Омбудсманът атакува пред КС спирането на границата за неплатени пътни глоби
Омбудсманът Диана Ковачева 
Диана Ковачева е родена в София през 1975 година Завършила е право в Софийския университет " Св. Климент нападна пред Конституционния съд (КС) текстовете от Закона за придвижването по пътищата, с които се лимитират съществени права на жителите, като свободното напредване в страната, правото на овакантяване на нейните лимити, правото на персонален живот, както и конституционни правила като правилото на правовата страна.
Става въпрос за член 171, т. 1, б. „ д “ и т. 2, б. „ к” от Закона за придвижването по пътищата (ЗДвП).
„ Не би могло да се одобри, че наредбите на член 171, т. 1, б. „ д “ и т. 2, б. „ к “ от ЗДвП са в сходство с Конституцията. В основата на законовите текстове е стопански интерес за събиране на вземания на страната (неплатени глоби), който обаче не оправдава засягането на съществени конституционни права, каквито са свободното напредване и напускането на рамките на страната, регламентирани в член 35 от Конституцията на Република България. Посочените права могат да бъдат ограничавани единствено със закон за отбрана на националната сигурност, националното здраве и правата и свободите на други жители. Събирането на неплатени санкции на границата и обвързването на тяхното заплащане с правото да напуснеш рамките на страната, е недопустимо и не оправдава ограничението на правата, планувани в конституционната наредба. Финансовият интерес на страната не е измежду вероятните учредения за ограничение на посочените конституционни права на жителите “, безапелационна е доцент Ковачева.
Според настояването оспорените правила плануват, че за обезпечаване на сигурността на придвижването по пътищата и за прекратяване на административните нарушавания се ползват насилствени административни ограничения (ПАМ), измежду които краткотрайното прекъсване от придвижване на пътно транспортно средство (ППС) и краткотрайното лишаване на свидетелството за ръководство на моторно транспортно средство на лидер, който ръководи моторно транспортно средство (МПС) с наложено наказване санкция, незаплатена в периода за непринудено възнаграждение - до възнаграждение на дължимата санкция.
„ С краткотрайното лишаване на свидетелството за ръководство на МПС на лидер, не на съображение тежко нарушаване, а на съображение неплатена санкция, на процедура същият се лишава от опцията законосъобразно да ръководи автомобил и надлежно се стига до нарушение на правото му свободно да се придвижва по територията на страната, а съгласно откритата напоследък процедура на Министерството на вътрешните работи - и да напуща нейните лимити “, счита омбудсманът.
Още по-сериозно, по думите ѝ, се засягат правата на свободно напредване и овакантяване на страната с краткотрайното прекъсване от придвижване на ППС и неплатената санкция не може да бъде съображение за това.
„ Не оборвам, че използването на насилствени административни ограничения е обосновано в случаите на тежки нарушавания, при които се заплашват животът и здравето на жителите, както и с цел да се обезпечи сигурността на придвижването по пътищата. В този смисъл санкционирането на нарушителите има значим предпазен резултат. Налагането на такива наказания на съображение на несъбрани санкции, което не е административно нарушаване обаче, е безпричинно и води до нарушение на конституционни права на жителите “, аргументира се доцент Ковачева.
Омбудсманът акцентира, че събирането на наложените санкции за нарушавания на ЗДвП има значим финансов и предпазен резултат, само че неналичието на непринудено осъществяване на открито имуществено обвързване не може да бъде обезщетено със засягане на персонални права на жителите и с използването на насилствени административни ограничения.
„ Наред с това, казусът с използването на ПАМ за неплатени санкции, с което се визира във висока степен конституционното право на жителите на свободно напредване по територията на страната, в допълнение се утежнява с въвеждането на автоматизирана осведомителна система „ Административнонаказателна активност “ на гранично-контролно пропускателните пунктове на Република България “, подчертава омбудсманът.
В жалбата си до Конституционен съд публичният бранител показва, че с тази процедура се основават спънки за овакантяване на страната от лица, за които се откри, че имат неплатени санкции по наказателни постановления за нарушавания на Закона за придвижване по пътищата, освен това в миг, в който, пристигайки на гранично-контролно пропускателните пунктове, те недвусмислено са декларирали желанието си да изоставен рамките на страната.
Омбудсманът изброява редица дефицити: Според подхванатото от Министерство на вътрешните работи, водачите, на които за първи път се връчват наказателните постановления, ще имат право да продължат пътя си и да апелират или да платят. Същевременно водачите, които са с влезнали в действие санкции, би трябвало да платят на ПОС терминали на граничните пунктове, в най-близката банка, или да се разделят с книжката и талона на колата. За неплатени санкции се ревизират и останалите пасажери в колата. Така, всички те ще би трябвало или да платят, или да се откажат от пътуването.
Проблемът поражда и в случаите, когато жителите не са били известени за издадените наказателните постановления, а същите се считат за връчени по реда на член 58, алинея 2 от Закона за административните нарушавания и санкции. В тази обстановка водачите на МПС схващат за издаденото наказателно разпореждане и наложеното наказване едвам на гранично-контролно пропускателните пунктове или при осъществена инспекция. При това състояние, те се оказват в обстановка да не могат да продължат пътуването си отвън страната, без значение от ясно декларираната от тях воля за това, без да им е била дадена опция да реагират по отношение на открито по надлежния ред осъществено от тях нарушаване на Закона за придвижване по пътищата.
По данни на жители има и случаи, в които системата не регистрира, че дадена санкция е към този момент платена т.е. в случай че лидерът не носи със себе си платежния документ, удостоверяващ заплащането, също може да бъде глобен, в случай, че е бил безупречен и е заплатил санкцията.
„ На последващо място, краткотрайното прекъсване от придвижване на ППС и краткотрайното лишаване на свидетелството за ръководство на МПС като насилствени административни ограничения на съображение несъбрани санкции засягат освен конституционно прогласеното право на свободно напредване, само че и биха могли да лимитират правото на персонален живот по смисъла на член 32, ал.1 от Конституцията “, безапелационна е доцент Диана Ковачева Диана Ковачева е родена в София през 1975 година Завършила е право в Софийския университет " Св. Климент.
Според омбудсмана с използването на ПАМ за неплатени санкции действително се стига до спомагателна глоба посредством засягане на персоналния им живот, защото за доста хора автомобилът е нормалното средство за напредване от вкъщи до местоработата, до учебното заведение и детските градини, до местата за персонални срещи и обществени контакти, за практикуване на спортни занимания и други занимания, за пътешестване в чужбина.
„ От тази вероятност, отнемането на свидетелството за правоуправление и краткотрайното прекъсване на автомобила от придвижване като форма на административна насила на съображение неплатена санкция т.е. без осъществено нарушаване, биха могли да доведат до безпричинно засягане и значително ограничение на значими аспекти от правото на персонален живот. Може да се стигне да вземем за пример до усложнения за превозване на близки за неотложни медицински процедури, както и за обгрижването на възрастни и заболели родственици, живеещи в обитаеми места на огромно разстояние, без постоянен публичен превоз до местоживеенето на децата им “, написа още доцент Ковачева.
Омбудсманът с рекомендация до Министерство на вътрешните работи
Диана Ковачева е родена в София през 1975 година Завършила е право в Софийския университет " Св. Климент нападна пред Конституционния съд (КС) текстовете от Закона за придвижването по пътищата, с които се лимитират съществени права на жителите, като свободното напредване в страната, правото на овакантяване на нейните лимити, правото на персонален живот, както и конституционни правила като правилото на правовата страна. Става въпрос за член 171, т. 1, б. „ д “ и т. 2, б. „ к” от Закона за придвижването по пътищата (ЗДвП).
„ Не би могло да се одобри, че наредбите на член 171, т. 1, б. „ д “ и т. 2, б. „ к “ от ЗДвП са в сходство с Конституцията. В основата на законовите текстове е стопански интерес за събиране на вземания на страната (неплатени глоби), който обаче не оправдава засягането на съществени конституционни права, каквито са свободното напредване и напускането на рамките на страната, регламентирани в член 35 от Конституцията на Република България. Посочените права могат да бъдат ограничавани единствено със закон за отбрана на националната сигурност, националното здраве и правата и свободите на други жители. Събирането на неплатени санкции на границата и обвързването на тяхното заплащане с правото да напуснеш рамките на страната, е недопустимо и не оправдава ограничението на правата, планувани в конституционната наредба. Финансовият интерес на страната не е измежду вероятните учредения за ограничение на посочените конституционни права на жителите “, безапелационна е доцент Ковачева.
Според настояването оспорените правила плануват, че за обезпечаване на сигурността на придвижването по пътищата и за прекратяване на административните нарушавания се ползват насилствени административни ограничения (ПАМ), измежду които краткотрайното прекъсване от придвижване на пътно транспортно средство (ППС) и краткотрайното лишаване на свидетелството за ръководство на моторно транспортно средство на лидер, който ръководи моторно транспортно средство (МПС) с наложено наказване санкция, незаплатена в периода за непринудено възнаграждение - до възнаграждение на дължимата санкция.
„ С краткотрайното лишаване на свидетелството за ръководство на МПС на лидер, не на съображение тежко нарушаване, а на съображение неплатена санкция, на процедура същият се лишава от опцията законосъобразно да ръководи автомобил и надлежно се стига до нарушение на правото му свободно да се придвижва по територията на страната, а съгласно откритата напоследък процедура на Министерството на вътрешните работи - и да напуща нейните лимити “, счита омбудсманът.
Още по-сериозно, по думите ѝ, се засягат правата на свободно напредване и овакантяване на страната с краткотрайното прекъсване от придвижване на ППС и неплатената санкция не може да бъде съображение за това.
„ Не оборвам, че използването на насилствени административни ограничения е обосновано в случаите на тежки нарушавания, при които се заплашват животът и здравето на жителите, както и с цел да се обезпечи сигурността на придвижването по пътищата. В този смисъл санкционирането на нарушителите има значим предпазен резултат. Налагането на такива наказания на съображение на несъбрани санкции, което не е административно нарушаване обаче, е безпричинно и води до нарушение на конституционни права на жителите “, аргументира се доцент Ковачева.
Омбудсманът акцентира, че събирането на наложените санкции за нарушавания на ЗДвП има значим финансов и предпазен резултат, само че неналичието на непринудено осъществяване на открито имуществено обвързване не може да бъде обезщетено със засягане на персонални права на жителите и с използването на насилствени административни ограничения.
„ Наред с това, казусът с използването на ПАМ за неплатени санкции, с което се визира във висока степен конституционното право на жителите на свободно напредване по територията на страната, в допълнение се утежнява с въвеждането на автоматизирана осведомителна система „ Административнонаказателна активност “ на гранично-контролно пропускателните пунктове на Република България “, подчертава омбудсманът.
В жалбата си до Конституционен съд публичният бранител показва, че с тази процедура се основават спънки за овакантяване на страната от лица, за които се откри, че имат неплатени санкции по наказателни постановления за нарушавания на Закона за придвижване по пътищата, освен това в миг, в който, пристигайки на гранично-контролно пропускателните пунктове, те недвусмислено са декларирали желанието си да изоставен рамките на страната.
Омбудсманът изброява редица дефицити: Според подхванатото от Министерство на вътрешните работи, водачите, на които за първи път се връчват наказателните постановления, ще имат право да продължат пътя си и да апелират или да платят. Същевременно водачите, които са с влезнали в действие санкции, би трябвало да платят на ПОС терминали на граничните пунктове, в най-близката банка, или да се разделят с книжката и талона на колата. За неплатени санкции се ревизират и останалите пасажери в колата. Така, всички те ще би трябвало или да платят, или да се откажат от пътуването.
Проблемът поражда и в случаите, когато жителите не са били известени за издадените наказателните постановления, а същите се считат за връчени по реда на член 58, алинея 2 от Закона за административните нарушавания и санкции. В тази обстановка водачите на МПС схващат за издаденото наказателно разпореждане и наложеното наказване едвам на гранично-контролно пропускателните пунктове или при осъществена инспекция. При това състояние, те се оказват в обстановка да не могат да продължат пътуването си отвън страната, без значение от ясно декларираната от тях воля за това, без да им е била дадена опция да реагират по отношение на открито по надлежния ред осъществено от тях нарушаване на Закона за придвижване по пътищата.
По данни на жители има и случаи, в които системата не регистрира, че дадена санкция е към този момент платена т.е. в случай че лидерът не носи със себе си платежния документ, удостоверяващ заплащането, също може да бъде глобен, в случай, че е бил безупречен и е заплатил санкцията.
„ На последващо място, краткотрайното прекъсване от придвижване на ППС и краткотрайното лишаване на свидетелството за ръководство на МПС като насилствени административни ограничения на съображение несъбрани санкции засягат освен конституционно прогласеното право на свободно напредване, само че и биха могли да лимитират правото на персонален живот по смисъла на член 32, ал.1 от Конституцията “, безапелационна е доцент Диана Ковачева
Диана Ковачева е родена в София през 1975 година Завършила е право в Софийския университет " Св. Климент. Според омбудсмана с използването на ПАМ за неплатени санкции действително се стига до спомагателна глоба посредством засягане на персоналния им живот, защото за доста хора автомобилът е нормалното средство за напредване от вкъщи до местоработата, до учебното заведение и детските градини, до местата за персонални срещи и обществени контакти, за практикуване на спортни занимания и други занимания, за пътешестване в чужбина.
„ От тази вероятност, отнемането на свидетелството за правоуправление и краткотрайното прекъсване на автомобила от придвижване като форма на административна насила на съображение неплатена санкция т.е. без осъществено нарушаване, биха могли да доведат до безпричинно засягане и значително ограничение на значими аспекти от правото на персонален живот. Може да се стигне да вземем за пример до усложнения за превозване на близки за неотложни медицински процедури, както и за обгрижването на възрастни и заболели родственици, живеещи в обитаеми места на огромно разстояние, без постоянен публичен превоз до местоживеенето на децата им “, написа още доцент Ковачева.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ