Властта: Парамедиците ще се обучават в Медицинските университети
Огромното текучество e огромният проблем в Спешната помощ, който остава неуреден, макар че в последните години бяха взети ограничения за преодоляване на експанзията и за повишение на заплатите. Това сподели в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ доктор Десислава Кателиева, основен координатор на експертния съвет по Спешна медицина към министъра на опазването на здравето.
По думите й казусът е в това, че няма превръщане към новозавършващите медици и те не познават специалността.
„ Може би верният път е да се вкара наложително образование по Спешна медицина. Не може да завършиш медицина, да си доктор и да нямаш опит в животозастрашаващи положения. Достатъчен е изцяло един учебен срок в пети курс, когато към този момент има задоволително клинични познания “, добави доктор Кателиева.
В момента се образоват парамедици в страната в Спешни отделения, само че тази система не работи задоволително добре, акцентира зам.-министърът на опазването на здравето доктор Петър Грибнев. „ Трябва да се знае, че даже водачите на колите за спешна помощ се водят парамедици, въпреки че това е най-ниската степен. Идеята обаче не е парамедикът да е водач на колата за спешна помощ, а да взе участие в процеса на всяко едно повикване в незабавен порядък. И тук нашата концепция е да заложим няколко равнища на образование на парамедици, които да са на практика готови, с цел да може те да попълнят редиците на изчезналите в Спешна помощ поетапно и да стигнем до там, че да пращаме екипи парамедици на повиквания, които не касаят незабавни, а неотложни положения. Ако стартираме тази стратегия в този момент, след две години ще имаме първите екипи. Идеята е парамедиците да се образоват в медицинските университети “, изясни той.
По думите му идната стъпка е да се обезпечи заплащането им, а крайната визия е лекарите в системата да стоят в центрове за консултация, до момента в който парамедиците поемат функционалността на екипите на място.
Председателят на парламентарната здравна комисия доцент Антон Тонев съобщи, че сега има към 1500 парамедици, само че те могат по-скоро единствено да оказват помощ на екипите, в сравнение с да правят независима активност.
„ Медицинските университети ще изготвят програмата за образование, която ще бъде синхронизирана с стратегиите за образование в Европа, тъй че в границите на две или три години да имаме парамедици, които да работят независимо. Вече подготвените парамедици ще имат опция да се явят на приравнителни изпити и в случай че покрият условията, ще могат да стартират работа незабавно “, сподели той.
Доц. Тонев добави, че се планува образованието на парамедиците в университетите да стартира още от идната образователна година.
По отношение на капиталовия план за рационализация на незабавната помощ доктор Грибнев съобщи, че има средства, само че ще трябват големи старания той да се бъде приключен. От встъпването си в Министерство на здравеопазването екипът е открил, че от 200-те обекта, които се нуждаят от ремонт, единствено 20 са приключени за цялата страна. Проектът обаче ще бъде приключен в период, увери зам.-министърът.
„ В незабавната помощ има към 800 коли за спешна помощ. Правим разбор кои са амортизираните, с цел да ги подменим. В момента тече процедура за снабдяване на 42 високопроходими коли за спешна помощ. Третият значим миг – въздушната помощ – за момента не сме имали медицински хеликоптери. Тази нова система с въздушната помощ ще би трябвало да бъде добавена към системата на 112. Включително се залага построяването на площадките на тези хеликоптери, поддръжката, образованието на личния състав, ролята на медицинските екипи. 6 хеликоптера ще бъдат ситуирани в разнообразни точки на страната. Те ще бъдат употребявани и в случаите на донорство и трансплантации “, разясни доктор Грибнев.
Доц. Тонев добави, че закупуването на хеликоптерите е заложено в Плана за възобновяване и резистентност. Те ще бъдат закупени с целеви пари по него и ще бъдат наша благосъстоятелност.
По думите й казусът е в това, че няма превръщане към новозавършващите медици и те не познават специалността.
„ Може би верният път е да се вкара наложително образование по Спешна медицина. Не може да завършиш медицина, да си доктор и да нямаш опит в животозастрашаващи положения. Достатъчен е изцяло един учебен срок в пети курс, когато към този момент има задоволително клинични познания “, добави доктор Кателиева.
В момента се образоват парамедици в страната в Спешни отделения, само че тази система не работи задоволително добре, акцентира зам.-министърът на опазването на здравето доктор Петър Грибнев. „ Трябва да се знае, че даже водачите на колите за спешна помощ се водят парамедици, въпреки че това е най-ниската степен. Идеята обаче не е парамедикът да е водач на колата за спешна помощ, а да взе участие в процеса на всяко едно повикване в незабавен порядък. И тук нашата концепция е да заложим няколко равнища на образование на парамедици, които да са на практика готови, с цел да може те да попълнят редиците на изчезналите в Спешна помощ поетапно и да стигнем до там, че да пращаме екипи парамедици на повиквания, които не касаят незабавни, а неотложни положения. Ако стартираме тази стратегия в този момент, след две години ще имаме първите екипи. Идеята е парамедиците да се образоват в медицинските университети “, изясни той.
По думите му идната стъпка е да се обезпечи заплащането им, а крайната визия е лекарите в системата да стоят в центрове за консултация, до момента в който парамедиците поемат функционалността на екипите на място.
Председателят на парламентарната здравна комисия доцент Антон Тонев съобщи, че сега има към 1500 парамедици, само че те могат по-скоро единствено да оказват помощ на екипите, в сравнение с да правят независима активност.
„ Медицинските университети ще изготвят програмата за образование, която ще бъде синхронизирана с стратегиите за образование в Европа, тъй че в границите на две или три години да имаме парамедици, които да работят независимо. Вече подготвените парамедици ще имат опция да се явят на приравнителни изпити и в случай че покрият условията, ще могат да стартират работа незабавно “, сподели той.
Доц. Тонев добави, че се планува образованието на парамедиците в университетите да стартира още от идната образователна година.
По отношение на капиталовия план за рационализация на незабавната помощ доктор Грибнев съобщи, че има средства, само че ще трябват големи старания той да се бъде приключен. От встъпването си в Министерство на здравеопазването екипът е открил, че от 200-те обекта, които се нуждаят от ремонт, единствено 20 са приключени за цялата страна. Проектът обаче ще бъде приключен в период, увери зам.-министърът.
„ В незабавната помощ има към 800 коли за спешна помощ. Правим разбор кои са амортизираните, с цел да ги подменим. В момента тече процедура за снабдяване на 42 високопроходими коли за спешна помощ. Третият значим миг – въздушната помощ – за момента не сме имали медицински хеликоптери. Тази нова система с въздушната помощ ще би трябвало да бъде добавена към системата на 112. Включително се залага построяването на площадките на тези хеликоптери, поддръжката, образованието на личния състав, ролята на медицинските екипи. 6 хеликоптера ще бъдат ситуирани в разнообразни точки на страната. Те ще бъдат употребявани и в случаите на донорство и трансплантации “, разясни доктор Грибнев.
Доц. Тонев добави, че закупуването на хеликоптерите е заложено в Плана за възобновяване и резистентност. Те ще бъдат закупени с целеви пари по него и ще бъдат наша благосъстоятелност.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ