, а до 2050 година се чака да станат деветдесет и три милиона. Това ще ги направи най-големият народ в Европейски Съюз и единственият с позитивен приръст. От друга страна, качествено, тъй като турските преселници резервират и държат на идентичността си доста повече от европейците и това ги трансформира в мощно политическо оръжие за Анкара. Всички помним големите манифестации за референдума на Ердоган, които се събираха посред Германия и по какъв начин през 2017 година той даже си разреши да призове турците там да гласоподават срещу държавното управление на Меркел.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ