Очертаването на червени линии“ не е нито умно, нито глупаво

Очертаването на „ червени линии “ не е нито мъдро, нито неуместно и Америка, която няма други привлекателни други възможности, неизбежно ще би трябвало да употребява тази тактичност, с цел да договаря и сдържа съперниците си. Както написа Foreign Affers обаче, главният проблем за Съединените щати при ефикасното потребление на „ алените линии “ е, че Вашингтон слага на карта по-малки залози от своите съперници. За да бъдат ефикасни, американските „ червени линии “ би трябвало да бъдат деликатно премислени и тествани, с цел да оповестяват вярно условията на Съединени американски щати към обектите и в това време да им дават нужните гаранции, само че не и да ги предизвикат.

Вашингтон е изправен пред сложни въпроси за алените линии освен от Русия. По мнението на Foreign Affers това е както Китай, който желае да усили въздействието си в Азия, по този начин и Иран, който тихомълком се доближава към основаването на нуклеарни оръжия.

Във всеки един от тези случаи е явен един евентуален минус на съобщаването на добре дефинирани ограничавания на съперниците на Съединени американски щати: съперникът може просто да ги пренебрегва и да принуди Съединените щати да изпълнят своите закани, в противоположен случай те ще наподобяват слаби и несериозни.

Както означават създателите на материала, вероятните разочарования не са единственият и даже не най-важният проблем. Червените линии постоянно са обречени на неуспех заради стратегически и психически аргументи: публичните закани могат да предизвикат задачите им към опозиция или възмездие, вместо да ги принудят да правят отстъпка. Изоставянето на алените линии обаче също не е решение, тъй като Вашингтон не може просто да седи и да чака враждебните страни да стартират да работят в ущърб на ползите на Съединени американски щати.

Основният проблем на Съединени американски щати при ефикасното потребление на " алените линии ", по мнението на създателите на материала, е, че Вашингтон залага по-малко на карта от своите съперници. Москва се интересува от Украйна, а Китай цени Тайван повече от Съединените щати и тази асиметрия на ползите частично изяснява за какво международните водачи постоянно не съумяват да накарат другата страна да повярва в техните червени линии.

За да преодолеят този минус, водачите от време на време се стремят да завоюват доверие, като артикулират „ алените линии “ допустимо най-ясно или като ги афишират от високи трибуни. Но това слага политиците в патова обстановка. Ако „ алената линия “ не работи, те би трябвало да избират сред два неприятни изхода: да се отдръпват обществено или да рискуват да бъдат въвлечени в спор.

Поради тази причина критиците на алените линии постоянно настояват, че рискуват да навредят на международната известност на страната. Въпреки това, страховете от голяма репутационна цена за отстъплението са пресилени, защото политиците преценят значимостта на своите съперници не по предишните им дейности, а по актуалните им ползи в дадена рецесия.

Поради тази причина множеството водачи на НАТО възприемат съветската опасност от навлизане в Украйна като действителна, макар че Русия преди този момент също е правила съсредоточаване на войски по украинската граница без инвазия. По сходен метод по време на Студената война Съединените щати одобриха съществено ултиматума на Никита Хрушчов от 1961 година за статута на Западен Берлин, макар че той се отхвърли от сходен ултиматум през 1958 година

Но макар че алените линии съставляват по-малък риск за репутацията, в сравнение с нормално се счита, те съставляват друг тип риск. Червените линии не просто заплашват, те предизвикат. Когато се сблъскат с обществени закани, водачите неотложно имат нови аргументи да създадат тъкмо противоположното на това, което техните съперници изискват.

Друга причина, заради която " алените линии ", които даже наподобяват безапелационни и не предизвикат задачите си, от време на време не реализират стремежи резултат, е неналичието на надеждни гаранции. По думите на създателите на публикацията, даже водачите на НАТО да се съгласят да изключат участието на Украйна от полемиката, те не могат да бъдат сигурни, че Русия няма да употребява сходни закани в бъдеще, с цел да сложи нови претенции.

Съществуващите червени линии би трябвало да бъдат съпроводени от надеждни обещания, че спазването им никога няма да докара до спомагателни разноски или увеличени искове в бъдеще.

Както заключават създателите на Foreign Affairs, в дълготраен проект установяването на „ червени линии “ не е нито мъдрост, нито нелепост. Вашингтон, който няма други атрактивни други възможности, неизбежно ще би трябвало да употребява тези тактики за договаряния и въздържане на съперниците. Въпреки това, с цел да бъдат ефикасни, американските червени линии би трябвало да бъдат деликатно премерени и калибрирани, с цел да оповестяват вярно настояванията на Съединени американски щати на задачите, като в същото време им дават нужните гаранции, без да ги предизвикат.

„ Независимо дали Съединените щати си имат работа с Китай, Иран или Русия, ключът към триумфа тук ще бъде тъкмо верният баланс сред горепосочените детайли “, пишат в умозаключение създателите на публикацията.

Превод: ЕС