Няма време да се бави махането на МОЧА: Докато не се срита здраво в топките старата епоха, не може да се влезе в новата
Огнян Минчев*
Отказът да се отстрани МОЧА по бюрократични съображения ще понижи значително така и така невисоката поддръжка за сегашното държавно управление. Има няколко значими символни акта, които биха били удостоверение за откровени реформистки планове и за въпреки всичко разполагаем реформистки капацитет. Премахването на МОЧА е първият измежду тях. Следват безапелационната анулация на концесията за Росенец (възстановяване контрола на българската държава) и сбогуването с Лукойл в недългосрочна вероятност, одобряването на 24 май или 6 септември за народен празник на България. Тези значими в веществен, само че още повече в алегоричен проект актове би трябвало да бъдат неопровержими свидетелства за намаляване - в случай че не за разкъсване на унизителната колониална взаимозависимост на България от Москва, която бе наложена със сталинистката окупация от 1944 година и продължена във видоизменена форма след 1989 година
Посткомунистическата олигархична система, която нанесе толкоз жестоки морални, икономически, политически и културни провали на България през последните 30 години е директно разследване и израз на колониалната взаимозависимост на страната ни от Русия. България няма нито европейска вероятност, нито вероятност за национална сигурност, нито вероятност за почтено и сполучливо национално развиване, до момента в който не скъса със зависимостите си от проведената незаконна държавна система на постсъветската олигархия и нейните неоимперски упоритости. Наглата експанзия в Украйна разсъни инстинктите за самозапазване на Запада и през днешния ден България се намира под натиска на своите съюзнически отговорности да се осъзнае и да приключи унизителното си битие като спътник на постсъветската незаконна мафия в Москва. Затова - стига се въртяхте като пумпали, стига се оправдавахте, стига сте играли " топката в корнера "!
Това ръководство - и неговото болшинство се състоят от две съществени политически посоки. Първото - на старите олигархични главатари Бойко и Делян. За тях няма политическо оцеляване, още по-малко - реабилитация, в случай че не покажат възторг в разрушение на олигархичния модел, който сами построиха и сами експлоатираха. Скатаването е невероятно - скатаването е Магнитски... Второто направление е на релативно младите тарикати от " смяната " и " градската десница ", които се пробват да влязат в новата ера като елегантно " заобиколят " остарялата. Няма да стане, господа - постанова се първо да сритате остарялата ера в топките, крепко, мъчително да я сритате. Оттам - да пенсионирате властовите й йерархии и да се опитате да надстроите българското общество до равнищата на актуалните държавни и публични действителности на Европа и цивилизования свят. Ако не съумеете - ще си ходите даже по-рано от Бойко и Делян. Защото те най-малко имат опит и ловкост, а вие - не.
Няма време за губене - мястото на МОЧА е в музея. А мястото на България е в цивилизована Европа - за което дадоха живота си най-светлите мозъци и души на българското национално Възраждане и национално строителство. Малко се засрамете и се хващайте на работа!
*Текстът е оповестен на страницата на създателя във Facebook, заглавието е на редакцията
Отказът да се отстрани МОЧА по бюрократични съображения ще понижи значително така и така невисоката поддръжка за сегашното държавно управление. Има няколко значими символни акта, които биха били удостоверение за откровени реформистки планове и за въпреки всичко разполагаем реформистки капацитет. Премахването на МОЧА е първият измежду тях. Следват безапелационната анулация на концесията за Росенец (възстановяване контрола на българската държава) и сбогуването с Лукойл в недългосрочна вероятност, одобряването на 24 май или 6 септември за народен празник на България. Тези значими в веществен, само че още повече в алегоричен проект актове би трябвало да бъдат неопровержими свидетелства за намаляване - в случай че не за разкъсване на унизителната колониална взаимозависимост на България от Москва, която бе наложена със сталинистката окупация от 1944 година и продължена във видоизменена форма след 1989 година
Посткомунистическата олигархична система, която нанесе толкоз жестоки морални, икономически, политически и културни провали на България през последните 30 години е директно разследване и израз на колониалната взаимозависимост на страната ни от Русия. България няма нито европейска вероятност, нито вероятност за национална сигурност, нито вероятност за почтено и сполучливо национално развиване, до момента в който не скъса със зависимостите си от проведената незаконна държавна система на постсъветската олигархия и нейните неоимперски упоритости. Наглата експанзия в Украйна разсъни инстинктите за самозапазване на Запада и през днешния ден България се намира под натиска на своите съюзнически отговорности да се осъзнае и да приключи унизителното си битие като спътник на постсъветската незаконна мафия в Москва. Затова - стига се въртяхте като пумпали, стига се оправдавахте, стига сте играли " топката в корнера "!
Това ръководство - и неговото болшинство се състоят от две съществени политически посоки. Първото - на старите олигархични главатари Бойко и Делян. За тях няма политическо оцеляване, още по-малко - реабилитация, в случай че не покажат възторг в разрушение на олигархичния модел, който сами построиха и сами експлоатираха. Скатаването е невероятно - скатаването е Магнитски... Второто направление е на релативно младите тарикати от " смяната " и " градската десница ", които се пробват да влязат в новата ера като елегантно " заобиколят " остарялата. Няма да стане, господа - постанова се първо да сритате остарялата ера в топките, крепко, мъчително да я сритате. Оттам - да пенсионирате властовите й йерархии и да се опитате да надстроите българското общество до равнищата на актуалните държавни и публични действителности на Европа и цивилизования свят. Ако не съумеете - ще си ходите даже по-рано от Бойко и Делян. Защото те най-малко имат опит и ловкост, а вие - не.
Няма време за губене - мястото на МОЧА е в музея. А мястото на България е в цивилизована Европа - за което дадоха живота си най-светлите мозъци и души на българското национално Възраждане и национално строителство. Малко се засрамете и се хващайте на работа!
*Текстът е оповестен на страницата на създателя във Facebook, заглавието е на редакцията
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ