Подводен филм на ужасите: Октоподите се самоунищожават трагично след чифтосване
Октоподите са обречени да останат сираци от най-ранна възраст. След като женският октопод снесе яйцата си, той стопира да се храни и стартира да се самонаранява, като раздира кожата си и отхапва върховете на пипалата си. Когато младият октопод се измъква от яйцето си, майка му към този момент е мъртва. Няколко месеца по-късно умира и бащата. Почти като филм на ужасите...
Краткият и тъмен живот на октоподите от дълго време вълнува учените. През 1944 година откривателите изричат хипотезата, че чифтосването по някакъв метод задейства молекулярен бутон за самоизтребление в морските създания.
Отнел съвсем 80 години, само че тази неразбираема догадка най-сетне придобива форма. Наскоро откривателите схванаха, че чифтосването наподобява трансформира няколко сериозни биохимични пътя, основани на холестерола в разнообразни хормони при женските октоподи, оповестява.
Octopuses Tragically Destroy Themselves After Mating. We May Finally Know Why
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
"Знаем, че холестеролът е значим от позиция на храненето, а също и в границите на разнообразни сигнални системи в организма ", изяснява молекулярният биолог Ян Уанг, който организира проучването, до момента в който работи в Чикагския университет.
"Той взе участие във всичко - от гъвкавостта на клетъчните мембрани до производството на хормони на напрежението, само че беше огромна изненада да забележим, че играе роля и в този развой на виталния цикъл. "
Сред хората някои прекурсори на холестерола са токсични при високи равнища. Поради това генетичните нарушавания, които усилват метаболизма на холестерола, могат да доведат до съществени проблеми в развиването и държанието, в това число повтарящи се самонаранявания и нарушавания в храненето. Тежките случаи могат да бъдат даже животозастрашаващи.
Симптомите необичайно припомнят на женски октоподи в последните им дни, което подсказва, че откривателите може би са на път да създадат изобретение.
Отне години, с цел да се стигне дотук, и значително това се дължи на един дребен и подценен орган, който се среща при октоподите и калмарите. През 1977 година откривателите схванаха, че зрителната жлеза играе някаква роля в програмираната гибел на октопода. Този орган е сходен на хипофизата при хората. Той се намира сред очите на октопода и е обвързван с половото развиване и стареенето при главоногите. Когато той бъде отхвърлен от женски октопод, съществото живее няколко месеца след снасянето на яйцата си.
През 2018 година учените се възползваха от това познание и секвенираха РНК на две оптични жлези от два женски октопода в друг етап на крах. С приближаването на гибелта на октопода създателите виждат по-високи равнища на интензивност в няколко гена, които управляват половите хормони, инсулиноподобните хормони и холестеролния метаболизъм.
Сега, няколко години по-късно, някои от същите откриватели са анализирали непосредствено молекулите, отделяни от този орган, както при чифтосани, по този начин и при нечифтосани женски.
Оказва се, че след чифтосването зрителната жлеза в действителност отделя повече полови хормони, инсулиноподобни хормони и прекурсори на холестерола.
И трите молекули в последна сметка биха могли да допринесат за сигнални системи, които провокират гибел. А може би просто натрупването на тези молекули в организма на октопода е смъртоносно, както е при хората.
В бъдеще Уанг и нейните сътрудници се надяват да потърсят още по-надолу по веригата, с цел да видят кои други молекули вземат участие в тази странна гибел.
"Това, което е поразително, е, че октоподите минават през тази градация в резултат на промени, при които наподобява, че полудяват тъкмо преди да умрат ", споделя невробиологът Клифтън Рагсдейл от Чикагския университет.
"Може би това са два процеса, а може би три или четири. Сега разполагаме с най-малко три явно самостоятелни пътя към стероидните хормони, които биха могли да обяснят множеството резултати, които се демонстрират при тези животни. "
Краткият и тъмен живот на октоподите от дълго време вълнува учените. През 1944 година откривателите изричат хипотезата, че чифтосването по някакъв метод задейства молекулярен бутон за самоизтребление в морските създания.
Отнел съвсем 80 години, само че тази неразбираема догадка най-сетне придобива форма. Наскоро откривателите схванаха, че чифтосването наподобява трансформира няколко сериозни биохимични пътя, основани на холестерола в разнообразни хормони при женските октоподи, оповестява.
Octopuses Tragically Destroy Themselves After Mating. We May Finally Know Why
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
"Знаем, че холестеролът е значим от позиция на храненето, а също и в границите на разнообразни сигнални системи в организма ", изяснява молекулярният биолог Ян Уанг, който организира проучването, до момента в който работи в Чикагския университет.
"Той взе участие във всичко - от гъвкавостта на клетъчните мембрани до производството на хормони на напрежението, само че беше огромна изненада да забележим, че играе роля и в този развой на виталния цикъл. "
Сред хората някои прекурсори на холестерола са токсични при високи равнища. Поради това генетичните нарушавания, които усилват метаболизма на холестерола, могат да доведат до съществени проблеми в развиването и държанието, в това число повтарящи се самонаранявания и нарушавания в храненето. Тежките случаи могат да бъдат даже животозастрашаващи.
Симптомите необичайно припомнят на женски октоподи в последните им дни, което подсказва, че откривателите може би са на път да създадат изобретение.
Отне години, с цел да се стигне дотук, и значително това се дължи на един дребен и подценен орган, който се среща при октоподите и калмарите. През 1977 година откривателите схванаха, че зрителната жлеза играе някаква роля в програмираната гибел на октопода. Този орган е сходен на хипофизата при хората. Той се намира сред очите на октопода и е обвързван с половото развиване и стареенето при главоногите. Когато той бъде отхвърлен от женски октопод, съществото живее няколко месеца след снасянето на яйцата си.
През 2018 година учените се възползваха от това познание и секвенираха РНК на две оптични жлези от два женски октопода в друг етап на крах. С приближаването на гибелта на октопода създателите виждат по-високи равнища на интензивност в няколко гена, които управляват половите хормони, инсулиноподобните хормони и холестеролния метаболизъм.
Сега, няколко години по-късно, някои от същите откриватели са анализирали непосредствено молекулите, отделяни от този орган, както при чифтосани, по този начин и при нечифтосани женски.
Оказва се, че след чифтосването зрителната жлеза в действителност отделя повече полови хормони, инсулиноподобни хормони и прекурсори на холестерола.
И трите молекули в последна сметка биха могли да допринесат за сигнални системи, които провокират гибел. А може би просто натрупването на тези молекули в организма на октопода е смъртоносно, както е при хората.
В бъдеще Уанг и нейните сътрудници се надяват да потърсят още по-надолу по веригата, с цел да видят кои други молекули вземат участие в тази странна гибел.
"Това, което е поразително, е, че октоподите минават през тази градация в резултат на промени, при които наподобява, че полудяват тъкмо преди да умрат ", споделя невробиологът Клифтън Рагсдейл от Чикагския университет.
"Може би това са два процеса, а може би три или четири. Сега разполагаме с най-малко три явно самостоятелни пътя към стероидните хормони, които биха могли да обяснят множеството резултати, които се демонстрират при тези животни. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ